Напоследък завиждам на всички, които скоро са ходили на море 
- Публикувана: 19 авг. 2008, 00:23 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2008, 13:20 ч.
Завистта на хората
Това което не можеш да промениш, трябва да се научиш или да го заобикаляш или да се примириш с него! Ще ти напиша мисли на хора /по-умни от мен/ и нека това бъде основата на която стъпваш, когато срещнеш такива хора.
"Незавидна е участта на този, на когото никой не завижда" - Есхил
"По-добре да си обект на завист, отколкото на състрадание" - Херодот
"Незавидна е участта на този, на когото никой не завижда" - Есхил
"По-добре да си обект на завист, отколкото на състрадание" - Херодот
Хубави съвети давате но когато завистта идва от хора, с които живееш в една къща тогава какво? При мен става въпрос за вуйчо ми и жена му по-точно за жена му. Аз не съм първа хубавица не може и да се каже , че имам подреден живот и ред други неща, които в момента не са ми в ред. Разбрах обаче, че когато на един човек завистта си му е в кръвта той винаги ще намери за какво да завижда. Това няма как да го игнорираш.
Хубави съвети давате но когато завистта идва от хора, с които живееш в една къща тогава какво? При мен става въпрос за вуйчо ми и жена му по-точно за жена му. Аз не съм първа хубавица не може и да се каже , че имам подреден живот и ред други неща, които в момента не са ми в ред. Разбрах обаче, че когато на един човек завистта си му е в кръвта той винаги ще намери за какво да завижда. Това няма как да го игнорираш.
И при нас има такива неща. Обаче ги игнорирам. За радост не живея с тях, а просто са ми близки.
А иначе завистта на познати и приятели, на съседи--не им обръщам внимание. Ще се намерят хора, които да ти завидят и на нещастието.
Няма спасение от завистта. Особено в БГ в момента. То вече да не смее човек да се похвали с нещо. Веднага сработва или завистта, или суеверията. Завистта, да кажем, че е човешко качество и в малки дози не вреди. А дори може би не става въпрос за завист, а за сравнение с другите, което в нормалния случай може да е стимул за развитие. Но надвиши ли се здравословния мининум се превръща в отрова за всички - и за себе си, и за свои, и за чужди.
Опитвам се да не контактувам с хора, които смятам за завистливи, но не мога да ги избягвам постоянно, защото в един момент ми се налага да срещна някои от тях. Тогава гледам да си мълча. Лошото е, че за чуждата завист се разбира после и доверието се разрушава. Понякога и роднини не се гледат цял живот заради пустата му завист за всичко, което се сетите. Чудя се, дали някои хора са способни да завиждат дори на чуждите проблеми.
Опитвам се да не контактувам с хора, които смятам за завистливи, но не мога да ги избягвам постоянно, защото в един момент ми се налага да срещна някои от тях. Тогава гледам да си мълча. Лошото е, че за чуждата завист се разбира после и доверието се разрушава. Понякога и роднини не се гледат цял живот заради пустата му завист за всичко, което се сетите. Чудя се, дали някои хора са способни да завиждат дори на чуждите проблеми.
Няма спасение от завистта. Особено в БГ в момента. То вече да не смее човек да се похвали с нещо. Веднага сработва или завистта, или суеверията. Завистта, да кажем, че е човешко качество и в малки дози не вреди. А дори може би не става въпрос за завист, а за сравнение с другите, което в нормалния случай може да е стимул за развитие. Но надвиши ли се здравословния мининум се превръща в отрова за всички - и за себе си, и за свои, и за чужди.
Опитвам се да не контактувам с хора, които смятам за завистливи, но не мога да ги избягвам постоянно, защото в един момент ми се налага да срещна някои от тях. Тогава гледам да си мълча. Лошото е, че за чуждата завист се разбира после и доверието се разрушава. Понякога и роднини не се гледат цял живот заради пустата му завист за всичко, което се сетите. Чудя се, дали някои хора са способни да завиждат дори на чуждите проблеми.
Опитвам се да не контактувам с хора, които смятам за завистливи, но не мога да ги избягвам постоянно, защото в един момент ми се налага да срещна някои от тях. Тогава гледам да си мълча. Лошото е, че за чуждата завист се разбира после и доверието се разрушава. Понякога и роднини не се гледат цял живот заради пустата му завист за всичко, което се сетите. Чудя се, дали някои хора са способни да завиждат дори на чуждите проблеми.
Това е и моето мнение. Избягвам да говоря за това какво съм си купила и какво съм направила, просто си мълча.. Понякога пък споделям и то именнно на хора , които знам че искренно се дразнят, ей така на пук.
Лошото е ,че завистта води до отрицателни емоции. До омраза дори,до злословия,до вгорчаване на живота на обекта на завист. Някои по ограничени и тесногръди хора правят магии даже,което е комично за мен. Е и аз не съм светица,но гледам да поставям завистта под контрол. Завиждам в момента на тези които имат повече контакти с хора,но то от мен си зависи...
Много ми е интересно как точно се вижда и усеща завистта, че може и да ти влияе даже? Не се заяждам, наистина не знам, светнете ме.
Много ми е интересно как точно се вижда и усеща завистта, че може и да ти влияе даже? Не се заяждам, наистина не знам, светнете ме.
Ами някои вярват в уроки и магии от завист. Мисля, че от това се тревожат.
