Религията...

E да де, в статистиката на Amaranta са дори повече, което е нормално, но все пак в никакъв случай не са този процент, просто защото населението на България все още е повече от 1500000, нали.

Не спорим, само обсъждаме.  

Да, но "евреин" е по-скоро родово понятие, отколкото религиозно. Раждаш се такъв, а дали ще вярваш, ти си решаваш. Тук са рядкост ревностните вярващи, по скоро се зачитат традициите.

Gerik, аз всъщност не питам, за да получавам грозни квалификации за подготовката си.
Не коментирам, а зададох въпрос и очаквах конкретен отговор. Не знам защо всички силно вярващи ми отговарят неконкретно.

Според мен страхът от Бог е в основата на всички монотеистични религии. Особено на християнската - Да припомним ли Страшния съд, Ада, Рая...  достатъчно е да влезеш в катедрали ( като турист, например) в западния свят, да почувстваш интериор и атмосфера, за да се предаде чувството 'почитание в страх". Според мен цитата от апостол Павел са го прескачали поне 8 века и това се е отбелязало в/у архитектурата. Хич не ми е светло и обвито в благост на такива места. Тъмно и страшно ми е. А засвири ли органа само си представям как бедните средновековни християни са свеждали глава в пълно разкаяние. От страх. Не от любов.

Не искам да се връщам повече към историята на християнството, както и да оспорвам вярванията ти. 
Просто ми беше интересна разликата между комунистическите и християнските ценности.

Има истина тука, не случайно когато кръщават едно дете и свещеника казва "дадохте ни еврейче, връщаме ви християнче".  Т.е. по презумпция се раждат евреи, едва когато ги посветят във вярата стават еди си какви..

10 cent's, специално написах, че не искам да засягам лично някого. Моля да ми простиш ако съм ти отговорила некоректно!
Но това, че църквата през средновековието е насаждало страх, това променя ли Бог? Бог не е описан като такъв в Библията. Но освен, че много ни обича Той е и справедлив така, че има Рай и Ад, но преди това Той направи всичко то себе си, за да не отидем в Ада, от нас зависи за къде ще сме. Тоест даде ни право на избор.

Не, разбира се, че не променя Бог неговото многовековно използване за политически цели (т.е човешки).
Аз вярвам, че всички монотеистични религии вярват в един Бог.
Като слънцето. Гледаме от различни места на плажа. Едно и също нещо.
Ти вярваш, че Исус е син Божи,  исляма вярват в Мохамед, че е пророка, евреите в Авраам, Мойсей, бахаите в Бахаулла, будистите в Буда, кришнарите в Кришна... Все  боговдъхновени хора, носещи послание. И всяко е ценно.
Лично мен това ме помирява мисловно с материята изобщо - всеки има избор да си разположи шезонга където си иска  и това е чудесно.

М/у другото в католическото кръщене темата за първородния грях ( налагането на чувството на вина), страшния съд, ада и т.н. са много застъпени. В православното има един момент на отричане от греха и дявола, от което тръпки ме побиват.
Не спирам да се питам, ако това е толкова невярно и не богоугодно, защо продължава да се прилага (като ритуал)

Е на нас хората никога не  ни харесва като ни кажат, че сме грешни... Лошото е, че не от първородния грях. Правим грехове всеки ден. Това което описваш, бива човек да го прави всеки ден, да се покайва за греховете си и да иска прошка и съответно сила да не ги прави повече. Съответно не се прави, защото те е страх, а то желание наистина да не грешиш и от любов към Бог...

Това наистина не го знаех,явно съм пропуснала някоя лекция за исляма в университета....  Но пък се радвам,че все още има образовани хора,които не са тук само да си "чешат езиците" /ще ме извинявате за израза,не обиждам никого!  /,а наистина имат познания по въпроса!!!!
 

      Наистина е трудно, когато и двамата съпрузи са напълно убедени в правотата на своята  вяра.Ако вярваш в  Аллах , а той казва едно, пък  другия вярва в Христос, който твърди съвсем друго , не виждам как ще се стигне до консенсос относно възпитанието на децата.Защото двете религии само на пръв поглед са еднакви, а в дълбочина се разминават сериозно, като масло и вода са.Няма съчетаване.Но хората, които са искренно вярващи едва ли биха встъпили в подобни взаимоотношения, довеждащи до брак и деца. А само религиозните, не мисля , че ги касае и тогава е по-лесно.Това един  атеист или човек, който не е запознат с естеството на нещата няма как да го разбере.Затова и спорите.А място за спор няма. Всеки сам  избира пътя си, но е важно каква база за сравнение има.И ако я има би било добре, така поне би се опазил от  влиянието на секти и не би си навличал куп неприятности с времето.Според мен религиозното образование  е от също толкова голямо значение  за  едно дете, като и светското.Или поне , ако приемем, че  човек не е само плът, но има и нещо там вътре, душа, която копнее да е близо до своя първообраз, до извора.А ако приемем , че я има, то тя ще иска да се храни, както тялото го иска...Чакайте малко, че се отплеснах нещо   Та така, де, според мен е добре , човек  да се обвързва с  друг човек , който има същите вяра, ценности и възгледи за живота , ако щете, за да няма после неразбрани и наранени.Така е логично  да се прави....но  понякога това сърце не пита, затова пък ни е даден разума, да  преценяваме.

  Това са измишльотини.Естествено, че в християнството изобщо не иде реч за СТРАХ, пък още повече за страх от Исус.Кой те е излъгал така?

    Ако аз , като  християнка правя нещо, или се отказвам от нещо, то е следствие от любов.И то любов към Бога, породена от факта, че Той  ме обича достатъчно, за да предложи сина си/Исус/ , като откуп за моя живот и душа.Освен това  ме е направил наследница на всичко свое, наравно със сина си.При това аз вярвам в Бог, който ме е създал/мен и всички нас/ в израз на любовта си и желанието си да общува с нас, като баща с деца.А тази вяра  я имам и е следствие от  четенето, изследването и  прилагането, доколкото ми е по силите, на живото божие слово-БИБЛИЯТА.За толкова години не съм открила нищо, което да ме  наведе на мисълта да правя нещо от страх.Виж, ако някой  е спасил тебот връхлитащ камион, като  не се е поскъпил за собственния си живот, не мисля, че ще се страхуваш от него, а ще  си му благодарен во веки и ще го обичаш.Ако ли не, значи някъде ти се губи нишкатаТака  мисля аз.