- как да съм спокойна, че спи, като и досега се буди по 5 пъти на нощ, мята се в леглото и скимти (на 2г и 2м.)?
- не е ли по -трудно за нас при всичките тези будения (особено пък първата годинка) да търчим до съседната стая?
- или цялата работа е въпрос на гледна точка-т.е. и да съм при него пак ще си се буди, я по добре аз да се наспя!
Извинете ако обиждам някой!
Иначе и досеа много ми липсва съня, но мисля че няма и следващото си дете да сложа от бебе да спи само.
А по темата- ще се опитам да съм много по- спокойна !
Понеже аз съм от тия, дето го държат да си спи само от как сме в къщи: ДА ЖИВЕЯТ БЕБЕФОНИТЕ!!! Ако го нямаше това чудесно устройство, никога нямаше да съм покойна... но не говоря само за през нощта. През деня като беше малко бебето как беше сигурна какво прави, спи ли, изобщо? Нали пак си спинка само в стаята... общо взето, "подслушвам" го. От как се е родил - да не вземе някой ден да ме съди за използване на специални средства за следене...
Ако спи в нашата стая изобщо не бих могла да се наспивам. Спя леко и чувам всяко обръщане, просумтяване, ..., ..., ... и ме буди. Същото се отнася и за него, разбира се, бихме му пречили с нашите шумове от обръщане, сумтене и т.н.
Първия месец, като се будеше през нощта да яде... ами, по - лесно ми беше, като беше отделно (първите 4 дена спа при нас). Щото като е при нас и някой стане да го храни, светва лампата, бебо реве, шумове и какво ли не всякакви - и никой не се наспива. Като си е отделно, част поне от нощните ставания - или, както беше при нас, примерно, сутрешните - ги поема тати. Така че аз ставах да храня в 3, ама към 4 - 4.30 вече си спинках блажено и следващото ставане, в 6, го поемаше съпругът ми. И аз ставах чак към 9 - е доста по - се живееше така...