Родителите ми...

  • 3 776
  • 45
  •   1
Отговори
# 30
А иначе смятам, че вариантът за разговор с баща ми и по-точно за това как той вижда нещата би ми бил полезен, за съжаление обаче каквото и да кажа той няма да ми обърне внимание, това са дребни неща за него, които не заслужават внимание и не са някакъв проблем, точно това ме е възпирало много пъти. Все пак може би ще пробвам. Благодаря ви наистина за подкрепата!!! Hug  bouquet

Виждам, че си решила да пробваш с говорене - не очаквай много! Но мисля, че отлично те разбирам, и аз съм се чувствала така...
За това ми се ще да ти кажа при мен какво действа (понякога ) - когато споделя с мама, че съм притеснена за здравето на татко, тя е по-мила за няколко дни. Същото е и след посещение на гробищата... Не е чудовище... И осъзнава, че може да го загуби...
Пробвай и това, нека той се постресне. Не за нея, за себе си (без нея).
Подкрепям поведението ти изцяло, единственото, което искам да добавя е това, на което татко все ме учи - "човекът е станал на толкова години, не можеш да го промениш", не разчитай на промяна, може би просто разбиранията и на двамата са такива... Тогава не е толкова сложно - знаеш ли в арабските страни за какво става дума? Ама там така са възпитавани от малки и няма комфликт в разбиранията на мъжете и жените. За противното ще те поканя у дома - ела да видиш какво става - тотален сблъсък на виждания и разбирания - той е от "консервативно семейство"(свекърва ми е била горе-долу в положението на майка ти, докато не се е разболяла много сериозно, което така е стреснало свекър ми, между другото рядко интелигентен човек, от ония дето им викат природно интелигентни, че той сега е по-нисък от тревата (ама пак тя се зори, де), много е добричък с нея, ама след дъжд - качулка.), а у нас нещата в домакинството бяха фифти-фифти, (или поне аз така си мисля - нямаше дежурен по гладене, чистене, прибиране, е, по готвене имаше... )
Та години вече бера плодовете на този комфликт - той иска да го чака димяща вечеря, щото много е работил, а аз искам да си дойде, да ме целуне и да се включи в подготовката или поне да поеме детето, понеже и аз съм уморена след работа...
Дано ти да нямаш такива проблеми. Гледай повече в своята паничка, иначе няма да ти издържи сърчицето... или поне нервите  Hug
Успех!

# 31
  • Мнения: 1 568
Израстнала съм в още по-ужасно семейство!Какво всъщност питаш?

# 32
  • Мнения: 2 563
Израстнала съм в още по-ужасно семейство!Какво всъщност питаш?

На състезание ли ще го обърнем?

Closer, успех! Пак ти казвам, за нищо не си виновна и твоят си живот е в твои ръце. На ученията на майка си казвай "Да, мамо" и толкоз. Ти вече отлично знаеш, че съпруга не е рано на слугиня.   bouquet

# 33
  • Мнения: 130
.....не намирам думи...и по добре...в друга ситуация бих казала че жената е принудена,сама и няма подкрепа на близките за да се оттърве от тоя кошмар ....но се оказва че тя има деца здрави прави....мислещи само за собствените си гЪзове егоисти с психика по слаба от тази на врабче.И как въобще ти мина през ума за такъв сериозен проблем да пишеш по форуми и с 10-тина реда да си мислиш че можеш да опишеш цял един живот??? ....не си наред ако наистина очакваш адекватно мнение на което да се довериш на 100%.Преживяла съм подобни моменти в живота си и последното за което съм си мислела е как АЗ миличката да се отърся от кошмара.По скоро енергията и мисълта ми бяха насочени към това да прекратя целия този ужас с цената на всичко.

И успя ли?
Да,но баба ми имаше желание за това все пак човек трябва да иска сам да си помогне,разведе се на 60 години майка ми навремето не я е подкрепила по никакъв начин да се отдели от дядо ми,...когато се отделих самостоятелно да живея на втория месец тя вече живееше при мен.Две години и бяха нужни за да се поуспокои и да се осъзнае(доколкото това е възможно).Сега вече сме и взели самостоятелно жилище ходи по разни походи,на разходки на сбирки на пенсионерския клуб все неща които са и забранявани с бой толкова много години на който и аз съм била свидетел неведнъж.Щастлива е,а аз 2 пъти повече.Живее втори живот.Интересното е че дядо ми на никой друг не е посягал нито на майка нито на мен....за това вече нямам обяснение.Много пъти е говорено с него ефект нулев.Много съдби все различни една с една няма на 100% еднакви,но хленчотения ме дразнят еле пък като са от млади хора,които би трябвало да са по борбени,напористи абе знам ли и аз дори и малко безразсъдни в името на нещо добро...

# 34
  • Мнения: 130
Споменах ли че никой не ме подкрепи в това ми начинание освен мъжленцето и свекърва ми,за коментарите и мненията на приятелките ми  ooooh! то не баха коментари от сорта че бабето вече взело-дало да си оправям живота и да не си го усложнявам допълнително .....все от сорта... че не и оставало много ако била човек даже тя не би трябвало да иска да ме натоваева със себе си глупотия до шия че и отгоре.

# 35
  • Мнения: 1 568
Израстнала съм в още по-ужасно семейство!Какво всъщност питаш?

На състезание ли ще го обърнем?

Closer, успех! Пак ти казвам, за нищо не си виновна и твоят си живот е в твои ръце. На ученията на майка си казвай "Да, мамо" и толкоз. Ти вече отлично знаеш, че съпруга не е рано на слугиня.   bouquet


Глупости абсолютни!

Мога да помогна на момичето,минала съм по-този път!

# 36
  • Мнения: 2 563
минала съм по-този път![/color][/b]

 Всички в тая тема са минали по тоя път.

# 37
  • София
  • Мнения: 17 592
Обърни се към специалист, ако не искаш остатъка от живота ти да протече под това знаме.

# 38
  • Мнения: 280
По-добре не се намесвай в отношенията им, по никакъв начин - нито с разговор, нито със съвет. От старания да помогна с каквото мога на майка ми, точно тя вчера ме изхвърли на улицата. Дано това е единичен случай и при теб не се случи нещо подобно, но най-добре ги остави да се оправят. Успех. Гледай себе си и твоя живот  Hug

# 39
  • Мнения: 130
... От старания да помогна с каквото мога на майка ми, точно тя вчера ме изхвърли на улицата.....

на колко си години?

# 40
  • Мнения: 280
На 24 години съм

# 41
  • Мнения: 166
Да,но баба ми имаше желание за това все пак човек трябва да иска сам да си помогне,разведе се на 60 години майка ми навремето не я е подкрепила по никакъв начин да се отдели от дядо ми,...когато се отделих самостоятелно да живея на втория месец тя вече живееше при мен.Две години и бяха нужни за да се поуспокои и да се осъзнае(доколкото това е възможно).Сега вече сме и взели самостоятелно жилище ходи по разни походи,на разходки на сбирки на пенсионерския клуб все неща които са и забранявани с бой толкова много години на който и аз съм била свидетел неведнъж.Щастлива е,а аз 2 пъти повече.Живее втори живот.Интересното е че дядо ми на никой друг не е посягал нито на майка нито на мен....за това вече нямам обяснение.Много пъти е говорено с него ефект нулев.Много съдби все различни една с една няма на 100% еднакви,но хленчотения ме дразнят еле пък като са от млади хора,които би трябвало да са по борбени,напористи абе знам ли и аз дори и малко безразсъдни в името на нещо добро...
При баба си ли си живяла и в нейното семейство ли си отгледана - в смисъл "пряк продукт" ли си на такова семейство или не си? Запитвала ли си се защо майка ти не е предприела тази стъпка? Предполагам разбираш насоката на въпросите ми.

# 42
  • Мнения: 289
Lyusil, вече и аз се замислям дали с теб наистина не сме един и същи човек, както ни заподозряха  Hug постоянно виждам мислите си, написани от теб  Wink

Наистина е много по-лесно да помогнеш на някого, когато наблюдаваш отвън, и съвсем различно е, когато трябва да подкрепиш единия от родителите си, и да застанеш решително срещу другия.. затова според мен е повече от успех самия факт, че момичето изобщо осъзнава, че има нещо нередно в отношенията между родителите и, и този "пример" не и е повлиял дотолкова, че да намира това отношение към жената за съвсем в реда на нещата, и да намери за съпруг същия индивид..
/не съм минала по този път между другото../

# 43
  • Мнения: 166
Не това беше мисълта ми, Edelia. За разлика от теб аз съм минавала по този път и задавам въпросите си точно по тази причина. Какъв е смисълът им може да разбере единствено човек, който е бил в сходна ситуация. В този случай по-скоро се радвам, че не си ме разбрала.  Hug

# 44
  • Мнения: 289
 Embarassed ами възможно е да не схващам ситуацията..
говоря все пак от моя опит - в моментите, в които родителите ми са имали спречквания, колкото и да съм убедена в правотата на единия, нещо ме спира да застана решително срещу другия.. и, макар че не считам семейството ми за идеално, осъзнавам, че много често очаквам мъжът ми да ме глези така, както баща ми.. както и че моето семейство наистина наподобява това на родителите ми, дори с такива подробности, че на детето ми всичко му е позволено, както беше при мен, и т.н.  Embarassed затова мисля че авторката има голям успех дори само заради това, че се е дистанцирала от ситуацията, въпреки че е израстнала като личност в тази среда. Това не е никак лесно.

Общи условия

Активация на акаунт