Как се държат родителите ви, когато ви гостуват?

  • 11 723
  • 132
  •   1
Отговори
14 авг. 2008, 16:23 ч.
  • Мнения: 1 121
Ето конкретната ситуация. С мъжът ми живеем в чужбина от 3 години. Имаме и син. Откакто детето се е родило, майка ми го е виждала три пъти-дойде за раждането и остана 2 месеца, след това бях 2 месеца в България с детето и онзи ден ни дойде на гости. Откакто е тук, буквално не е спряла да плаче-колко много й липсваме, колко много й липсва внучето, колко е порастнал и е проходил и тя е изпуснала всичко... разбирам, че й е мъчно и й казвам, че ми е много тежко да я гледам да плаче, но тя не спира. Днес цял час ми обясняваше как плаче сама по цял ден, как животът й е почернен и безсмислен, как сърцето всеки ден й се къса от мъка, как мъжът ми преди сватбата й казал, че като имаме деца щяла да дойде да ги гледа, а сега просто сме я изоставили... как ме е гледала цял живот, а аз накрая съм си тръгнала и не съм я взела със себе си... да но не е ли нормално децата да си тръгнат някой ден? Вярно, че сме далеч, но защо трябва постоянно да се чувствам виновна, че съм тук?

След това ми каза как иска да живее при нас. Да, обаче колкото и да ми е мъчно не мога да си представя да живеем завинаги заедно в една къща. Да идва и да ни вижда-да, но за постоянно-не. Не й го казах, защото няма да го разбере. Просто тя си мисли, че трябва завинаги да бъдем заедно и отказва да приеме фактът, че аз вече имам свое семейство, което идва на по-преден план от нея.

Всичко това го чувам постоянно откакто е тук и днес й казах да не плаче, а да се радва, че е с нас макар и само за месец... при което тя ме обвини в липса на съчувствие Naughty

Другият проблем е, че макар и да го прави "уж за добро" постоянно ми се меси в отношенията с мъжа ми, все с намерение да ми "отвори очите". Ето това вече не мога да търпя. Днес например, ми заяви колко е егоистичен, затова, че не извежда детето в парка след като се прибере от работа, а си играе с него вкъщи... на детето му омръзвало на едно място, трябвало да излиза... вчера искаше да го изведе в 6 без 15, казах й да изчака до 6, за да го види мъжът ми, днес ми се тросна, че тя не си виждала внучето по цели месеци и че ще си стои с него навънка по цял ден ooooh!

След това ми заяви, че мъжът ми не се грижи за мен достатъчно добре. И как можело да се мъчи да спестява пари за собствен дом вместо постоянно да ми купува дрехи и да ме води по ваканции... (знае, че преди 10 дни бяхме на ваканция в Испания и похарчихме около 2000 евро, но това било малко).

И накрая - постоянно ме карал да пестя (това е след като тя изхаби 10 литра вода, за да измие една ябълка и просто я помолих да бъде по-икономична, щото водата е скъпа).

Еми общо взето това е. Питам ви-и ваште родители ли се държат така странно като идват да ви видят? Критическата възраст ли е, какво е не знам, но в чудо се виждам. Ако живее с нас и постоянно ми говори така ще откача... или аз съм станала прекалено егоистична и неблагодарна за всичко, което ми е дала? Как да й обясня, че вече имам свое семейство и не ми се вижда нормално да живее под един покрив с нас?

Просто ми омръзна всеки ден да я гледам как плаче. А и още по-гадното е, че не приема чуждото мнение. Каквото и да й кажа ме обвинява в липса на съчувствие или просто се сърди и го приема като обида... а наистина не искам да се караме, все пак се виждаме веднъж-два пъти в годината.

# 1 14 авг. 2008, 16:43 ч.
  • Мнения: 5 710
Според мен ги е страх от старостта, от това че остават сами Там. Че няма да има кой да ги 'погледне'. Искат гаранции, че няма да са изоставени, това е. Майка ми не знам дали се държи странно, но е с изострена чувствителност, която, като се събере с моята мнителност прави нещата понякога доста тежки. 20 дни ни е предела, а на 21вия си липсваме ужасно. Това е живота, опитай се да я успокоиш, да се почувства по-сигурна, да спре да плаче, мъчително е това, давай и задачи, говори си с нея, забавлявайте се. Според мен тя плаче за себе си, точно, защото не се чувства сигурна, че ще си насреща, когато има нужда.

Що се отнася до вмешателствата и квалификациите за семейния ви живот, пак ги прави от несигурност, баланса е нарушен, тя е в чужда страна, дом, няма контрол, не взима решения, сигурно не знае език, разчита финансово, т.е  в постоянна зависимост е от вас, 'децата', които взимате решения, като 'възрастни' в една разменена роля,.  Прави единственото, което първично може да прави - използва плача, думите, за да повлияе да се върне баланса - да взима решения, да е фактор в отношенията м/у възрастните и така. Тъпо, но дудненето е най-досадното, но и доста ефикасно средство да играеш роля.

Последна редакция: чт, 14 авг 2008, 16:50 от 10 cent's

# 2 14 авг. 2008, 19:08 ч.
  • Мнения: 2 563
При мен по този начин се държи баба ми, при това когато аз съм си в България. "Ох, Янче, само ти ми остана, бабе, никой друг си нямам. Отгледала съм те аз, така да казваш на хората. И се напикаваше до 8 годишна възраст, по 3-4 пъти на нощ, аз съм те прала. И сега няма кой да ме погледне, бабенце, стара съм вече, скоро ще си отивам, ох, много ми е зле". Това го слушам най-редовно последните 20 години и въобще не преувеличавам. Тя живее с вуйчо ми, който никога не се е женил и й предоставя цялото си внимание и заплата. Не бих я нарекла изоставена и самотна в никакъв случай. Още е много дейна, води група за спорт в третата възраст, хойка по манастири и почивки с приятелки.

Аз й пиша редовно и получавам писма в същия тон. Преди около два месеца пак получавам писмо от нея, разгръщам го и от него изпада квадратно парченце хартия, на което пише "Зле ми е. Дали ще оживея?"  ooooh!

Съгласна съм с 10 цента, че това е желание да контролира и да се налага. Струва ми се характерно за нашите ширини - да контролираш децата си чрез натякване на чувство за вина. Периодично си напомням да не го причинявам на собствените си деца.

# 3 14 авг. 2008, 20:01 ч.
  • Мнения: 2 786
Налагане, контрол, манипулация, вменяване на чувство за вина.
Отврат!
Радвам се, че моята майка не е такава!

# 4 14 авг. 2008, 20:12 ч.
  • Мнения: 7 914
майка ми се държа доста адекватно и наистина е сама в БГ и много си я мисля, но не се оплава и се държи Heart Eyes

явно си е до човека... Thinking

# 5 14 авг. 2008, 20:35 ч.
  • Мнения: 3 241
Явно наистина е до човек. Моите  родители се радват да се разхождат и разглеждат разни неща, изобщо не ме тормозят с нищо. Е има някой и друг съвет, но не са досадни.

Rylie, не бива според мен да се оставя човек да го тормозят, все пак се стараеш и на нея да и е добре. А за месенето в отношенията ти с мъжа ти - неприятно и неуместно действие.  Tired

Успех, с малко твърдост и покажи, че няма да търпиш повече!  Peace

# 6 14 авг. 2008, 20:43 ч.
  • Мнения: 1 121
Ох, радвам се, че срещам разбиране. Явно проблемът не е в моят телевизор.

Hear Again, най-интересното е, че майка ми още няма 50 години, работи и то на много добра държавна работа, с висока заплата. Иска да зареже всичко и да дойде да живее с нас... веднъж и намекнах, че може да живеем в САЩ, където няма как да остане с нас, но тя изобщо не иска да чуе. Само ми повтаря, че животът й е почернен и че си градя щастието върху нейното нещастие ooooh!

Другият проблем е, че никога не сме се разбирали, просто защото откакто съм се родила е така-налага си нейното мнение и никога не търпи възражение. А сега е на другият полюс каквото и да й кажа, започва да се жалва, че не я уважавам и не й зачитам чувствата. И това за най-малкото нещо Confused

Iventse, Hug ще се опитам, но с нейният характер е ...  ooooh! Tired Outta Joint

# 7 14 авг. 2008, 23:22 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Rylie,
колко добре те разбирам.  Hug Някои неща все едно, че аз съм ги писала, със същите думи и емоции.. За съжаление, не мисля, че може да има подобрение (поне в моят случай). Моята майка има кошмарен семеен живот и затова ги говори / прави някои работи. Опитвам се да я разбирам, но това не прави ситуацията по-лека.  Hug

# 8 14 авг. 2008, 23:31 ч.
  • Мнения: 3 638
Rylie, благодаря за темичката, така и аз се чувствам по-малко сама в подобна ситуация. Ще стане вече една година, откакто отношенията ми с майка ми не са същите. Живея в чужбина от доста време (и преди това доста рано излязох от вкъщи) и така се получи, че никога не ни беше идвала на гости. Дойде за раждането и досега съжалявам, защото нещата нямаше как да се развият по-зле. И моята майка като твоята не търпи възражение и налага винаги своето мнение и може би защото толкова рядко сме се виждали през последните години аз винаги съм й угаждала по някакъв начин. Различна се оказа ситуацията за по-дълго време в моя дом при моето семейство и то в такъв важен момент като раждането на децата ни. Така аз се опитах да защитя своите позиции и тя се почувства веднага обидена и разбира се главен виновник се оказа съпруга ми. Опитах се да й обясня, че за мен сега са най-важни току-що родените ми деца и бащата на децата ми, имах много тежко раждане, имах нужда и от нейната помощ и подкрепа. Вместо това тя се обиди и стоеше по цял ден затворена в хола и въобще не идваше да ме види. Така докато не си тръгна  Sad След това не се обади близо 6 месеца...
Сега че чуваме от време на време, даже се видахме като си бяхме в БГ, но отношенията ни не са същите. Тя се прави все едно, че не се е случило нищо и най-вече игнорира напълно съпруга ми. Опитах се да й говоря, но въобще не осъзнава, че може да има някаква вина. Ситуацията е много гадна, защото и съпруга ми не може да се примири с нейното поведение. А аз съм по средата и просто не знам какво да правя. Държа и на двамата.  Не мога да променя живота й, винаги съм й помагала с каквото мога, съпругът ми винаги се е държал много добре с нея.
Разбира се, за всичко обвинявам себе си и имам ужасни чувства за вина, които се прибавят към тези, които винаги съм имала преди. Да, знам, че тя ме е отгледала с жертви, но от друга страна защо не може да бъде щастлива, когато аз съм щастлива? Защо не се радва, че имам свое семейство, мъж който ме обича, че винаги двамата сме се борили съвсем сами, за да постигнем това, което имаме?
Не знам... Майка ти сама ли е? Моята да, и имам чувството, че това още повече утежнява нещата. Казваш, че не искаш да се карате, но според мен точно заради това, че аз винаги се стремях да се съгласявам с нея и да й угаждам, за да не се обиди, защото се виждаме 1-2 пъти в годината, сега съм в това положение. Може би ако бях отстоявала позициите си по-рано нямаше да стигнем дотам. А е и трудно да се градят отношения от разстояние. Давам си сметка, че може би ако си бях в БГ отдавна щяхме да сме изяснили отношенията си. А така е трудно. От друга страна и аз може би съм инат и този път не искам да отстъпя, защото наистина не съм направила нищо лошо или нередно. Родителите също трябва да осъзнават грешките си, фактът че са ни отгледали не ги прави вечно прави и безгрешни. Дори в патриархална България. Не знам дали съм права, вие как мислите?
Ох, много дълго стана, но имах нужда да споделя  ooooh!

# 9 14 авг. 2008, 23:38 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
fata morgana,
И при нас ситуацията е такава: винаги Чуждият е виновен и ме кара да се разкъсвам. Ужас! Но както писах при мен има отежняващ елемент. преди ние бяхме опората на майка ми, но и двете със сестра ми се изнесохме и сега тя е сама.
Не знам....наистина не знам. Искам да имам вълшебна пръчица и да променя само 1 нещо, но я нямам..... Sad

# 10 15 авг. 2008, 00:00 ч.
Здравей, миличка, аз имах подобен проблем преди да се омъжа, в момента съм на 21г. Това поведение е абсолютно неправилно, не може зряла дъщеря, която е създала семейство да запълни празнотата на майка си. Може да прозвучи грубо, но майка ти отдавна е трябвало да разбере, че ти си отделна личност и имаш свободата да изживееш живота си така, както чувстваш, че си щтаслива. Майката ти се държи много незряло, смятам че ти трябва да отстяваш мнението си, макар и тя да го изстрада.Също така мисля, че разстоянието помага.Живях със родителите и съпруга си, по време на бремеността ми и намесата им по отношение на съпруга ми беше най-ужасния кошмар, който помня и досега. Не и позволявай да навлиза в забранени води, щом не зачита ничие мнение и ти прави същото като не се впечатлявай от сцените и мърморенето,  и кажи, че всеки има право на сбствено мнение...  Simple Smile

# 11 15 авг. 2008, 00:06 ч.
  • Мнения: 3 638
Kalinka, знам, че сме нейната опора. Знам, че семейният й живот не е бил щастлив и че е претърпяла разочарования. Но защо трябва и моят да е такъв. Сигурно го прави, защото вярва че ще ме предпази. Сега за нея аз и внучките сме едно, а съпругът ми друго. Но той е бащата на тези внучки и аз искам децата ми да израстнат с баща. И ако се държи така само повече отдалечава всички от себе си. Извинявам я с факта, че е сама и професията и е също такава, че просто не е научена да търпи възражения. Но децата също порастват и имат свой живот, не знам дали ако останем вечно до родителите си, без да създадем наши си семейства те ще са по-щастливи... Дават ли си всъщност сметка за това? 
А това за вълшебната пръчица и на мен ми е идвало толкова често наум...

# 12 15 авг. 2008, 00:26 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: fata morgana в пт, 15 авг 2008, 00:06
. Знам, че семейният й живот не е бил щастлив и че е претърпяла разочарования. Но защо трябва и моят да е такъв. Сигурно го прави, защото вярва че ще ме предпази. Сега за нея аз и внучките сме едно, а съпругът ми друго. Но той е бащата на тези внучки и аз искам децата ми да израстнат с баща. И ако се държи така само повече отдалечава всички от себе си. Извинявам я с факта, че е сама и професията и е също такава, че просто не е научена да търпи възражения. Но децата също порастват и имат свой живот, не знам дали ако останем вечно до родителите си, без да създадем наши си семейства те ще са по-щастливи... Дават ли си всъщност сметка за това? 
А това за вълшебната пръчица и на мен ми е идвало толкова често наум...

Според мен подобни проблеми се появяват именно, когато майката / бащата е имал нещастлив семеен живот. На практика моята майка не знае какво е това да си в хармония с някого. Дори и да имаш разногласия, да го обсъдиш и заедно да продължиш. Не се е развела, защото мъже дори и на нейната възраст й се лепят, като мухи. Изпитва отвращение към мъжете.
В мъжете тези жени не виждат онази фигура, която дава любов, а онзи, който им е донесъл разочарование и мъка. Интересното при нас е, че майка ми все още тъжи за две фигури в живота на мен и на сестра ми, които в голяма степен приличаха на баща ми. Тях приема. Различният не.
И тъй като радостта й е малка, то трудно може да приеме, че някой друг може да е щастлив.

Мисля, че всичко е психологически обосновано. Може би, затова аз престанах да размишлявам върху това и го приемам за даденост. Но за някои неща ми е мъчно...

# 13 15 авг. 2008, 00:42 ч.
  • Мнения: 1 121
fata morgana, и при теб положението не е никак розово Sad и моята майка дойде за раждането, мъжът ми купи самолетните билети на нея и на татко, даже писа покани, за да вземат виза и какво да не би някой да оцени това? Месец по-късно, докато ни гостуваше майка ми изпадна в истерия как мъжът ми не уважавал нито мен, нито нея и татко... и пак всичко започна от една голяма глупост Confused много ми беше болно тогава...

Цитат на: fata morgana в чт, 14 авг 2008, 23:31
Да, знам, че тя ме е отгледала с жертви, но от друга страна защо не може да бъде щастлива, когато аз съм щастлива? Защо не се радва, че имам свое семейство, мъж който ме обича, че винаги двамата сме се борили съвсем сами, за да постигнем това, което имаме?

И аз днес си мислех абсолютно същото... и ми се струва безкрайно егоистично от нейна страна да ме държи отговорна за нейното нещастие.

Просто откакто е тук (вече 3 ден) се чувствам тотално изцедена психически. Имам чувството, че ме гледа под микроскоп и само се чуди за какво да ме изкритикува-мъжът ми не ме уважавал, банята ми била разхвърляна (което е вярно-гримовете ми са навсякъде, поне за това е права Embarassed), не мога да карам, не мога детето да си гледам като хората... абе кво ли не. И в момента, в който възразя се започва едно жално-жално самосъжаление как не я уважавам, не я зачитам, а тя ми е майка, отгледала ме е, дала си е младините за мен... (което ме кара да се закълна, че никога няма да кажа подобно нещо на синът ми Twisted Evil).

Другият проблем е, че от всяко нещо си прави егати изводите, но е безкрайно убедена в правотата си, понеже е живяла дълго и познава много добре хората и ситуациите Laughing Само, защото й казах, че водата е скъпа, реши, че мъжът ми ме кара да пестя, не ми купува дрехи и не ми угажда... а истината е, че ми угажда страшно много, особено предвид фактът, че събираме пари за къща. Според майка ми, той трябвало да ги е събрал преди да се оженим, как можел да се ожени без да има пари да купи къща Shocked и ей така от всяка моя дума се започва голямата, безкрайна драма. Вече почти не говоря с нея, не й казвам нищо (не че някога съм споделяла, ама сега съвсем спрях) и просто не обръщам внимание. Даже преди малко пак се разсърди за нещо и направо й казах, че може да ми се сърди колкото си иска, хич не ми пука.

Kalinka, и моята е с нещастен брак. С татко не са разведени, но като живеех вкъщи постоянно се караха, всяка вечер. След това и двамата си го изкарваха на мен, най-вече тя. Беше един непрекъснат психически тормоз. Постоянно изпадаше в истерии, крещеше до несвяст, обиждаше ме, понякога ме обвиняваше за всичко, беше ужасно, не искам да си спомням. Още от тогава исках да се махна от вкъщи. По ирония на съдбата се омъжих за чужденец. Не мисля, че тя има представа и че някога ще разбере какво ми е причинила. Не искам и да говоря за това, знам, че е толкова убедена в правотата си, че никога няма да приеме, че е сгрешила, най-много да каже, че ако ми се е скарала е имало причина...

А аз много приличам на баща ми по външен вид-нямам нищо от нея. Случвало се да се скарат за нещо и след това тя да ми тросне сърдито, почти с отвръщение: "същата си като баща си" Confused

Много дълго стана, извинявам се Embarassed

# 14 15 авг. 2008, 01:41 ч.
  • Мнения: 7 091
Тази тема трябва да я раздават като листовки за роднините по летищата Simple Smile
Убедена съм, че всички такива майки мислят доброто на децата си, но много поучително би било да могат да разберат какво е да си от другата страна.  Peace

# 15 15 авг. 2008, 01:53 ч.
  • Мнения: 185
 newsm78   Много позната история....НО при нас е обратното

Моята майка също беше няколко пъти при мен, тя също е с "несполучлив" брак. Баща ми е гаднярът в ситуацията, а тя е като кротка овчица, каквото и кажа това прави...НО и тя се опитваше да говори против мъжът ми, който е чужденец и няма нищо общо с типичния  "бай ганьо" да чака да му сервират салатата и ракията, да седи да чете весници и ...т.п.   
   Винаги когато каже нещо против мъжът ми, винаги аз и напомням за баща ми-тиранинът в нейното семейство.
   Мъчно ми е за нея, за нейния пропилян живот, за жестокостта на баща ми към нея,...за това че го търпи и Иска да го търпи.

  Предлагахме и няколко пъти да остане при нас, ако ще и до края на живота си, за да мога да я "спася" от ужаса в нейната къща, където тя няма право нито да се къпе, да готви, да шета.../заповеди на баща ми/  НО тя не иска да остане при нас, харесва и тук живота, харесва и спокойствието, не ми пречи, свикнах да подмята забележки против съпругът ми, правя се, че не чувам и не коментирам, НО не иска да остане. Вече идва 4 пъти за последната година и то по моя инициатива, за да я отдалеча от баща ми....и винаги ми е мъчно, на нея също - като си тръгва, винаги плача след като тя мине Пасконтрола на летището, и винаги си измислям и ще си измислям причини, за да дойде отново....искам да мога да  и създавам радост, да я глезя, купувайки и дрехи, да и готвя, да и правя прически, да я гледам как се кефи във ваната,......пак се разплаках
  извинявам се за офф-а


# 16 15 авг. 2008, 03:24 ч.
  • Мнения: 3 638
Цитат на: Kalinka в пт, 15 авг 2008, 00:26

Според мен подобни проблеми се появяват именно, когато майката / бащата е имал нещастлив семеен живот. На практика моята майка не знае какво е това да си в хармония с някого.

В мъжете тези жени не виждат онази фигура, която дава любов, а онзи, който им е донесъл разочарование и мъка.


И тъй като радостта й е малка, то трудно може да приеме, че някой друг може да е щастлив.

Мисля, че всичко е психологически обосновано. Може би, затова аз престанах да размишлявам върху това и го приемам за даденост. Но за някои неща ми е мъчно...

Напълно съгласна съм, и майка ми не може да се похвали с успешен семеен живот и е сама  Sad И сякаш това й дава правото да смята, че всички жени с нормален брак "търпят" издевателствата на мъжете си. Никога не съм споделяла с нея много подробности от семейния ми живот, просто защото знам, че ще се хване и за най-малкото нещо и ще критикува мъжа ми, а мен ще ме "ожали". И сега като се видяхме гледа с един тъжен поглед мен и  децата все едно сме мъченици.
Най-страшното е, че в мен е насадено едва ли не убеждението, че всички бракове завършват зле и че всички мъже рано или късно зарязват семействата си. Въпреки всичко ми се иска да вярвам, че поне аз ще успея да осигуря нормален живот на децата си. Страх ме е, че много деца повтарят грешките на родителите си и не искам това да се случва. За съжаление в поведението на майка ми виждам само един вид послание, че и аз ще изпитам на гърба си, това което е изпитала тя  Sad
Rylie, опитай се ако е възможно да изясниш положението с майка ти, накарай я да разбере кое е нейното място, опитай се да й говориш прямо. Разбирам положението ти, и моята майка като дойде разкритикува доста неща, много се ядосвах. Но сега постоянно обвинявам себе си, че съм можела да съм по-директна с нея, да не си мълча и може би нямаше да стигнем до сегашната ситуация. А тя много повече ми тежи. За съжаление и аз съм била доста "мачкана" от майка ми, как ми звучи познато и това, че съм "бащичко" Sad Добре че успях да се махна рано от къщи и това донякъде спаси отношенията ни, но пък остави в мен един вид страх да й се противопоставям, да отстоявам мнението си. Винаги съм правила това, което искам, но някак си по заобиколен начин, без да се конфронтирам с нея. И сега плащам за поведението си и понасям "наказанието" й.

kaninova, съжалявам за майка ти. Дано намерите някакво решение  Hug

Между другото днес си имам 2 рожденички - една виртуална почерпка от мен!  newsm38 newsm38

# 17 15 авг. 2008, 04:25 ч.
  • Мнения: 2 563
Аз пък съветвам да се заредиш с търпение, да си избираш битките и ако съвсем не може да се търпи, да стоиш далеч от нея. Моя опит сочи, че вкарване в правия път на такъв вид майки няма. Това е модел, заучаван с векове от българките, и техните майки така са правили, и майките на майките им...

# 18 15 авг. 2008, 09:37 ч.
  • In transit
  • Мнения: 11 875
Цитат на: Rylie в чт, 14 авг 2008, 20:43
Ох, радвам се, че срещам разбиране. Явно проблемът не е в моят телевизор.

Hear Again, най-интересното е, че майка ми още няма 50 години, работи и то на много добра държавна работа, с висока заплата. Иска да зареже всичко и да дойде да живее с нас... веднъж и намекнах, че може да живеем в САЩ, където няма как да остане с нас, но тя изобщо не иска да чуе. Само ми повтаря, че животът й е почернен и че си градя щастието върху нейното нещастие ooooh!

Другият проблем е, че никога не сме се разбирали, просто защото откакто съм се родила е така-налага си нейното мнение и никога не търпи възражение. А сега е на другият полюс каквото и да й кажа, започва да се жалва, че не я уважавам и не й зачитам чувствата. И това за най-малкото нещо Confused

Iventse, Hug ще се опитам, но с нейният характер е ...  ooooh! Tired Outta Joint

Мила, като чета какво си писала, все едно чета за моята майка  Whistling. РАзбирам те много добре, ужасно е... аз и за съжаление в момента живея при нея, на моменти ми идва да отида колкото може по-далече само и само да не сме заедно. Говорила съм с психолог по въпроса, това нейното се наричало "авторитарност".. лошото е, че с годините става все по зле. Не ми се мисли направо.. а едно време не беше такава, мисля, че околата среда "помогна" за развитието и в тая насока. Сега освновно страда детето, и се моля в най-скоро време да бъда далече от нея, защото може аз първа да вляза в лудницата!
Основното е да не и се връзваш на сълзите, знам, че е кофти, винаги прави така, че ти да се почувстваш виновна, тя ти мисли най-доброто, мъчи се да те предпази винаги от "грешките", но трябва да разбере, че неможе да живее живота ти. В никакъв случай не се съгласявай да идва да живее при вас! Ако имаш нужда от подкрепа пиши ми на лични.  Hug

Цитат на: Kalinka в пт, 15 авг 2008, 00:26
Цитат на: fata morgana в пт, 15 авг 2008, 00:06
. Знам, че семейният й живот не е бил щастлив и че е претърпяла разочарования. Но защо трябва и моят да е такъв. Сигурно го прави, защото вярва че ще ме предпази. Сега за нея аз и внучките сме едно, а съпругът ми друго. Но той е бащата на тези внучки и аз искам децата ми да израстнат с баща. И ако се държи така само повече отдалечава всички от себе си. Извинявам я с факта, че е сама и професията и е също такава, че просто не е научена да търпи възражения. Но децата също порастват и имат свой живот, не знам дали ако останем вечно до родителите си, без да създадем наши си семейства те ще са по-щастливи... Дават ли си всъщност сметка за това? 
А това за вълшебната пръчица и на мен ми е идвало толкова често наум...

Според мен подобни проблеми се появяват именно, когато майката / бащата е имал нещастлив семеен живот. На практика моята майка не знае какво е това да си в хармония с някого. Дори и да имаш разногласия, да го обсъдиш и заедно да продължиш. Не се е развела, защото мъже дори и на нейната възраст й се лепят, като мухи. Изпитва отвращение към мъжете.
В мъжете тези жени не виждат онази фигура, която дава любов, а онзи, който им е донесъл разочарование и мъка. Интересното при нас е, че майка ми все още тъжи за две фигури в живота на мен и на сестра ми, които в голяма степен приличаха на баща ми. Тях приема. Различният не.
И тъй като радостта й е малка, то трудно може да приеме, че някой друг може да е щастлив.

Мисля, че всичко е психологически обосновано. Може би, затова аз престанах да размишлявам върху това и го приемам за даденост. Но за някои неща ми е мъчно...

при мен не е виновен брака и, баща ми милия също е потърпевш от действията и, по скоро моята не е била достатъчно обгрижвана като дете, чувствала се е като втора категория дете, т.е има брат по-голям, който е бил на първо място, а тя е била като "нежеланото" второ дете  и момиче освен това.. и сега с това обрижване наваксва това, което и е липсвало тогава... ама нас никой не ни пита как сме и дали искаме да се чувставаме виновни по 24 часа в денонощието.  ooooh! Tired

# 19 15 авг. 2008, 10:11 ч.
  • Мнения: 404
Да не ви натоварвам и с моите преживявания, някои от тях подобни на някои от по горе споделените, само че в  други нюанси. Имам чувството, че за генерацията на родителите ни , предпочитания  статус е: нещастен. Те като че ли се страхуват да бъдат щастливи. Така е било и с техните родители. Утвърдено във вековете състояние на "нещастност" или несигурност.

Последна редакция: пт, 15 авг 2008, 13:47 от mireille

# 20 15 авг. 2008, 14:13 ч.
  • Мнения: 1 783
Цитат на: Tandoori в пт, 15 авг 2008, 01:41
Тази тема трябва да я раздават като листовки за роднините по летищата Simple Smile
Убедена съм, че всички такива майки мислят доброто на децата си, но много поучително би било да могат да разберат какво е да си от другата страна.  Peace

Хаха, Тандури, колко си права...  Tired

Не знам за по-колко време ви гостуват майките, но и с моята така отначало се караме много и постепенно влизаме в рутина и нещата се изглаждат. Аз си избирам битките и се старая да не се карам или да пропускам коментари, които не харесвам покрай ушите си. И се успокоявам с това, че каквото и да направя тя винаги ще ми е майка и винаги ще ме обича и това моментално ме кара да ѝ простя, каквото и да е... Но не е лесно, животът в чужбина е много по-различен и нашите родители нямат никакъв контрол върху нас, когато не живеем при тях. За разлика от нас, в България баба и дядо са много намесени в отглеждане на внуците и в брачния живот. Нашите родители вероятно сравняват с техните приятели и им става кофти. Освен това, тъй като не живеем близко до тях, а те малко или много са отдадени на нас и често за нас мислят, се натрупва едно напрежение от неосъществени разговори, контакти, общуване и всичко това се изсипва в първите дни на визитите им.
Друга стратегия, която използвам е да поддържам нещата реалистични и оптимистични - на "ох, какво ще правим - толкова сте далече", казвам "ще идваме/идвате често". Просто не се поддавам на манипулацията (която, да кажа в тяхна защита, е неосъзната). Имаме такива проблеми и с моите, и с родителите на съпруга ми и просто сме приели, че такъв е живота... И между другото, тези ситуации съществуват във всички култури, по един или друг начин. Горе главите! Мерси за темата, разбрах, че не съм сама Simple Smile.

# 21 15 авг. 2008, 14:35 ч.
  • Германия
  • Мнения: 111
Цитат на: mireille в пт, 15 авг 2008, 10:11
Да не ви натоварвам и с моите преживявания, някои от тях подобни на някои от по горе споделените, само че в  други нюанси. Имам чувството, че за генерацията на родителите ни , предпочитания  статус е: нещастен. Те като че ли се страхуват да бъдат щастливи. Така е било и с техните родители. Утвърдено във вековете състояние на "нещастност" или несигурност.

Много правилно казано.
Аз нещо друго не мога да проумея. Защо в Б-я 90 % от родителите живеят единствено и само за децата си. Като гледам сега в Германия възрастните ми се струват съвсем различни- карат колела, подържат си градините, събират се с приятели, ходят по екскурзии. Вярно е че е съвсем различно да си пенсионер в България и в Германия (парични възможности), но все пак като чели нещо тотално се е пречупило и те са в постоянно състояние на "нещастност". Много е жалко, определено това е резултат от 45 години комунизъм последвани от 19 години бурна демокрация без видими резултати. Sick Sick Sick




# 22 15 авг. 2008, 15:14 ч.
  • Мнения: 1 854
Цитат на: Biz в пт, 15 авг 2008, 14:13
... И между другото, тези ситуации съществуват във всички култури, по един или друг начин. Горе главите!

Абсолютно мисля и аз така!
Семейството на мьжьт ми(холандско-немско) все му насажда чувство за вина, колко пьти бабата "умира", колко пьти майка му беше на рьба на кризи.А аз мислех, че само в БГ било Mr. Green.А откакто имат внуче, все мрьнкат защо не живеем наблизо, но нито един пьт(само след раждането) не дойдоха да видят внучката си.Но сьвети от разстояние бол, само тормозят половинката(на мен пердето вече ми падна и на последната среща си разменихме някой болезнени за тях истини Twisted Evil)

Калинка го е обяснила сьщо много добре, за семейния живот.Според мен нито една жена вьв фамилията на мьжа ми не е била щастлива, напротив, било е ад и то си е рефлектирало вьрху тях.

Само искам да кажа как трудните родители правят живота на децата си наистина непоносим и за някой деца е мн.трудно да се измькнат от "родителската сянка", дори да живеят на хиляди км едни от други.Откакто познавам мьжьт ми до болка ми е позната тази ситуация...

Аз само мога да се гордея с моята майка (татко почина), сьвсем сама се оправя жената в БГ, на почти 70 години е и е неуморна да пьтува и да идва да ни вижда.Но това не е за тази тема.....

# 23 15 авг. 2008, 15:33 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: fata morgana в пт, 15 авг 2008, 03:24

Най-страшното е, че в мен е насадено едва ли не убеждението, че всички бракове завършват зле и че всички мъже рано или късно зарязват семействата си.

Между другото днес си имам 2 рожденички - една виртуална почерпка от мен!  newsm38 newsm38

И това с насаждането ми е до болка познато. От малко дете, всеки път, когато някой се жени и майка ми е реагирала все едно е погребение. Познай дали някога съм искала да бъда булка с истинска сватба. Тя се е омъжила, защото е била бременна и е обещала на баба ми, че на н-ден от погребението й (тя е била болна от рак) ще го направи. Скоро гледах снимката им: няма по-тъжно лице от това на майка ми.
За съжаление, някои неща са обречени, колкото и да искаме да ги променим и да бъдем различни. Те са в нас.

Честит рожден ден на малките принцеси.   bouquet

# 24 15 авг. 2008, 16:24 ч.
  • Мнения: 1 783
Цитат на: Kalinka в пт, 15 авг 2008, 15:33
Цитат на: fata morgana в пт, 15 авг 2008, 03:24
Най-страшното е, че в мен е насадено едва ли не убеждението, че всички бракове завършват зле и че всички мъже рано или късно зарязват семействата си.

И това с насаждането ми е до болка познато. От малко дете, всеки път, когато някой се жени и майка ми е реагирала все едно е погребение. Познай дали някога съм искала да бъда булка с истинска сватба.

Има нещо такова за браковете, интересно защо ли? И моята майка е пълна неверница.  Rolling Eyes Повечето ли си изневеряват хората в България? САЩ определено не е добра статистика в това отношение - 50% от браковете свършват с развод, ама пък сватбите са голям повод за радост. Изключвам естествено вманиачването, в което се е превърнала сватбата в последно време и истерията за перфектната сватба, подклаждана от сватбената индустрия.

Още едно нещо, за което се сетих - приемете, че родителите ни са продукт на своето време, а настоящето е ужасно по-различно от това, което са очаквали и представите, с които са расли. Но в същото време, на тази възраст е трудно да се промени човек, трябва просто да се примирим и да променим собственото си поведение спрямо тях и да не им даваме да ни влияят негативно, още повече на  отношенията с партньора

# 25 15 авг. 2008, 16:35 ч.
  • Мнения: 7 914
Цитат на: Biz в пт, 15 авг 2008, 16:24
Още едно нещо, за което се сетих - приемете, че родителите ни са продукт на своето време, а настоящето е ужасно по-различно от това, което са очаквали и представите, с които са расли. Но в същото време, на тази възраст е трудно да се промени човек, трябва просто да се примирим и да променим собственото си поведение спрямо тях и да не им даваме да ни влияят негативно, още повече на  отношенията с партньора

именно, да не забравяме какво общество формирало майките ни ! също така в даден момент ние виждаме свободата да сме напълно самостоятелни и това още повече изостря разликата между двете страни!
 Peace

също така видях няколко мнения, как е било угаждано и сега изведнъж се изисква промяна... абсолютно е нормално да има огромна конфронтация в подобен случай... все пак не може да се очаква гъвкавост в разбиранията  на човек на 55-60-70 години и то живял в тоталитаризъм, нали? Thinking
още повече ако послушанието е било даденост за родителя и той не е разбрал , че то де факто е било бреме за детето му Rolling Eyes


и аз подобно на Оранжево небето отдавна съм си "очертала" позицията със семейството на мъжа ми и така  всяка жаба си знае гьола Mr. Green... и дори да съм се правила на добра е било не повече от няколко месеца, колкото да ми се качат на главата и аз да ги сваля оттам

# 26 15 авг. 2008, 18:43 ч.
  • Мнения: 2 563
Като ви чета, и ме обземат едни феминистки мисли. Наистина е вярно, че майките и бабите ни са живели в много различно време, когато властта на жената се е свеждала до децата и домашния уют (за българката в България май продължава да е така и днес, до известна степен). Във всякакви други свери винаги й е било напомняно, че е номер 2. И така, жените от поколението на майките ни цял живот градят личността си върху връзката с децата си, върху възможността там да контролират и влияят, там да бъдат чувани и уважавани. И като им се отнеме това, им остава едно нищо. Никой не ги слуша, за света те са бабишкери някакви си (за справка Клюкарника: '"Дразнят ли ви бабичките?"). И така блясват гадости от характера им. Обезсилени се чувстват и прибягват до гадничкото извиване на ръце и опитите за командорене.

Туй ми е теорията, от наблюденията върху майка ми, баба ми и свекърва ми.  Майка ми имаше два ужасни брака. Свеки също, сега ще се жени трети път, но баба ми беше женена за прекрасен човек. Много се обичаха и тя едвам преживя смъртта на дядо ми.

Жалко е, и аз нас, и за тях, защото колкото и да можем да обясним поведението им, то все пак руши мирния семеен живот, натоварва и утежнява всичко.

# 27 15 авг. 2008, 18:44 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: nisilia в пт, 15 авг 2008, 14:35

Много правилно казано.
Аз нещо друго не мога да проумея. Защо в Б-я 90 % от родителите живеят единствено и само за децата си. Като гледам сега в Германия възрастните ми се струват съвсем различни- карат колела, подържат си градините, събират се с приятели, ходят по екскурзии. Вярно е че е съвсем различно да си пенсионер в България и в Германия (парични възможности), но все пак като чели нещо тотално се е пречупило и те са в постоянно състояние на "нещастност". Много е жалко, определено това е резултат от 45 години комунизъм последвани от 19 години бурна демокрация без видими резултати. Sick Sick Sick

Ами не знам дали всички пенсионери в Германия и всички пенсионери в България са еднакви.
Дядо ми  е на 88 години, има напълно самостоятелно битие на пенсионер, като по картинка. Но е изключение. А и е на тавана на пенсиите в България. Според мен отново, чувството за несигурност изостря такова ( като описаното) поведение. Но не го поражда. Хората са различни. Като си на 65 и се разместят пластовете под краката ти се хващаш за най-близкото, нормално е.
Така че не ги съдете толкова строго вашите родители.

# 28 15 авг. 2008, 19:04 ч.
  • Немция
  • Мнения: 6 907
За щастие майка ми не е от тези, които драматизират от факта, че децата са й в чужбина. Определено щеше да ми е гузно и тежко на душата, ако знам, че тя страда и кърши ръце. Вярно-тя ни гостува редовно , но истината е, че си е до човек кой как възприема ситуацията. Майка ми ,покрай брака си, е отишла от единия край на Бг на другия противоположен, така че е имала възможността да се поочупи с времето по отношение на разстояния.
Виж, свекърва ми(която е българка) е друг случай. Страда по сина си, който е в далеч от нея и го показва. Хем я разбирам ,хем ме е яд ,когато се разплаче по този повод. Нейният живот обаче е протекъл само в един град, сред едни и същи хора-за нея би било префектно,ако синът й живее на съседната улица. Не я упреквам-това е просто нейната формула за семеен комфорт.

# 29 16 авг. 2008, 04:37 ч.
  • Торонто
  • Мнения: 837
Смятам, че е до човек, а не до поколение и т.н. И майка ми е сама, но се държи супер адекватно като дойде. Живeeм под един покрив за по 6 месеца и едвам я пускаме да си тръгне.
Но пък самата тя се е отделила от родителите си 18 годишна и е отишла да следва, след което се е прибрала в родния си град по тяхно настояване.
Ты като желанието й е било да остане в София, но се е съобразила с тях си е казала, че няма да причини подобни проблеми на децата си.

# 30 16 авг. 2008, 16:27 ч.
  • Мнения: 3 371
моята майка се държи абс нормално и и е много приятно да ми гледа децата.  Grinning
на нея и харесва холандия и се чувства добре.

# 31 16 авг. 2008, 19:00 ч.
  • Мнения: 2 257
Biz, много ми харесват разсъжденията ти.

За щастие, аз съм от другата страна на нещата и времето, в което моите родители са тук (остават за по 3-6 месеца обикновено) е много ценно за всички, без излишни вменявания на вина и подобни проблеми, за които чета. Харесва им тук, искат да идват, ние ги искаме. Разбира се, че не минава без някоя буря и гръмотевица, но в рамките на нормалното. То е така и аз като си отида в София; който каже, че няма абсолютно никакви търкания с другото поколение, вероятно се заблуждава.
Имането на внуче също усложнява нещата; страшно, страшно много им липсва, понякога виждам и усещам огромната им болка, че не е наблизо, но се държат мъжки и успяват да ме освободят от ужасното чувство, че ги лишавам от тази толкова чакана и от тях радост.


# 32 16 авг. 2008, 22:04 ч.
  • Мнения: 1 121
Благодаря ви за интересните разсъждения. И аз не мога да определя дали е до поколение или до човек, сигурна съм, че на всеки родител ще му е мъчно за детето му, ако е далеч и не го вижда, но не ми се струва нормално постоянно да ми внушава чувство на вина и да ме кара да се чувствам задължена да я взема за постоянно у нас.

В интерес на истината знам, че ще ми помогне много с детето и домакинската работа, обаче ей не мога да търпя вечните капризи, вечното мрънкане, вечното недоволстване и сърдене за всяко нещо. Аз просто не мога да говоря нормално с нея. Каквото и да кажа я обижда. Имам чувството, че като говори (а понякога говори безумни глупости), трябва само да кимам с глава и да се съгласявам, щото в момента, в който кажа нещо ще го приеме като дълбока форма на дисреспект ooooh!

Тва май си е до характер... Sad

# 33 17 авг. 2008, 07:32 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: Rylie в сб, 16 авг 2008, 22:04
Благодаря ви за интересните разсъждения. И аз не мога да определя дали е до поколение или до човек, сигурна съм, че на всеки родител ще му е мъчно за детето му, ако е далеч и не го вижда, но не ми се струва нормално постоянно да ми внушава чувство на вина и да ме кара да се чувствам задължена да я взема за постоянно у нас.

В интерес на истината знам, че ще ми помогне много с детето и домакинската работа, обаче ей не мога да търпя вечните капризи, вечното мрънкане, вечното недоволстване и сърдене за всяко нещо. Аз просто не мога да говоря нормално с нея. Каквото и да кажа я обижда. Имам чувството, че като говори (а понякога говори безумни глупости), трябва само да кимам с глава и да се съгласявам, щото в момента, в който кажа нещо ще го приеме като дълбока форма на дисреспект ooooh!

Не, не е нормално да се държи така, но пък едва ли можеш да я промениш. Ограничи контакта, а докато сте заедно, наистина преглъщай и кимай с глава. За съжаление, това е от най-трудните неща в живота и лесно решение няма.

# 34 17 авг. 2008, 14:52 ч.
  • Мнения: 1 242
Бог ме е дарил с много мъдри родители. Да видим дали нашите деца ще случат на такива. Praynig
Опора са ми и ако ще и на 30m2 да живеехме, присъствието на майка ми би се усещало, освен като една добра фея.

В нашето семейство на свекърва ми ú беше трудно да проумее, че когато птиченцето хвръкне от гнездото, майката-птичка спира да му дава с човка червейчета в устата, то е просто отлетяло!
Радвам се, че след свършилото вчера последно нейно посещение сега "поне за нас" не се притеснява.

На няколко пъти това, което ú казах, не се хареса на свекърва ми. Няма право обаче, а и тя не се разсърди, защото си имаме обещанието, на когото каквото му тежи на сърцето да си го казва. Респект към всичко, но започвайки изречение с: "Не искам да се меся и не казвам нищо, ама..." не може да очаква друг отговор от моя страна освен: "Когато не искаш да кажеш нещо, то моля те не го и казвай. Отгледала си две деца както ти си знаела, сега ме остави аз да си гледам децата, така, както аз намеря за добре. Всеки си окепазява децата по негов си начин."
И край. Темата е приключена. Поне за мен. И да ми цъка с език - не чувам.

Някой спомена понятието "авторитарност".
Една авторитарна личност, загубвайки контрол, невиждайки щастието в дребните неща, неспособността ú да се зарадва на чуждото щастие и неприемайки, че децата ú могат да бъде щастливи далеч от нея, развива невероятни патологични психически състояния.
Намесата в чуждите семейни отношения е най-леката форма, според мен. Истериите и самосъжалението са също спътници на тези състояния.
Най-неприятното е, че изпадат в танатофобия (страх от смъртта) и много често развиват хипохондрия (вманиачаването в собственото здраве и намирането на симптоми на всяка чута болест) само и само да предизвикат внимамието и съжалението на "неблагодарните" си деца.
В скоби, моя леля-хипохондрик преди години беше "заболяла" от рак на простатата.
За здравия човешки разум това е смешно, но за близките на тези хора настъпва адът на земята.
Един вид, страх ги е да умрат, а не могат и да живеят. Но фактът, че имат нужда от професионална помощ, било то психолог или психиатър, е най-труден за проумяване и бива отричан с репликата "Ето, докъде ти стигна "обичта" - искаш в "Карлуково" да ме вкараш!". Едва, ако някоя приятелка или друг авторитет за страдащия каже, че си пие редовно розовото хапче и препоръча специалист, ситуацията се пооправя.

Въпреки деликатното положения, нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Аз, на ваше място, също бих си отстоявала правото на собствено семейно щастие. С издебване на удобния момент за подобен разговор и с поемането на риска да ми се разсърди. Колко време ще се цупи? Нали уж вие сте им единствената опора - при настоятелство от ваша страна, ще ви простят "тежките думи".
Успех, момичета!

# 35 17 авг. 2008, 18:38 ч.
  • Мнения: 3 638
Цитат на: Мамунката в нд, 17 авг 2008, 14:52
Някой спомена понятието "авторитарност".
Една авторитарна личност, загубвайки контрол, невиждайки щастието в дребните неща, неспособността ú да се зарадва на чуждото щастие и неприемайки, че децата ú могат да бъде щастливи далеч от нея, развива невероятни патологични психически състояния.
Намесата в чуждите семейни отношения е най-леката форма, според мен. Истериите и самосъжалението са също спътници на тези състояния.
................
Въпреки деликатното положения, нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Аз, на ваше място, също бих си отстоявала правото на собствено семейно щастие. С издебване на удобния момент за подобен разговор и с поемането на риска да ми се разсърди. Колко време ще се цупи? Нали уж вие сте им единствената опора - при настоятелство от ваша страна, ще ви простят "тежките думи".
Успех, момичета!


Благодаря ти за хубавите думи! Радвам се, че освен директно потърпевшите и някой друг разбира положението ни. Защото най-честия съвет, който чувам е да си замълча или да потърпя, защото все пак ми е майка и т.н. Смятам, че достатъчно съм мълчала и търпяла и за съжаление това започна да не й стига  Sad За да се стигне до игнориране на съпруга ми и определено търсено и желано лошо отношение към мен в труден момент. Да, признах си и че съм угаждала, следвайки точно този начин на мислене и аз съм си виновна. Но за да съм добра дъщеря какво трябва да направя - да си зарежа съпруга, за да се върна при мама ли? Да сме нещастни всички заедно ли?
Радвам се за тези от вас, които имат добри отношения с родителите си, но не поставяйте всички под един знаменател, много е лесно да се дават добронамерени съвети отстрани - ще потърпиш, ще мине, не ги съдете толкова... За съжаление положението съвсем не е толкова лесно и лично на мен подобни съвети ми дава всеки, но само увеличават чувството ми на безпомощност и на вина  Peace

# 36 17 авг. 2008, 21:24 ч.
  • Мнения: 1 242
fata morgana, майка ти има ли някакво конструктивно предложение за "подобрение" на твоя живот или просто си мрънка?
Момичета, споделете и вие?

Трудно е да надскочиш егоизма си и да приемеш съществуването на друг по-важен фактор в живота на детето си. Но какво е твоето решение на проблема, при положение, че детето е вече голямо и има собствено семейство? Къде според теб е златната среда? Това бих попитала тези майки.

# 37 17 авг. 2008, 21:27 ч.
  • Мнения: 1 169
Аз за щастие нямам проблеми от този род. Моите родители винаги са ми казвали "Когато ти и семейството ти сте добре и сте щастливи, тогава и ние сме добре и сме щастливи". Майка ми е имала вашия проблем през целия си живот. Баба ми Бог да я прости беше властна и изискваща, така че мама просто не може и да си помисли за такова нещо.

Момичета, искам да се обърна към вас с едно предупреждение. "Добри познати от БГ са ме "раз-конспирирали" във форума и са разнесли слухове и интерпретили моите постове в доста колоритен вид. Не че ме интересува и не че се вълнувам от това, какво се говори, но никак не ми е приятно. Имайки предвид проблема, които имате и той е наистина деликатен, не смятам, че имате нужда от допълнителна намеса. Сигурна съм, че вие всички обичате майките си, но това е един тънък момент, които ти се иска да споделиш, но...

Обичам форума и от години съм тук. Наложи ми се да помоля модераторите да изтрият мои постове,смених си ника, не защото ме засяга лично, просто не желая когато детето ми отиде да гостува да чува тези неща. Съжалявам, че говоря с недомлъвки, но наистина съм разочарована. Понякога когато пишеш във форума и срещнеш разбиране споделяш лични неща, плачеш, смееш се, ами това му е чара на форума. Много неща съм научила, много съм се смяла и плакала тук.
На дамата, която ме е украсила ще кажа само, че пожелавам много здраве на нея и детето й - нищо друго   bouquet

 

Последна редакция: нд, 17 авг 2008, 23:01 от DonnaLee

# 38 18 авг. 2008, 00:20 ч.
  • Мнения: 3 638
DonnaLee, предполагам на всички от форума е ясно, че могат да бъдат разпознати  Naughty Лично аз заставам съвсем спокойно зад всяка своя дума тук.
А за онези, които поради липса на свой собствен пълноценен живот се занимават с този на другите, просто нямам думи. Мъчно ми е за хората, които запълват ежедневието си по този начин.

Цитат на: Мамунката в нд, 17 авг 2008, 21:24
fata morgana, майка ти има ли някакво конструктивно предложение за "подобрение" на твоя живот или просто си мрънка?

Не, няма предложения, или поне не ги е споделяла с мен. Всъщност и никога не е мрънкала, но понякога мълчанието казва много повече от думите... В БГ имах хубава работа и знам, че щеше да е по-доволна ако си бях останала там, вместо да се омъжа в чужбина. Но всъщност преди описания от мен епизод сме нямали проблеми. Най-трудно ми е да преодолея факта, че след като си замина оттук не се обади почти 5 месеца да попита как сме. Приех го като един вид опит за "наказание" от нейна страна. Все очаквах, че ще осъзнае грешката си и вариантът сега да се правим, че нищо не се е случило, лично мен не ме устройва.

# 39 18 авг. 2008, 01:40 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: fata morgana в нд, 17 авг 2008, 18:38

Радвам се за тези от вас, които имат добри отношения с родителите си, но не поставяйте всички под един знаменател, много е лесно да се дават добронамерени съвети отстрани - ще потърпиш, ще мине, не ги съдете толкова...

Моята майка беше като всичко описано и още 100 пъти отгоре. Какви неща са излизали от устата й, не е истина. Известно време за всяко нещо реагирах, обяснявах, че ме наранява, че не ми харесва, със спокоен тон, с добронамереност, с обич. И какво си мислиш, че стана? Тя седна и се плесна по главата и каза "Ей, верно, бе, няма да се държа така повече"? Глупости. Докрай приемаше всяко несъгласие като критика, все едно как е представено, и не си пестеше обидите. Какви скандали сме имали, какви случки, колко провалени съществени семейни моменти.

И накрая осъзнаваш, че или ще се научиш да търпиш малко и ще си избираш битките, или ще си прекарваш всеки момент с нея в скандал или в тих гняв. Това е общо взето най-лесният път към побъркването.

Затова аз съветвам да се търпи. Като вземе да прави гадости, като на малко дете да й се отвлече вниманието. Като те обижда, обиждай се само за големите неща. Ако държи да се меси в семейството ти, да се постави на разстояние, да не се споделя с нея, за да няма оръжие за нападание. В крайна сметка щади себе си и семейството си. Успех!

# 40 18 авг. 2008, 02:38 ч.
  • Мнения: 1 169
Цитат
DonnaLee, предполагам на всички от форума е ясно, че могат да бъдат разпознати  Naughty Лично аз заставам съвсем спокойно зад всяка своя дума тук.
А за онези, които поради липса на свой собствен пълноценен живот се занимават с този на другите, просто нямам думи. Мъчно ми е за хората, които запълват ежедневието си по този начин.

И аз заставам зад всичко, което съм казала. Става въпрос, че когато споделиш нещо така лично и се оплачеш от своята майка, която е чувствителна и разбира нещата по различен начин... Тогава иди и обяснявай, какво си имала предвид да кажеш. Както и да е аз просто споделих това, което ми си случи и наистина с добро чувство.

# 41 19 авг. 2008, 00:55 ч.
  • Мнения: 3 674
Майка ми и баща ми бяха тук на гости през  2006 година, лятото. Държаха се доста добре и се чувстваха доста добре.  С майка ми се скарахме само един път и то вече не помня за какво беше. newsm78  Явно е било глупост и нещо дребно.

Иначе всички си изкарахме чудесно, а на тях не им се тръгваше от тука. Laughing

Сега пак искахме да ги поканим, но те се дърпат. Не искали да пътуват толкова дълго по самолетите.
Било доста изтощително за тях, разбирам ги... Rolling Eyes


# 42 19 авг. 2008, 12:58 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
fata morgana,
 Hug напълно те разбирам какво мислиш и чувстваш (от всичко написано в тази тема).
А ти защо не й се обади?
Признавам си, че аз съм много отстъпчива и в името на мира, бих го направила.

Чувството между чука и наковалнята е най-гадно в моят случай ( струва ми се, че и при теб е така). Отнема толкова енергия, че  Tired Възхищавам се на майки, които приемат снахи и зетьове, като другата половинка, а не като допълнение.

В голяма част съм съгласна с другото поколение и някои произлизащи от това проблеми. Моята майка би била най-щастлива, ако сега са 80-те години на миналият век.

# 43 19 авг. 2008, 13:57 ч.
  • Мнения: 1 550
Как се държат родителите ви, когато ви гостуват?- Адекватно, разбрани хора са. Не се месят във взаимоотношенията с половинката ми и не дават съвети за възпитанието на синът ми.
Аз се притеснявам по- скоро дали те се чувстват добре тук. След две седмици престой бързат да се приберат- друга страна, друг език и други порядки. Разбира се, че имаме разминавания понякога. Често си казваме, че когато се караме не означава, че не се обичаме Heart Eyes

# 44 28 авг. 2008, 19:17 ч.
  • Мнения: 167
Ох, болна тема ми е. Чак не искам да разказвам подробности, че се опитвам да забравя някои неща, които са направили и които са ми казали. Ние живеем от 3 години в Испания и родителите ни - и моите и тези на мъжа ми не могат да преглътнат този факт. Не сме до тях да ни се "радват".При всяко виждане неминуемо се обсъжда тази тема - "Няма ли да се прибираме...". А не дай си Боже да имаме някакъв проблем и да го споделим, първото, което ни се казва е - "Елате си тука, по -добре ще ви е..." Мога още много да напиша по темата, ама ще спра, че няма да кажа много приятни думи...

Последна редакция: пт, 29 авг 2008, 10:35 от Ели_

# 45 28 авг. 2008, 23:32 ч.
  • Мнения: 1 910
В твоя случай - добре, че сте в друга държава. Такива хора могат да съсипят чудесен брак.
Оправдавай се с мъжа ти. Уведоми го да поеме ролята на лошия.
Иначе моите родители нямат нищо общо с описаното от теб. Много им е мъчно за нас, но никога не го натрапват. Само предлагат от време на време да вземат малкия да го гледат в България. Не исакт да идват даже. За съжаление, защото на мен никак не ми се ходи напоследък към БГ.

# 46 29 авг. 2008, 02:03 ч.
  • Мнения: 3 423
Единственото странно в поведението на майка ми е,
че постоянно пита къде е изток и къде е запад, щото
вече я няма стената и това създава проблеми да може
да се ориентира човек, дори да е тренирал ориентиране.
Но добре, че понякога грее слънце, та това помага донякъде.

# 47 29 авг. 2008, 22:21 ч.
  • Мнения: 1 761
Ох, колко многомога да пиша по темата....
Майка ми в момента  е тук.Много ми е трудно.Полагам огромни усилия да се сдържам,да не избухна,да и влизам в положение,ама каквото и да направя все съм неблагодарна,лоша,груба,егоистиччна и каквото там още се сетите...
Като имам повече време ще разкажа по-подробно.Много ми е мъчно,че вместо да използваме времето заедно по приятен начин все има нещо, от което тя ( а напоследък и аз )вдига 180 кръвно и тръгва да си събира багажа.

Фата Моргана,майка ти учителка ли е?За Калинка знам:)Просто виждам много общи неща....

# 48 29 авг. 2008, 23:42 ч.
  • Мнения: 167
Цитат на: kartinka в пт, 29 авг 2008, 22:21

Фата Моргана,майка ти учителка ли е?За Калинка знам:)Просто виждам много общи неща....

И моята е ...

# 49 30 авг. 2008, 01:05 ч.
  • Мнения: 3 638
Цитат на: Ели_ в пт, 29 авг 2008, 23:42
Цитат на: kartinka в пт, 29 авг 2008, 22:21

Фата Моргана,майка ти учителка ли е?За Калинка знам:)Просто виждам много общи неща....

И моята е ...

И аз съм от "клуба" на учителските деца  ooooh! Както бях споменала по-рано според мен това е всъщност и една от причините да не търпи възражение. Дори си мисля, че положението се влошава с годините именно заради това. Много ми е гадно, постоянно се обвинявам, не знам защо този път наистина ми е трудно да простя и да забравя. Може би ако беше нещо насочено само към мен щеше да ми е по-лесно, но сега и аз съм майка и приех действията й като желание да навреди на семейството на децата ми, т.е. моето семейство. Може би просто моментът беше възможно най-неподходящия.
Но за мен е голямо облекчение поне да знам, че не съм единствената и да не си мъкна вътре това огромно чувство за изоставеност и вина. Самият факт, че мога да споделя с някой, който ме разбира ми помага много  Hug

# 50 30 авг. 2008, 01:20 ч.
  • Мнения: 1 783
Разбихте ме с това за учителките...

# 51 31 авг. 2008, 14:13 ч.
  • Мнения: 27 524
До човек си е просто. Тези качества не зависят от старост, а от тип човек, въпитание, възприятията за света, за нещата, за отношенията между хората. Тя не се е променила сега, такава си е била винаги. Определено не бива да живеете заедно, нито да й позволяваш да те кара да се чувстваш виновна. Щом не може да се държи като голям и разумен човек, нека плаче. Ще й мине. Не й обръщай внимание и не позволявай да ви се меси, това е нередно и нелепо. Родителите ми не са такива. Крайно деликатни, съобразителни и ненатрапчиви са. Свекър ми - също. Свекърва ми - не чак толкова  Laughing Ще ни гостуват другия месец, но си знам, че няма да имаме абсолютно никакви проблеми  Peace
Успех, Райли, и споко - ще оцелее майка ти, просто й дай да разбере, пряко или косвено, нещата които ни написа тук и ще свикне. Ти определяш и решаваш. Дете не се ражда и отглежда за да искаш и чакаш отплата след това. Именно когато обичаш истински и силно някого го пускаш да си върви, когато е готов и иска. Насила нищо не става. Ако е с вас рискувате вие двете да се изпокарате много, както и има риск от разваляне на семейството ти, знаеш го.
А от самотата и старостта всички ни е страх (липса на духовно издрастване, предполагам), но и това е част от живота. На който какво...
 Hug

# 52 1 септ. 2008, 22:42 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Засмях се на това с учителките, но има голяма доза истина. И като се смеси с поколение и българска емоционалност  ooooh! Аз поне моята не мога да я променя, а и вече други тактики се опитвам да прилагам. Но ми е гадно, защото игнорирането й нажежава атмосферата и всичко пада върху мен.....

kartinka,
 Hug Hug Hug

# 53 2 септ. 2008, 08:35 ч.
  • Мнения: 1 761
Моята майка също е учителка.На някои може и смешно да им се стори, но наистина е много трудно да се опитваш да водиш диалог с учителка.Те  си имат един единствен верен отговор-техния и всеки друг вариант е неправилен и води до лоши последици.Каквото и разбиране да проявявам,понякога ми се струва,че ще полудея-ако имам различно мнение съм лоша,неблагодарна,държа се нахално,станала съм високомерна и накрая-не обичам майка си.
Слава Богу мъжа ми е много търпелив и не говори български.Когато майка ми види,че нямам намерение да се чувствам виновна за неща,които не съм направила и не зависят от мен почва да хапе мъжа ми.Преди няколко дни го видя да мие чиниите и изкоментира,че е много педантичен,понеже много внимателно ги мие.

Забелязала съм,че почти всичките ми познати,които имат майки-учителки имат подобни проблеми.Предполагам,че се дължи на логомимията (психично заболяване,което се появява около 45 години при жените ,а при учителките и доста по-рано,при което болната непрекъснато има нужда да говори и не може да се спре.)

Аз съм на 32 години.Вчера бях на едно събиране на чужденките,живеещи в Хага и се прибрах късно.Майка ми от вратата почна да ми се кара как може да се прибирам толкова късно.Мъжът ми нищо не каза.Чак съжалих,че се прибрах.
Изобщо всеки мои опит да прочета дори един вестник е кошмар-какво четеш,какво пише,как може да пишат такива работи,защо не напишат нещо друго,тази статия е лоша,вестникът не струва,езика е грозен,махни го тоя вестник....и т.н.Непрекъснато иска да правим нещо заедно,при условие,че аз имам много работа,ходя на училище и съвсем сама се справям с цялото домакинство.
А тази сутрин ме събуди в 6 часа,че сънувала страшен сън за брат ми,да му се обадим да го питаме дали е добре.Всичките ми опити да я убедя,че по всяка вероятност брат ми спи по това време и дори да е добре като му се обадим вече няма да е,останаха глас в пустиня.Обадих му се,майка ми грабна телефона и почна да му разказва какво е сънувала....


На 27 септември си заминава.Това и беше първото,а според мен и последното и гостуване при мен.
Много нанагорно ми дойде и вече с нетърпение чакам края на месеца.

# 54 2 септ. 2008, 13:15 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
kartinka,
много добре те разбирам и нещата, които си написала до голяма степен ги преживях миналата година по същото време. Месеци, които никога няма да забравя. Борех се на работата с 1001 проблеми, а като се прибирах майка ми започваше с нейните лекции. Най-ужасното беше, че ако кажа за някой проблем и се започваше един монолог колко тя е нямала такива проблеми. Прекрасен преподавател е, но никога не е работила с много класове пубери на 15 и съответно проблемите не ги е имала. Няма да казвам колко нездравословно е да правиш първите си крачки в дадена професия, а някой да ти налага модел на работа, а не да те остави сам да го откриеш. Тогава ми беше много гадно, но сега си мисля, че е в резултат на нейното следване и начин на мислене в професията. Хващах се миналата година, че и аз давах малко пространство на моите ученици за собствено експеримениране, защото 11 години съм била учена да следвам модел, но не и да бъда АЗ в училище. Обаче, едно е да го осъзнаеш на 30, а съвсем невъзможно на 60. В личностен план това е и проблем с нашите майки. Искат от нас да следваме модели и когато вече не го правим, се стига до сблъсък: "Колко си променена. Станала си като тях (холандците). Как можеш да мислиш такива неща и да имаш такива идеи?  и т.н."

Това лято ми каза дори, че съм я предала, както и родината си като съм заминала. Преди година щях много да се разстроя, сега през едното ухо. Бих ти дала съвет да опиташ и ти така. Знам колко е трудно и невъзможно в началото, защото се хващаш за всяка дума, която те ядосва и разстройва, но мисленно си казвай, че говори неща, които не са вярни и т.н.

А това за статиите и аз колко пътии съм го чувала. Купувам си два вестника в България и като се почнеше.....неморални писаници, как може такива снимки, как може така. Колко съм се разправяла....Сега пак си ги купувах, но си ги четях вечер и не пред нея. Избягване на всеки спор и така....Доста помага.

Има значение, че и за пръв път е тук, както при моята майка. Коментарите "леле, как може да си мият чиниите по този начин" сигурно няма да ги има следващият път ( при мен), а и да ги има прилагам друга тактика.

Знам какво си мислиш сега: лесно е да се говори и т.н., но повярвай, че аз го мислех същото преди година. Ще си замине майка ти, ще ти трябва време да реанимираш от всичко преживяно емоционално и ще започнеш да търсиш свои пътища за справяне с подобна ситуация. Ти си интелигентно момиче и със сигурност ще успееш да намериш баланс. Е, никога няма да е безпроблемно, но няма и да е като през тези дни.

Една голяма  Hug и извлечи максимално положителното от факта, че майка ти е тук.
 
 

# 55 2 септ. 2008, 13:42 ч.
  • Мнения: 167
Момичета  Hug,  да ви кажа аз съм си решила проблема с така - ограничила съм комуникацията до минимум, не се обяснявам кое, как, с кого  и т.н. Защото осъзнах, че техниката за манипулирането ми им е била да слагат оценки на всичко, което правя и аз някой път неволно си ги слагам оценките сама. Междудругото моите и двамата родители са учители и правя сравнение например с родителите на мъжа ми - те също се месят и се опитват да ни влията, но тяхните методи са други, по смекчени и приемащи са някак  Simple Smile  Моите са някак  крайни в изказванията си  - "Човек си тежал на мястото където бил", "Винаги сме щели да бъдем хора втора ръка в чуждата страна". Като имате предвид, че аз и мъжа ми работим като програмисти, представям си ако работех някаква обща работа как щяха да се изказват. #Crazy И се дразня, че това са хора дето цял живот за живяли в град с 10 000 души население и тръгнали да ми дават съвети как е по света. Дразня се и че не съм била по - рязка с тях, все уж да ги излсушам и да съм мила с тях, нали са ми родители. И така... само се моля да не ги повторя и да си позволя един ден да манипулрам бъдещите си деца така... Защото като гледам сестра ми вече така се е вживяла в ролята си на родител и само се моля аз да не съм като никой от тях.

Последна редакция: вт, 02 сеп 2008, 13:52 от Ели_

# 56 2 септ. 2008, 20:49 ч.
  • Мнения: 7 914
Цитат на: kartinka в вт, 02 сеп 2008, 08:35
... логомимията (психично заболяване,което се появява около 45 години при жените ,а при учителките и доста по-рано,при което болната непрекъснато има нужда да говори и не може да се спре.)....

какво е точно това заболяване? Thinking

# 57 2 септ. 2008, 21:14 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: Kalinka в вт, 02 сеп 2008, 13:15

Това лято ми каза дори, че съм я предала, както и родината си като съм заминала.

Няма значение дали живееш в чужбина или не, ако целта й е да ти внушава чувство на вина, винаги ще намери повод. Моята баба, също учителка, почина на 97 години. Направо изпи силиците на майка ми, такова собственическо чувство към дъщеря си. Естествено че живееше с нея и когато майка ми излизаше някъде за малко, баба ми вместо "Довиждане" и казваше "Като се върнеш може и да не ме завариш жива" Laughing Момичета, не се поддавайте на такъв натиск както направи майка ми, че "провокаторът" обикновено няма граници...
По темата - майка ми с малки изключения се държи много добре и затова е тук. Свекърва ми дойде една година след пристигането ни. Преди това бяха у нас за седмица с другия си син, който живее в САЩ, и за да им освободим стая, ние с мъжа ми взехме да спи с нас на леглото и 7-годишния ни тогава син. Беше доста притеснено, тъй като леглото ни не е широко. И когато си тръгна деверът, вече беше ред синът ни да спи в една стая (на различни легла) със свекървата. Да, ама навън беше студено, детето като спи се отвива, а тя била свикнала да спи на студено и държеше прозорецът да бъде широко отворен през цялата нощ. Помолихме я да бъде само открехнат, обяснихме й че детето ще се простуди, тя обаче отсече "Отказвам". Пихме ние една студена вода, продължихме да спим  трима на едно легло докато времето се стопли, изтърпяхме свекърва ми докато й дойде време да си тръгва. Вече сме седма година тук, но тя втори път не е идвала... Ние ходим там от време на време, по телефона говорим редовно. Това е положението, при някои хора най-добрият подход е просто да ги държим на по-голямо разстояние. 

# 58 3 септ. 2008, 00:01 ч.
  • Мнения: 2 257
Добре де, мацки, които сте с проблемни майки..., чудя се нещо. Сигурно 90% от вас имат братя или сестри - ето kartinka се обадила на брат си да го види как е. Wink
Интересно ми е - как се отнасят тези ваши майки с тях, те също ли роптаят от отношението им, как въобще се отразяват тези майки на братята и сестрите ви? Tired Ако те трябва да напишат нещо тук, какво биха казали?

# 59 3 септ. 2008, 02:37 ч.
  • Мнения: 29
kartinka, всичко ще мине и замине - повярвай ми Hug Точно преди месец аз полудявах така с мойте родители дошли ни на гости за първи път. Не знам дали е от шока, но беше нещо ужасно първата седмица.... от там нататък всичко се оправи изведнъж ooooh! newsm78 Peace Знам, че ти е трудно, но ще видиш, че като замине ще ти липсва адски много. След като ги изпратих на летището се прибрах вкъщи и ми се стори адски пусто без тях.
Всеки дом си е различен. Аз не можах да издържа майка ми да ми казва, защо правя това и онова по различен начин, а не както го правим "вкъщи". Тогава и заявих, че тука е вече мойто си вкъщи и така правя аз нещата Blush Twisted Evil Защо не поговориш с нея, обясни и как се чувстваш.
Успех от мен  newsm10 и горе главата, те ни мислят само доброто   Hug

# 60 3 септ. 2008, 19:55 ч.
  • Мнения: 179
Още не са идвали, не сме отдавна в чужбина. За  сега само брата на мъжа ми ни е гостувал, всичко беше нормално.

# 61 5 септ. 2008, 16:19 ч.
  • Мнения: 4 717
фф, и аз много мога да пиша по тая тема...

първо майка ми идва малко преди да родя, е направо ме съсипа ви казвам #Cussing out то не бяха реплики "елате си, при нас всичко има, има ядене, има къде да спите..." все едно живота се гради от тия 2 неща
и едно непрекъснато обсъждане и сравняване, колко груби са чехите, колко студени, пък колко им е уредено...

после дойде свекървата, е с нея се съсипахме от ходене по магазините(от някои едва не ни изгони охраната защото зяпаше етикетите с часове и пресмяташе), пак сравняване обаче тоя път - кое колко струва, колко заплати вземат и защо са такива цените, основните теми бяха "а как е тук" и "а как е в БГ", "народа няма, народа е зле", толкова много ни напрегна, че издивяхме, но пак беше по-добре от майка ми, дето искаше сама да тръгва да си търси автобус за БГ....

обобщено - най-ми опротивя това постоянно сравнение, все едно живеем на Луната...

обещахме си с мъжа ми - следващото гости да го правим ние в БГ, че нямаме нерви за повече...

# 62 5 септ. 2008, 16:39 ч.
  • Мнения: 167
Цитат на: Me_and_baby в пт, 05 сеп 2008, 16:19

обещахме си с мъжа ми - следващото гости да го правим ние в БГ, че нямаме нерви за повече...

Да не те разочаровам, ама пак няма да ви се размине сравняването. Ние сега като се приберем ни се обяснява - как вече в България нещата били различни, вече хората не били толкова зле, купували си жилища, които са много по- евтини, отколото тези в Испания. На мъжа ми сестра му познавала някакъв дето имал софтуерна фирма и неговите програмисти вземали по 5000 лв  #Crazy заплата и всеки път като се видим тя за него ни разказва ... Дано не съм права и да се оттървете лесно от намеците, защото ние не можем.

# 63 5 септ. 2008, 22:29 ч.
  • Мнения: 4 717
Ели, напълно възмножно е, това дето го предполагаш... Twisted Evil

а на вас случвало ли ви се е да чуете репликата: "ееееххх, ако си бяхте останали в България сега щяхте да сте... или да имате..."
сякаш сме загубили всичко, щом не сме там ooooh! ooooh!

# 64 5 септ. 2008, 22:43 ч.
  • Мнения: 3 638
Цитат на: Me_and_baby в пт, 05 сеп 2008, 22:29
а на вас случвало ли ви се е да чуете репликата: "ееееххх, ако си бяхте останали в България сега щяхте да сте... или да имате..."
сякаш сме загубили всичко, щом не сме там ooooh! ooooh!

А-а-а-а, най-малко депутат или министър щях да съм  Mr. Green И мало и голямо, близко и познато все постига някакви безумни успехи... Мисля, че е някакъв вид реакция, може би все пак продиктувана от мъката, че сме далече и от факта, че не могат да се грижат вече за нас т.е. когато не са наблизо няма начин на нас да ни е добре.

Цитат на: Джи в ср, 03 сеп 2008, 00:01
Добре де, мацки, които сте с проблемни майки..., чудя се нещо. Сигурно 90% от вас имат братя или сестри - ето kartinka се обадила на брат си да го види как е. Wink
Интересно ми е - как се отнасят тези ваши майки с тях, те също ли роптаят от отношението им, как въобще се отразяват тези майки на братята и сестрите ви? Tired Ако те трябва да напишат нещо тук, какво биха казали?

Защо задаваш този въпрос?

# 65 5 септ. 2008, 22:45 ч.
  • Мнения: 1 526
Цитат на: Me_and_baby в пт, 05 сеп 2008, 22:29
Ели, напълно възмножно е, това дето го предполагаш... Twisted Evil

а на вас случвало ли ви се е да чуете репликата: "ееееххх, ако си бяхте останали в България сега щяхте да сте... или да имате..."
сякаш сме загубили всичко, щом не сме там ooooh! ooooh!

При нас всичко е в реда на нещата, но горната реплика ми е много позната  Confused

# 66 6 септ. 2008, 12:14 ч.
  • Мнения: 272
Към мамите със съпрузи чужденци. А, защо според вас майките ви не ги харесват? Аз разбрах, че колкото и мъжа ми да се старае, той винаги във всяка ситуация ще бъде "лошия". Независимо, че имам прекрасен брак и той е чудесен баща и съпруг. Примирих се и не се опитвам да подобрявам ситуацията.

# 67 7 септ. 2008, 19:50 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: fata morgana в пт, 05 сеп 2008, 22:43
Цитат на: Джи в ср, 03 сеп 2008, 00:01
Добре де, мацки, които сте с проблемни майки..., чудя се нещо. Сигурно 90% от вас имат братя или сестри - ето kartinka се обадила на брат си да го види как е. Wink
Интересно ми е - как се отнасят тези ваши майки с тях, те също ли роптаят от отношението им, как въобще се отразяват тези майки на братята и сестрите ви? Tired Ако те трябва да напишат нещо тук, какво биха казали?
Защо задаваш този въпрос?

Въпросът има резон. При нас например има разлика в държанието и отношенията между мен и майка ми и нея и сестра ми  Peace

# 68 7 септ. 2008, 22:25 ч.
  • Мнения: 4 717
Цитат на: silval в сб, 06 сеп 2008, 12:14
Към мамите със съпрузи чужденци. А, защо според вас майките ви не ги харесват? Аз разбрах, че колкото и мъжа ми да се старае, той винаги във всяка ситуация ще бъде "лошия". Независимо, че имам прекрасен брак и той е чудесен баща и съпруг. Примирих се и не се опитвам да подобрявам ситуацията.


ооо, ма това винаги ще го има, дори и да беше българин съпруга ти, не забравяй,че за майка ти ти си най-красивото и добро момиче, което заслужава единствения и неповторим принц Mr. Green, та макар и говорещ на чужд език...
не им се връзвай толкова Peace

# 69 8 септ. 2008, 11:00 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
от клуб "дъЩеря на у4ителка с проблемен ли4ен живот" съм и аз  Rolling Eyes
от 20 години се боря с 4увството на вина и всеки път, в който си въобразя, 4е съм се отървала, се измисля нов на4ин за набиването и.  Rolling Eyes

нЕма изход... майка ми е, въпреки вси4ко  Confused

# 70 8 септ. 2008, 12:25 ч.
  • Мнения: 3 880
Майка ми пък много си харесва зетя-чужденец, въпреки, че не се познават в истинския смисъл на думата, защото говорят на различни езици. Просто ми има доверие, че съм избрала правилния и щом аз съм го харесала и тя така.
Тя ни гостува всяка зима за по месец, но за това време никога не забравя, че е на гости. Дори не прави опити да дава тон за нещо свързано с нашето семейство (най-много за менюто да даде идеи и предложения Wink) или някакви други вмешателства.
Също не би си позволила да ми вменява някаква вина и да ме измъчва с такива изказвания. А съм сигурна, че се чувства достатъчно самотна- баща ми от време на време й създава проблеми, баба ми (свекърва й) също доста й вдига кръвното, а преди 3 години почина внезапно най-добрата й приятелка, с която бяха като сестри, та и при нея няма разтуха вече.
Тя, за разлика от други майки, не е чак толкова оптимистична, че съм щяла да стана голяма работа, ако си бях в България Laughing по-скоро обратното. това не знам като плюс или като минус да го отчета Wink

# 71 8 септ. 2008, 14:28 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
В България имах сезонна работа, а през зимата имах работа, с която не бях заета постоянно и си почивах доста. Тук имам отпуска 6 седмици, а през останалото време много работа. Та майка ми, когато видя как работя тук и каза:'Я, се прибери в България, че там ще имаш по-лесен живот и няма толкова да работиш." Бях без думи....

А думите: Колко по-добре щеше да си....., съм ги чувала доста. Реалността е съвсем друга (става дума за емоционално ниво, а не за финансово).

# 72 8 септ. 2008, 14:56 ч.
  • Мнения: 167
Цитат
"ееееххх, ако си бяхте останали в България сега щяхте да сте... или да имате..."

Последното, което чухме беше - "Е не сте загубили като сте в чужбина, много от тези, които се прибират се реализират много по-добре тука". И след това следват примери...

# 73 9 септ. 2008, 03:15 ч.
  • Мнения: 167
Пор нас бяха няколко броя роднини.Свеки маи се държа  наи адекватно.Само дето бе6е манияк на храна,купувахме деликатеси в несвяст,вина и т.н. Вси4ко бе6е ок докато не се прибра в Бг.Тогава не знам как стана но ре6и 4е за гледането на внука си(тогава сина ни бе6е на годинка и тя го гледа около 5 месеца)е трябвало да и платим ConfusedА ние не сме и дали пари....Стана ми ужасно болно.Все пак моята маика по4ина,сестра ми са6то...единствено свеки ми помогна в момент в които се нуждаех от помо6т и накрая изско4и с такава грозна реплика...
След това помолих татко да доиде и да постои за малко.Не за да гледа Кристиян,все пак тои ве4е е на 6 и се справя отли4но.Отговора на ба6та ми бе6е 4е не можел да седи и да ми гледа детето Shockedкато не можел да комуникира с никои заради езика и 4е по добре аз отново да отида в Бг вместо тои да идвал.... А 4естно казано не ми се сбласква всяка отпуска с поредния хаос в България,с поредното хабене на нерви,както и с изливането на пари за какво ли не и сбласкването с роднини и грозните и ограни4ни разсъждения... Sad

# 74 9 септ. 2008, 16:20 ч.
  • Мнения: 4 717
и моите родители все се пазарят колко пари ще им дадем за пътя, колко за приготовления, като им казахме, че няма да им дадем щото събираме и се отказаха да идват... Close
на всичкото отгоре и майка ми и свекърва ми едвам замъкнаха торбите към БГ, де що имаше прибраха и взеха...
не съм свидлива, ама то дразни вече... Twisted Evil

# 75 10 септ. 2008, 15:44 ч.
  • Мнения: 382
Ние сме от три години тук.Майка ми дойде тази зима,за раждането на малката.Сама си плати пътя,а и цял куфар подаръци донесе.
Ние двете много се разбираме,и сега ужасно ми липсва.Тя ми е повече приятелка,отколкото майка.А що се отнася до зет и,тя на всички казва,че има най-добрия зети и,че ако някой е чепат,то това е дъщеря и newsm62(не,че не е права).Баща ми не иска да идва,но ще го доведем и него.
Моите родители никога не са ми се месили в живата,но винаги са ми помагали с каквото могат.Като чета тук за какви майки става въпрос,ми те по-зле и от свекърви newsm09.

# 76 10 септ. 2008, 23:12 ч.
  • Мнения: 580
Мойте родители живеят до нас. Но въпреки опитите ми да ги убедя, че трябва да се държат като български баба и дядо, те се инатят  Laughing - живеят си както им харесва, разхождат се, пътуват, следят разни серии, ходят на ресторанти и общо взето аз съм тази, която ги търси и все им досажда - малко като едно време е Mr. Green Внуците са добре дошли, но не се бутат да ги канят. Но дойдат ли, са си баба и дядо по български - с мекички и пържени филийки и приказки и непрекъснато пипане и питане дали детето не се е изпотило и "дай да  те наметна с нещо, че захладя".
За разлика от майка и татко, свекъра и свекървата (австрийци) веднага се вписват в клишето. С тях не се виждаме често, но видим ли се, са все разправии, че синът им не им се обажда, че ако станело нещо с тях, той така и нямало да разбере. Най - хубавите години от живота им така и така са "отишли в гледане на сина"  Rolling Eyes. Той е задължително неблагодарен и несъобразителен. Независимо от това колко труд си дава, те все пъшкат и мрънкат, вечно недоволни и обидени от някакви измислени ситуации и думи. А пък да не говорим за това "как можа това дете да се ожени за такава като" мен! Толкова са отрицателни и досадни, че мъжът ми предпочита през уикенда да пие кафе с нашите, отколкото да се обажда на техните.

# 77 11 септ. 2008, 04:00 ч.
  • Мнения: 3 932
Тези с нормалните  гостуващи имат ли място в темата newsm78
Никакъв проблем с гостуващо родителско или съответно свекървенско тяло-стискат зъби като същински партизани на разпит, наслаждават се на прекараните заедно моменти и по живо, по здраво...

# 78 11 септ. 2008, 13:36 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: МИНЕрВАта в чт, 11 сеп 2008, 04:00
Тези с нормалните  гостуващи имат ли място в темата newsm78
Никакъв проблем с гостуващо родителско или съответно свекървенско тяло-стискат зъби като същински партизани на разпит, наслаждават се на прекараните заедно моменти и по живо, по здраво...

Разбира се, че имат.
По тази тема бих казала, че който не го е преживял, той не знае и не може да си го представи.

# 79 12 септ. 2008, 04:07 ч.
  • Мнения: 3 932
Цитат на: Kalinka в чт, 11 сеп 2008, 13:36
Цитат на: МИНЕрВАта в чт, 11 сеп 2008, 04:00
Тези с нормалните  гостуващи имат ли място в темата newsm78
Разбира се, че имат.
По тази тема бих казала, че който не го е преживял, той не знае и не може да си го представи.

Тъй де, ама всички ли са недоволни или само недоволните пишат в темата? Чуденката ми май е по-скоро риторична, но носи и на уточнение.

Ппояснявам и защо питам, не че не разбирам, напротив даже си го преставям б-р-р-р.
Ама,
много подвеждащи заглавията напоследък, та да си изясня...
Примерно, гледам тема <За свекито с любов> и си викам: "ей ся я обадих мойта, всичко ще си кажа и покажа"...пък то за какво идело реч  Crossing Arms.

# 80 13 септ. 2008, 01:22 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Минервата,
предполагам, че когато асоциираш даден проблем с нещо преживяно и по-лесно пишеш. Не знам. И поне първото мнение беше с проблемен уклон и затова темата пое тази посока. Забелязала съм , че е по-добре, когато първото мнение е неутрално и само въпрос. Темата остава отворена и повече хора пишат.

Разбира се, всички могат да споделят и в тази, но явно не искат....Не знам защо. Толкова малко са темите тук, толкова много пишещите в този форум и толкова малко изказкващи мнение в общи, теми. Винаги съм го намирала за тъжно.

# 81 17 септ. 2008, 19:08 ч.
  • Мнения: 110
Първо четох темата преди няколко дни и много лично я приех, и реших да не пиша. После размислих, защото попаднах на тема за бабите в чужбина. Не знам мамите, които си пишете във форума на каква преобладаваща възраст сте, но честно казано много съм изненадана. Вие сте "хем ме боли, хем ме сърби". Аз имам 11 годишна дъщеря. Когато се роди живеехме с родителите на мъжа ми. Бабата, т.е. свекърва ми, си гледаше кучето и нямаше кой да ми отвори вратата цяла седмица и да ме пита как съм. Посрещаха всяка вечер гости, а  аз бях нежелана. След няколко години се разведох. Детето си го отгледах сама докато живеех с тях. Не ми е пречило. Аз съм отгледана от баба ми, страхотна жена, но винаги съм мислела, че бабите нямат работа при гледането и възпитанието на децата. Коствало ми е много обяснения и забележки, докато изтрия техния отпечатък. Сега знам, че й давам всичко каквото мога, освен материалното, най-важното - духовното. Защото това е връзката ми с нея. Знам, че я изграждам като човек, който искам да успее. Не ме интересува дали ще ми се обажда като порастне, но ще ми е приятно, ако си каже, че съм я научила на полезни неща и й вършат работа.  Sunglasses
И така имам втори мъж, който е по-добър баща на дъщеря ми от собствения й. Имах проблеми обаче с майка му - твърде грижовна, досадна женица, за която право на личен живот няма. Детето си е дете и на 20 и на 40, това е. Тя е майка и трябва да му пречи да греши. Много се карахме с нея. Никой никога не си е позволявал да се меси в живота ми. Та сега ли, когато имам вече голямо дете и аз самата съм майка. Имам вече стрес от свекърви и въобще всякакви роднини. Здравето ми се разклати. Вдигнах някакво странно кръвно 150 на 90 и още не съм се консултирала с лекар. Та искам да Ви кажа, че здравето и щастието нямат цена. Всички други вън от чадъра, само семейството т.е. аз, мъжът ми и дъщеря ми сме важни. Не искам да виждам и чувам никой. Може да звуча егоистично на някои, но знам какво искам, знам каква е цената и съм готова да я платя. А вие не сте. Имам чувството, че родителството е вид наркотик. Родителите отглеждат деца, за да им прислужват като пораснат и да се чувстват виновни ако търсят щастието си. И вие ли сте такива майки. Няма ли да уважавате мнението на децата си и правото им на личен живот?  #Crazy
Често ми се чудят, че възпитавам дъщеря си да е самостоятелна още от малка. Тя е оправна. Но не мога да си представя да висна на врата й, недай си боже, един ден. Това е висша степен егоизъм. Затова са домовете за възрастни. Как постъпват в чужбина по този въпрос? Пращат ли масово родителите си в старчески домове или не?  newsm78
А и не смятате ли, че след като са ви отгледали имат право на личен живот или мислите, че след 50-60 години вече не могат да имат други забавления освен вас и децата ви?
Опитвам се да погледна нещата и от двете страни. За себе си знам, че щом се изнеса от България, което чакам вече с нетърпение, няма да каня никой, ако имам малко здрав разум. Ще си спестя главоболията и ще мисля за това, че имам дете, което трябва да осигуря и да му дам бъдеще, каквото аз нямам и дай боже да имам още едно.   Praynig

# 82 17 септ. 2008, 19:20 ч.
  • Мнения: 1 761
s_avenue-в случая става дума за родители на живеещи в чужбина.Аз виждам моите веднъж,максимум два пъти годишно.И ако ми е тъжно,то е,защото вместо да трупаме красиви спомени от времето,прекарано заедно ( около седмица) ставаме жертва на културни различия и разлика в манталитета.Не вярвам някой да не иска да има добри отношения с родителите си и да не се връща с желание в България.

П.С.На мен никой не ми е помагал след раждането, нито пък преди това.Сега,когато майка ми е у дома все едно гледам две деца-моето на две и тя,която се държи като 12-годишна тийнейджърка.

# 83 17 септ. 2008, 21:26 ч.
  • Мнения: 1 783
Цитат на: s_avenue в ср, 17 сеп 2008, 19:08

Не искам да виждам и чувам никой. Може да звуча егоистично на някои, но знам какво искам, знам каква е цената и съм готова да я платя. А вие не сте. Имам чувството, че родителството е вид наркотик. Родителите отглеждат деца, за да им прислужват като пораснат и да се чувстват виновни ако търсят щастието си. И вие ли сте такива майки. Няма ли да уважавате мнението на децата си и правото им на личен живот?  #Crazy


Не разбрах към кого е отправено това?....

# 84 17 септ. 2008, 22:03 ч.
  • Мнения: 580
Аvenue, малко бъркаш темата.
Кой къде е писал, че не дава на родителите си да имат собствен живот или очаква да му гледат децата? И къде виждаш написано кой с каква цел си гледа децата и какво очаква от тях?

# 85 17 септ. 2008, 22:35 ч.
  • Мнения: 4 717
Avenue,  и аз честно казано не разбирам на правилно ли място смяташ, че си публикувала поста си
Изглежда ни упрекваш, че живеейки далеч от родителите си, оставаме "завързани" за тях Shocked...
За повечето от момичетата, пишещти тук, това не е истина...
Аз живея 12 години вече без родителите си, и мисля, че точно времето, което не прекарахме заедно е причината да са такива отношенията ни - повърхностни Thinking

# 86 18 септ. 2008, 10:20 ч.
  • Мнения: 110
Напротив, съвсем точно се изразих, но явно не сте ме разбрали? Толкова ли е трудно да разберете, че различията съществуват незвисимо къде живеете. Това е разликата в поколенията. Пред очите ми се променят хората, с които общувам. Виждам необяснима разлика за мен в характера им, която може би е естествена, но аз не съм я разбрала по-рано.  Simple Smile
Попитах ви дали и вие ще се държите така с децата си, когато пораснат? Наистина ли мислите, че разстоянието е виновно? Не смятате ли, че родителите се пристрастяват към децата си? Хайде, ако не сте се замисляли по този начин, опитайте се сега да го направите. Може би няма да ви хареса или ще намерите други отговори, които не сте търсели. 
Защо се захващате за отделна дума, а не за цялото?  newsm78
Или можеби не търсите отговори, а просто съчувствие?

# 87 18 септ. 2008, 10:25 ч.
  • Мнения: 110
Защо сте отишли да живеете толкова далече ( това не е обвинение, а само въпрос)?  Мислите ли да се върнете, щом ви липсват родители и роднини?
А питали ли сте се защо ви липсват толкова?
И с какво се занимавате - работите ли или си гледате децата?

Преди да ме съдите си задайте много въпроси, нали така правят психоаналитиците, които навън са така популярни.  Wink

# 88 18 септ. 2008, 10:35 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: s_avenue в чт, 18 сеп 2008, 10:20
Напротив, съвсем точно се изразих, но явно не сте ме разбрали? Толкова ли е трудно да разберете, че различията съществуват незвисимо къде живеете. Това е разликата в поколенията. Пред очите ми се променят хората, с които общувам. Виждам необяснима разлика за мен в характера им, която може би е естествена, но аз не съм я разбрала по-рано.  Simple Smile
Попитах ви дали и вие ще се държите така с децата си, когато пораснат? Наистина ли мислите, че разстоянието е виновно? Не смятате ли, че родителите се пристрастяват към децата си? Хайде, ако не сте се замисляли по този начин, опитайте се сега да го направите. Може би няма да ви хареса или ще намерите други отговори, които не сте търсели. 
Защо се захващате за отделна дума, а не за цялото?  newsm78
Или можеби не търсите отговори, а просто съчувствие?

когато никой не те разбира, нормално е да се запитаШ дали ТИ си се изразил ясно.

не знам за какво "цялото" да се хвана при положение, 4е явно или не си из4ела темата, или си си писала неЩо, което ти тежи, но няма ниЩо обЩо с нея  Thinking

# 89 18 септ. 2008, 12:30 ч.
  • Мнения: 167
s_avenue , аз мисля, че те разбирам и разбирам къде е недоразумението. Тези върпоси дето ни караш да си ги задаваме ние тука си говорихме, че нашите майки трябва да ги зададат. Точно това, че те са се пристрастили по някакъв начин към децата си, на някои от нас ни тежи. И точно заради това на нашите родители не им харесва, че сме далече, защото не могат да са при нас и ни се "радват". В моя случай това пролича по - силно като заминах да живея извън България. Мотивите бяха съвсем други - с мъжа ми търсехме по - различно общество, в което да растата децата ни.  Прекрасни са изводите до които си стигнала и които споделяш тук. Аз като дете, натоварено с мисълта, че е нечий смисъл в живота мога само да те поздравя. Първия ти пост звучи и малко обвинително, може би за това момичетата не те разбират.

# 90 18 септ. 2008, 13:01 ч.
  • Мнения: 110
Ели, радвам се, че си ме разбрала. Аз съм си задавала много пъти въпросите. Виждала съм и съм чувала такива коментари, че ми е настръхвала косата. Няма да забравя една майка с дъщеря колкото моята на 11 години, миналата година как каза, че дъщеря й щяла да я гледа като порастне, защото сега тя я гледала. И това е масовото мислене. Първо си мислех, че е виновен социялизма, в който са живели, но сега не съм сигурна. Навън животът продулжава и след 50-те. Можеш да имаш хоби, да пътуваш, каквото си искаш. Тук мизерията побърква хората, но не е оправдание. Аз също смятам да се махам. Винаги съм го искала. Не искам детето ми да расте тук. Искам да се чувства гражданин на света.

# 91 18 септ. 2008, 13:07 ч.
  • Мнения: 110
Виж feiam, мисля, че си търсиш някой, да се караш с него, вместо да се опиташ да разбереш. :Изчетох от началото до края темата и затова писах моя отговор. Преди да ми пишеш прибързани изводи, се замисли върху това, което попитах преди това - отговори ли търсите или само съчувстие?
Дадох Ви пример как стоят нещата тук, че не е по-различно и не разстоянията са виновни за тези отношения, а характерите.
А щом ще се заяждаш, кой защо не е разбрал, явно не можеш да вникнеш във важността на проблема. Нали? Или пак не ме разбра? Simple Smile

# 92 18 септ. 2008, 13:18 ч.
  • Мнения: 4 399
s_avenue, според мен ти не раzбираш zа какво става въпрос zащото никога не си била в подобна ситуация. Когато живееш в чужбина проблемът е в това че виждаш роднините си сравнително рядко, но пък zа сметка на това много интенzивно. Те живеят с тебе по 24 часа на ден, zависими са в голяма степен от теб zащото не говорят местния еzик и не раzбират порядките, с една дума атмосферата много се нажежава и рано или късно нервите не иzдържат, все някой иzбухва. В такъв смисъл и не само в него, мисля че раzстоянието е виновно. Ако живея в едно населено място с майка ми, никога не бих живяла в едно жилище и много от скандалите бих си ги спестила zащото бихме се виждали 2 пъти на месец на неутрална територия и не бихме се опитвали вzаимно да се въzпитаваме.

Иначе на основния въпрос, zа съжаление откакто живея в чужбина отношенията с майка ми специално много се влошиха. Тя харесва мъжа ми и никога не е каzала 1 дума срещу него, но не харесва мене и всячески ми го покаzва. Confused Не се съобраzява с порядките които съм си въвела вкъщи, ако не ги критикува, то най малкото не ги спаzва и ме подлудява понякога с глупости, които би могла да иzбегне, а аz имам чувството че ми прави напук. Никога не ме е упрекнала zа това че живея в чужбина, никога не ми е каzала да се вьрна в БГ. Но пък щом се прибера ми съzдава чувството на някакъв навлек. Каквото и да кажа, каквото и да направя то е проява на егоиzъм и какви ли още не лоши качества. Не искам да си спомням дори всички обвинения които е отправила по мой адрес. Някой беше писал че това поколение откаzва да се чувства щастливо и мога само да се съглася. На всичко се гледа от гроzната страна, търсят се недостатъци  още преди да си го направил... Сигурно и аz отдавна не съм най добрата дъщеря, но в последно време имам чувството че майка ми гледа на мен като на врага. Поради гореспоменатат причина враг трябва да има, иначе може пък да стане щастлива и след като няма никой по подходящ наоколо, аz поемам таzи роля. Дотам се стигна че обмислям съвсем сериоzно да отида на хотел следващия път когато се прибера в БГ. Ако това стане ще си спестя много скандали, но пък тя ще бъде беzмерно обидена и ще раzиграе сцени, а няма да пожелае да проумее че всичко което искам е да не се караме. С една дума положението е беzнадеждно. Е, поне раzбрах че има и други като мене, а това леко помага в борбата ми с огромното чувство на вина, което ме глоzга.

# 93 18 септ. 2008, 13:27 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Не съм съгласна, че разстоянията не играят роля. Много голяма даже, защото при голям процент хора има период, в който отново се настройваш на вълна общуване. Има голяма разлика, когато говориш по телефона ( ако нещо те дразни, минава през едното и излиза през другото), ако си там постоянно няма този момент, а когато си лице в лице за кратък период от време е съвсем различно. Поне при мен винаги е имало леко чувство на вина: ех, толкова е малко времето, а трябва да го прекарвам в разногласия и изглаждането им. Когато си за малко време, нямаш желание и нерви точно по този начин да ти премине времето.

s_avenue ,Четох мнението ти и честно не го разбирам. Едно от последните е по-разбираемо.
За моята майка аз съм сигурна, че би била почти същата, дори и да беше холандска такава. Фактор не намерила сродна душа играе много по-голяма роля от начин на мислене в семейството.

Картинка,
още няколко  Hug Hug Hug Твоята майка не беше ли много болна преди време? Да не би затова сега да реагира така, да я е страх за бъдещето.

Тази година беше най-лекото ми прекарване по отношение на общуване (ама си имах проблем с игнорирането,де), но големи Praynig му бях ударила....Мисля, че ми помогнаха...и съм много благодарна.

# 94 18 септ. 2008, 13:48 ч.
  • Мнения: 110
Добре, асно е че държите на своето. Тогава конкретен въпрос към теб, Vjara. От какво се страхуваш най-много? Казваш, че не искаш да се карате, а това е невъзможно. Поведението на повечето родители е на насилник. Карат децата си да се чувстват виновни (по различни причини). Разбрах, че търсиш подкрепа, но мисля, че отваряйки още темата си знаела, че има хиляди такива случаи. Затова кажи, какво точно те притеснява? Не ме гледай сега мен като враг. Питам простичко и очаквам простичък отговор. Например - ако не се чувам повече с майка ми, ще изпадна в депресия, защото само така знам мястото си ролята си в света.
Игнорирай думите ми и потърси отговора вътре в себе си, а не в споделените ситуации. Говоря от личен опит. Да отказваш е важна стъпка към пълноценната ти личност. Ако майка ти ти е дете, как ще постъпиш? Ако не е тайна на колко години си? Може само да загатнеш.

# 95 18 септ. 2008, 13:56 ч.
  • Мнения: 110
Цитат на: Vjara в чт, 18 сеп 2008, 13:18
s_avenue, според мен ти не раzбираш zа какво става въпрос zащото никога не си била в подобна ситуация. Когато живееш в чужбина проблемът е в това че виждаш роднините си сравнително рядко, но пък zа сметка на това много интенzивно. Те живеят с тебе по 24 часа на ден, zависими са в голяма степен от теб zащото не говорят местния еzик и не раzбират порядките, с една дума атмосферата много се нажежава и рано или късно нервите не иzдържат, все някой иzбухва. В такъв смисъл и не само в него, мисля че раzстоянието е виновно. Ако живея в едно населено място с майка ми, никога не бих живяла в едно жилище и много от скандалите бих си ги спестила zащото бихме се виждали 2 пъти на месец на неутрална територия и не бихме се опитвали вzаимно да се въzпитаваме.

Преди няколко години реших да се запиша на курс по немски, в който имаше една баба - буквално баба на повече от 70 години (не помня точно вече, но не това е важното). Тя учеше немски, за да можела да си бъбри със сватовете, защото иначе й било скучно като отидела в Германия. Имаше и една 30 и няколко годишна мадама с мъжа си германец, който идваше плътно с нея, за да учи тя езика.
Е, какво ви говори това? Пак ли ще обвините разстоянията или ще признаете най-сетне факта, че е до човека. Нашите родители масово не искат да си дадат зор за каквото и да било, щото си знаят, че децата са длъжни да ги гледат.
Чакам коментар на това.  Wink

# 96 18 септ. 2008, 14:00 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Сигурно ще да е от времето, но нещо не разбирам позицията ти.

Преди години имах ужасно прекаване в България и се бях оплакала тук. Тогава никой не сподели да има подобни проблеми. Мислех, че съм единствената и много ми тежеше, защото обвинявах себе си. Честно казано, се учудих, когато тази тема се появи и написаното от някои, защото не очаквах да имат подобни преживявания.

И да, голяма подкрепа е да споделиш и обмениш мнение с други, които знаят за какво става въпрос. Ти била ли си в нашата позиция и мнението ти базирано ли е на опит? Защото, ако не е, си говорим празни приказки.

Държа си на мнението, че разстоянието оказва голяма роля. Като рефлектирам как реагирам и приемам нещата първата седмица и последната, има разлика от небето до земята.

# 97 18 септ. 2008, 14:39 ч.
  • Мнения: 4 399
s_avenue, не zнам къде погледнах на тебе като на враг, обяснявам ти как стоят нещата в една ситуация в която очевидно никога не си се намирала. Не виждам връzката с това коя баба какви еzици е учила. С майка ми си говорим и двете на български и пак не се раzбираме, мисля да не опитваме на немски.  Wink

В отношенията с майка ми нямам страхове, просто ми е неприятно да се караме и да ме обвинява zа неща които дори не съм си помислила. А ако въпросът ти е zащо все още продължавам да се виждам с нея, причината е много проста, не искам да лишавам детето си от баба и баба му от внуче. Мисля че това е достатъна причина.  Въzрастта в случая няма връzка, но е достатъчна zа да мога да аналиzирам отношения от тоzи род, а и годините които съм прекарала в чужбина също са съвсем достатъчни zа да zнам какво пиша. НИкога не отварям тема с определени очаквания или предубеждения. Ако zнам какво пише вътре, не бих си дала труда да я чета. И да, иzненадана съм от много мнения тука zащото раzбрах че повредата не е само в моя телевиzор. Мисля също че мнението ти по отношение на връzката деца родители е малко крайно и се баzира на стереотипи.

# 98 18 септ. 2008, 15:23 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: s_avenue в чт, 18 сеп 2008, 13:07
Виж feiam, мисля, че си търсиш някой, да се караш с него, вместо да се опиташ да разбереш. :Изчетох от началото до края темата и затова писах моя отговор. Преди да ми пишеш прибързани изводи, се замисли върху това, което попитах преди това - отговори ли търсите или само съчувстие?
Дадох Ви пример как стоят нещата тук, че не е по-различно и не разстоянията са виновни за тези отношения, а характерите.
А щом ще се заяждаш, кой защо не е разбрал, явно не можеш да вникнеш във важността на проблема. Нали? Или пак не ме разбра? Simple Smile

ами не, пак не те разбрах. преливаШ от пусто в празно съвсем безцелно.
не ми се губи време с разбор на първия ти дълъг и объркан постинг и не ми се разваля темата, а най_малко имам нужда от булевардна психология.

със здраве си остани.

# 99 18 септ. 2008, 15:50 ч.
  • Мнения: 110
Ясно, така си и знаех. Е, реакцията ви е по женски типична. Опитах се да ви дам прекрасни примери за положението, за което говорите, но уви. Търсите само съчувствие. Окей. А що се отнася до цитирам
Цитат

ами не, пак не те разбрах. преливаШ от пусто в празно съвсем безцелно.
не ми се губи време с разбор на първия ти дълъг и объркан постинг и не ми се разваля темата, а най_малко имам нужда от булевардна психология.

със здраве си остани.



не се обиждам от квалификациите ти, скъпа. Всеки може да си мисли каквото иска и да приказва каквото си знае. Също като майките ви, нали? Уж на български, а всъщност на различни езици?

Това беше от мен, булевардната психоложка. Сеанса ми приключи, така че не си хабете клавишите за повече мнения и разсъждения върху неясните ми за вас думи. На българина все другия му е крив.

# 100 18 септ. 2008, 15:54 ч.
  • Мнения: 1 783
s_avenue, нищо лично, но и на мен продължава да не ми е ясно, какво точно искаш да кажеш и какви точно отговори очакваш и от кого.... newsm78 Много хора ти го казват, значи нещо в изразяването ти е не в ред. Че каквито са родителите, такива са и децата ли? Че и децата са виновни, за да да се държат така родителите ли? Че всички пишещи тук се заблуждават за проблемите с родителите си или причините им ли? Извинявай, но не ми е ясно...

# 101 18 септ. 2008, 16:01 ч.
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Цитат на: s_avenue в ср, 17 сеп 2008, 19:08
Първо четох темата преди няколко дни и много лично я приех, и реших да не пиша. После размислих, защото попаднах на тема за бабите в чужбина. Не знам мамите, които си пишете във форума на каква преобладаваща възраст сте, но честно казано много съм изненадана. Вие сте "хем ме боли, хем ме сърби". Аз имам 11 годишна дъщеря. Когато се роди живеехме с родителите на мъжа ми. Бабата, т.е. свекърва ми, си гледаше кучето и нямаше кой да ми отвори вратата цяла седмица и да ме пита как съм. Посрещаха всяка вечер гости, а  аз бях нежелана. След няколко години се разведох. Детето си го отгледах сама докато живеех с тях. Не ми е пречило. Аз съм отгледана от баба ми, страхотна жена, но винаги съм мислела, че бабите нямат работа при гледането и възпитанието на децата. Коствало ми е много обяснения и забележки, докато изтрия техния отпечатък. Сега знам, че й давам всичко каквото мога, освен материалното, най-важното - духовното. Защото това е връзката ми с нея. Знам, че я изграждам като човек, който искам да успее. Не ме интересува дали ще ми се обажда като порастне, но ще ми е приятно, ако си каже, че съм я научила на полезни неща и й вършат работа.  Sunglasses
И така имам втори мъж, който е по-добър баща на дъщеря ми от собствения й. Имах проблеми обаче с майка му - твърде грижовна, досадна женица, за която право на личен живот няма. Детето си е дете и на 20 и на 40, това е. Тя е майка и трябва да му пречи да греши. Много се карахме с нея. Никой никога не си е позволявал да се меси в живота ми. Та сега ли, когато имам вече голямо дете и аз самата съм майка. Имам вече стрес от свекърви и въобще всякакви роднини. Здравето ми се разклати. Вдигнах някакво странно кръвно 150 на 90 и още не съм се консултирала с лекар. Та искам да Ви кажа, че здравето и щастието нямат цена. Всички други вън от чадъра, само семейството т.е. аз, мъжът ми и дъщеря ми сме важни. Не искам да виждам и чувам никой. Може да звуча егоистично на някои, но знам какво искам, знам каква е цената и съм готова да я платя. А вие не сте. Имам чувството, че родителството е вид наркотик. Родителите отглеждат деца, за да им прислужват като пораснат и да се чувстват виновни ако търсят щастието си. И вие ли сте такива майки. Няма ли да уважавате мнението на децата си и правото им на личен живот?  #Crazy
Често ми се чудят, че възпитавам дъщеря си да е самостоятелна още от малка. Тя е оправна. Но не мога да си представя да висна на врата й, недай си боже, един ден. Това е висша степен егоизъм. Затова са домовете за възрастни. Как постъпват в чужбина по този въпрос? Пращат ли масово родителите си в старчески домове или не?  newsm78
А и не смятате ли, че след като са ви отгледали имат право на личен живот или мислите, че след 50-60 години вече не могат да имат други забавления освен вас и децата ви?
Опитвам се да погледна нещата и от двете страни. За себе си знам, че щом се изнеса от България, което чакам вече с нетърпение, няма да каня никой, ако имам малко здрав разум. Ще си спестя главоболията и ще мисля за това, че имам дете, което трябва да осигуря и да му дам бъдеще, каквото аз нямам и дай боже да имам още едно.   Praynig



Мисля,4е си публикувала постинга си в погреШна тема. Thinking
Тук обсъждаме как се държат родителите ни, когато от България дойдат на гости в 4ужбина.
Ти спомена за проблемите,които си имала и с бивШата и с настояЩата си свекърва ( предполагам в България ),но не писа ниЩо за твоите родители. Поради тази при4ина мисля,4е постингите ти са по подходяЩи за темата "За свеки с лЮбов" отколкото за тук. Stop
От написаното оставам с впе4атление и,4е се опитваШ да критикуваШ пиЩеЩите тук,майките им,отноШенията деца родители и не знам си оЩе какво. На каква основа ?ПознаваШ някои от моми4етата ли4но или? Crossing Arms

Последна редакция: чт, 18 сеп 2008, 16:43 от mcdirock

# 102 18 септ. 2008, 22:55 ч.
  • Мнения: 4 717
S_Avenue - никой не е  търсил съчувастие тук, незнам как не го разбра до сега
Просто си споделяхме, а ти ни застреля с твоите теории за неблагодарни майки и деца Shocked

# 103 19 септ. 2008, 01:23 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Аз продължавам нищо да не разбирам, но поне се успокоих, че не съм единствената....(всъщност ми е интересно за какво става въпрос, но явно няма да има разяснение....)

# 104 19 септ. 2008, 01:46 ч.
  • Мнения: 389
На нас също ни гостуваха родителите тази година (не живеем в България). Както някои са описали вече, според мен се държаха странно за родители. Незнам ние ли очаквахме друго, но някак бяха като на гости, като на почивка,... не разбрахме, че родителите ни са били с нас...

Надявам се ние да не караме нашите деца да се чувстват така..........

# 105 19 септ. 2008, 11:44 ч.
  • Мнения: 110
Цитат на: Biz в чт, 18 сеп 2008, 15:54
s_avenue, нищо лично, но и на мен продължава да не ми е ясно, какво точно искаш да кажеш и какви точно отговори очакваш и от кого.... newsm78 Много хора ти го казват, значи нещо в изразяването ти е не в ред. Че каквито са родителите, такива са и децата ли? Че и децата са виновни, за да да се държат така родителите ли? Че всички пишещи тук се заблуждават за проблемите с родителите си или причините им ли? Извинявай, но не ми е ясно...
Не, Биз. Много е просто е. Ако твоето дете се държи странно и неадекватно за теб, ти какво ще направиш?
Незнам защо моето мнение подразни някои. Имат проблем с четенето.

# 106 19 септ. 2008, 12:14 ч.
  • Мнения: 580
Хайде да прекратиме това "всичко е много просто, но вие не ме разбирате", че лично на мен вече ми става много досадно.

Вивиан, аз не очаквам от майка и татко да ми помагат. Знам, че в България бабата и дядото се водят малко като безплатни детегледачки или домашни помощници, но аз не искам така. Ако го правят по собствено желание - добре, но ако помагането ще е свързано с мрънкане, предпочитам да се държат като на гости.

# 107 19 септ. 2008, 13:05 ч.
  • Мнения: 3 461
s_avenue, би ли ми обяснила защо даде примера с "бабата"(не всяка 70+ жена изглежда или се чувства такава)? Ако е тръгнала да учи език, за да се вкопчи по-успешно в живота на децата си, не е ли похвално и не си ли противоречи с твоята теория за зависимостта от децата? Бабата(тук имам предвид роднинската връзка) на мой приятел започна да учи английски на 80 години и то доста добре се справяше, без дори да има перспективи за излизане в чужбина.

# 108 19 септ. 2008, 13:52 ч.
  • Мнения: 110
Опитвах се да обясня, че възрастта няма значение, ако искаш да направиш нещо. И бабата си беше много готина. Защо все търсите под вола теле, а?
И защо никоя не отговори на моите въпроси, които зададох първа, а взехте да тълкувате и спорите, без да сте се замислили и малко?
Ето от къде са проблемите ви? Какво значи комуникация според вас? Само задаване на въпроси ли? Тогава е просто разпит? Диалогът е двустранен процес. Отговори ми и аз ще ти отговаря. Така ще се роди истината, някъде по средата.
Уморих се да пиша, че проблемът не се е появил изведнъж, защото сте заминали. Той се видоизменил. Нали не искаш да ми кажеш, че майка ти, ако си пада по съветите и забележките, ще спре, защото си в чужбина? Каква е разликата от мърморенето и натякването тук и каква - там? Само във времето, което прекарвате ли? Не сте ли станали и вие по-чувствителни?

# 109 19 септ. 2008, 14:15 ч.
  • Мнения: 4 399
Цитат на: Vivian* в пт, 19 сеп 2008, 01:46
Незнам ние ли очаквахме друго, но някак бяха като на гости, като на почивка,... не разбрахме, че родителите ни са били с нас...


Аz пък искам да се държат точно като на гости и като на почивка, беz да се бъркат и грижат zа всяко нещо и да ми предлагат помощ която не ми е нужна. Предпочитам да се раzхождат, да си четат книги и да лежат вместо да обикалят наоколо и да се чудят как да интерпретират всяка моя дума. Ако искат да иzведат детето zа 2 часа и по тоzи начин да ми освободят малко време, съм им много благодарна, но всичко останало ми идва вповече.

# 110 19 септ. 2008, 14:21 ч.
  • Мнения: 167
Цитат на: s_avenue в ср, 17 сеп 2008, 19:08
Първо четох темата преди няколко дни и много лично я приех, и реших да не пиша. После размислих, защото попаднах на тема за бабите в чужбина. Не знам мамите, които си пишете във форума на каква преобладаваща възраст сте, но честно казано много съм изненадана. Вие сте "хем ме боли, хем ме сърби".
 
s_avenue, аз ти казах, че аз те разбирам какво искаш да кажеш, но за съжеление, ти не разбираш смисъла на темата. Не можеш на хора, които се оплакват точно от това срещу, което ти негодуваш да им казваш, че хем ги боли, хем ги сърби. И изобщо според мен смисъла на темата не е да се анализира ситуацията. Защото всяка ситуация е толкова различна, а и ние не познаваме хората лично, за да правим изводи. При един проблемите може да са възникнали с отиването в чужбина, при други може да са били от преди това. Генерализацията не помага на никой и е безсмислено да спорим. Смисъла е всеки да сподели, друг да го прочете и да направи извода за собствената си ситуация. Ти си стигнала до правилни изводи как да възпитаваш дъшеря ти, така че тя след време да не пише в подобни теми. Но не мога да разбера в какво обвиняваш нас, които пишем тука. Не разбирам какво е това, което хем ни боли хем ни сърби.. И каква е тази тема за бабите в чужбина същите хора ли пишем там и тука, че правиш някакви изводи от нея и решаваш тука да кажеш кой какъв бил?
Както и да е, ти споделяш твоите изводи, които са хубави, но защо трябва да ги споделяш обвинявайки другите, това не разбирам.
Никой не отговори на въпросите ти, защото пак казвам - звучат малко неадекватно в темата и обвинително.

# 111 19 септ. 2008, 14:36 ч.
  • Мнения: 389
Да, всеки има различно мнение по въпроса  Wink. Аз имах в предвид, че като най-близки хора ми се искаше по-скоро да ми се пречкат и да ги чувствам по-близки. Аз и сама мога да се справя със всичко и го правя, а и нямам в предвид само домакинска работа.
Мисля, че децата и родителите винаги си остават деца и родители.
Освен това аз не давам стаи за почивка и не са дошли познати у нас, а родителите. Това си е моето мнение и никой не ангажирам с него  Peace.

# 112 19 септ. 2008, 15:37 ч.
  • Мнения: 110
Аз мисля, че щом пишеш нещо, то ти не очакваш само да прочетеш как и другите са зле и да си кажеш "ох" с утеха, а да разбереш причината за проблема и дали има решение. Далече съм от мисълта да обвинявам. Мисля, че сте изострили чувствителността си в неправилната посока.
Според мен споделянето не променя и не решава нещата, защото в твоята къща проблемът си остава. Когато затвориш вратата - си сам и искаш спокойствие. Не е ли така или съм разбрала грешно? Затова писах, че хем ви боли, хем сърби.
Аз споделям, когато търся решение, което не мога да намеря сама иначе само се натоварвам психически.
Може ли да ми отговорите все пак на въпроса - защо искате само да прочетете чуждите истории и не искате да потърсите причините? И преди да сте казали, че не сте разбрали или че това пак са отклонения и т.н. защо не приемате факта, че разстоянието можеби не е причината? Или търсим оправдание в нещо, което не можете или не искате да промените т.е. да се върнете в България?

И аз имам проблеми от този род, без да съм заминала, но търся начини да ги ликвидирам и не искам да се успокоявам, че и други са на същия хал. Но това, което знам, че трябва да познаваш човека срещу себе си, за да намериш що-годе вярно решение.

И да, разбрала съм много добре темата, но не разбирам мисленето ви.
Аз не коментирам кой какво иска, а защо има разочарование и неразбирателство. Не е ли всъщност точно това въпроса?

И тази тема, мисля се изчерпа. newsm78

Последна редакция: пт, 19 сеп 2008, 15:42 от s_avenue

# 113 19 септ. 2008, 16:44 ч.
  • Мнения: 167
Цитат на: s_avenue в пт, 19 сеп 2008, 15:37

Може ли да ми отговорите все пак на въпроса - защо искате само да прочетете чуждите истории и не искате да потърсите причините? И преди да сте казали, че не сте разбрали или че това пак са отклонения и т.н. защо не приемате факта, че разстоянието можеби не е причината? Или търсим оправдание в нещо, което не можете или не искате да промените т.е. да се върнете в България?

Веднага отговарям на въпросите ти.  Както писах и в предния ми пост смисъла е всеки да чете и за себе си да търси причините. Да види как някои от нас са решили проблемите, да помисли дали това би помогнало в нейния случай.  Но няма смисъл, подчертавам отново, да се генерализира. Ако при мен причината за проблема е една, то при друг може да е друга. И не би било полезно за никой тук да правим генерални изводи... И незнам откъде си решила, че ние не търсим решение на проблема - и наистина не разбирам какво хем ни боли и хем ни сърби, но както и да е. Всеки нормален човек, който си е осъзнал проблема търси решение за него. Та в самата дефиниция на даден проблем се намира половината решение и щом някой е седнал да пише във форума значи преди това е мислел по това...
Или търсим оправдание в нещо, което не можете или не искате да промените т.е. да се върнете в България? Това изречение не го разбирам  newsm78 - повярвай ми ако ми трябва оправдание, България за съжеление дава достатъчно поводи, да не се живее в нея, че да си ги измислям. И защо си мислиш, че не можем да го променим - лично аз ако искам мога веднага да се прибера в живея в Бълагрия предполагам, че с повечето от нас е така. И това изобщо не е по темата....
Мисля, че споровете са безсмислени...

# 114 19 септ. 2008, 20:36 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Честно....нищо не разбирам....  Blush

Аз съм сигурна, че подобни чувства и мисли имат и много момичета в България, но не ги изживяват толкова интензивно, защото имат 365 дни в годината, в които, много от тях имат възможност за виждане с родителите /изживяване на проблема/ справяне с проблема и т.н.

Нашата среща с нашите родители е в пъти по интензивна, защото за 14-30 дена живееш като за 365. Много е лесно да се каже: ама, като не ти харесва, си го разреши по някакъв начин, но реалността е много по-различна. 
Поне за себе си, не виждам как мога да променя 60 годишен живот с изселвания, смърт, гонитби от Държавна Сигурност, нещастен семеен живот, 1001 проблеми след 1989 година и т.н. Няма начин как да стане. А това са основни неща, които са оформили майка ми през последните 60 години.

Последна редакция: сб, 20 сеп 2008, 12:34 от Kalinka

# 115 19 септ. 2008, 21:35 ч.
  • Мнения: 404
Прегледах набързо дискусията около мненията на s avenue и се присъединявам към това:

Цитат на: s_avenue в пт, 19 сеп 2008, 13:52
Уморих се да пиша, че проблемът не се е появил изведнъж, защото сте заминали. Той се видоизменил.

Ако това е есенцията на мнението ти, съгласна съм, но си признавам че се затрудних да разбера
всички нюанси на изказванията ти, s avenue.


# 116 21 септ. 2008, 06:03 ч.
  • Мнения: 19 317
По същия начин майката на съпруга ми постоянно го тормозеше, че трябва да се върнем, че всички са я изоставили,че нямало смисъл да избираме трудния път и т.н. След като се върнахме за няколко месеца, само че не в града, в който тя живее, започна нова песен-пак че е изоставена и че той се скита вместо да се върне у дома ooooh!. Това какво изисква работата му или кое е по-добре за семейството му въобще не я интересува. Жената гледа само собствените си нужди. И това при все че има и дъщеря с дете, която живее до нея. За мен това си е луда работа, да не говорим колко егоистично звучи.

Моята майка пък постоянно мърмори нещо за съпруга ми с цел да ми "отвори очите". Винаги вкарва и някакво сравнение какъв бил навремето баща ми и как той би постъпил в определена ситуация.Това все едно аз съм го писала:
Цитат на: Rylie в пт, 15 авг 2008, 00:42


Просто откакто е тук (вече 3 ден) се чувствам тотално изцедена психически. Имам чувството, че ме гледа под микроскоп и само се чуди за какво да ме изкритикува-мъжът ми не ме уважавал, банята ми била разхвърляна (което е вярно-гримовете ми са навсякъде, поне за това е права Embarassed), не мога да карам, не мога детето да си гледам като хората... абе кво ли не. И в момента, в който възразя се започва едно жално-жално самосъжаление как не я уважавам, не я зачитам, а тя ми е майка, отгледала ме е, дала си е младините за мен... (което ме кара да се закълна, че никога няма да кажа подобно нещо на синът ми Twisted Evil).

Другият проблем е, че от всяко нещо си прави егати изводите, но е безкрайно убедена в правотата си, понеже е живяла дълго и познава много добре хората и ситуациите Laughing Само, защото й казах, че водата е скъпа, реши, че мъжът ми ме кара да пестя, не ми купува дрехи и не ми угажда... а истината е, че ми угажда страшно много, особено предвид фактът, че събираме пари за къща. Според майка ми, той трябвало да ги е събрал преди да се оженим, как можел да се ожени без да има пари да купи къща Shocked и ей така от всяка моя дума се започва голямата, безкрайна драма. Вече почти не говоря с нея, не й казвам нищо (не че някога съм споделяла, ама сега съвсем спрях) и просто не обръщам внимание. Даже преди малко пак се разсърди за нещо и направо й казах, че може да ми се сърди колкото си иска, хич не ми пука.


Единственото нещо, което и двете успяха да постигнат е да си охладим отношенията. С майка ми се чувам всеки ден, за да й разкажа как е детето, но други теми почти не се засягат.

Последна редакция: нд, 21 сеп 2008, 06:12 от В_и_В_и

# 117 21 септ. 2008, 14:08 ч.
  • Мнения: 4 717
S_Avenue чесно да ти кажа, не мисля, че човек, който никога не е бил в нашето положение, нито изпадал в поне една ситуация като тези, за които пишем в тази тема може да ни съди или обвинява, най-малкото да ни дава оценки, че "хем ни боли, хем ни сърби". Не ти ли се струва, че леко се натрапи и ни развали настроението? Mr. Green

# 118 23 септ. 2008, 11:45 ч.
  • Мнения: 110
Цитат на: Me_and_baby в нд, 21 сеп 2008, 14:08
S_Avenue чесно да ти кажа, не мисля, че човек, който никога не е бил в нашето положение, нито изпадал в поне една ситуация като тези, за които пишем в тази тема може да ни съди или обвинява, най-малкото да ни дава оценки, че "хем ни боли, хем ни сърби". Не ти ли се струва, че леко се натрапи и ни развали настроението? Mr. Green
Не

# 119 23 септ. 2008, 11:52 ч.
  • Мнения: 110
Цитат на: В_и_В_и в нд, 21 сеп 2008, 06:03
По същия начин майката на съпруга ми постоянно го тормозеше, че трябва да се върнем, че всички са я изоставили,че нямало смисъл да избираме трудния път и т.н. След като се върнахме за няколко месеца, само че не в града, в който тя живее, започна нова песен-пак че е изоставена и че той се скита вместо да се върне у дома ooooh!. Това какво изисква работата му или кое е по-добре за семейството му въобще не я интересува. Жената гледа само собствените си нужди. И това при все че има и дъщеря с дете, която живее до нея. За мен това си е луда работа, да не говорим колко егоистично звучи.
Благодаря за този отговор на темата, защото само потвърждава това, което аз твърдя. Не знам какво е да прекарваш интензивно с някой времето си. И тук може да е интензивно. Исках само да обърна внимание на факта, че този проблем се отразява на вас, мъжа ви и децата ви. Аз наистина останах с впечатлението, че търсите само утеха в чуждите истории и ми стана жал, защото знам как реагират децата. Може да не го показват и да се разбере по-късно, но го изживяват. Затова исках да разбера само за себе си ли мислите или търсите да намерите начини за разрешение.
А тези, които се чувстват обидени, да помислят защо все другите са им виновни?
И ако темата ви е затворена, защо я публикувате тук, а не си пишете по скайпа например? Далеч съм от мисълта да влизам в пререкания с който и да били, защото в живота има далеч по-важни неща.За да не ставам груба, напускам важната ви темичка и забравям за нея.
Успех с намирането на това, което търсите!

# 120 23 септ. 2008, 18:17 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: s_avenue в вт, 23 сеп 2008, 11:52
Не знам какво е да прекарваш интензивно с някой времето си. И тук може да е интензивно.

Именно: не знаеш за какво става дума. Като заминеш, ще разбереш.

# 121 23 септ. 2008, 19:03 ч.
  • Мнения: 3 638
Цитат на: s_avenue в вт, 23 сеп 2008, 11:52

..... Не знам какво е да прекарваш интензивно с някой времето си. И тук може да е интензивно. Исках само да обърна внимание на факта, че този проблем се отразява на вас, мъжа ви и децата ви. Аз наистина останах с впечатлението, че търсите само утеха в чуждите истории и ми стана жал, защото знам как реагират децата. Може да не го показват и да се разбере по-късно, но го изживяват. Затова исках да разбера само за себе си ли мислите или търсите да намерите начини за разрешение.
А тези, които се чувстват обидени, да помислят защо все другите са им виновни?

s_avenue, наистина не знаеш за какво става дума. Едно е да се виждаш с някой по веднъж в годината и тогава да изливаш всичките си емоции и чувства. Друго е, когато имате възможност да се виждате по-често. Нямам предвид, че емоциите са по-малко интензивни, но поне човек има повече възможности да изясни отношенията си. Иначе по мейла или по телефона не се получава. Затова и пишем в тази тема, за да споделим точно този проблем и защо не, да установим, че не сме само ние в подобна ситуация. И явно много мислим по въпроса, че и разрешения търсим щом сме стигнали дотук, че да споделяме във форума. Ти, например, какво разрешение на нашите проблеми би предложила, освен това да ни критикуваш? Прочете ли внимателно постовете ни, вникна ли в същността на проблемите ни, според теб какво трябва да направим?

# 122 23 септ. 2008, 22:14 ч.
  • Мнения: 19 317
Цитат на: s_avenue в вт, 23 сеп 2008, 11:52
Цитат на: В_и_В_и в нд, 21 сеп 2008, 06:03
По същия начин майката на съпруга ми постоянно го тормозеше, че трябва да се върнем, че всички са я изоставили,че нямало смисъл да избираме трудния път и т.н. След като се върнахме за няколко месеца, само че не в града, в който тя живее, започна нова песен-пак че е изоставена и че той се скита вместо да се върне у дома ooooh!. Това какво изисква работата му или кое е по-добре за семейството му въобще не я интересува. Жената гледа само собствените си нужди. И това при все че има и дъщеря с дете, която живее до нея. За мен това си е луда работа, да не говорим колко егоистично звучи.
Благодаря за този отговор на темата, защото само потвърждава това, което аз твърдя. Не знам какво е да прекарваш интензивно с някой времето си. И тук може да е интензивно. Исках само да обърна внимание на факта, че този проблем се отразява на вас, мъжа ви и децата ви. Аз наистина останах с впечатлението, че търсите само утеха в чуждите истории и ми стана жал, защото знам как реагират децата. Може да не го показват и да се разбере по-късно, но го изживяват. Затова исках да разбера само за себе си ли мислите или търсите да намерите начини за разрешение.
А тези, които се чувстват обидени, да помислят защо все другите са им виновни?
И ако темата ви е затворена, защо я публикувате тук, а не си пишете по скайпа например? Далеч съм от мисълта да влизам в пререкания с който и да били, защото в живота има далеч по-важни неща.За да не ставам груба, напускам важната ви темичка и забравям за нея.
Успех с намирането на това, което търсите!
Постовете ти са противоречиви. Доколкото разбрах твърдиш, че проблемът не се е появил при заминаването ни, а го е имало и преди. Естествено, че моята свеки ако е била егоистка преди, си остава егоистка и след като сме заминали. А след като се върнахме в БГ и изтърси да идем да живеем в нейния град, доказа, че е направо нарцис.

Но темата е за родители и мен ме притеснява повече факта, че не се разбирам с моята майка. И не е вярно, че заминаването не отдалечава хората един от друг. Аз съм учила в друг град още в гимназията, тоест не живея с родителите ми от 13годишна възраст. Малко или много аз съм живяла в една среда, те в друга, имали сме различни проблеми, които с течение на времето са ни променяли по определен начин и не винаги сме можели да споделим. Да не говорим заминаването за друга държава. След няколко години много хора придобиват друг манталитет, бил той по-добър или по-лош. За тях стават нормални неща, които за хората, живеещи в родината му, не са нормални.
Аз също споделям примера на авторката за водата. В Германия плащаме топъл наем, който включва и тока, и водата, независимо от разхода. За баба ми това моментално означаваше да оставя чешмата пусната. Например пуска водата да мие нещо, но се сеща да свърши нещо друго и оставя чешмата, тъй като след "кратко" време ще се върне да доизмие.

# 123 23 септ. 2008, 22:21 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
И ако се опиташ да кажеш, че се опитваш да спестиш вода, то се приема, като спестяване на пари и съответно съм станала скръндзава.... Rolling Eyes

# 124 23 септ. 2008, 23:08 ч.
  • Мнения: 4 717
майка пък се караше, ако свети в стая, в която няма никой и непрестанно контролираше температурата - ту й беше студено, ту топло... все ни намираше кусури
свекито пък си спираше водата докато се къпе, за да не хаби...
е с тия неща ме издразниха, че не си отпуснаха душиците поне през периода на гостуване, а си караха по български и ни упрекваха колко разхищаваме ooooh!

# 125 24 септ. 2008, 00:27 ч.
  • Мнения: 19 317
Мен в това отношение (изключвам разхищаването на вода Mr. Green) баба ми ме изкефи. Доста се отпусна в добрия смисъл. Ако беше останала повече време, щях и в светло бежов панталон да я обуя Mr. Green

# 126 24 септ. 2008, 12:45 ч.
  • Германия
  • Мнения: 8 102
Цитат на: В_и_В_и в ср, 24 сеп 2008, 00:27
Мен в това отношение (изключвам разхищаването на вода Mr. Green) баба ми ме изкефи. Доста се отпусна в добрия смисъл. Ако беше останала повече време, щях и в светло бежов панталон да я обуя Mr. Green
Сакън недей  Laughing  Все се чудя, защо се шири такава мода из тукашните баби newsm78
Цитат на: Kalinka в вт, 23 сеп 2008, 22:21
И ако се опиташ да кажеш, че се опитваш да спестиш вода, то се приема, като спестяване на пари и съответно съм станала скръндзава.... Rolling Eyes
Именно!
Или обратната ситуация, аз в БГ и направих забележка на баща ми да не хвърля фасовете от цигари където му попадне. Околните ме изкараха ненормална, че се дразня на такова нещо.

# 127 24 септ. 2008, 15:02 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: pepelyashka в ср, 24 сеп 2008, 12:45
Или обратната ситуация, аз в БГ и направих забележка на баща ми да не хвърля фасовете от цигари където му попадне. Околните ме изкараха ненормална, че се дразня на такова нещо.


И от този род имам доста примери.

# 128 26 септ. 2008, 00:33 ч.
  • Мнения: 1 783
Сори, ама последните примери дето ги давате, нямат нищо общо с това, за което беше темата. Тези неща са въпрос на навик и всеки един човек, който отиде да живее в къщата на друг, би имал същите проблеми с адаптацията на ново място. И най-вероятно и родителите дето живеят на 10 мин от децата си, правят същите забележки и също не могат да свикнат с техните навици.  Peace

# 129 26 септ. 2008, 01:14 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: Biz в пт, 26 сеп 2008, 00:33
Сори, ама последните примери дето ги давате, нямат нищо общо с това, за което беше темата. Тези неща са въпрос на навик и всеки един човек, който отиде да живее в къщата на друг, би имал същите проблеми с адаптацията на ново място. И най-вероятно и родителите дето живеят на 10 мин от децата си, правят същите забележки и също не могат да свикнат с техните навици.  Peace

Не съм съгласна. Да, подобни забележки / приказки има при всяка една подобна ситуация, но поне при мен, веднага се добавя: "Ти не беше такава. Влиянието тук е така / онака...", т.е. набляга се на момента, че съм тук. 

# 130 26 септ. 2008, 16:42 ч.
  • Мнения: 4 717
и аз не съм съгласна, защото в БГ живеях 10г отделно от родителите си, а проблемите се появиха чак след като заминах...

# 131 27 септ. 2008, 00:47 ч.
  • Мнения: 750
Слава на Бога нямам никакви проблеми с близките си като идват Hug.Майка ми идва,4есто за по месец два а и ние си ходим през лятото Party.Радваме се взаимно на хубавите мигове изкарани заедно.Сега я 4акам за коледа и ве4е броя дните и много се радвам.За мен майка ми е прекрасен 4овек,никога не ми се е месила в семейния живот,нито пък за каквото и да било.Напротив гледа винаги да ни помогне с каквото може.Синът ми и мъжът ми я обожават Heart Eyes както и аз

# 132 5 окт. 2008, 22:46 ч.
  • Някъде там...
  • Мнения: 280
Аз мисля че просто с времето родителите се превръщат в по-големи егоисти.Не са ми идвали на гости но имат това отношение към сестра ми която живее на 15 мин. от тях.При всеки проблем и звънят и досаждат а не се опитват да го решат сами луда я правят милата а тя женена с дете с техни си проблеми.Аз съм далеко и като званя все накратко я карам....дългите разговори водят до скандали.Пожелавам на всички ви и на мен самата в един момент те да се превърнат пак в нашите си родители както ги помним...  bouquet

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата