ДЕСЕТИНА ГОДИНИ????? 
Естествено, че се побъркваш. По думите ти си искала да се отървеш от властната си майка. Дали наистина? И ако да, защо си скочила в ситуация 'властен и доминиращ съпруг'? Отношението към баща ти не коментирам. И аз живея с баща, и на мен понякога ми се иска да го удуша (особено като не си сваля чорапите по 3 дни 
), но не забравям факта, че ми е баща и по дефолт му дължа уважение. Тъй че си затварям голямата уста. От обясненията ти разбирам, че ти самата не се харесваш. Може би тайно в себе си приемаш критиките на мъжа си за верни (Ами да, той смята, че съм дебела/грозна/тъпа....и т.н. (зачертай излишното) и трябва да е прав, защото моето вътрешно гласче ми нашепва, че съм дебела/гозна/тъпа...). Разбираш ли какво искам да ти кажа? Ако имаше самоуважение, не би допуснала да влачиш 10 години тази ситуация. Опитай се ТИ самата да се убедиш, че си стройна, красива и умна (или за каквото там те критикува любимия образ), пък да видим дали той няма да си промени отношението. Макар че ако ти се почувстваш стойностна, много голяма е вероятността да смениш мъжа 
Извинявай за резкия тон, от практиката потвърждава мъдрата мисъл "Хората са такива, каквито са, защото така им харесва", т.е. когато един човек се намира в дадена ситуация, той обикновено подсъзнателно иска да е в нея, независимо колко се оплаква.
Естествено, че се побъркваш. По думите ти си искала да се отървеш от властната си майка. Дали наистина? И ако да, защо си скочила в ситуация 'властен и доминиращ съпруг'? Отношението към баща ти не коментирам. И аз живея с баща, и на мен понякога ми се иска да го удуша (особено като не си сваля чорапите по 3 дни ), но не забравям факта, че ми е баща и по дефолт му дължа уважение. Тъй че си затварям голямата уста. От обясненията ти разбирам, че ти самата не се харесваш. Може би тайно в себе си приемаш критиките на мъжа си за верни (Ами да, той смята, че съм дебела/грозна/тъпа....и т.н. (зачертай излишното) и трябва да е прав, защото моето вътрешно гласче ми нашепва, че съм дебела/гозна/тъпа...). Разбираш ли какво искам да ти кажа? Ако имаше самоуважение, не би допуснала да влачиш 10 години тази ситуация. Опитай се ТИ самата да се убедиш, че си стройна, красива и умна (или за каквото там те критикува любимия образ), пък да видим дали той няма да си промени отношението. Макар че ако ти се почувстваш стойностна, много голяма е вероятността да смениш мъжа Извинявай за резкия тон, от практиката потвърждава мъдрата мисъл "Хората са такива, каквито са, защото така им харесва", т.е. когато един човек се намира в дадена ситуация, той обикновено подсъзнателно иска да е в нея, независимо колко се оплаква.
Минало е достатъчно дълго време ,и според мен почти нищо не може да се промени,ако тя самата не каже майната му,и да си вдигне главата високо,да се наточи с хубави дрехи и да не и пука за вечно мърморещия си мъж.Пък аз бас хващам,че ще усети разликата и тогава ще има промяна,щото тя сега му се кланя за всичко,съгласява се ,и го издига като Господ.Стига,помисли за себе си ,съобразявай се само с това какво искаш ти ,а не мъжа ти ,баща ти ,детето.....
/
, но тя се усети и почна с неговите камъни по неговата глава и така сега той само си остана един "мрънкялник", както баба ми викаше, дето никой не го слуша. Но беше изнервил майка ми много по едно време и тя си го искарваше на всички...докато един ден баба ми и леля ми седнаха да говорят с нея и май тя се осъзна малко та му тегли контра...Беше много смешно в началото, като той и каже как нищо не става от нея и не може да готви, а тя му каже: Много се радвам тамън няма да готвя повече...Ето ти тенджерата и имаш 2 часа до вечеря. В къщата има 4 деца (две нейни и две негови от предишни бракове) и всичките тебе чакаме. 
