Натрапливи са тези мисли или действия, които ви карат непрекъснато да мислите, правите или да не правите едно и също нещо. Когато това са натрапливи мисли, обикновено са лоши мисли. Преследват ви всеки ден и не можете да се отървете от тях по никакъв начин. Натрапливите действия обикновено карат хората да вършат или да не вършат нещо, защото мислят, че иначе ще им се случи нещо лошо. Например, решавате да минете по тази, а не по другата улица, защото мислите, че ако минете по другата ще ви се случи нещо лошо, но нямате никакви реални основания да мислите, че наистина ще ви се случи нещо лошо. Вие просто не можете да преодолеете себе си и своите лоши прдчувствия. Имате ли натрапливи мисли и действия и какви?
- Публикувана: 14 авг. 2008, 17:41 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 19:39 ч.
Натрапливи мисли и действия
Аз чак такива натрапчиви мисли и действия нямам, ама една приятелка е ..... 
Преди да излезе от апартамента проверява, задължително с пипване с ръка, всички, повтарям, абсолютно всички прозорци, врати, шкафове, врътки на чешмите, тоалетните казанчета дали са спрели да зареждат водата, като същевременно с това изисква и някой да е до нея, а тя да говори какво прави, как затваря, как е видяла райберите и т.н. и т. н.
На излизане заключва и отключва поне 3 пъти, за да се върне и да провери дали котлоните са спрени, дали готварската печка е с изключен от мрежата контакт, (а защо проверява котлоните при това положение - не съм се интересувала!
), дали всички други електроуреди, (освен фризера и хладилника!), са с извадени от мрежата щепсъли, оставени на достатъчно голямо разстояние от контактите.
А ако е гладила преди да излезе ..... Най-малко 5 пъти повтаря на глас, така че и глухите да я чуят, че ютията е изключена и я е оставила в банята, за да изстине и да не запали нищо около нея.
Стига ли или да продължавам за натрапчивите мисли и действия?
(Мога да пиша до довечера!)
Преди да излезе от апартамента проверява, задължително с пипване с ръка, всички, повтарям, абсолютно всички прозорци, врати, шкафове, врътки на чешмите, тоалетните казанчета дали са спрели да зареждат водата, като същевременно с това изисква и някой да е до нея, а тя да говори какво прави, как затваря, как е видяла райберите и т.н. и т. н.
На излизане заключва и отключва поне 3 пъти, за да се върне и да провери дали котлоните са спрени, дали готварската печка е с изключен от мрежата контакт, (а защо проверява котлоните при това положение - не съм се интересувала!
), дали всички други електроуреди, (освен фризера и хладилника!), са с извадени от мрежата щепсъли, оставени на достатъчно голямо разстояние от контактите.А ако е гладила преди да излезе .....
Най-малко 5 пъти повтаря на глас, така че и глухите да я чуят, че ютията е изключена и я е оставила в банята, за да изстине и да не запали нищо около нея.Стига ли или да продължавам за натрапчивите мисли и действия?
(Мога да пиша до довечера!)
Мисля, че се отклонихте от темата, но авторката ще каже дали правилно съм усетила 
Инъче:
Всичко може
Инъче:
Вие просто не можете да преодолеете себе си и своите лоши прдчувствия.
Всичко може
Отдавна не ми се е случвало. Но като ученичка имах доста такива ритуали, които спазвах. Прескачах плочки, закопчавах копчетата по три пъти, решавах, че днес няма да ми върви ако си сложа червило или се завъртах в кръг за щяло и нещяло. Сега като се замисля, доста бях обсебена от такива мисли.
Нямам никакви натрапливи мисли. Свързвам ги със суеверията и понеже те са ми напълно чужди, чужди са ми и натрапливите мисли. За натрапливи действия също не се сещам. Нямам! На моменти се чудя (обземат ме ненадейно едни такива мисли!) кога ще ми свърши късмета и безоблачното ми безхаберие ще ме доведе до някоя битова злополука, примерно...Тогава ставам посреднощ, проверявам всичко, което заслужава проверка(от контактите, до това заключена ли е задната врата на градината ни) и после, напълно удовлетворена, си лягам и заспивам. Това състояние, както казах, ме обзема само "на моменти". Последният такъв момент беше преди повече от година 
. Брои ли се?
. Брои ли се? Натрапчива мисъл ми е, че животът се изниза като пясък между пръстите.
Събуждаш се и лягаш с тази мисъл, или...? Това за животът м/у пръстите не е ли нещо напълно нормално и съвсем присъща мисъл над определена възраст, но защо пък натрапчива?
............дали готварската печка е с изключен от мрежата контакт, (а защо проверява котлоните при това положение - не съм се интересувала! ), ..........
), ..........Извинявай, ама това си е направо болестно състояние.
Аз както я разбрах темата, примерно, ако си вървя, изведнъж нещо започва да ме бута да мина по другата улица, не по която съм мислила. Нещо като шесто чувство, нямаш обяснение, ама то натрапчиво ти досажда. Противно на логиката или предварително намисленото, да постъпиш иначе. Имала съм, да, доста, но напоследък не, странно.
Натрапливото действие е всъщност повторение на забраненото действие. (из ''Тотем и табу'' на Фройд)
Струва си да се помисли и над това.
И мислите, и действията (много по-често дори) могат да бъдат свързани с т.нар. обсесивно-компулсивното разстройство. Това го казвам за тези, на които им се чете, има доста инфо в Гугъл.
Аз самата не мисля, че имам натрапливости. И слава Богу.
Струва си да се помисли и над това.
И мислите, и действията (много по-често дори) могат да бъдат свързани с т.нар. обсесивно-компулсивното разстройство. Това го казвам за тези, на които им се чете, има доста инфо в Гугъл.
Аз самата не мисля, че имам натрапливости. И слава Богу.
Имала съм, да, доста, но напоследък не, странно.
............дали готварската печка е с изключен от мрежата контакт, (а защо проверява котлоните при това положение - не съм се интересувала! ), ..........
), ..........Извинявай, ама това си е направо болестно състояние.
Преди време гледах документален филм за подобни състояния, едното момче беше точно с този род "притеснения", но в много по-сериозна форма. Понякога, за да излезе от вкъщи са му необходими 7 (седем) часа
През тези часове проверява де-що има в къщата си прозорци, врати, контакти, кранове и тем подобни с пипане и повтаряне на глас и като свърши започва пак от начало. Терапевтката му беше много горда, че след дълга работа с него го беше докарала до 1 час "проверки".
Аз имах такава "лудост" към контактите (страх от евентуален пожар, защото съм преживявала такъв в детството си) и то само ако излизам за повече от 2 нощувки, прозорци, врати и кранове не ме притесняват. Контактите и съответно включените в тях уреди ги проверявах по няколко пъти
докато не видях този филм в комплект с коментара на мъжа ми "виж, виж, същия като теб" . От тогава се стегнах и спрях да проверявам така болестно само по веднъж Иначе в детските години и аз имах разни натрапчиви ритуали и действия, например ако не поглеждам назад до края на улицата няма да ми се случи еди какво си (нещо лошо) и много други, които вече не си спомням, но си поставях разни такива изчанчени "задачки" и знаех, че трябва да ги изпълня иначе- нещо лошо
абе ненормална работа. Изглежда с узряването ми като човек узря и психиката ми, та спрях да ги правя тези щуротии 
Сред натрапливите действия и мисли е и страхът от микроби. Има хора, които с часове не могат да излязат от дома си или да свършат някоя работа, защото си мият ръцете - понякога в продължение на часове. Гледах по телевизията за едно момиченце, което трябва да стане от леглото по точно определен начин, да си обуе чорапите по определен начин - единият да го навие така, че да е по-къс, да докосне точно определени предмети, да застане на точно определено масто. Нищо не е в състояние да го накара да не го прави.
Към днешна дата нямам.
Като малка "внимавах" за доста неща.
Да не стъпя на шахта, да стъпя първо с десния крак, като ставам сутрин, да стъпвам само по плочките на тротоара, но не и по фугите, ако минех под стълб се обръщах и плюех.
Голям смях беше.
И аз и всичките ми приятелки на онази възраст, силно вярвахме, че ако не спазим горепосочените закони, ни очаква някакво непоправимо бедствие.
Добре, че отшумя с възрастта
Като малка "внимавах" за доста неща.
Да не стъпя на шахта, да стъпя първо с десния крак, като ставам сутрин, да стъпвам само по плочките на тротоара, но не и по фугите, ако минех под стълб се обръщах и плюех.
Голям смях беше.
И аз и всичките ми приятелки на онази възраст, силно вярвахме, че ако не спазим горепосочените закони, ни очаква някакво непоправимо бедствие.
Добре, че отшумя с възрастта
Не се ли казва натрапчиви? Няма значение. Не сте живели с аутист, да видите за какво става въпрос.
Монк е цвете. Коридорът ни е дълъг 6м. Стъпва се само на определени пресечни точки от кривите на пътеката. Тя стига в страни от вратата на тоалетната. От там малко странично се стъпва на прага. Като махна пътеката, се ходи по шахматно разположени плочки теракот. Пак, че са 33х33 см.
Веднъж влязохме в НАП. Там са 20х20 см. Хората ни гледаха как се изнасяме със ситнички стъпки, като японска принцеса.
Не се ли казва натрапчиви? Няма значение. Не сте живели с аутист, да видите за какво става въпрос.
Монк е цвете. Коридорът ни е дълъг 6м. Стъпва се само на определени пресечни точки от кривите на пътеката. Тя стига в страни от вратата на тоалетната. От там малко странично се стъпва на прага. Като махна пътеката, се ходи по шахматно разположени плочки теракот. Пак, че са 33х33 см.
Веднъж влязохме в НАП. Там са 20х20 см. Хората ни гледаха как се изнасяме със ситнички стъпки, като японска принцеса.
Аз май нямам особено (освен еднократни проверки), но звучи симпатично това по-горе ... та се замислих.
Спомням си само, че на моменти хващам мисълта, която ме подтиква да се държа странно (да се връщам по сто пъти да проверявам нещо и т.н.), но много рядко й се поддавам. Просто си казвам, че ако веднъж започна - това няма да има край и не си струва да прекарам живота си в параноични проверки... Проверявам в допустими граници (на няколко пъти наистина не бях изключила котлоните) и гледам да запомня, че съм проверила.
Понякога много (натрапчиво много) се безпокоя за близките си. Не съм му хванала цаката още, или поне не съвсем. Обикновено ме спасяват положителни визуализации.
Да, а ако са малки, стъпва на пръсти. От магазина са един ред градински, и ги брои.
138 са. А стъпалата от центъра към хотела са 118. Монк го дадоха веднъж така по каменни плочки.
Двамата си вървяха нормално, а той тепаше изоставайки в неравноделен такт.
И никакъв очен контакт, освен ако не съм срещу лицето му, за кратко. Примерно срещаме негов
преподавател, който го поздравява поименно, а той махва с ръка, казва мараба, без
да повдигне поглед от земята. По земята се сканират абсолютно всички отпадъци кой от какво е.
На стените са интересни само некролозите и графитите. На некролозите се пресмятат годините живот.
Проблем е да се местят мебели, да спи в друга стая, да седне н друго място на масата, пътувания.
138 са. А стъпалата от центъра към хотела са 118. Монк го дадоха веднъж така по каменни плочки.
Двамата си вървяха нормално, а той тепаше изоставайки в неравноделен такт.
И никакъв очен контакт, освен ако не съм срещу лицето му, за кратко. Примерно срещаме негов
преподавател, който го поздравява поименно, а той махва с ръка, казва мараба, без
да повдигне поглед от земята. По земята се сканират абсолютно всички отпадъци кой от какво е.
На стените са интересни само некролозите и графитите. На некролозите се пресмятат годините живот.
Проблем е да се местят мебели, да спи в друга стая, да седне н друго място на масата, пътувания.
Взели сме под наем един вход, в който си държим натурийките. Когато прибирам колелото на сина ми, задължително се връщам да проверя дали е заключено. От месец насам, в момента на действието си повтарям на глас - Ето, заключвам - един път, втори път - действа... Вчера бях с приятелка, та улисана в приказки се наложи пак да връщам за проверка... Странното е, че само там правя проверки, като излизам от къщи и през ум не ми минава да проверявам за каквото и да било...
А от детските ритуали ми е останало, като мина през шахта да си заключвам пръстите - дори не се замислям в повечето случаи
ПП. Намерих нещо по въпроса - Обсесивно компулсивно разстройство
http://www.evropea.com/OCD.html
А от детските ритуали ми е останало, като мина през шахта да си заключвам пръстите - дори не се замислям в повечето случаи
ПП. Намерих нещо по въпроса - Обсесивно компулсивно разстройство
http://www.evropea.com/OCD.html
Да обобщим дотук. Излиза, че повечето от нас са имали такива мисли, действия, ритуали в детството, но като са порастнали са се подобрили. Чудя се дали харата като остареят и се вдетинят тези натрапливости се връщат отново при тях. Вие знаете ли за такива случаи? Все пак, не съм виждала стари хора, които да прескачат шахти или да плюят зад гърба си като минат под стълба. 
Хора, вие ме уплашихте, предвид, че и аз имам натрапливости.
Тези мисли означават ли аутизъм или опасност от него ? И предават ли се по наследство ? Има ли някой психиатър или психолог да отговори ?
Тези мисли означават ли аутизъм или опасност от него ? И предават ли се по наследство ? Има ли някой психиатър или психолог да отговори ?
Наистина ли сме толкова невежи? Ако да, хубаво е да се информираме предварително, така поне няма да пишем идиотизми. Вълчо, искаш да кажеш, че стъпва само на цяла плочка, не и на чертите м/у тях? Виждала съм една жена в квартала да го прави, като ходи по тротоарите.
и аз го правя - стъпвам само по плочките и избягвам фугите
ама причината е, че не искам да остана без токче
Като малка никога не съм ти имала.
Като заживях с наркоман ги добих за нула време - проверявам сто пъти дали не съм забравила пари/бижута/ценности, крия всичко, което става за продан, сканирам цялата къща, че и около нея за следи от дрога, дрогиране, или намерения за дрогиране, преглед на всички лъжици... кошмар. И непрекъснат, натрапчив страх къде е сега и дали не се дрогира... Беше ад. Въпреки, че се дрогираше на големи интервали от време, всичко това си бяха ежедневни процедури.
Вече близо две години не живеем заедно, и още не мога да се отърва напълно от тези навици. Налудничава история.
Като заживях с наркоман ги добих за нула време - проверявам сто пъти дали не съм забравила пари/бижута/ценности, крия всичко, което става за продан, сканирам цялата къща, че и около нея за следи от дрога, дрогиране, или намерения за дрогиране, преглед на всички лъжици... кошмар. И непрекъснат, натрапчив страх къде е сега и дали не се дрогира... Беше ад. Въпреки, че се дрогираше на големи интервали от време, всичко това си бяха ежедневни процедури.
Вече близо две години не живеем заедно, и още не мога да се отърва напълно от тези навици. Налудничава история.
svetla, аутизмът е болест, която се появява с раждането на човек и тези хора живеят в свят, съвсем различен от света на останалите. Те не могат и не общуват пълноценно с другите хора. Естествено, че нямаш аутизъм. Натрапливите мисли не означават аутизъм, но аутизма обикновено означава и наличието на натрапливи мисли.
Признаците на аутизма са 10, но за да има място за безпокойство, едно дете трябва да притежава поне 7 от десеттях. Светла, щом си толкова голяма, че да пишеш във форум, ако беше аутист, това щеше да е забелязано милион пъти от близките и познатите ти.
Какви асоциации предизвиква у вас думите аутист, аутизъм? Аз вече не помня, мина много време.
Може би ги свързвате с аут, аутсайдер?
В тоя форум видях потребителка, която се шегуваше с аутистичните си черти, а ти реагираш болезнено.
Учените не са наясно какво е аутизъм, следователно съвсем не са и наясно дали се предава по наследство. Още не са наблюдавани достатъчно деца и внуци на аутисти.
Четох една девойка аутист, която каза, че не може да различи котка от куче. Изглеждат и еднакви. Може, само ако го погледне отпред, по муцуната.
Най-често срещания признак е избягжването на вербалния контакт. Т.е. дори, когато сте срещу тях, и говорите, те не ви гледат в очите.
Какви асоциации предизвиква у вас думите аутист, аутизъм? Аз вече не помня, мина много време.
Може би ги свързвате с аут, аутсайдер?
В тоя форум видях потребителка, която се шегуваше с аутистичните си черти, а ти реагираш болезнено.
Учените не са наясно какво е аутизъм, следователно съвсем не са и наясно дали се предава по наследство. Още не са наблюдавани достатъчно деца и внуци на аутисти.
Четох една девойка аутист, която каза, че не може да различи котка от куче. Изглеждат и еднакви. Може, само ако го погледне отпред, по муцуната.
Най-често срещания признак е избягжването на вербалния контакт. Т.е. дори, когато сте срещу тях, и говорите, те не ви гледат в очите.
Имам...Тука няколко пъти срещам писано за Монк и аутизъм. При мен обаче не е, по-скоро шизофрения и малко от Монк.
Аз например полудавам, когато около мен има неразбория. В работата ми бюрото и шкафовете са като аптека...Всички папки са зелени, с еднакъв шрифт са надписите, дума да не става да се добави нещо ръкописно, колегата ми ще бъде линчуван. Лепящите листчета трябва да са така поставени, че единият им ъгъл да съвпада с ъгъла на бюрото, документите - един под друг, химикалките - еднакви, в кутията. Ако на масата, която чистя остане и едно петънце - дразни ме, ако немога да го изчистя, даже съм склонна да сложа отгоре нещо, за да не виждам петното. Дразни ме ако тоалетната хартия не е разкъсана по пунктира... и милиони още неща. Не е лесно, раздразнителна съм, когато ми се нарушава реда, с една колежка /когато бяхме по-голям екип/, непрекъснато се карахме, защото тя си лепеше разни листчета навсякъде...аз не съм права, но немога понякога да се контролирам...
Сега едногодишната ми дъщеря ме "лекува"....разхвърля се постоянно....
От сега мечтая като остарея да живея /може и сама/ в къщичка някъде, където всичко ще ми е подредено както аз искам...
Не е лесно да ви кажа.
Аз например полудавам, когато около мен има неразбория. В работата ми бюрото и шкафовете са като аптека...Всички папки са зелени, с еднакъв шрифт са надписите, дума да не става да се добави нещо ръкописно, колегата ми ще бъде линчуван. Лепящите листчета трябва да са така поставени, че единият им ъгъл да съвпада с ъгъла на бюрото, документите - един под друг, химикалките - еднакви, в кутията. Ако на масата, която чистя остане и едно петънце - дразни ме, ако немога да го изчистя, даже съм склонна да сложа отгоре нещо, за да не виждам петното. Дразни ме ако тоалетната хартия не е разкъсана по пунктира... и милиони още неща. Не е лесно, раздразнителна съм, когато ми се нарушава реда, с една колежка /когато бяхме по-голям екип/, непрекъснато се карахме, защото тя си лепеше разни листчета навсякъде...аз не съм права, но немога понякога да се контролирам...
Сега едногодишната ми дъщеря ме "лекува"....разхвърля се постоянно....
От сега мечтая като остарея да живея /може и сама/ в къщичка някъде, където всичко ще ми е подредено както аз искам...
Не е лесно да ви кажа.
Ами ако ви интересува, изгледайте филма Моцарт и китът, например. Има и други.
NinoTino, такива сте много удобни за някои работодатели, за някои длъжности.
Дори и да си подредя бюрото, то ще е за не повече от 10 минути. За да е подредено,
трябва да седна на ръцете си.
Шизофрения е друго, чуваш някой да ти казва нещо,
понякога шизофрениците не осъзнават, не отделят тоя глас от собственото си аз.
NinoTino, такива сте много удобни за някои работодатели, за някои длъжности.
Дори и да си подредя бюрото, то ще е за не повече от 10 минути. За да е подредено,
трябва да седна на ръцете си.
Шизофрения е друго, чуваш някой да ти казва нещо,
понякога шизофрениците не осъзнават, не отделят тоя глас от собственото си аз.
Преди дa напиша кратко и ясно :"Нямам от времето на ученическите си години" ... реших все пак да прочета какво е писано по темата преди мен ....
Ето тази натрапливост ми се проявява понякога
Иначе сериозно , манията за реда , такъв какъвто аз съм го сътворила ме гони и мен постоянно.
Манията за това да се свърши всичко , което съм си решила и запланувала, докато не грохна съвсем - също.
Мисля , че човек когато е в стрес, беда или някакво изпитание е най-склонен / дори на шега/ на натрапчиви действия и мисли .
Ето тази натрапливост ми се проявява понякога
Иначе сериозно , манията за реда , такъв какъвто аз съм го сътворила ме гони и мен постоянно.
Манията за това да се свърши всичко , което съм си решила и запланувала, докато не грохна съвсем - също.
Мисля , че човек когато е в стрес, беда или някакво изпитание е най-склонен / дори на шега/ на натрапчиви действия и мисли .
...
Най-често срещания признак е избягжването на вербалния контакт. Т.е. дори, когато сте срещу тях, и говорите, те не ви гледат в очите.
Най-често срещания признак е избягжването на вербалния контакт. Т.е. дори, когато сте срещу тях, и говорите, те не ви гледат в очите.
Този признак е присъщ не само на аутистите.
По-добре не давай примери, че виждаш - хората четат по дигонал.
По темата: обсесиите са доста често срещани. Ако са в нормални граници, без да застрашават социалния и интимния живот не е толкова опасно и при добро желание могат да се преодолеят. Но в противен случай е добре да се потърси помощ.
Ами ако ви интересува, изгледайте филма Моцарт и китът, например. Има и други.
NinoTino, такива сте много удобни за някои работодатели, за някои длъжности.
NinoTino, такива сте много удобни за някои работодатели, за някои длъжности.
Бинго! Удобни е точна дума, ако се издигам в службата /незначително, понеже съм изключително неамбициона и никак не ме вълнува кариерата/, то е само защото съм като войник. Нямам загубен документ, няма часове търсене, няма хаос, а в моята работа това е изключително важно. Но определено ако човека, които работи с мен не е търпелив - проблемация. Със задачите си се отнасям по подобен начин, изобщо труден човек съм, когато става въпрос за тези ми мании, а се опитвам да обясня на хората, че нищо лично
И на мен самата ми е трудно. А в къщи е още по-трудно да заставиш всички да слагат дистанционните на масичката по големина, сочейки към Тв-то примерно или като подреждат серзвиза за кафе, всички дръжки на чашите да сочат наляво...
За шизофренията се шегувам, но знае ли човек...
Ще гледам Моцарт и китът.
п.п. офф, Вълкът с дълъг ник, вие да не би да пропушихте или настройките на профила ви се "счупиха"...Подписът ви?....
Вълчо, искаш да кажеш, че стъпва само на цяла плочка, не и на чертите м/у тях? Виждала съм една жена в квартала да го прави, като ходи по тротоарите.
и аз го правя - стъпвам само по плочките и избягвам фугите
ама причината е, че не искам да остана без токче Дъщеря ми тези дни, нямам никаква идея откъде й хрумна, (аз никога не съм споменавала нещо подобно), иска да ходим без да настъпваме чертите, така на игра. И ходихме!
Обаче по едно време гледам някакви плочки 15/15, многоъгълни, викам, ааа, не, тука правим пауза. Най-често срещания признак е избягжването на вербалния контакт. Т.е. дори, когато сте срещу тях, и говорите, те не ви гледат в очите.
Освен това, характерно ли е постоянното движение, да не се спират на едно място? Нещо като свръхактивност, дори и на едно място да правят движения някакви?
Мисля, че се отклонихте от темата, но авторката ще каже дали правилно съм усетила
Инъче:
Всичко може
Инъче:
Вие просто не можете да преодолеете себе си и своите лоши прдчувствия.
Всичко може
. На връх 24 декември заради едно неразумно момиче и много слънце колата която беше на 5 години отиде направо за боклук. 
От самата мисъл параноясвам. 
Тео, това е типично за хиперактивност с дефицит на внимание.
Питах, имайки предвид едно конкретно детенце, освен това, което аз съм описала, много беше трудно да срещна погледа му, задавайки му въпрос или каквото и там да е било, опитвайки се да проведа разговор. Наистина странно поведение има, ако се вгледаш внимателно. Детето е близко приятелче на дъщеря ми, затова питам. Много харесвам детето и просто се чудя, подобно поведение може ли да бъде провокирано и следствие от странични влияния, като пренатоварена програма и нечии свръх амбиции?!
Да правя секс.
Ако имаш сериозен проблем, без помощ от специалист надали ще си решиш проблема, защото обикновено става въпрос за насилие в миналото. Надявам се, че нямаш предвид това.
Добре де, ако манията за определен ред е проблем, тогава какво да кажем тези, на които всичко ни е хаос и така се чувстваме много уютно - само дето не обичаме някой друг да ни пипа хаоса, защото после не можем да си намираме нещата
Нямам натрапчиви мисли или действия. Понякога се връщам да проверявам печка и ютия, защото много добре се знам какъв съм заплес и бая пъти съм ги намирала включени след цял ден работа.
Като дете също почти нямам спомен за подобни изпълнения - скачането по плочките без настъпване на чертите винаги съм го смятала за игра
А по другия тротоар на улицата съм минавала умишлено, напр. защото добре знам откъде минават родителите ми и не искам да ги срещна
Имам късметлийски дрехи примерно - и когато си купя някаква по-така дрешка, избирам момент, когато ще я облека и съответно после преценявам дали ми е късметлийска или не, според както е преминало събитието Но мисля, че това си е просто суеверие, а не натрапливост.
Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Нямам натрапчиви мисли или действия. Понякога се връщам да проверявам печка и ютия, защото много добре се знам какъв съм заплес и бая пъти съм ги намирала включени след цял ден работа.
Като дете също почти нямам спомен за подобни изпълнения - скачането по плочките без настъпване на чертите винаги съм го смятала за игра
А по другия тротоар на улицата съм минавала умишлено, напр. защото добре знам откъде минават родителите ми и не искам да ги срещна Имам късметлийски дрехи примерно - и когато си купя някаква по-така дрешка, избирам момент, когато ще я облека и съответно после преценявам дали ми е късметлийска или не, според както е преминало събитието
Но мисля, че това си е просто суеверие, а не натрапливост.Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Това си е чиста проба натрапчиво поведение, миенето по 100 пъти на ден. Вероятността да се разболееш от еди какво си, ако се миеш толкова пъти на ден, е много по-голяма, отколкото, ако се миеш значително по-рядко (нормално). Има общо с имунната защита и необходимостта й, все пак да се срещне с някаква мръсотия (или болест), за да може да я познае и атакува при сериозен проблем.
Да правя секс.
. И определено не бих го нарекла проблем 
. Съвсем не е това, предполагам, че просто съм в такава възраст
. И определено не бих го нарекла проблем .Ок, приемам, че не си имала предвид това, което логично следваше от първия ти пост. Натрапчивите мисли и действия са си проблем, откъдето и да ги погледнеш, обикновено обсебват мисленето ти.
Аз бих искала да попитам някой специалист психиатър или психолог- има ли наистина пълно лечение на натрапливостите ? И аз вече се уморих да се боря с тази болест, самовнушението и положителното мислене помагат само донякъде, не вършат работа стратегически, от това ме е страх, тези мисли просто обсебват цялото съзнание.
Снощи ми поставиха диагнозата "Обсесивно-компулсивно разстройство" (натраплива невроза). От години страдам, но едва снощи отидох на лекар, затова ще си плащам и в прекия, и в преносния смисъл. В момента просто нямам сили за живот, нямам мечти, не се храня, не се надявам на нищо 
Ако познавате някой излекувал се, много ви моля пишете ми на лични, имам нужда да поговоря с някого.
Ако познавате някой излекувал се, много ви моля пишете ми на лични, имам нужда да поговоря с някого. 
самовнушението и положителното мислене помагат само донякъде, не вършат работа стратегически, от това ме е страх, тези мисли просто обсебват цялото съзнание.
Опитай се да ги замениш с противоположни представи. Мисли си обратно на тревожните мисли. Ефикасно е. Гледай красиви картини например. При повече упорство ще добиеш навик, което не е маловажно. Освен това всички сме готови да ти дадем по едно рамо, не се тревожи
А защо не потърсиш помощ в диспансер? Там лекарите те наблюдават и реагират мигновенно, не е като при домашно лечение - да ходиш на лекар веднъж на три дни и да му обясняваш. Говорил съм с хора вътре в диспансера, много голяма част от тях споделиха, че там се чувстват по-спокойни и лечението им е по-ефективно. Натрапливите мисли могат да доведат и до още по-големи проблеми.
Натрапчива мисъл ми е, че като се кача в градски транспорт ще ми прилошее. И ми прилошава в действителност.
Аз и не се возя вече в градския... Добре де, ако манията за определен ред е проблем, тогава какво да кажем тези, на които всичко ни е хаос и така се чувстваме много уютно - само дето не обичаме някой друг да ни пипа хаоса, защото после не можем да си намираме нещата
Нямам натрапчиви мисли или действия. Понякога се връщам да проверявам печка и ютия, защото много добре се знам какъв съм заплес и бая пъти съм ги намирала включени след цял ден работа.
Като дете също почти нямам спомен за подобни изпълнения - скачането по плочките без настъпване на чертите винаги съм го смятала за игра А по другия тротоар на улицата съм минавала умишлено, напр. защото добре знам откъде минават родителите ми и не искам да ги срещна
Имам късметлийски дрехи примерно - и когато си купя някаква по-така дрешка, избирам момент, когато ще я облека и съответно после преценявам дали ми е късметлийска или не, според както е преминало събитието Но мисля, че това си е просто суеверие, а не натрапливост.
Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Нямам натрапчиви мисли или действия. Понякога се връщам да проверявам печка и ютия, защото много добре се знам какъв съм заплес и бая пъти съм ги намирала включени след цял ден работа.
Като дете също почти нямам спомен за подобни изпълнения - скачането по плочките без настъпване на чертите винаги съм го смятала за игра
А по другия тротоар на улицата съм минавала умишлено, напр. защото добре знам откъде минават родителите ми и не искам да ги срещна Имам късметлийски дрехи примерно - и когато си купя някаква по-така дрешка, избирам момент, когато ще я облека и съответно после преценявам дали ми е късметлийска или не, според както е преминало събитието
Но мисля, че това си е просто суеверие, а не натрапливост.Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Защо мислиш, че това за съпруга ти не се причислява към натрапливите мисли !!!
Човек, когото го е страх от невидими и нереални бактерии , не мислиш ли че е болен ???
Имала съм натрапчиви мисли в периоди, в които съм се чувствала несигурна в работата, страхувала съм се от неизвестното в личен или професионален план, страхувала съм се за близките си /например, когато родителите ми са имали проблеми, брат ми порастна и започна да излиза по дискотеки, да пътува сам на море и от подобен тип/. Имах период, в който постоянно се притеснявах да не се случи нещо лошо на някой от семейството ми, страхувах се, когато се налагаше някой от нас да пътува из страната или в чужбина. Понеже смятам суеверията и разните ритуали, свързани с тях за глупости, се научих как да се справям със страховете си. Дори посетих семинар за подобни техники и там открих много, много обяснения защо се страхувам от нещо или ми се натрапват лоши мисли за това или онова. Изведнъж нещата се обърнаха, защото се научих да откривам причините за натрапчивите мисли, да формулирам проблема и да го решавам. Това ми даде невероятно спокойствие, трезва преценка за нещата и умение да се радвам на живота, без да си го тровя с лоши мисли. Вярно е, затова ми трябваха няколко години, но проблемът натрапчиви мисли вече не е нещо, с което не мога да се справя.
Аз пък си мисля, че всеки от нас има натрапливи мисли, друг е въпроса доколко те са осъзнати.
Имам си натрапливост, която не ми дава мира. Не мога да я обсъждам тук, нещата са прекалено лични и далеч не безобидни, изобщо не става дума за проверка на изключен котлон. Ужасно е.
С тази натрапливост от много време сме се хванали гуша за гуша, но изход не се вижда.
Имам си натрапливост, която не ми дава мира. Не мога да я обсъждам тук, нещата са прекалено лични и далеч не безобидни, изобщо не става дума за проверка на изключен котлон. Ужасно е.
С тази натрапливост от много време сме се хванали гуша за гуша, но изход не се вижда.
:35:villiana , аз това го правя сутрин, като тръгваме за работа. Вратата е отворена, мъжът ми стои навън и ме чака, а аз обикалям апартамента. Не стига това, ами като тръгнем аз пак питам- ти видя ли дали заключих?
хааха, все едно майка ми го е писала.
Тя се врьЩа по няколко пьти 
Аз съм една идейка по_ добре. Проверявам само печката и кафе машината.
Като бях в първи клас с една приятелка решихме да не стъпваме на боята на пешеходната пътека, иначе родителите ни Ще се разведат. Нейните се разведоха, аз започнах да стъпвам, ама ей го на, още са си заедно и женени
А някъде във втори клас гледах един филм за една майка на няколко деца дето беше болна от рак и даде децата си за осиновяване... след това месеци наред си бях втълпила, че и аз съм болна и ме беше хванало едно Шубеее, не е истина.
съпруга ти не се причислява към натрапливите мисли !!!
Човек, когото го е страх от невидими и нереални бактерии , не мислиш ли че е болен ???[/b]
Човек, когото го е страх от невидими и нереални бактерии , не мислиш ли че е болен ???[/b]
Като знае какви клошари се возят в автобуса понякога, е нормално да се мие веднага след влизане вкъщи, като е изхвърлял кофата, като е пипал на котката съдинките, като е бил в тоалетната и т.н. Човекът просто си е от хората, които обръщат по-голямо внимание на тези неща от мен (аз съм голям непукист в това отношение) - но в никакъв случай не е като бабите, които нареждат как ей сега ще се разболееш, защото не си си измил ръцете и ти знаеш ли какви бактерии има по всяко нещо, което пипнеш, нито пък има специални изисквания относно хигиената, храните и т.н. След като не изпитва непреодолим импулс да мие яйцата преди прибиране в хладилника, нито да търка портокалите с четка (което аз правя, само че заради препаратите, с които ги третират), пък и му се случва съвсем непукистки да яде неизмити плодове, без това да му причинява никакво душевно страдание, значи си е съвсем нормален Форумите не са огледало на действителността, а да разчиташ на описания на трети човек, за да си съставиш представа за някого, когото не си виждал никога, е най-малкото неразумно и човек е добре да има здравословни задръжки пред поставянето на диагнози само на базата на едно такова описание
Като знае какви клошари се возят в автобуса понякога, е нормално да се мие веднага след влизане вкъщи, като е изхвърлял кофата, като е пипал на котката съдинките, като е бил в тоалетната и т.н.
Не са ли това съвсем нормални хигиенни навици
?Без да съм маниачка на тема хигиена, досега си мислех, че да си измиеш ръцете след тоалетна, хвърляне на буклук, посещение на обществено място и пипане на мръсни неща си е съвсем в реда на нещата и се чудя защо изобщо го правите на въпрос и то точно в тази тема
По-скоро тези, които не го правят имат някакъв проблем съпруга ти не се причислява към натрапливите мисли !!!
Човек, когото го е страх от невидими и нереални бактерии , не мислиш ли че е болен ???[/b]
Човек, когото го е страх от невидими и нереални бактерии , не мислиш ли че е болен ???[/b]
Като знае какви клошари се возят в автобуса понякога, е нормално да се мие веднага след влизане вкъщи, като е изхвърлял кофата, като е пипал на котката съдинките, като е бил в тоалетната и т.н. Човекът просто си е от хората, които обръщат по-голямо внимание на тези неща от мен (аз съм голям непукист в това отношение) - но в никакъв случай не е като бабите, които нареждат как ей сега ще се разболееш, защото не си си измил ръцете и ти знаеш ли какви бактерии има по всяко нещо, което пипнеш, нито пък има специални изисквания относно хигиената, храните и т.н. След като не изпитва непреодолим импулс да мие яйцата преди прибиране в хладилника, нито да търка портокалите с четка (което аз правя, само че заради препаратите, с които ги третират), пък и му се случва съвсем непукистки да яде неизмити плодове, без това да му причинява никакво душевно страдание, значи си е съвсем нормален Форумите не са огледало на действителността, а да разчиташ на описания на трети човек, за да си съставиш представа за някого, когото не си виждал никога, е най-малкото неразумно и човек е добре да има здравословни задръжки пред поставянето на диагнози само на базата на едно такова описание
Ами понеже ти каза, че си ги мие ръцете от всичко, което пипне и аз за това си помислих така !!!И аз редовно си ги мия, даже ми правят впечетление хората, които никога не си ги мият !!!
"Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит "
По това ти изказване си помислих така..Ама да , все пак всеки човек си е различен !!!Той кои неща причислява към мръсните , освен редовните навици.. Преди ядене и след тоалетна и тн???