Как се държат родителите ви, когато ви гостуват?

В твоя случай - добре, че сте в друга държава. Такива хора могат да съсипят чудесен брак.
Оправдавай се с мъжа ти. Уведоми го да поеме ролята на лошия.
Иначе моите родители нямат нищо общо с описаното от теб. Много им е мъчно за нас, но никога не го натрапват. Само предлагат от време на време да вземат малкия да го гледат в България. Не исакт да идват даже. За съжаление, защото на мен никак не ми се ходи напоследък към БГ.

Единственото странно в поведението на майка ми е,
че постоянно пита къде е изток и къде е запад, щото
вече я няма стената и това създава проблеми да може
да се ориентира човек, дори да е тренирал ориентиране.
Но добре, че понякога грее слънце, та това помага донякъде.

Ох, колко многомога да пиша по темата....
Майка ми в момента  е тук.Много ми е трудно.Полагам огромни усилия да се сдържам,да не избухна,да и влизам в положение,ама каквото и да направя все съм неблагодарна,лоша,груба,егоистиччна и каквото там още се сетите...
Като имам повече време ще разкажа по-подробно.Много ми е мъчно,че вместо да използваме времето заедно по приятен начин все има нещо, от което тя ( а напоследък и аз )вдига 180 кръвно и тръгва да си събира багажа.

Фата Моргана,майка ти учителка ли е?За Калинка знам:)Просто виждам много общи неща....

И моята е ...

И аз съм от "клуба" на учителските деца  Както бях споменала по-рано според мен това е всъщност и една от причините да не търпи възражение. Дори си мисля, че положението се влошава с годините именно заради това. Много ми е гадно, постоянно се обвинявам, не знам защо този път наистина ми е трудно да простя и да забравя. Може би ако беше нещо насочено само към мен щеше да ми е по-лесно, но сега и аз съм майка и приех действията й като желание да навреди на семейството на децата ми, т.е. моето семейство. Може би просто моментът беше възможно най-неподходящия.
Но за мен е голямо облекчение поне да знам, че не съм единствената и да не си мъкна вътре това огромно чувство за изоставеност и вина. Самият факт, че мога да споделя с някой, който ме разбира ми помага много 

Разбихте ме с това за учителките...

До човек си е просто. Тези качества не зависят от старост, а от тип човек, въпитание, възприятията за света, за нещата, за отношенията между хората. Тя не се е променила сега, такава си е била винаги. Определено не бива да живеете заедно, нито да й позволяваш да те кара да се чувстваш виновна. Щом не може да се държи като голям и разумен човек, нека плаче. Ще й мине. Не й обръщай внимание и не позволявай да ви се меси, това е нередно и нелепо. Родителите ми не са такива. Крайно деликатни, съобразителни и ненатрапчиви са. Свекър ми - също. Свекърва ми - не чак толкова  Ще ни гостуват другия месец, но си знам, че няма да имаме абсолютно никакви проблеми 
Успех, Райли, и споко - ще оцелее майка ти, просто й дай да разбере, пряко или косвено, нещата които ни написа тук и ще свикне. Ти определяш и решаваш. Дете не се ражда и отглежда за да искаш и чакаш отплата след това. Именно когато обичаш истински и силно някого го пускаш да си върви, когато е готов и иска. Насила нищо не става. Ако е с вас рискувате вие двете да се изпокарате много, както и има риск от разваляне на семейството ти, знаеш го.
А от самотата и старостта всички ни е страх (липса на духовно издрастване, предполагам), но и това е част от живота. На който какво...
 

Засмях се на това с учителките, но има голяма доза истина. И като се смеси с поколение и българска емоционалност  Аз поне моята не мога да я променя, а и вече други тактики се опитвам да прилагам. Но ми е гадно, защото игнорирането й нажежава атмосферата и всичко пада върху мен.....

kartinka,
 

Моята майка също е учителка.На някои може и смешно да им се стори, но наистина е много трудно да се опитваш да водиш диалог с учителка.Те  си имат един единствен верен отговор-техния и всеки друг вариант е неправилен и води до лоши последици.Каквото и разбиране да проявявам,понякога ми се струва,че ще полудея-ако имам различно мнение съм лоша,неблагодарна,държа се нахално,станала съм високомерна и накрая-не обичам майка си.
Слава Богу мъжа ми е много търпелив и не говори български.Когато майка ми види,че нямам намерение да се чувствам виновна за неща,които не съм направила и не зависят от мен почва да хапе мъжа ми.Преди няколко дни го видя да мие чиниите и изкоментира,че е много педантичен,понеже много внимателно ги мие.

Забелязала съм,че почти всичките ми познати,които имат майки-учителки имат подобни проблеми.Предполагам,че се дължи на логомимията (психично заболяване,което се появява около 45 години при жените ,а при учителките и доста по-рано,при което болната непрекъснато има нужда да говори и не може да се спре.)

Аз съм на 32 години.Вчера бях на едно събиране на чужденките,живеещи в Хага и се прибрах късно.Майка ми от вратата почна да ми се кара как може да се прибирам толкова късно.Мъжът ми нищо не каза.Чак съжалих,че се прибрах.
Изобщо всеки мои опит да прочета дори един вестник е кошмар-какво четеш,какво пише,как може да пишат такива работи,защо не напишат нещо друго,тази статия е лоша,вестникът не струва,езика е грозен,махни го тоя вестник....и т.н.Непрекъснато иска да правим нещо заедно,при условие,че аз имам много работа,ходя на училище и съвсем сама се справям с цялото домакинство.
А тази сутрин ме събуди в 6 часа,че сънувала страшен сън за брат ми,да му се обадим да го питаме дали е добре.Всичките ми опити да я убедя,че по всяка вероятност брат ми спи по това време и дори да е добре като му се обадим вече няма да е,останаха глас в пустиня.Обадих му се,майка ми грабна телефона и почна да му разказва какво е сънувала....


На 27 септември си заминава.Това и беше първото,а според мен и последното и гостуване при мен.
Много нанагорно ми дойде и вече с нетърпение чакам края на месеца.

kartinka,
много добре те разбирам и нещата, които си написала до голяма степен ги преживях миналата година по същото време. Месеци, които никога няма да забравя. Борех се на работата с 1001 проблеми, а като се прибирах майка ми започваше с нейните лекции. Най-ужасното беше, че ако кажа за някой проблем и се започваше един монолог колко тя е нямала такива проблеми. Прекрасен преподавател е, но никога не е работила с много класове пубери на 15 и съответно проблемите не ги е имала. Няма да казвам колко нездравословно е да правиш първите си крачки в дадена професия, а някой да ти налага модел на работа, а не да те остави сам да го откриеш. Тогава ми беше много гадно, но сега си мисля, че е в резултат на нейното следване и начин на мислене в професията. Хващах се миналата година, че и аз давах малко пространство на моите ученици за собствено експеримениране, защото 11 години съм била учена да следвам модел, но не и да бъда АЗ в училище. Обаче, едно е да го осъзнаеш на 30, а съвсем невъзможно на 60. В личностен план това е и проблем с нашите майки. Искат от нас да следваме модели и когато вече не го правим, се стига до сблъсък: "Колко си променена. Станала си като тях (холандците). Как можеш да мислиш такива неща и да имаш такива идеи?  и т.н."

Това лято ми каза дори, че съм я предала, както и родината си като съм заминала. Преди година щях много да се разстроя, сега през едното ухо. Бих ти дала съвет да опиташ и ти така. Знам колко е трудно и невъзможно в началото, защото се хващаш за всяка дума, която те ядосва и разстройва, но мисленно си казвай, че говори неща, които не са вярни и т.н.

А това за статиите и аз колко пътии съм го чувала. Купувам си два вестника в България и като се почнеше.....неморални писаници, как може такива снимки, как може така. Колко съм се разправяла....Сега пак си ги купувах, но си ги четях вечер и не пред нея. Избягване на всеки спор и така....Доста помага.

Има значение, че и за пръв път е тук, както при моята майка. Коментарите "леле, как може да си мият чиниите по този начин" сигурно няма да ги има следващият път ( при мен), а и да ги има прилагам друга тактика.

Знам какво си мислиш сега: лесно е да се говори и т.н., но повярвай, че аз го мислех същото преди година. Ще си замине майка ти, ще ти трябва време да реанимираш от всичко преживяно емоционално и ще започнеш да търсиш свои пътища за справяне с подобна ситуация. Ти си интелигентно момиче и със сигурност ще успееш да намериш баланс. Е, никога няма да е безпроблемно, но няма и да е като през тези дни.

Една голяма  и извлечи максимално положителното от факта, че майка ти е тук.
 
 

Момичета  ,  да ви кажа аз съм си решила проблема с така - ограничила съм комуникацията до минимум, не се обяснявам кое, как, с кого  и т.н. Защото осъзнах, че техниката за манипулирането ми им е била да слагат оценки на всичко, което правя и аз някой път неволно си ги слагам оценките сама. Междудругото моите и двамата родители са учители и правя сравнение например с родителите на мъжа ми - те също се месят и се опитват да ни влията, но тяхните методи са други, по смекчени и приемащи са някак    Моите са някак  крайни в изказванията си  - "Човек си тежал на мястото където бил", "Винаги сме щели да бъдем хора втора ръка в чуждата страна". Като имате предвид, че аз и мъжа ми работим като програмисти, представям си ако работех някаква обща работа как щяха да се изказват. И се дразня, че това са хора дето цял живот за живяли в град с 10 000 души население и тръгнали да ми дават съвети как е по света. Дразня се и че не съм била по - рязка с тях, все уж да ги излсушам и да съм мила с тях, нали са ми родители. И така... само се моля да не ги повторя и да си позволя един ден да манипулрам бъдещите си деца така... Защото като гледам сестра ми вече така се е вживяла в ролята си на родител и само се моля аз да не съм като никой от тях.

какво е точно това заболяване?

Няма значение дали живееш в чужбина или не, ако целта й е да ти внушава чувство на вина, винаги ще намери повод. Моята баба, също учителка, почина на 97 години. Направо изпи силиците на майка ми, такова собственическо чувство към дъщеря си. Естествено че живееше с нея и когато майка ми излизаше някъде за малко, баба ми вместо "Довиждане" и казваше "Като се върнеш може и да не ме завариш жива" Момичета, не се поддавайте на такъв натиск както направи майка ми, че "провокаторът" обикновено няма граници...
По темата - майка ми с малки изключения се държи много добре и затова е тук. Свекърва ми дойде една година след пристигането ни. Преди това бяха у нас за седмица с другия си син, който живее в САЩ, и за да им освободим стая, ние с мъжа ми взехме да спи с нас на леглото и 7-годишния ни тогава син. Беше доста притеснено, тъй като леглото ни не е широко. И когато си тръгна деверът, вече беше ред синът ни да спи в една стая (на различни легла) със свекървата. Да, ама навън беше студено, детето като спи се отвива, а тя била свикнала да спи на студено и държеше прозорецът да бъде широко отворен през цялата нощ. Помолихме я да бъде само открехнат, обяснихме й че детето ще се простуди, тя обаче отсече "Отказвам". Пихме ние една студена вода, продължихме да спим  трима на едно легло докато времето се стопли, изтърпяхме свекърва ми докато й дойде време да си тръгва. Вече сме седма година тук, но тя втори път не е идвала... Ние ходим там от време на време, по телефона говорим редовно. Това е положението, при някои хора най-добрият подход е просто да ги държим на по-голямо разстояние. 

Добре де, мацки, които сте с проблемни майки..., чудя се нещо. Сигурно 90% от вас имат братя или сестри - ето kartinka се обадила на брат си да го види как е.
Интересно ми е - как се отнасят тези ваши майки с тях, те също ли роптаят от отношението им, как въобще се отразяват тези майки на братята и сестрите ви? Ако те трябва да напишат нещо тук, какво биха казали?

kartinka, всичко ще мине и замине - повярвай ми Точно преди месец аз полудявах така с мойте родители дошли ни на гости за първи път. Не знам дали е от шока, но беше нещо ужасно първата седмица.... от там нататък всичко се оправи изведнъж Знам, че ти е трудно, но ще видиш, че като замине ще ти липсва адски много. След като ги изпратих на летището се прибрах вкъщи и ми се стори адски пусто без тях.
Всеки дом си е различен. Аз не можах да издържа майка ми да ми казва, защо правя това и онова по различен начин, а не както го правим "вкъщи". Тогава и заявих, че тука е вече мойто си вкъщи и така правя аз нещата Защо не поговориш с нея, обясни и как се чувстваш.
Успех от мен  и горе главата, те ни мислят само доброто