Майка ми е от Сливен. Познавам го от дете. И сега ми се случва да "мина" от там - за по няколко часа. Не бих живяла там. Още по - малко пък - работила. Магазинче или рекламна агенция? Миличка, там с магазинче ще оцелееш, евентуално, без сигурност, и то на ръба, ако продаваш стоки от първа необходимост. Град му е само името. Всичко живо отглежда плодове, зеленчуци, кокошки и каквото изобщо е необходимо в двора в самия град. От всякъде можеш да чуеш грухтене и кукуригане... А което не става за двора - за какво са роднините и земите на село? Не че така ги кефи - ама като няма пари... Няколкото производства, които имаше - акумулатори, електрически крушки, стъкло, текстил - са съсипани от години. Работа, респективно пари няма. Не знам какво си представяш, че ще рекламираш. А още по - малко - кой си мислиш, че ще плаща рекламите...
За живеенето - ако мислиш, е лесно ще свикнеш да ти подвикват непознати на улицата и да те питат коя си, примерно, що са връщаш сига или къде ходиш, както и постоянно да получаваш нежелани и безполезни съвети от некомпетентни доброжелате...доброжелатили - при това, забележи, дадени с най - добри чувства, така че даже не можеш и да се разкрещиш или разсърдиш - ами, там ще ти е много добре. Ако не това е твоята среда - след няколко месеца ще избягаш с подвита опашка.

Разбира се, има и много прекрасни неща там. Карандила. Невероятните цветове на Сините Камъни - постоянно менящи се. Страхотни турове за катерачи. Най - вкусните праскови, които съществуват изобщо някъде. както и грозде, и домати. Но... Не знам, за мен лично това просто не е достатъчно.


Много си далеч от истината мила! Нито има грухтене и кукуригане от всякъде, нито пък предприятия са затворени! Майкати да не е живяла в някое предградие на Сливен, че си останала с такива впечатления???? Тъпо е всичко , което казваш. И не само , че е тъпо, ами не е и вярно!
За обръщенията... пак си много в грешка! Още една мисъл , че не си идвала в Сливен , а в някое околно село.