Тия дни моите започнаха да растат 
отново,защото...сменям си професията,изпитвам страх,но пък знам че трябва,дано намеря своята работа,за да съм щастлива 
Или ще литна или....дано е първото!!!
отново,защото...сменям си професията,изпитвам страх,но пък знам че трябва,дано намеря своята работа,за да съм щастлива Или ще литна или....дано е първото!!!
Има светлина в тунела, просто трябва време, за да поникнат новите крилца.По темата...
Отрязаха не е точната дума, аз сама си ги отрязах. Да, колко безсмислено ми се вижда сега. Но исках да опитам нещо ново, искам да грабя от живота с пълни шепи, но не винаги става така както сме го искали.
В момента имам чувството, че живея на автопилот, и само с една мисъл да се прибера там където ми е мястото.
Не се чувствам на място, не се чувствам удовлетворена, пълноценна, дори не се чувствам и добра майка за детето си, което ме убива най-много и ми подрязва крилцата всеки изминал ден.
Но, въпреки всичко аз си оставам(доколкото е възможно в момента) позитивен човек. Гледам да виждам нещата от хубавата им страна. Много ми е трудно, признавам си, но живея с и за мечтите си. И знам, че ще станат реалност.
Май стана много объркано, извинете ме за което. Но точно толкова объркана се чувствам.
Маргало, благодаря за темата, определено помогна и продължава да помага и на мен!
Желая ти много сили и положителни емоции за напред!
