Има ли смисъл?

  • 6 277
  • 65
  •   1
Отговори
# 15
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Много се кефя как разсъждава Никол понякога- права е, но...който както си е научен. Мацката да се сърди на свекърва си.  Confused

# 16
  • Мнения: 2 111
Авторката може би трябва да се запита как биха се развили нещата след раждането на бебето, ако останат заедно с мъжа до тогава. Сама казва, че той първо се е зарадвал на бременността, но вече не отделя толкова внимание на това. Напълно е възможно когато се роди бебето и ги налегнат всички грижи съпътстващи появата на новороденто той да се изнерви още повече. Мисля си, че бебешкият плач и безсънните нощи надали се отразяват добре на мъже, които и без това не са готови да се грижат за семейство...

И м/у другото, не оправдавам забременяването като средство "нещата да тръгнат в друга посока". За мен планираната бременност е резултат от вървенето на нещата в правилната за двамата посока.

# 17
  • София
  • Мнения: 62 595
В най-здравите семейства появата на бебето предизвиква някакви проблеми, та какво остава в семейство, което и без това се клати силно.

# 18
  • Мнения: 130
Твоята история мн прилича и на моята. И с детето наистина не стана по- добре, даже се влошиха нещата. Много пъти сме се разделяли и после събирали с обещанието да се промени- и какво- от 6 години едно и също. И сега пак бяхме скарани- днес уж се сдобрихме, но ми тежи. За дребни неща се сдърпваме- вижда че се дразня- казвам му- спри че ме дразниш, престани, а той ми се смее в лицето и продължава. После - "Извинявай ама се дразниш за глупости" И така да е- защо продължава да ме дразни, дори да са глупости. И във форума съм писала с друг ник - като прочете направо избесня. Смених си ника, но вече не ми пука и да прочете какво пиша. Не знам какво да те посъветвам. Самата аз съм в подобна ситуация. Не е толкова лесно да го зарежеш, защото има и хубави моменти, но някак лошите затъмняват добрите. Така се чувствам аз! Като се разделим и си мисля- ето това е направил за мен, толкова е бил мил еди кога си... и се чувствам виновна. Питам се дали наистина не избухвам за глупости. Но не са глупости, не е глупост да има време за приятелите си а за мен да му се спи, или да си излиза без да ми каже къде е и да си изключва телефона. Може и да съм била сприхава и нервна, но той е предизвиквал тези реакции. Но пък нали няма идеални хора. Нали от друга страна сме заедно и в добро и лошо. Ако това е лошото и аз се отказвам всеки път когато сме в лош период значи ли че не го обичам истински. Много ми е сложно. Пожелавам ти да намериш правилния път!

# 19
RadostinaHZ  Ние имаме желание повече от година да оправим нещата,но при първия спор и забравяме за всичко - нараняваме се много и чак тогава се сещаме какво сме си говорили. Ето и снощи, когато се прибра от рождения ден - целуна ме, прегърна ме....все едно нищо не е станало, а мен сърцето ми се къса. И като му казах, че са ме наранили думите му, той: Е не е ли така? и дотам. На него му е минало и очаква и аз да съм забравила всичко.

Beauty  Няма за какво да ти се обиждам, точно това търся - поглед отсрани. Поясни само моля те, защо мислиш така. Според мен, това че очаквам човека до мен, да се съобразява и от части задоволява мойте потребности, не е лиготия или каприз. Та нали затова сме двама - да си помагаме, подкрепяме....
 
Клото Не казвам , че не са нужни компромиси, но може ли една връзка да се гради само на това????

Никол  Както казва Erica  така е възпитан, И аз мисля, че задачките трябва да са за двамата,но той очаква приз като свърши нещо и не дай си Боже, ако му кажа, че нещо е пропуснах, веднага почва: Ама свърших еди си какво!" И,какво от това, това че е свършено едно, означава ли, че може да пропуснем 2 ?

Кафе с Канела Как ли? Съмнява ме, да станат розови. Или ще трябва да се примиря да гледам две деца или ще трябва да съм самотна майка - не виждам друг начин.

Сигурно проблема не е непреодолим, но нямам сили вече да се боря. Писна ми да съм силна, искам едно мъжко рамо на което да мога да се облегна.

# 20
  • София
  • Мнения: 62 595
Да ти кажа, все едно чета за някое дете, а не за мъж. Иди ми - дойди ми, става неговата работа. Според мен той може на думи да казва, че иска, но всъщност не е много мотивиран да се оправят нещата. Точно като децата се държи - усеща, че те дразни, иска внимание, но се изненадва и се сърди като му кажеш, че се държи лошо и прави напук или се опитва да те баламоса с малко мили погледи и целувки. Направо не ми се мисли какво ще стане като се роди бебето. Тогава той ще трябва да се държи като мъж и баща, а това хич няма да му хареса. Не зная кога ще се осъзнае, но нещо не ми вдъхва доверие. Сякаш те пробва колко твърда можеш да бъдеш, за да му докажеш авторитета си.

# 21
Мария Н Точно това имам предвид и аз - дори това което ме дразни да са глупости, това ли е начина да ми го покаже - като продължава да ме дразни?? За неговите недостатъци изисква разбираме от моя страна, а за мйте не е склонен да проявява. Като не искам да звуча крайно, прави и много неща за мен, но и редовно ги изполва срещу мен, уж като защита на нападките ми.

RadostinaHZ  Много точно казано  newsm10

# 22
  • Мнения: 130
  Не е станала грешка, говорили сме си за дете - желано е, май доста се заблуждавахме, че след това нещата биха тръгнали в друга посока, но явно сме сгрешили. Зарадва се много когато му съобщих, но рядко отделя време за  коремчето.
Колкото до това, защо сме още заедно - Досега винаги поемах отговорността за грешките върху мен и обвинявах себе си за неразбирателството ни. И сега я поемам,но..... Щом не съм достойна за него, давам му свободата. Не искам да го товаря с мойте грижи и неволи.
Точно това направих и аз преди 3 месеца- дадох му свободата- казах му " Аз съм права за себе си и ти си прав за себе си. Няма виновни. Просто не си пасваме. аз не мога да се примиря с това, че ти си правиш каквото искаш, а ти не можеш да се примириш, че си женен и имаш задъления, трябва да се съобразяваш с мен, да ми помагаш, да не ме ядосваш и т.н" Но той обеща да се промени. и какво- пак е същото. Всяко чудо за 3 дни! Както беше написла някой- това си е до възпитание. Не вярвам да не те обича, и моят мъж ме обича, но не са възпитани правилно. Мисля че това е  проблема.

# 23
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Изчакай да се роди детенцето, малко време е останало, но го подготви твоят човек, че тогава ще се съобразява и с жена и с дете ooooh! трябва да порасне и да разбере, че вече има отговорности Hug
Леко раждане и дано бебенцето да го промени и той да стане мил и грижовен татко и съпруг Praynig

# 24
Със сигурност проблема във възпитанието, но аз не съм му майка за да го възпитавам, а и не е ли малко късно за превъзпитаване

# 25
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Неговото виждане е, че аз трбява да го предразполагам за да направи каквото и да е, дори секс.

За какъв се мисли пък тоя "мъж"?! За господар ли, за какво? Ще го предразполагам, как пък не! Точно рошав ще го направя! fight

# 26
  • Мнения: 281
За какъв смисъл изобщо говориш?
Та ти си бременна!
Именно! Не мислиш ли че е трябвало по-рано да поставиш пред себе си тези въпроси?  Naughty

# 27
  • Мнения: 957
За да се отделиш от него..ще ти е още по трудно с детето.. ако не си го направила до сега.

# 28
  • космополитно
  • Мнения: 941
Аз не вярвам с раждането на детето нещата да се подобрят (разбира се би могло-всяка ситуация е уникална), по -скоро мога да предположа, че проблемите ще се задълбочат!
Така или иначе- вече очакваш дете. Мисля, че ако и след неговото раждане всичко продължи смисъл би имало да помислиш за алтернатива с друг човек! Неоправдан приемам избора за компромиси "в името на детето".
Семейната консултация е умен и интелигентен избор-ако ходите двамата и я води добър професионалист. Семейната психотерапия би могла да помогне!
Обърни(те) се към Евгения Делийска-един много читав и етичен професионалист!


http://www.dinamika-sofia.com/

# 29
  • Мнения: 940
Според мен няма никакъв смисъл. За мен не е нормално в такава млада връзка да има толкова изнервеност и неразбирателство.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт