В момемнта изживявам голям стрес и незнам дали ще го износя.... Под страхотно напрежение съм заради болест на баща ми. Избухвам ту в плач, ту силно се разтрепервам и сърцето ми бие до задушаване, имам чувството че ще спре. Пада ми кръвното става ми страшно зле и не виждам оправия. Вземах валидол.....сега някакмо хомеопатично, но когато усетя пристъпа става страшно. Кажете как де го преживея по-лесно, как да се справя , с какво да си помогна? Притеснявам се за майка ми...изпадам в ужас като звънне телефона, сърцето ми за митути сякаш спира. Ужасно е. Зле ми е. Помагайте......преживява ли се и как? А до кога ще продължи? Страх ме е и за себе си и за здравето ми....
- Публикувана: 17 авг. 2008, 18:20 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2008, 13:58 ч.
носите ли на стрес?
И аз бях така в продължение на 6 месеца. Не че имах някаква причина, просто всичко се натрупва. Беше ми зле, тресеше ме, виеше ми се свят, имах чувството, че сърцето ми ще експлоадира.
Обиколих де що доктор намерих и всеки ми обясняваше как нищо ми няма, да не се притеснявам. А аз въздух не мога да си поема... Накрая отидох на невролог, даде ми едни розови хапченца, шибна ми няколко инжекцийки...и сега животът е розов...Знам, че това не е решение, но се надявам за по-дълго да се задържа, че да успея да си стъпя на краката...
Обиколих де що доктор намерих и всеки ми обясняваше как нищо ми няма, да не се притеснявам. А аз въздух не мога да си поема... Накрая отидох на невролог, даде ми едни розови хапченца, шибна ми няколко инжекцийки...и сега животът е розов...Знам, че това не е решение, но се надявам за по-дълго да се задържа, че да успея да си стъпя на краката...
Да "хванеш гората" е панацея за временен стрес и оттърсване от ежедневието 
Правила съм го и аз ... супер отрезвяващо действа !
На продължителен стрес не деяна.
Докарва ме до депресия, а тогава само разходките не помагат.
Докато не открия и елиминирам причинителя на стреса - няма оправия .
Правила съм го и аз ... супер отрезвяващо действа !
На продължителен стрес не деяна.
Докарва ме до депресия, а тогава само разходките не помагат.
Докато не открия и елиминирам причинителя на стреса - няма оправия .
имало хора който не носят а аз все си мислех че се халосват нооо имам едно да ум преценявам с каго става 
В момемнта изживявам голям стрес и незнам дали ще го износя.... Под страхотно напрежение съм заради болест на баща ми. Избухвам ту в плач, ту силно се разтрепервам и сърцето ми бие до задушаване, имам чувството че ще спре. Пада ми кръвното става ми страшно зле и не виждам оправия. Вземах валидол.....сега някакво хомеопатично, но когато усетя пристъпа става страшно. Кажете как де го преживея по-лесно, как да се справя , с какво да си помогна? Притеснявам се за майка ми...изпадам в ужас като звънне телефона, сърцето ми за минути сякаш спира. Ужасно е. Зле ми е. Помагайте......преживява ли се и как? А до кога ще продължи? Страх ме е и за себе си и за здравето ми....
Дано мине бързо.
Явно нося. Щом съм "кошче за душевни отпадъци" за околните. Трупам всичко в себе си. Просто като виждам, че другите са много по-лабилни от мен - с кого да споделя? Понякога всичко натрупано ми идва толкова в повече, че имам чувството, че се пръсвам. Но докато се реша да намеря рамо да си поплача........ всичко отминава. И така до следващия път. До кога ли?
Пак да се включа. Нося за момента. Стягам се, за да преодолея стресовата ситуация.
После идва мойта приятелка мигрената.
Сърцебиенето. Малко депресия за цвят.
И прочие "малки" болежки.
После идва мойта приятелка мигрената.
Сърцебиенето. Малко депресия за цвят.
И прочие "малки" болежки.
Което потвърждава тезата, че стресът рано или късно ни прави свои жертви. Което от своя страна доказва, че със стреса не трябва да се борим пост фактум, а на момента.
Нося само привидно... Ако ме гледа от страни човек, ще си каже, че съм голям непукист. Обаче изживявам нещата вътрешно и понеже не плача, нервнича и не изпадам в паника, тежките моменти са ми много по-тежки. Такъв човек съм, че гледам да не ми личи, колко съм притеснена, колко съм наранена... Не е хубаво, но е факт.
Лара, това ама хич не е хубаво, бързо да си намираш отдушник..
Ама съм такава - винаги запазвам самообладание....Давай идеи за безобидни отдушници
Не нося. Затова си сложих вана. Като ми дойде в повече, вземам списанието, кафето и хавлията и се отправям на спа в банята.
Иначе гледам да се обаждам на момента и да си казвам каквото ми е, че иначе язовирната стена като прелее, става страшно. Затова у дома нямам славата на разбран човек.
Иначе гледам да се обаждам на момента и да си казвам каквото ми е, че иначе язовирната стена като прелее, става страшно. Затова у дома нямам славата на разбран човек.