За парите не е така. С малки изключения детегледачките не са от най-добре платените професии. Каквото и да си говорим, има и исторически особености - в никое време и при никое социално разделение детегледачката не е била на едно ниво с адвоката или лекаря. Детегледачките винаги са пренадлежали към обслужващия персонал, а не към членовете на семейството. Зна, че написаното от мен ще се подразни, може и да те обиди, но не аз съм написала историята. Както се казва, не убивай вестоносеца. Затова и не виждам как ще се променят нещата ,защото са били винаги така.
И това, което казваш за гледането в паницата е вярно - болшиноството детегледачки не правят изключение. Получава се странен парадокс. От една страна една детегледачка (най-общо казано) иска да е в добро и платежоспособно семейство, но от друга се чувства ощетена от по-доброто материално състояние на същото това семейство и започва да прави сметка какво си позволята хората, какво има за децата и т.н. И нещата стават още по-болезнени, защото работното място е в дома на семейството, а не в някой безличен офис.
Представи си, че работиш в една фирма. Много е лесно да се види как живее началника или собственика и каква заплата ти дават на теб. Пак изглежда несправедливо. Е, несправедливо е. И на мен не са ми плащали толкова, колкото искам и съм смятала че заслужавам, но това е капитализЪма. Няма как да стане. Добавената стойност винаги остава за работодателя, защото той точно затова е наел работника. Иначе ще фалира. Затова и има смисъл твърдението, че ако заплатата на майката, особено ако е висококвалифицирана е Х лв, то след като заплати на детегледачката или на който и да е друг, когото е наела в дома си, се очаква, че ще й остане някаква сума. Иначе се получава така, че няма смисъл от начинанието. Елементарна икономика. Може да не ни харесва, но това е положението.