"Педагогическо" захранване

 Абсолютно съгласна съм с това,което описваш Че Ка.Дори знам,че майките,които хранят по ПЗ използват този принцип.Много често отделят преди да се сложат по-пикантни подправки,сол и т.н.Все пак и детето и майката ползват едни и същи храни в този случай.
 При нас пък така се получи,че няма нужда от това,защото това,което приготвям за детето ми допада и на мен.Мъжът ми си добавя малко сол.Не ползвам запръжки и т.н.
 Не смятам,че е вредно да се овкуси леко със сол след 6 м.Особено за микродозите,които изяжда детето.

Това,което приготвям за малката го ядем и ние-добавям малко сол,но мисля,че не е толкова вредно

дъщеря ти като гледам от подписа ти е на година и половина - то не е педагогическо захранване, а хранене вече при нея

Хм, и аз не мога да я разбера авторката на темата какъв й е проблема    Има си тема специално за ПЗ, има си и тема за стандартното захранване и тя е винаги много активна.

Аз си изчетох много внимателно нещата за захранването, когато му дойде времето. И реших, че ПЗ е за мен, защото бездруго готвя доста безсолно и принципно здравословно, без запръжки, предимно варя и пека. И така и започнахме.
После, обаче, се наложи да започна работа и бебето бе с мен, което много усложни нещата - няма как в магазина да направим цапотията, която допускам у дома. Затова опитах и пюрета - домашно правени и готови (специално взимам по-едро смлени, на Семпер или Хип за по-голяма възраст, защото с много гладко пюрирани синът ми се дави и не ги харесва )  Дадох и готова каша - може би единствената гладка храна, която син ми преглъща. И така в момента той си яде 3 заместени яденета (а смятах да замествам ядене към годинката... ) , 1-2 пъти на ден давам парченца плод, а помежду тях и нощем си е кърмене на воля. Замразявам готвени за него неща, купувам и готови.

В същото време смятам, че напълно съм спазила духа на ПЗ -  детето яде храна, ако само  пожелае, не го насилвам да изяде определено количество, а колкото-толкова (за останалото има хладилници и търбухът на мама  )  Храни се на масата с всички или поне с мен - винаги се старая да дъвча нещо дори ако само него храня в момента. Научи се от самото начало да предъвква парченцата между венците си и сега с двете си зъбчета яде парчета, доста по-големи от това, което ми се е струвало разумно навремето с кака му. (Следя какво става на изхода в памперса - явно сдъвква, големи парченца необработени не изхвърля).  Много рядко го храня в себе си - обикновено си седи в столчето, но допряно до кухненската маса на нейното ниво - така направихме и когато гостувахме на баба му и дядо му. И винаги опитва от моята чиния, ако пожелае и ако храната там  е подходяща за него. (ако не е - ловко го разсейвам с нещо странично)
Така се чувствам достатъчно свободна и водя активния живот, на който съм свикнала - работя, пътуваме, гостуваме при роднини и т.н., без това да нарушава ритъма на детето.

Никой никого не бие по главата с единствено правилното и вярно нещо. Самата система е достатъчно гъвкава и човек може да вземе каквото му е нужно и полезно - стига да спази принципа, поради който се прави това или онова, а не само да прилага механично и буквално нещата. Това важи и за всякакво захранване по принцип, не само за ПЗ.

Добре че е ПЗ,   
След три "тежки" седмици в безполезни опити да захраня бебо. Опитах "всичко" и домашни зеленчуци и купешки - НЕ и НЕ ! Цялата гама на Мъка  , опъване, сърдене, давене....
А той човечето искал сам да папа и то не какво да е -  а картофи със сметана и синьо сирене във гювече. Хапнахме си двамата и после го дохраних с  АМ 
Сега и той е доволен, а аз направо грея:) Моя малък откривател