Този ти пост ми напълни душата - много се зарадвах за момичето ти. Напомни ми на мен донякъде - има прилики: и аз като нея съм стрейт едж и свръхтежката музика (често далеч по-тежка от метъла) ми е на сърце. .. Че и майка ми ми обяснява как не съм рисувала "нищо нормално", все на мрачни и зловещи теми съм била. Е, какво да направя, като сърреализма ме влече. Имала съм ги тези периоди с камуфлажните панталони, само черни дрехи, мъжки дънки.. Какво да ти кажа, с момчетата в компанията можехме да си разменим гардеробите без да направим особено впечатление на никой.
Да, обаче сега освен цветово, гардероба ми няма нищо общо с този преди години(освен цветово - но на мен ми отиват тъмни, наситени цветове, в светлите съм "блудкава")- това се променя. Някак неусетно почнах да нося поли и рокли, тук-таме някой панталон, ризи, сака, разни красиви фини неща, токчета.. То това идва май малко по-късно, когато девойката се усети по-уверена в своята женственост. В началото чувството малко е като за твърде бързо пораснало пате, което още свиква със себе си. Поне аз така си обяснявам това отбягване на женствения вид в ранните тийн години.
И преди мен момичетата са те посъветвали - нека ходи както иска. С времето ще си намери своя стил и всичко. Ако все пак много държиш да я видиш в нещо малко по-женствено може да опиташ да я подкупиш с нещо от Горгон -там има много красиви дрехи, които са точно по-хард, но пък и са красиви. Ох, още помня как се бях влюбила в една рокля от сатен и дантела там Ето ти и сайта им, поразгледай ако искаш - http://www.gorgonbg.org/
Само не бих разчитала да спре с музиката, защото май рока/метъла и тн са си зараза доживот. Амин.