Как да разберем кога делим децата?

Фиатаджия, отстрани нищо не мога да кажа, но явно има проблем. Чети, мисли, ние верно сме извадили ряпата, ама дали точно твойта...А ревност между децата винаги има. Но това да не те успокоява. Ще се справиш.

А, добре дошъл! 
Ами ще вика - пробва да види докъде ще му позволиш да достигне. Тепърва такива проби ще стават все по-чести и по-сериозни. Пубертетът наближава със страшна сила. 
Щом е за първи път, не се бой. Просто твърдо и безпрекословно обясни, че си баща му, а не негово приятелче от квартала и че такъв тон няма да допуснеш да ти се държи.
Твърдо и спокойно - без бой, без крясъци. Между другото детето е прекалено голямо за пляскане, вече сам си се убедил, че една дума може да нанесе много по-голяма болка от един шамар. Но и използвана точно на място, може бързо да разреши проблема.
Какво измисли за специалните ви, "мъжки" занимания?

Фиатаджия, не забравяй за пубертета, и ние сме минали през него. Подкрепям Сийка, че тепърва ти предстоят срещи с характерните за пубертета различни мнения, викове и тн., а също така и според мен е голямо за шамари детето.
Моето е на три и вече не си позволявам да я удрям, докато на две по често получаваше шамарчета. Но сега виждам, че с шамари нищо не променям, само обида се чете в очите и и дори озлобление към мен. Но с думи вече съм спец в справянето с нея, само чрез разговори.

Успех ти желая! Не ти е лесно и на теб!

Фиатаджия, чудесни и прекрасни отговори са ти дали вече.
Нещо друго видях в писанията ти - повече акценти върху теб самия отколкото върху детето ти. Може би нямаше да забележиш, че има някакъв проблем, ако жена ти не ти беше спретнала драма. Познаваш ли детето си, желанията му, реакциите му, характера му/който всъщност тепърва ще се променя/. Понякога е хубаво просто да понаблюдаваме децата си, защото те не са готова поръчка и наше копи-пейст, а динамични същества. Нещо като глината, която бързо съхне и дотогава трябва да сме оформили съда, но много внимателно, защото ако претупаме нещата, ще стане на ръбове.
Често виждам и в моя съпруг как иска нещата да станат от първия път и като му се каже нещо на детето, то вече да е научено. Не бързай, или бързай бавно.
Успех!

Чак сега видях тази тема това обяснява доста неща...
И кво викаш Ники дупката става все по-тъмна и все по-дълбока....
Едно ще ти кажа безпаричието е като катализатор на караниците в къщи и децата го усещат това най-силно.Била съм в подобна сигуация толкова много пъти, че до болка знам за какво става дума.
Големият е нито риба, нито рак такава му е възрастта, ще мине време ще улегне и нещата ще изглеждат по друг начин. Не можеш да делиш децата си това е просто безумие , да обичаш единият повече от другия, сякаш и двамата не са от теб...Просто баткото иска и той от внимание с което си обградил дребния, почуствал се е пренебрегнат. Обаче пък малкия е във възраст в която трябва да му се обръща внимание. Абе кофти сигуация...
Да го загубиш...избий си го от главата за него ти ще си винаги най-добрия татко с най-бързата кола и най-силните ръце.Спомни си етажерката в детската
За жена ти - послушай я какво ти говори ние жените притежаваме качество коети при вас мъжете не е развито, а именнно интуиция! За да ти го е казала е имала причина и усеща неща които за теб са невидими, просто си вземи забележка. Тя мисли само най-доброто за децата и за теб.
Какво да те посъветвам ли- ами намери си спешно свястна работа и нещата ще си дойдат по местата/ама съм сигурна, че не си спрял да я търсиш.../
Само едно не разбирам защо шамариш малкия, та той още няма 2г? И внимавай защото ще се разправяш с тъща му И им казвай по-честичко, че ги обичаш...всичките, защото те са твоето богатство 
Аре спирам че стана 100 реда

Страхотна тема, мъжът ми е пренебрегваното дете, а майка ми все ми повтаря, че деля децата, в полза на малкото. Не съм съгласна, но това ми е като напомняне. Аз пък обожавам и двете, не съм съгласна, че човек може да обича повече или по-малко. Според мен обичта е качество, не количество. Ще пиша пак

НЕ знам, Фиат, едни дълги, дълги са ги наредили писалите преди мен. Обаче никой не познава децата ти...Не мисля, че ги "делиш". ПО- скоро съм убедена, че се опитваш да избегнеш това, и то не щото "съпругата"/странно защо е в кавички, но не ми е работа/, ти  е набила канчока.
Успех, ще се справиш, знам!