Как да се справя с този "звяр"?

С нетърпение ще следя отговорите на темата ти, тъй като съм на същия хал, като добавя, че моя син ни бие /и мен и баща си/. Удря ни през лицето с всичка сила и се смее.....Нигага не съм го удряла, не е възпитаван /ако може въобще да се говори за възпитание на 1г. и 9 м/ с агресия, но ни бие, е не винаги- само когато е превъзбуден от игра и е весел....
Четох във форума, /бреййй, полезен/ че това е детския пубертет и преминава, но се присЪединявам към въпроса ти- докато премине ние как да реагираме? /щото аз казвам " НЕ"- ТИХО, ТВЪРДО, НА НИВОТО НА ОЧИТЕ И СЕРИОЗНО/, но той се хили и мисли, че искам да играем и пак ме удря...
Киса, разбирам те напълно, ако това ти помага!

Аз още не съм стигнала до вашата възраст, но ако те бие и ти не реагираш по никакъв начин (или просто ставаш и го оставяи сам) - той какво прави?

И ние сме на същия хал и на същата възраст. Да ви кажа, карам се много и то доста строго. Позволявам си и пошляпвания по дупето, а с комбинация от двете наистина има ефект. Жал ми е, наистина като се разплаче, но оставам твърда и продължавам да се карам, а той наистина започва да ме слуша. Второ дете ми е  и мого да кажа, чче от сега до 4-5 год. възраст децата се опитват да се наложат. От нас зависи дали ще им позволим или ще ги научим да ни слушат.

Малее... че аз до тогава или ще съм кълбо от нерви (не че сега не съм  ) или ще изперкам тотално - хич нямам търпение... имам, но и то има край... 

И ние сме на същия хал. Нищо не помага, нито говорене и обяснения, нито караница нищо. Опитвам се да се правя, че не забелязвам това, което прави за да не й привличам вниманието или правя това което съм казла че ще направя, без да обръщам внимание на протестите й. Не винаги успявам   ама се опитвам

Ох, Пепеляшка, ще стигнеш и на нашта възраст- живот и здраве!
Ако не реагирам и отида в другата стая не ме преследва, но щом се сети пак за тази тъпа игра идва и почва отново- карах се, обяснявах, плаках/ щото то наистина си ме боли/, веднъж в яда си го цапнах по лицето, но толкова леко, че той си помисли, че това е отговор на играта му..... иначе, докато му говоря и го гледам в очите стои мирно и не се смее, но нищо не разбира от думите, щом спра се ухилва и почва пак....

И ние сме на същият хал. Няколко приятелки ме успокоиха че това е временно състояние и ще премине.Но нищо подобно не се е случило до сега,даже напротив по-зле става по-добре не.
Ако взема да изброявам на ден белите му ще пиша до утре.За вчера само ме подлуди нацяло.Счупи вратата на пералнята,пръсна една диня на килима,обърна буркан със мед отново на прословутият килим,най-редовно пъха играчките си във видеото.Седнем ли да се храним килимът е осеян със трохи все едно кокошки сме хранели.Баща му е със ужасна синка на бузата,пострада от острите му зъбки.Аз пък съм със цицина на главата,мерна ме със една каска.Все повтарям че така не се прави че не бива но не той си знае неговото.
Аз все си мислех че момиченцата са по кротки но май съм грешала.
Дано някой даде кураж.Ще следя и аз темата.
П.П.На 2.5год. сме

МОга да ви успокоя, че това нещо ще отмине съвсем скоро Това, което бих ви препоръчала е да запазите спокойствие и да не показвате на детенце, колко много ви лази по нервичките в момента. В противен случай тези неща ще му влезнат в редовния асортимент за манипулация по- натам. Като почне да хвърля храна, просто  мигновенно го махате от масата, казвате му че така правят само невъзпитаните деца и примерно го оставяте за 15 минути в кошарата или неговата стая.  Има вероятност детенце доста бурно да изкаже неодобрението си, но гледайте да останете твърди и да му говорите тихо, стремейки се да му отвлечете вниманието от случката.
Като почнат да проявяват насили им обяснете, че ви боли и се направете на кръвно обидени. Обяснявате що сте му обидени и после преставате да му обръщате внимание. Ако това не помогне - опитвате се да му измислите друго занимание. 
И така до като ви издържат нервичките Щото на мен не винаги са ми издържали и като зацикли се е случвало да я плесна по дупето Тогава пък почва да ми се цупи тя, а на мен ми става ужасно криво......

Само едно не позволявам - да ме бие! Никога! Мнението на психолозите също е, че не трябва да се позволява на детето да удря родителя дори на шегфа. Ако обясненията не помогнат - удрям и аз, но моето детете трябва да знае, че на майка си не може да посяга. Може да ме освиркате и да ми обясните каква съм вандалка да посягам на нищо не разбиращо дете, но това е - ако иска да се лигави, да прави сцени в магазина или на площадката, да ми говори глупости, да не слуша, да има лоши оценки и какво ли не още, но не позволявам да ме удря - по никакъв повод!

Не искам да те освирквам, но не мислиш ли, че даваш противоречиви сигнали на детето си: показваш му, че е лошо да удря удряйки го?

Не, не мисля. Ако виждам, че ме удря жестоко и целенасочено ще я плесна.По-добре така, отколкото да рискувам да  бъда поредната пребита бабка от любяща щерка, защото има и такива случаи. Лошо е да се удря, обаче ако в училище някоя наперена девойка /че какви ги има на днешно време/ тръгне да я бие, искрено се надявам, че няма да седи и да си кротува.

По лентичката е ясно, че твоето дете към този етап не разбира от удари...
Това става едва след приблизително 18-ия месец.
Да, съгласна съм, че удряне от дете не трябва да се толерира, но първата стъпка, първите няколко пъти, е да не се обърне внимание, след това се говори и така.

Абсолютно съм съгласна, просто ми се стори, че при Kissa нещата вече са минали този етап. Никой не смята да си налага детето за щяло или нещало, но просто винаги има граници, които не трябва да се преминават.

Ммм да  и при нас е така .Крещи удря,хвълля,блъска рита..........да изброявам ли още.Просто се опитва да се наложи,.Моят метод е следния-изкарвам го в коридора да се нареве и го пускам слес 1-2 минути.В повечето случаи има ефект.Сташно е и като гледам комшийчето е на 3.4г и е подобна картинка като й падне пердето ,но поне разбира.Здрави нерви му е майката.Аз не му се давам ,че много ме дразнят лиготиите обяснявам ,после викам ,понякога и отнася по някое шамарче ,но това е ,понякога ефекта е нулев,ама какво да правиш  ДЕЦА

Драга Киса, неведнъж съм писала в този форум, че децата са хора с чувства, много силни емоции и страхове, точно като нас. С тази разлика, че ние имаме съответния 20, 30 или 40-годишен опит, а на тях им е за първи път. Твърде често ние сме свръхпотопени в натовареното си ежедневие. Позволяваме си също така да гледаме на децата като на умалени възрастни и не осъзнаваме колко отрицателно влияние им оказва това. Децата са деца. Поведението им не трябва да се измерва със стандартите за поведение на възрастен човек. Това, че дъщеричката ти хвърля приборите по земята може би наистина означава, че не е гладна и просто трябва да я свалиш от масата.

Агресивното поведение най-често означава, че има някакви силни чувства, които са се появили в момента у нея. Помогни й да се научи да разбира чувствата си. На нея й е много трудно в този момент, защото не знае какво изпитва, а то може да е доста силно и объркващо - гняв, страх, ревност, силна любов. Не приемай лично щипането и хапането. Тя в никакъв случай не иска да те нарани или да ти каже, че си лоша майка, освен ако ти самата не се държиш агресивно с нея (което разбрах, че не е така  ). Тя наистина не знае как да постъпи, а за да се научи, най-важното за нея са твоите постъпки. Най-добрите възпитатели са любовта и личният пример!

Когато видиш, че започне да се държи агресивно, първо се опитай да разбереш какво я е обезпокоило, като непрестанно си мислиш за чувствата, кито евентуално изпитва. Тогава й ги назови. Гушни я, погали я и й кажи, например: "Миличка, знам, че това, че трябва да си измиеш ръцете много те ядоса в момента, но, за да се нахраниш ръцете, трябва да са чистички. Хайде да видим колко големи мехури можем да направим, докато търкаме сапунените ръчички."

Обръщай нещата на шега и на игра. Когато ти посегне, просто хвани нежно ръчичките й и спокойно и уверено й кажи: "Не може да удряш мама, миличка!". След това се опитай да я разсееш с нещо, вместо да чакаш тя да те покаже, че те е разбрала. Разбрала те е, повярвай ми, но едва ли ще може да ти го каже или покаже. Очакването на нейния отговор само те обезверява, а да си уверена в това, което казваш е много важно за нея.
В никакъв случай не те съветвам да изгонваш детето си в другата стая, да го изолираш по какъвто и да било начин, да го наказваш и лишаваш самоцелно, да му крещиш, еле пък да го удряш. Да. На всеки един от нас може да му се случи да не му издържат нервите и да избухне или да сбърка по друг начин, включително и на децата ни. Но да използваш тези методи с възпитателна цел - категорично не, ако искаш да постигнеш положителни резултати за детето.

Горещо ти препоръчвам да прочетеш тези книжки за децата:
1. "Мъдрата обич" от Марта и Уилям Пийпър (ще ти е трудно да я намериш на пазара, защото май е изчерпана, но се опитай да я вземеш на заем от някого)
(обещах я на двама души тук, но нища не става с PDF-а за сега, много извинявайте!)
2. "Raising your spirited child" от Mary Sheedy Kurcinka - тази пък е на английски и май я няма в България, но определено си заслужава да направиш всичко възмежно да се снабдиш с нея. Ето малко инфо:
http://www.amazon.com/exec/obidos/tg/detail/-/0060923288/103-573 … -9693423?v=glance
http://www.lalecheleague.org/NB/NBMayJun99p98.html
http://specialchildren.about.com/od/behaviorbooks/gr/spirited.htm

Не е лесно да се отгледа дете и непрекъснато трябва да работим върху себе си като родители и върху връзката с децата ни. Няма готови клишета за това как да се държим с тях в различните ситуации. Просто непрекъснато трябва да се образоваме и усъвършенстваме. Да си родител е професия! Успех!  

Пандора, знаеш ли, че да удряш дете е забранено със закон в България? От няколко години у нас, с помощта на Световната банка, функционира Агенцията за закрила на детето. Всеки един, който те види, че си удряш детето, може да се обади в районния офис на Агенцията и можеш да бъдеш осъдена за това. Аз лично съм се обаждала в подобна ситуация и наистина идват. В случая именно ставаше въпрос за шамар с "възпитателна" цел. Господи, та детенцето ти е само на девет месеца, макар че и на девет години да е, все тая. Това, че си родила дете, не ти дава право да го удряш! Мисля, че е хубаво да си изясниш правата и задълженията като родител!
Това важи за всички други, които посягат на децата си!

Дами как се справяте  с тръшкането на земята ? Моят син днес се просна на центъра до шадраваните защото не получи поредният балон Или трябва да му се угажда или се просва на зелята и почва да пищи. Направо е ужасно.

А в моя пост Demetra, става въпрос за тупване по дупето, не за шамар с възпитателна цел. И мнго хубаво, че познаваш законите, но си ги прилагай вкъщи. Не смятам да прилагам строг тъмничен затвор на детето си, но едва ли си разбрала какво точно искам да кажа, за което няма да давам обяснения. И знаеш ли, понякога е по-добре да те тупнат /лееекичко, повтарям тупнат по дупето, не да ти счупят главата от бой/ отколкото да си подложен на системни психоатаки. И не, не толерирам удрянето на деца....просто ако не разбираш какво имам в предвид от всичко, което съм писала по темата, значи няма как да бъда по-ясна.

Пандора, много добре съм те разбрала какво имаш предвид. Надявам се и ти да си ме разбрала!

Мисля, че е преувеличено да мислиш, че дете на 9 месеца разбира какво е жестокост. И да си мислиш, че като порастне ще те пребие. Това зависи от общото възпитание на детето, а не от това дали на 9 месеца е удряло. Ами аз като дете съм хапела де що дете видя в градината, а сега не смея хлебарка да убия...
Децата на тая възраст изучават, те даже не знаят, че те боли ако те ударят.
И аз на моя не му давам, казвам му, че съм му обидена, че мама я боли и не е хубаво да се удря, и той идва и ме целува и ми се извинява. Това е моя подход. Ти си знаеш за твоето си дете.
Тръшкането го оставям и не му обръщам внимание. Той след малко идва при мен и аз го гушкам и му казвам защо не мга да изпълня това, което иска и така минава. Е, понякога се тръшка и по няколко минути, един път две сеирджиики спряха специално да видят какво ще направя, но на мен не ми пука. Ако нещо не може, то не може, не ме интересува другите какво ще си помислят.

Виж Деметра,чети си книжките и си възпитавай децата както искаш,но не обвинявай другите и не ги заплашвай,най-малкото защото не си на тяхно място и не знаеш какви са ситуациите ,в които са изпадали.Никой ,освен ако не е психар ,не пребива децата си,и не мисля че едно шамарче по дупето е голям повод да се обаждаш в службата за защита на детето.Там по добре ли ще ги гледат и хранят според теб?Знам ,че в книгите ,които четеш/и аз съм чела доста/пише как трябва да се отнасяме с голяма любов ,към децата ,да им обясняваме и те разбирали,нищо че пак си вършат каквото са си наумили.Повярвай,всички си обичаме децата ,но когато си гледаш детето сам 24часа и бабите са ти на по 200км и не можеш да си позволиш бавачка се случва и да не можеш да обясняваш с благ тон ,а да се поразвикаш и да накложиш някое наказание ,пък било и хипер невъзпитателно/това последното според теб/.

Те сеирджииките само две да бяха......... дребния такъв спектакъл изнесе , че ми идеше в земята да потъна Ама не си получи балона.

Нееее, нямам в предвид бебе на 9м. Имам в предвид дете, което видимо разбира - едни по-рано, други по-късно, но в повечето случаи тръгнат ли на ясла се пробват да се удрят и почват да разбират, че е лошо. Може да се отнася примерно за дете 1-ви клас. Тогава какво да седя да го гледам ли  . Ами ако не е един -два пъти, а системно се пробва......  Това имам в предвид - естествено, че до определен период изобщо не разбират и дори е нормално да те ударят, след което да им обясниш, че не е редно - нали трябва да го научат от някъде все пак.

Драга Марчела, малко по-нагоре има един постинг с автор Деметра. И понеже се обръщаш лично към нея, по-добре би било да го прочетеш още веднъж. Иначе спорът е безмислен.
Апропо книгите, които споменавам, могат да ти дадат доста практически насоки как да се справяш в най-различни ситуации. Въпрос на желание е да избереш дали да продължаваш да се образоваш. Любовта към детето ти изобщо не я поставям под съмнение! Ни най-малко. За подхода говоря.
За протокола - гледам три деца сама 24 часа в чужда страна, а бабите са ми на 800 км.

Темата започна да заприличва на бойно поле................

Именно! От личния пример. От твоя подход. Ако ти си агресивна ("тупваш"), изолираш ги и ги наказваш, те ще се превърнат в агресивни, изолирани дълбоко в себе си и наказващи себе си хора, които неволно си го изкарват на околните. Не се подценявай, майче Пандора! С личния си пример имаш много повече влияние върху детето си, отколкото с "възпитателните" методи.

деси, аз бой не виждам или поне в бой не участвам. Тук сме основно, за да обменяме опит и информация. Отглеждането на децата е много деликатна тема и е нормално да имаме разминавания...

Леле, какви страсти тука кипят!  По-спокойно де! Темата съм я пуснала за да си обменяме съвети в подобни ситуации, който има повечко опит да даде акъл, а не да се караме коя е по-права. 
Разбира се, че децата на тази възраст не разбират много неща и с нашите постъпки и личен пример трябва да им покажем кое е добро, кое е лошо. Но наистина повечето майки, както и аз, си гледаме децата сами, без баби, и освен гледане на дете следва чистене, готвене и прочее домакинска работа, от която просот не ти остават сили и нерви да следваш добрия благ тон в разговорите с детето, е, изпускаме си нервичките понякога - никой не казва, че това е правилно, но сме живи същества все пак, не роботи. Това което се пише по умните книги е вярно, но на теория да знаеш е едно, но да го приложиш на практика - е съвсем друго и никак не е лесно. 

Аз мисля ,че при отглеждането на децата няма по опитни и по неопитни.Децата са различни,разбиранията на родителите също.Едни деца общуват по един начин ,други по друг-нима с възрастните не е така.Няма рецепта ,всяка майка намира подхода към детето си.Има майки ,които позволяват на децата си всичко и се превръщат в техни роби.По цял ден с парцала в ръка и ритани ,хапани ,удряни.Виждам и други обаче,които са успяли да се наложат над децата си и като кажат така -така Как става този номер незнам.Само си мисля ,че позволиш ли на детето да си наложи волята над твоята ,каузата е загубена.

Че кой е казал, че ще е лесно, Киса?   Мисля, че именно за това иде реч. Как да го направим по-лесно и по-успешно, а не идеално. Едва ли някоя от нас наистина си е давала сметка преди да се родят децата й, за какво точно става въпрос. Няма нищо лошо в грешките, когато има напредък. Мисля, че целта "напредък", а не "съвършенство" е доста по-постижима.
Всички трудни моменти, за които казвате, съм ги имала и все още ги имам -  и готвенето, и чистенето, и това за роботиката. Въпреки това съм се запознала с различни видове концепции за отглеждане на деца и съм избрала вярната за себе си.  Не случайно казах точно тези двете, от тоновете литература, която съм изчела по въпроса. Те описват това, което нашето семейство си избра като подход. Ако си направите труда да погледнете дадените сайтове, сигурно ще разберте какво имам предвид. Тези книги помагат да се преосмисли цялостната концепция за възпитанието, а не са просто гола теория.
Надявам се предоствената информация да бъде полезна на повече хора, особено става въпрос за втората книга!

Марчела, често пъти си мислим, че всичко, което ни се случва е единствено и неповторимо, няма други такива като нас и изобщо всичко е необхвато. Мога да те уверя, че нещата не са чак толкова уникални, колкото си мислиш. Да, подходът може да бъде различен със всяко дете. Детските реакции също могат да са различни. Но човешките чувства са сравнително ясни и назовани теоретично. Просто трябва да се научим да ги разпознаваме и да "боравим" с тях. Както вече казах, клишета за това какво точно да правим няма, но има концепции за отглеждането и възпитанието на децата. Някои от тях нистина си заслужават.
Освен това, мисля, че всяка една от нас трябва да се опита си формулира целите на възпитанието. ако твоята цел е да подчиниш детето и то да те слуша и изпълнява като войниците на маршал Толбухин  , то наистина тези книги едва ли ще те впечатлят. Ако обаче искаш детето ти да бъде уверена и уважаваща себе си и околните личност като възрастен човек, то тогава си заслужава да почетеш "книжките" 

Мисля ,че сарказмът ти е излишен!Не ,не възпитавам детето си в подчинение.Имам добър пример за възпитание и го следвам.Ако мислиш ,че не съм си изградила концепция грешиш,както и по отношение на четенето на книги.Пиша това ,защото обръщението ти е лично.Не търся спор и не смятам да го продължавам,нито искам съвет.
Благодаря за сайтовете все пак!

Благодаря за споделенето мнение и сайтовете, Деметра.

Аз никога не съм удряна, дори и пошляпвана, смятам да го приложа и на детето си. За тръшкането, при мен е още съвсем неосъзнато, разбира се, така че още нямам тактика.

Интересното е, че когато някой родител "неправилно" реагира в дадена ситуация спрямо детето си - веднага го забелязвам, виждам грешките и си мисля, че аз ако бях на негово място щях да постъпя другояче. Обаче стигне ли работата до собственото дете - не винаги реагираме адекватно - защо ли? Кое оказва влияние - умората, изчерпаното търпение, кое?!?!?

о, мила...при мен ситуацията е много по-гадна. Просто вече ми се е качил на малкия мозък, никой не слуша освен мъже. Трябва мъж да му направи забележка, за да се стегне. Чуе ли женски глас изобщо не обръща внимание. Ей сега се връщаме от вилата, там имаме алпинеум и фонтан. По цял ден всичко хвърля във водата - метли, лопатки, вилици, лъжици абе всичко...Аз психясах. Седнах на един стол и по цял ден си седя или до фонтана или до алпинеума. Много се уморих вече и в един момент го зарязах да си хвърля на воля изобщо не ми пука, той даже си и влезе вътре в студената вода, но да шрави каквото иска. Имам нужда от хапчета за нерви

не съм съгласна с вси4ко . и  аз имам "звер3е злодеи4е "в къщи и тя бие(или по скоро биеше ..апо4на отскоро ,не сме я удряли защото виждам веднага ответната реакция ..удари6 ли толкова малко дете , то веднага посяга и то ..и от там си мисли  4е е нещо нормално ..така 4е по добре без бои ..някакъв вид наказание , или порицание ..но боя ... )и аз като ме докара до бяс удрям дупето ..но го правя много рядко .ина4е просто хващам ръцете , измивам лицето и я занимавам с нещо друго

Най-вече, защото в такива моменти изпитваме чувства като като гняв към детето, страх от това, че някъде сме сбъркали, срам от околните, че детето не се държи "прилично" и други подобни. Все нормални човешки чувства, които вярвам всяка една от нас изпитва в една или друга степен. Даваме ли си сметка за тях обаче? 

С риск да раздразня вече раздранените и без това мами, ще кажа и моето мнение.

Ще се съгласите, че повечето от нас (освен ако няма някоя детска психоложка с многогодишна практика) нямат необходимия опит за  бързо справяне и контролиране на неприемливите детски прояви и поведение. Ние сме родили и сега гледаме едно, може би две, може би и три деца. Книгите, написани от детски психолози, са плод на многогодишна работа с хиляди деца. Затова да не отсичаме (както гледам е станало по-горе) някой, който препоръчва малко по-интелектуален подход от този, да обявиш едно дете дето няма и 2 години за звяр, и да му прехвърлиш на него вината.
От известно време следя едно предаване (The house of tiny tearways-къщата на малките пакостници), където форматът е следния: родители, които имат проблеми с децата си (злоядство, неспане нощем, истерични изблици, удряне на родителите и подобни, и то с много силна прояви) ги водят за една седмица в една специално обурудвана къща, всички живеят там, а една добра психиложка ги наблюдава непрекъснато и им помага да започнат да корегират поведението (за 1 седмица все пак коренна промяна не може). Та това, което ми прави много силно впечатление във всяка една серия е как първоначалната причина за поведението на детето, и за това, че то е стигнало, например до фобия към храната, или до ежедневно истерично поведение, и т.н., е в родителите (които, бързо да кажа, винаги са с най-добри намерения, и обичат децата си).
Естествено, това, че един сезон съм следяла тези серии (а, и че имам добра приятелка-психоложка) по никакъв начин не ме прави особено веща. Но само исках да кажа, че като гледа човек десетки и десетки случаи на злоядство/истерия/нощно ставане по 15 пъти, след това не приема насериозно изказвания на родители, че детето било лошо. Ами едно дете на година-две от кого вижда удрянето, например? А когато те удари, нали ти си тази, която трябва да намери реакцията, която да му покаже, че това е неправилно? Не говоря да удариш детето, според мен това е доста неефективен начин на възпитание, пък и доста мързелив. Или да кажем, ами едно дете на две години от кога се учи какво и как да яде, кой му влияе най-много при всяко едно ядене,  ако не родителите?

Горещо препоръчвам книгата 1-2-3 Magic на Томас Филън http://www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/1889140163/ref=pd_sxp_elt … 3-0342959-4783018
защото там има доста ефективни техники за спиране на нежелателно поведение на деца във възраст 2-12 години. Прости са, но не мога да ги сумирам тука, защото без това стана дълго, но отново да кажа-горещо препоръчвам малко да се попрочете и помисли преди да обявим децата за лоши (а ние да заемем позата на мъченици).

А, и само да спомена, че като малка съм била обявена за най-ужасното, гадно и злоядо дете и оплакванията от мен нямаха край, а сега като говоря с нашите и се опитвам да разбера какъв всъщност е бил проблема, се вижда как това е причинено от грешките/на момента даже истерията и от стреса, създаден от милите ми родители, без дори те да го осъзнават, и винаги с най-добри намерения.

съгласна съм с теб 4е поведението на децата 4есто е свързано с навици и неща видяни в семеиството ....,но не винаги е така . пресен пример ..моята дъщеря която рита и удря - ако искаш да ми кажеш 4е се бием с мъжо? еми не .....за 10 годишното ни съжителство нямаме такива спомени ..и сме мног весели хора и миролюбиви ..ама ето на .. удря детето ..приема го като един вид игри4ка , забавно му е ..та с това исках да кажа4е не винаги семеиството е примерът  за подражание ....макар 4е родителите "насо4ват" и трябва да се справят с това което на тях им е непознато..защото ако редовно например в къщи се налагахме  ами то просто поведението на дъщеря ми нямаше да ми прави впе4атление.

исках да те питам по коя програма си го гледала това филм4е ..зву4и доста интересно 
и за книгите ..кажете ви моля нещо преведено на български ..

Анка, по BBC 3, има го на кабелните телевизии (мисля), те са всъщнотс доста такива серии напоследък, тази, която споменах ми се струва най-интересна като начин на анализиране защо се е стигнало до конкретния проблем.
Не знам тази книга дали е проведена на български, уж била бестселър, може ми заглавието преведено би било "Чудото 1-2-3".
Не бе, аз не исках да кажа, че детето гледа как родителите се бият, опазил господ, а че ако го плесне човек, то може да възприеме това като легитимен начин на общуване, а ако го оставиш то да те плесне без последствия, то откъде да разбере, че е неприемливо. Няма нужда от дълги обяснения защо не трябва да удря -то не е "малък възрастен човек" и дългите обяснения няма и да ги разбере, но например ако му приложиш тайм аут-преброяваш до 3 и ако не спре, го занасяш да кажем в стаята му, и седи там толкова минути, на колкото е години, всъщност има ефект, макар че звучи прекалено просто. Ще се опитма да дам някакъв пример, да кажем аз готвя, а дъщеря ми се върти около мен в кухната, и решава да отваря хладилника и да вади и чупи яйца: казвам й да спре, преборявам до 3, ако не е спряла, я занасям в нейната стая и я оставям там и затварям вратата (и тя ревва), и това всъщност й подейства, защото съм й прекъснала заниманието, не е вече около мен (където тя си мисли, че е най-интересно), а в стаята й няма кой да да впечатли с рева си в знак на протест. Малко тъп пример, ама това можах в този късен час (бебе в 39г.с. много рита и не мога да спя) да измисля за илюстрация.

Съгласна съм, че до голяма степен поведението на децата се обуславя от реакциите на родителите им, НО не бива да забравяме, че децата са различни. Някой са по-агресивни, някой са по-лакоми, някой са по-хитри и т.н. Това, че аз съм лакома и в къщи ядем всичко не значи, че децата ми ще бъдат яшни - те не са  . Големия е капризен, малкия не. И какво и да си говорим не мисля, че аз с нещо съм виновна, че Вики не яде много и всичко. Съгласна съм обаче, че ако не се бях спряла на време сигурно щеше да стане направо злояд.
Искам да кажа, че нещата са сложни и не всичко приложимо при едни е приложимо при други.
Моя опит ( и някой книжки) с децата ми ме е научил, че трябва да бъда последователна, твърда в забраните, но да не задълбавам излишно. При всяко положение, привличането на вниманието върху нещо друго ми е помагало най-много (примера, които е дала Деметра за миенето на ръцете е много добър), другото което ми помага е гласуването на доверие - да позволявам на децата да правят нещо полезно и "като големите".
От друга страна "наградите" не винаги са ефективни - може би защото отглеждам материално задоволени деца    .

Лошото при мен, е че не винаги ми остават нерви да реагирам по най-правилния начин, просто понякога забравям да броя до 10  .

Няколко простички неща, които имат ефект при моите деца:
- избягване на критични ситуации - обезопасяване на къщата, разходки на подходящи места

- създаване на ритуали - вечер при лягане сам ми носи пижамата, правим млякото, целува сестра си, мама и тате /точно в този ред/, маха за чао и заминава към леглото  По този повод наскоро щерката се люлее на люлката /вкъщи/ и внезапно ме пита "Мамо, няма ли да гладиш?"  Години ритуала беше такъв - тя на люлката  , аз с ютията 

- НЕ-тата се броят на пръстите на ръцете ми - колкото са по-малко, толкова вероятноста да ги изпълняват по-голяма 

- НЕ се ядосвам като рисува по стените, чупи дистанционното /скоро купихме 5-тото  /, вече хич не ми пука от околните като се тръшне в магазина и пищи

- Ако усетя, че нарочно ме дразни - преставам да реагирам

- разчитам на придобиване на опит - колкото и да говорим, че печката пари, най.бързо го научава като се изпари

- оставям ги да правят свинщини - вчера каката прави сапунени балони, а дверо старателно се мажеше със сапунена вода, дори си пийна малко  - но не повтори повече 

Но когато съм изнервена и уморена ми е мнооооого трудно да съм търпелива.

Ако съм в настроение ще взема подходящи неща за хвърляне и ще играя заедно с него.
Супер забавно е 

Абсолютно същото е и при мен, аз накакси успях да претръпна, да не впечатлявам от всички глупости, които прави, но сега проблема е мъжът ми, трябва на него да обяснявам, да не й се кара за всяко нещо, ами само за по-големите бели

Здравейте!
Преди всичко да ви кажа - не сте сами!
Синът ми е на 2г. и 10м. Абсолютен бяс! От около година и половина не е минал и ден, в който да не е имало истерия по един или друг повод. Опитвала съм да се справям без излишни викове и без потупване по дупето, но... за съжаление, не винаги успявам. Всичко се крие в това какво ежедневие имат самите родители. Не може да се очаква от човек, който е на края на силите си да бъде хладнокръвен и винаги адекватен. Абсолютно съгласна съм с това, че любовта и търпението дават най-добри резултати. Против съм истерясали родители биещи децата си, но понякога тези неща се случват. Повярвайте ми не е защото хората не се опитват. Аз наистина всеки ден и час опитвам. Старая се и имам напредък, но не мога да си посипя главата с пепел за това, че съм човек. Родителите също имат чувства. Това не бива да се умаловажава. Само когато това се отчита, може да се даде обективна оценка за това кой доколко се справя с нелеката задача да е родител. Защото за едни може да е много това да успее да накара детето си да го разбере, но за други е много просто да успее да се сдържи и да не му се развика. В крайна сметка, вярвам, че всеки ще има успех, ако полага старание.
Ще допълня само и че моят син е със силно увреден слух и не може току тъй нещо да му бъде обяснено. Ето това е пример за различна ситуация, подлагаща родителите на голям стрес и правеща задачата да си спокоен и търпелив много сложна. Но ние се стараем и вярвам, че това ще бъде възнаградено.

Киса,
Само не разбрах тя себе си ли наранява или тебе?
Потърси причината.

Мен, мен щипе и драска  , даже в момента на бузата имам черта от нейните остри нокътчета.

Момичета, още в същия ден в който пуснах темата, реших да приложа нова тактика - действа!!!  Например, когато решава да ме щипе или да ме одраска, аз веднага й отвличам вниманието като й казвам например: "Вики, я виж, самолетчето минава, чуваш ли го?" (във  Варна самолетите лятото са голяма напаст ) и тя моментално спира и забравя че е имала намерение да ме драска и започва да се ослушва, да гледа нагоре към небето, после коментираме как самолетчето е заминало, махаме му с ръчичка за довиждане и така проблема с драскането е забравен от нея.
Или когато започва да хвърля неща от масата, аз вече не й се карам със по-висок тон, старая се да не акцентирам и да заострям вниманието, а пак я  отвличам с нещо друго и тя забравя, че е почнала да прави бели. 
Наистина е н ужно търпение, и аз съм решила колкото и да съм изморена, да се опитвам по-интелигентно да се справям с проблема.
Днес бяхме в поликлиниката, наложи се пред единия кабинет да чакаме 20 мин, пред другия пак толкова и искам да ви кажа, че с новата ми тактика тя се държа много-много добре - разглеждахме лампичките по тавана, минаващите какички с красиви чантички и батковци, баби и дядовци, дадох й да разглежда един каталог на "Ейвън", детето си седя на пейката, прелистваше го, питаше ме :Кой то то, а?" и аз й казвах - "Това е кремче, това е дезодорантче, това е фон дьо тен, това е серум против бръчки ( ) и детето си беше доволно, че му отговарят и слушаше!
Така че да си пожелаем много търпение и успех в по-нататъшното възпитание! 

Абе аз съм далече от това, но много ви се чудя. Че като ви удря, плеснете го през ръцете. Децата трябва да разберат, че не всичко им е позволено и кой е авторитета в къщата. Аз наистина незнам как бих постъпила, но сега си мисля, че бих постъпила така. Че да не съм му боксува круша. Сина ми трябва да ни уважава, а не да ни възприема като играчки, които може да малтретира. Все пак в нашата къща има 3 правила. Едно от тях е "НЕ НАРАНЯВАЙ ХОРАТА" Наистина ви съчувствам, не е лесно да си родител. Успех в борбата с малките инквизиторчета. 

Отвличането на внимание работи при почти всички деца 

Кисса, ами сега видях, че дребосите са родени в един ден.

Ами супер!  С тази разлика, че вие сте "мъж"  Ама не е лесно да отглеждаш едно Скорпионче, нали? 

Ами......... не мога да лъжа. Лесно ми е 
Много е инатлив, но същевременно обичлив, гальовен и усмихнат.
И за съжаление отвличането на внимание при него не работи.
Та понякога се налага да съм много по-изобретателна, отколкото с щерката 
Поздрави

Хе, хе, и моят Дани е на 25.10 ама 2002!

Иха, събрахме се!  Сега остана да направят форум за родените на тази дата. 

Децата са такива каквито са!
Не можем да си ги поръчаме с такава коса, очи, уста и тн.
Още по малко за качествата и недостатъците
Номера е че ние самите трябва да приемем че тези малки деца са личности с свое виждане на света - доста по различно от нашето, с свое мнение - също по различно от нашето
Целта на възпитанието не е да ги ограничаваме, раздаваме шамари или други тежки възпитателни мерки, а заедно с тях да открием техния свят и да им помогнем дам открият те нашия свят.
Когато бебетата почнат да се усещат че са вече човечета имат огромното желание да открият нашия свят, но тъй като им липсва опит и увереност в себе се те почват да се сърдят на нас че сме направили света си толкова сложен.
Всички деца минават този етап. Не случайно старите хора казват че му липсвали първите 7 години. Аз казвам липсват му пръвите 2.
Ако ние нямаме търпението да разкрием нашия свят на децата си, да им показваме цялата си любов която изпитваме към тях, ще се борим дълги години с буйни и непослушни деца
Ако обаче се въоръжим с търпение сме направили първата крачка към детето си и то ще види че искаме да му помогнем
Труден етап от живота ни с малките деца е бебешкия пуберитет.
Много търпение и любов са необходими
И мен са ме блъскали, щипали, хапали и удряли 2 разбойника. Но знаех че това е етап и го минахме заедно
От време на време пак има такива моменти, но те ще бъдат много редки ако децата са разбрали от нас че ние сме до тях винаги готови да им разкрием още страни от нашия странен за тях свят

Чудесно си го написала, Кати! Браво!   

Kissa,
съвет не мога да ти дам (за моя радост ), т.к. синът ми никога не е бил такъв...
Предполагам, че с времето нещата ще уталожат...

Но за карането и обясненията от твоя страна -  бъди сигурна, че те разбира, ама нали не й изнася и... прави пак, каквото си е наумила.

Целувки на малката Хитруша

Момичета, след като си дадох вече мнението, реших да изчетя всички предишни...

Напълно подкрепям концепциите за възпитание на Деметра и Стройната Фиданка 
Имам едно добро, спокойно, любвеобвилно и самоуверено в себе си дете!

А ако имате време и (желание, разбира се) прочетете още веднъж постингите на мама Деметра - все пак е мама на трима, има опит и споделяйки го с нас, се опитва да ни помогне да сменим подходите си към отглеждането и възпитанието на нашите слънчица...
Със сигурност има какво още да учим от нея! 

На всички ви желая здраве, търпение и много, много Любов!

Сина ми е на същата възраст ... И си имаме същите проблеми ...

За радост ги прави предимно вкъщи, навън доста по-рядко.

Това, което при него действа, е не-точно отвличане на вниманието - тия със самолетчета, цветенца и т.н. отдавна не минават. Вкъщи като се разбеснее си играем на гоненица/криеница. Аз седя в кухнята, той се крие до външната врата тича по коридора до кухнята, казва "дзак" като ме види и после обратно бяга да се крие. След 20-30 минути такова упражнение става едно кротко послушно дете за известно време и пак отново.

В общи линии това, което при него забелязвам е, че страда от прекалено много излишък на енергия от една страна, и нужда да му обръщаш внимание - не прекалено, но горе-долу половината от времето, в което е с нас (ходи на ясля през деня) си изисква активно внимание. Другото е, ако му се доспи повечко - тогава няма равен.

Друго, което забелязвам напоследък е, че почти всички играчки са му безвъзвратно опротивели - така че събирам мнения за принципно нов тип играчка.

Е толкоз с теорията. На практика отвреме навреме ми иде да се заключа в банята и да не излеза от там поне няколко часа

Никога, ама никога не съм разрешавала на дъщеря ми да ме удря! Спомням си за тези моменти - когато ме удряше и аз я удрях, когато ме щипеше - и аз я ощипвах, при скубане - и аз скубя, хапене - и аз хапя, всеки път, разбира се й обяснявах, колко много мама я боли и как не е хубаво. Еми за няколко пъти и повече не повтори. Мили мами, децата не знаят кое е добро и кое лошо, те търпеливо ви тестват и гледат как ще реагирате, ако ги спрете, разбират, че не е хубаво, ако ги оставите, как да разберат, че като се бие, скубе, хапе и пр. е лошо, ами те си мислят, че това е игра и щом мама не реагира, значи е добро. Вие сте тези, които трябва да поставите границата на позволеното и непозволеното, с какви методи - еми пробвате убеждение, убеждение и ако не помага и поплясване по дупето, но има ситуации, когато просто се инатят и наистина чакат да ги поступаш. За пример - моята дъщеря на 3 години се проства на платното за движение, макар и многократно да и е обяснявано, че не трябва, еми не, да я оставя на платното ли, та бавачката при която се случва я хваща в този момент за дрехата и като коте я вдига от земята, след което като преминат улицата я ступва по дупето. От този миг ситуацията не се повтори. Има една приказка "|По-добре бий дупенце, а не гъзище!" -  много е вярна!

Да. Очевидно удрянето, щипането, скубането и хапането не се е повторило, но се е пренесло на уличното платно. Не си доразказала от уличното платно накъде е отишло след това. Боя се, че разказът ти ще е една история без край. А ако си мислиш, че въпросният край е един привидно "послушен и научил се човек", насъбрал безкрайното вътрешно напрежение на историята ти без край, то знай, че имаш сериозен проблем.


А за тази хитра мисъл:
моля те, по-добре хубавичко прочети това:


И много моля скъпите майки да внимават като раздават противозаконни съвети! Нека разказваме опита си, историите си и да споделяме мненията си, но да не призоваваме към физическо насилие над децата си, пък било то и пошляпване, потупване, пощипване, поскубване и похапване. Не забравйте, че отглеждаме хора!

Виж какво, много добре ти прочетох постинга, не е нужно да се повтаряш, ама има деца и деца, ако ще ме заплашваш с агенции и тем подобни, моля, моля! Гледай си собственото дете както изкаш, но без заплахи. Аз просто изразих мнение. Що се отнася до случая с платното, ами не тича като щурава вече по платното, дава ръка, още от много, ама много отдавна, и честно казано предпочитам детето ми да пореве тогава, когато се е държало невъзпитано, отколкото аз да рева после за него и да го оплаквам, не дай боже!

Драга Нези, аз съвсем не те заплашвам с агенции, а със закони. Закони у нас има. Вярно е, че те още не се прилагат така активно, но ще започнат, повярвай ми.
Каквито и да са законите и тяхното приложение обаче, ако ти самата не излезеш от порочния кръг на мъченичеството, че ти се е паднало най-.... (ред негативизми, които те карат да постъпваш така с него) дете, едва ли ще успееш да резбереш какво се опитва да ти каже детето ти като се държи по тоя начин.

 

На тебе ти е рано още.
Като го тръшне и твоето бебепкия пуберитет ще те питам тебе дали няма и на тебе да ти изпие чавка акъла

Не е етично да се заяждате с човек който се опитва да ви помогне по свой начин.
А това че го обръщате на оплаквално кафене и като получите помощ плюете е ваш проблем
Май Кисса искаше помощ ,а то стана среща пред кварталната градинка с тема - Кой повече хапе, драска и се тръшка да ме излага
Като искате помощ поне я приемете без да мрънкате.

А иначе се пишете всички многоооооооо интелигентни

  Деметра, не го приемай като заяждане, но ще можеш ли да цитираш, конкретния закон и текстовете, който определят наказателната отговорност на родителя, основанията и налаганото наказание.
 Не съм се занимавала със семейно право, но се опитвам да съм в течение, за всички законови промени и си признавам, че за пръв път чувам, че родител може да бъде осъден за насилие срещу детето си. До момента Семейният Кодекс предвижда ,само отнемане на родителските права, което в действителност,  от съда се приема за доста крайна мярка, основанията за отнемане са посочени в текста от закона.
 Може да им и други текстове и за това те питам, стана ми любопитно
 
  По темата, следя е откакто е почнала, но за съжаление не бих могла да дам съвет, за мен отношенията родител-дете и самото възпитание, са твърде лични, но също така и недоказано успешни, т.е. дали родителят си е свършил работата и дали неговият подход е бил правилен, се разбира едва, когато срещу него седи човек (порасналото му дете).
  Самото възпитание, изисквания, дисциплина, свобода и тн., всеки определя на база, собствен опит, характер и хиляди други фактори. Така че ми се струва, не особено уместно, да се напада ме, по между си . Така че, мили мами, от една страна ви се радвам и на двете страни, че сте толкова сигурни, че сте правилно възпитаващите, а от друга страна се чудя от къде сте толкова сигурни.
 

Закон за закрила на детето

  (Вече съвсем разводних темата  )
 Там се урежда, закрилата на едно дете, но няма наказателна отговорност, за родители, които не полагат грижа за децата си, да ти отнемет детето, когато ти го третираш, като вещ, която ти пречи, си е награда Самият закон, не предвижда никакви наказателни мерки, срещу родителите, има само административни глоби

Момичета, нека запазим добрия тон, присъщ на форума!
Моля, не ме принуждавайте да заключа темата!

Поздрави, Ели.

Вижте момичета, естествено, че споделянето на мнения и опит предполага всевъзможни различия. И децата, и възрастните сме кой от кого по-шарени. Далеч не смятам, че целта на пободни теми е да намерим "истината" за нещата. По-скоро те трябва да ни подтикват да мислим и разсъждаваме върху нещата, а не да си мерим несъществуващите у нас полови органи. Аз не приемам, че споделеното от някого е едва ли не закон или пък стопроцентова истина, нито очаквам, че въпросният някой се опитва да ми каже или внуши същото. Щастлива бих била, ако това, че съм отделила от времето си да седна и да напиша нещо от моя свят, накара поне един човек да се замисли за нещо, свързано с неговия свят и това му помогне да напредне по някакъв начин за себе си. Точно, както постингите на много от вас, помагат на мен! Било с решението на конкретен проблем, било с това, че ме карат да се замисля за нещо по принцип и да потърся по-добро решение. С две думи да напредвам в развитието си като родител.

В едно обаче съм категорична: Не на насилствените възпитателните методи! Това е много сериозен проблем, който мисля, че все повече назрява в обществото ни и аз смятам да се включа, както мога, за негового, дай Боже, разрешаване някой ден.

Кифличке (е, не мога да се обърна към теб с "Кифло" и това си е  ), законът едва ли е съвършен, пък и аз не съм юрист. Фактът обаче, че съществува е някаква надежда за промяна. За нас, "нормалните майки", които не пребиват децата си (защото ние сме склонни да приемаме само малтретирането и непрестанния здрав бой за насилие), е важен ето този текст от закона:

А именно, хубаво е да се замислим, дали пердахът като метод на възпитание ще просъществува още дълго. Аз вярвам в промяната.

ПП: биги, вече казах, че не съм юрист, ама последната част от горния текс - тази след последната запетайка, хич не ми мирише хубаво

Всеки решава как да възпитава детето си, няма защо да се критикуваме. Аз примерно ако ми прави на инат и на пук, ще обърна лошата страна със шамарче по дупето. Инъче и аз не съм привърженичка на биенето на децата, като се има и предвид, че е по слабо физически от нас. Но всяко дете се пробва да ти се качи на главата и то да определя правилата и да те командва, и затова се налага понякога и да потупаш дупето му, като друг начин не е дал резултат.

НО... шамарите не решават проблема
Казвам го просто от личен опит
Щерката беше общо взето буйна и съм я поплясквала. Но всичко постигах с големи усилия
Сега с сина - инато говедо, ще ти изскочат очите от бяс понякога.
То не бяха тръшканици, удряне на глави в стените и каквото ви дойде на акъла
Ами оправих се без бой. Дори не съм го цапвала по дупето!   
И съжалявам че съм посягала на щерката.....

Всички деца са различни. И ние самите сме различни. Но насилието не помага - пък било то само шляпване по дупето

Тинке, това от личен опит ли? Или пък от наблюдения върху околните...
Съмнявам се да е от първото, а ако е от второто - ето ти прекрасен шанс да бъдеш различна! Пък и детето ще спечели от цялата тая работа.

Ох, майчета, отворих темата за да си споделяме от личния опит как сме се справяли с инатливите и опърничавите деца... Аз малко по-назад бях написала че приложих нова тактика и ми се стори че действа... но! само ми се е сторило явно 
Ами ето ви пресен случай: бяхме на разходка в кварталната ясла, където се събират много деца. Като седна на колелото на едно момченце и няма ставане, собственикът (момченцето) поиска да седне на колелото си, аз казах на малката, че трябва да освободи мястото, започнах да я вдигам - тя огласи цялата ясла с такъв писък, че не само моите, но и на всички наоколо им изпищя ушите! И като му удари един рев, ама чак до посиняване... Направо ужас! И никакво отвличане на вниманието не помогна... Ама както гледам, ще трябва да си стискам зъбите, да си калявам нервите и да чакам да мине този ужасен период... но честно казано главата ми в момента е като кратуна! 

   Правилно, не ти мирише на хубаво, такива вметки се правят, за да има възможност разширително да се тълкува един правен текст, което с две думи обезмисля голяма част от посланието в него.

  Това с налагането, наистина е един много неприятен период, не само отвличане на вниманието всякакви други подобни хватки помагат, но определено, каквото и да направиш, няма да мине без тръшкане и крясъци.
   Аз примерно, винаги преди да излезем, правех някакъв грандиозен план, от къде ще минем, какво ще свършим и такива работи, като всичко представях, като много сериозна и важна работа, в която те са ми сериозни помощници (децата много обичат да се чувстват важни) и при някаква такава случка, казвах "Леле, кое време е станало, трябва да продължаваме , имаме да вършим това и това, май съм забравила нещо, ти помниш ли какво..." и такива работи.
 Ако вземат чужда вещ, която собственика настоятелно си иска, съм представяла абсурдни алтернативи от рода:
  "Ти избираш, да останеш на колелото (примерно) и детето да му е мъчно и да се обиди и никой да не иска да си играе с тебе или да станеш и бързо да върнеш колелото и всички да си помислят, това момиченценце, колко е голямо и разбрано" и изчакваш да видиш, какво ще се избере. Обикновено се получава правилният избор.
  Или пък ставане от колелото с предложението, баткото да ни покаже, какъв страхотен номер знае и последващо отвличане на вниманието.Хубаво е да си изобрететална и търпелива, този период, колкото и да не ти се вярва отминава.
  Кофтито е, че после пък идват други

Ох, Кифличке, това е така, обаче как да обясня на 1,8 годишно детенце, че ако не стане ще я помислят за лошо момиченце, а ако стане от колелото - за добро?!  Тя не разбира още... а и дори не ми дава шанс да започна с обясненията... Не знам, ще се мъча, пък дано отмине! Притеснява ме и това, че от другата седмица за пръв път ще тръгне на ясла... какво ли ме очаква?  Направо не ми се мисли...

Истината е, че няма "справяне".  

Няколко извода, до които съм стигнала:
А, вярвайте ми, Ида е панта и половина. Аслъ набира сила "бебшкият пубертет" с АЗ, МЕНЕ, МОЙТО, НА МЕНЕ.

1. Децата разбират от дума, само бъдете сигурни, че ви слушат в момента. Естетствено, многословието повече вреди отколкото помага. Две думи на място, със спокоен тон вършат чудеса.

2. За да ви обръщат внимание, когато ги спирате да не вършат нещо, трябва да ги научите да ви вярват за всичко, което казвате. По-точно казано, подтиквайте ги да правят "шантави" неща по начина който одобрявате - например покажете им как да скачат от място, вместо да им забранявате да скачат от пейката. Безкрайно много се харесва на децата да участвате в игрите им. И да ги оставите те да ви ръководят. Любима игра вкъщи е да оставим Ида да ни "ръководи" - тя показва как да тацуваме - и ние го правим, тя показва как да си сложим кубчетата зад гърба - и ние го правим. Усещането, че все пак нещо зависи от тях им дава страхотно удоволствие и вяра в себе си.  Уверявам ви, гледат ме като изкопаемо майките пред блока, докато уча Ида на гоненица. И бягам с нея, и скачам с нея, и си играя на "балонът се надува" с 8-9 хлапета още.   Е, да, ама аз като кажа нещо, рядко ми се налага да повтарям. Не че не си прави оглушки  и не забравя... , но почти никога не ми прави "напук". Не се намесвайте винаги, за да кажете как "трябва" да стават нещата. Проследете внимателно каква е идеята на детето. Не секвайте инициативата.

3. Преди да се ядосате, помислете за последствията - колко ще ви е кофти, ако въпреки яда ви, детето не вдене, а стане още по-неуправляемо, както и колко мъдри и добри ще се почувствате, ако се овладеете поне вие... почти сигурно е тогава, че дори закъснялата ви реакция ще бъде правилната.

4. Харесайте си някоя мантра, ама по-дълга, и си припявайте, докато не решите какво точно да правите. Една дълга, сладка целувка, както и преобръщане на детето с краката нагоре - стил "чувал с картофи" имат неочаквано благотворен ефект.

5. Забравете стереотипите и не гледайте околните. Всяка ситуация има уникално решение. Не е непременно най-разумното, може да е емоциално най-подходящото.

6. Съобразявайте се във всеки момент с режима на детето. Не очаквайте много от гладно, уморено, тъжно или просто прегряло от слънцето дете. Ако ви се изтръшка на входа на ЦУМ в 15.30 замислете се какво изобщо, за бога правите там.

7. В много от ситуациите, когато нещата не се развиват както трябва, причината не е в детето. По-вероятно е вие да не сте отчели някое обстоятелство. Което не ви прави непременно лоши родители. Както детето има право да греши, така и вие имате право.

Уффф, че стано дълго и дълбокомислено.   Пусто филологическо изкривяване.  Дано да са ясни двете-трите важни неща, които имах да кажа.

Подкрепям. Аз самата също се опитвам да действам така и определено смятам, че горните имат точно този ефект (желания)

Всъщност не това е важното. Не е важно какво точно мислят хората. Нито пък е вярно, че е добро момиче, ако стане, и е лошо - ако не.

Изборът е пред теб.

1. Да оставиш дедето за минута върху колелото и да му предложиши безкрайно интересна алгтернатива. Тук се иска въобръжение...

2. Да го вдигнеш и да го отдалечиш веднага а) като му су караш
                                                                           б) без много.много коментари

Ванто е да постъпиш според момента така, че да има най-малко ощетени...по-точно...минимум ревящи.

Белята, аз точно това и направих - вдигнах я от колелото и на ръце я понесох на прилично разстояние от обекта й на желание (колелото), и докато се отдалечавахме се опитвах да й отвлека вниманието с други неща - кончето минава (макар че никакво конче нямаше  ), но детето си беше наумило да реве до скъсване... Тъкмо някой от околните й връчи едно тракълце, веданага дотича едно друго детенце и се хвана и то за него - и айде пак рев! Ами не мога пък да я прибера на пуста площадка, където няма деца и там да си играе само, трябва да свиква с колектива.
Иначе, едно голямо благодаря за това, което си написала като възможни изходи от определени ситуации!   

Белята, страхотно си го написала!    Много ми харесват посланията ти. Особено това за въображението и аламинутните "изобретения". Понякога имам чувството, че трябва да съм Айнщайн и Едисън, взети заедно и повдигнати на квадрат, за да се справя с най-малко "ревящи щети". Това всъщност много ми допада. Сигурно щеше да ми е много скучно иначе.
 
Киса, следващият път пробвай с нещо извън "обора" и постиженията на съвременната авиация (разбирай "мамо, виж къде е самолетчето")  Нещо по-откачено, което да я грабне на 100%

На първото - не питай старило, а патило, имала съм удоволствието да гледам сестра си и не само нея.

На второто - едва ли човек, който се изказа не до там етично по адрес на детето на една майка от форума, може да ми дава акъл, кое е етично, кое не.


Да за едни майки едно е редно, друго не е редно - Kissa попита, майките отговарят - всяка по нейния си начин, но изведнъж почнаха да се размахват закони, социални и тем подобни и темата се изроди. И сега всеки си се държи за неговото и си вика аз съм прав! - и така е, всеки си е прав за него си.

Киса,
Това което аз бих направила в тази ситуация - не бих давала на сина си въобще да се качва на колелото. Ще му го покажа и ще му обясня, че колелото е за по-големи деца, че скоро ще отидем в магазин и ще изберем и за него или че ако слуша ще напишем писмо на Дядо Коледа с молба за колело, като ще изместя разговора около големите магазини за играчки или около Коледата и т.н. и ще отдалеча детето от обекта на желания  .
Много по-лесно е да го залисаш преди да е пробвал от "забранения плод" отколкото да му дадеш да поседи 5 мин. и да очакваш, че после доброволно, тихо и мирно ще стане. Научи се да мислиш поне с 1 действие пред детето и просто да не допускаш ситуации с истеричен край.
При мен това дава отлични резултати.
Колкото до това, че децата не разбират като им обясняваш - не съм съгласна. Моя скромен опит ме научи, че децата всичко разбират. Дори и някоя дума да не им е съвсем ясна от контекста на изречението схващат за какво иде реч. Винаги обяснявам на моите, това е доста изтощително, но според мен дава резултати. Говоря с тях като с възрастни, така им засвидетелствам уважение, НО не очаквам реакция като от възрастен  . При всеки случай обаче аз пак обяснявам защо и как.
Успех 

Това, което се опитвам да обясня на уважаемата аудитория е, че удрянето на децата няма нищо общо с това дали си прав за себе си или не. Не можем да си удряме децата, независимо дали чувстваме правота в това или не. Да. Детето е мое. Да. Аз съм го родила. Да. Аз го отглеждам. Това обаче не ми дава право да го удрям и да му причинявам болка. И понеже, по типично български обичай, на това твърдение очаквам реакция от рода на: "Кой? Аз ли не мога?" или пък "Кой? Ти ли ще ми кажеш?" (както се и получи, де), с надежда биде "размахан" законът от една вярваща в промяната към по-добро. И независимо, че въпросният закон не е с качеството, с което би могъл да бъде, факт е, че съществува и всяка една от нас трябва да знае това! А имненно, това ми ти знание да я навежда на мисълта, че не постъпва правилно и - не се притеснявам да го кажа, защото е крайно време да се научим, че законите са, за да се спазват - законно!
 
Сигурна съм, че на почти всички тук им се е случвало да си плеснат детето, когато от гняв са стигнали до пълна липса на контрол и слабост от своя страна. Това може да се приеме за човешко, все пак насилието е заложено в нашата природа, уви (макар че, се чудя, дали няма някакви други начини за изразяване на гнева и безсилието, от това да причиним болка на детето си). Но да се твърди, че това може да бъде нормално действие и естествена част от метода за възпитание и да се раздават подобни съвети, това е нещо срещу което всеки би могъл и би трябвало да се противопоставя. В коя година живеем, в кой век, простете!

Още веднъж казвам: не става въпрос за отричане на нечий метод на възпитание, още по-малко за налагане на друг такъв. Говорим само за онази част с възпитателния пердах, потупването и прочие действия, които причиняват физическа болка на детето поне за физическата да поговорим, че емоционалната изглежда е с космически измерения за нашето мислене.
И независимо, че голяма част от присъстващите твърдят, че ставало въпрос за невинно потупване, аз искам да попитам, аджеба, как точно невинното потупване ще привлече вниманието на детето, след като било опитано "всичко друго". Ами очевидно е, че се разчита на това да го заболи, за да се "съгласи" с исканията на родителя! Сигурни ли сте, че това, че детето ви изпитва или е изпитало болка ви прави доволни и щастливи, даже да сте постигнали целта си?

Ели, много ми допадна това, което каза за мисленето с един ход пред детето!  Макар, че много пъти не става точно така, и аз се опитвам да ги "предхождам" малчуганите.

ПП. Може на някои хора да им се струва, че темата се "изражда" или разводнява, но в случая за мен това е съвсем естствено развитие на въпроса, ерго еволюция, а не просто мутация. Ако на някого това му пречи, може просто да отвори тема, която да е специална за целта и където да обсъждаме темата за "възпитателното пердахопотупване". На мен не ми пречи.

знам че писанията на деметра ме карат да буда по-добър и по-спокоен родител и когато яростта и безсилието почнат да ме обладават ми е по-лесно да се контролирам, спомняики си нещо от нея написано и така не пляскам дъщеря ми, и съответно след това не се чувствам виновна и нещастна, че съм я ударила. за което благодаря:)
много съм щастлива например вчера, че се справих със ситуация сходна на гореописаните с абсолютно спокойствие, точно в момента спомняики си първия постинг по темата на деметра:)
бяхме на едно езеро и дъщеря ми е ужасен фен на водата, ако може нон стоп да стои там и да се къпе и пляска. та водата в езерото беше доста хладна, но детето ни гледайки другите деца как се плискат и забавляват се запъти и тя натам и влезе, въпреки че екстра и бях взела басейн, които беше напълнен с вода и сложен на тревата до езерото. започна купона и кефа и в езерото достатъчно дълго че да и посинее устата и да почнат да и тракат зъбите. колкото и калено дете да е, всичко има мярка.  започваме с уговорки да излезе малко на слънце да поиграе в басейна навън и по-късно пак ще ходи в езерото. да, ама неееееее. започнаха едни писъци, едно тръшкане, всичко живо се обърна и започна да гледа сеир.
е с отвличане на вниманието много не успяхме, защото беше истеричен рев и въобще не чуваше, но се наложи бързо да я облеча, да я въря на количката и мъжът ми да кара с нея ролери, друго нещо което и е любимо. но аз бях абсолютно спокойна, говорех и мило и я убеждавах, въпреки че бях сигурна че нищо не чува и не разбира и абсолютно не я плеснах.   като се върнаха след 1 час, беше най-кроткото и добро детенце.
и понякога си мисля че по-скоро ние родителите (визирайки само себе си) имаме проблеми с това да овладяваме гнева си и да си изпуснем ръката и да плеснем. това е проблем с гнева и безсилието ни, реакциите на децата в повечето случаи са  нормални.
важното е да се мъчим да се променяме и да бъдем по-добри родители, да разбираме повече децата ни за да можем да възмитаме нормални емоционално и здрави деца.

Наскоро бях на една лекция за поведението на децата на тая възраст. Беше много интересно. Не за друго, а защото нещата, които казаха бяха много логични, стига да се замислиш за тях. Например прословутото тръшкане. Всеки има лоши дни, в които просто не е на кеф. Децата не са изключение. И в това няма лошо. Само дето ние успяваме да удържим емоциите си, а децата не могат още да го правят. Понякога даже самото дете се обърква от това, което става с него и изпада допълнително в истерия. Това, което е много важно в такъв случай е да му обясниш както точно изпитва то, например "Ти си ядосан, защото не може да си играеш с това камионче. Разбирам те, и това е нормално, но разбери, че така и така...".

Сара - това за което е ставало дума е основния принцип на грижовното напътствие което за мен лично е най добрия метод на възпитание
За него пишат семейсто Марта и Уйлям ПИйпър - Деметра нееднократно е препоръчвала книгата им "Мъдрата обич". Орогоналното заглавие е "Smart Love" - ако можеш да си я намериш и на холандски или на английски ще ти е много полезна, защото вътре има доста примери и просто си струва да се отгръща от време на време