А ти защо свали детето от катерушката? На кого пречи? На катерушката всички са равни и имат право да играят както искат, стига да не се нараняват. Аз направих тази грешка с голямото си дете - научих го да бъде много толерантно, възпитано, винаги да се съобразява с другите, да отстъпва и т.н. И какво - сега всички и се качват на главата, тя все последна в редицата, на пързалката...Сега и казвам,. че трябва да се отнася с другите така, както те се отнасят с нея - ако я обиждат - да обижда и тя, макар че не мисля че вкарва тези препоръки в действие.
А малкото дете изобщо не го уча на толерантност - ако иска да се бие, като не иска да си дава играчките, да не ги дава и не ме интересува, че някой друг плачел и ги искал. Светът е станал джунгла, трябва да си много силен и устойчив, за да оцелееш и да успееш. Като те обиждат - и ти обиждаш. Аз бих отвърнала на детето което обижда моето подобаващо, хич нямаше да му мълча и не ме интересува какво ще си помисли майка му или другите възрастни. Важно е самчувствието на моето дете да е на място.
Може би много от вас ще си помислят, че съм ужасна, една от онези майка на площадката, която не прави на детето си забележка когато се държи зле. Съжалявам, но животът ме научи да съм такава, ако не искам децата ми да страдат.
А малкото дете изобщо не го уча на толерантност - ако иска да се бие, като не иска да си дава играчките, да не ги дава и не ме интересува, че някой друг плачел и ги искал. Светът е станал джунгла, трябва да си много силен и устойчив, за да оцелееш и да успееш. Като те обиждат - и ти обиждаш. Аз бих отвърнала на детето което обижда моето подобаващо, хич нямаше да му мълча и не ме интересува какво ще си помисли майка му или другите възрастни. Важно е самчувствието на моето дете да е на място.
Може би много от вас ще си помислят, че съм ужасна, една от онези майка на площадката, която не прави на детето си забележка когато се държи зле. Съжалявам, но животът ме научи да съм такава, ако не искам децата ми да страдат.
) 
! 
дойде майката мн.бързо, попита какво има и аз обясних ситуацията без да казвам какви бяха обидите, исках момиченцето само да ги повтори. Рева 20 мин., но и майката излезе печена. Спокойно я изчака да се нареве, все пак измъкна и от детето си какво се е случило и я накара да се извини. 
При което детето ми трепна, защото не е свикнал с такова отношение - аз не издържах, и му казвам "Ами ако аз те пребия теб?? Аз съм по-голяма от теб, така, както ти от него - добре ли ще ти бъде??" 
Детето скочи от пързалката, и избяга при майка си.. която вероятно чу всичко, но не се намеси.. 
тъжно ми е, че по този начин трябва малкото ми човече да осъзнае, че има и такива хора.. но явно е неизбежно. 