Нямам натрапчиви мисли или действия. Понякога се връщам да проверявам печка и ютия, защото много добре се знам какъв съм заплес и бая пъти съм ги намирала включени след цял ден работа.
Като дете също почти нямам спомен за подобни изпълнения - скачането по плочките без настъпване на чертите винаги съм го смятала за игра А по другия тротоар на улицата съм минавала умишлено, напр. защото добре знам откъде минават родителите ми и не искам да ги срещна
Имам късметлийски дрехи примерно - и когато си купя някаква по-така дрешка, избирам момент, когато ще я облека и съответно после преценявам дали ми е късметлийска или не, според както е преминало събитието Но мисля, че това си е просто суеверие, а не натрапливост.
Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Защо мислиш, че това за съпруга ти не се причислява към натрапливите мисли !!!
Човек, когото го е страх от невидими и нереални бактерии , не мислиш ли че е болен ???