в тази тема иде реч за семейни отношения.моля,иронията за меа или подобни!
предисловие:сама се оправям в живота:сама(почти) се изучих,работих,намерих добър мъж,родих хубаво и здраво дете,възпитах го(на 2г,но за сега се изявява като послушно -е малко палаво
- и възпитано),сега сменям професия и търся друго поприще на изява.амбициозна съм,но не и нахална.възпитана.не съм правила поразии като младеж( 
),а сега съм самата отговорност.
това не е реклама за мен-не искам да се пласирам,вече ме взеха
проблемът ми е с родителското тяло(тела).винаги аз съм била(според мама и баба) най-лошата(другите деца са били по-по-най),най-срамежливата(а те,другите, колко са самостоятелни и пробивни),когато малко се отраках-каква съм била забравила морал и възпитание(което не е истина) и пр.
една добра дума не чух от най-близките си!
пускам темата,защото преди седмица ми стана адски болно-съседско сем,синове по-големи от мен(30г и 36г),майка им и баша им не спряха да ги възхваляват.как тези момчета били най-добрите,най-кадърните,снахите били приказка-за всички намериха да изтъкнат най доброто.дорева ми се(е после доста си поплаках).страшно криво ми стана,че тези хора са под средното ниво на интелигентност(мъжа пие,псува като хамалин,живеят на село и единствената за тях тема е царевица и ниви).въпреки всичко техните деца са най-добрите(както и изборът им-снахите)
извинете ме за дългия пост.исках само да споделя. не че ми олекна, де,но поне си излях мъката!
при вас,момичета/момчета,как е?вие ли сте най-добрите за родителите си или за тях другите деца(вече сме възрастни,но за тях сме си деца) са повече доказали се и най-добри,успели...?
предисловие:сама се оправям в живота:сама(почти) се изучих,работих,намерих добър мъж,родих хубаво и здраво дете,възпитах го(на 2г,но за сега се изявява като послушно -е малко палаво
- и възпитано),сега сменям професия и търся друго поприще на изява.амбициозна съм,но не и нахална.възпитана.не съм правила поразии като младеж( ),а сега съм самата отговорност.това не е реклама за мен-не искам да се пласирам,вече ме взеха
проблемът ми е с родителското тяло(тела).винаги аз съм била(според мама и баба) най-лошата(другите деца са били по-по-най),най-срамежливата(а те,другите, колко са самостоятелни и пробивни),когато малко се отраках-каква съм била забравила морал и възпитание(което не е истина) и пр.
една добра дума не чух от най-близките си!
пускам темата,защото преди седмица ми стана адски болно-съседско сем,синове по-големи от мен(30г и 36г),майка им и баша им не спряха да ги възхваляват.как тези момчета били най-добрите,най-кадърните,снахите били приказка-за всички намериха да изтъкнат най доброто.дорева ми се(е после доста си поплаках).страшно криво ми стана,че тези хора са под средното ниво на интелигентност(мъжа пие,псува като хамалин,живеят на село и единствената за тях тема е царевица и ниви).въпреки всичко техните деца са най-добрите(както и изборът им-снахите)
извинете ме за дългия пост.исках само да споделя. не че ми олекна, де,но поне си излях мъката!
при вас,момичета/момчета,как е?вие ли сте най-добрите за родителите си или за тях другите деца(вече сме възрастни,но за тях сме си деца) са повече доказали се и най-добри,успели...?
Но има всякакви хора и щом досега не са си променили отношението, явно са си такива, не си го слагай на сърцето. 
Аз съм и грозна даже. Имам дълъг врат и твърде пухкави, и вулгарни устни. Все мили думи от мама слушах и до днес пак такива слушам. Аз съм по-лоша от теб, успокой се. 
. Майка ми трудно преживя този факт и все изброяваше колко успешно са се задомили всичките ми приятелки 
Сещам се за 1 конкретен хит: "Е, с татко ти щяхме да ти помагаме, ако беше се омъжила в София, както искахме ние, ама като не щеш, не разчитай на нас за нищо, сама си избра да е така". 
Представяте ли си какво велико постижение 
Майка ми многократно е подигравала свои познати, които хвалят децата си непрекъснато с повод и без повод. Иначе насаме си спомням няколко случая (за 30 години), в които са ми казвали/показвали, че се гордеят с мен, но по - скоро са от хората, за които чуждата трева е по - зелена. Като тинейджърка, много ме болеше от факта, че мама никога не одобри външния ми вид, никога не ми каза, че съм хубава и затова аз дълги години се възприемах за грозна, докато не ме спряха на улицата, за да ме поканят за фотосесия. Дори след публикациите на снимките ми, когато всички казваха колко съм хубава, мама каза, че фотографа е бил много способен, за да направи толкова добри снимки. Не им се сърдя обаче, защото знам, че безгранично ме обичат и подчиняват целия си живот на децата си. 