Религията...

Едното ми дете е кръстено, другото все още не е.

И аз мисля като Клото

А не мислите ли , че религиите се препокриват?
Чела съм доста литературата по темата. Интересно е.

Как стигна до този извод?

A при религията какъв е духа? Там каквото не трябва да правиш не е ли основано на страха от Бога?
Не схващам разликата.
Какви са по-различните ценности при комунизма и при християнството?

запис

при християнството страх от Исус  ?
къде отиде любовта?

...за да видя в какво ще прерасне спора

първото ти изречение ме навежда на мисълта, че ти трябва да порастнеш още. не повечко, а доста...

да ти имам самочувствието, че тълкуваш мотивите на участник в темата без въобще да имаш и най-близка представа за тях

Нямам никакъв спомен как е било при комунистите, що се отнася до религиозния живот.Аз съм кръстена тайно, но с баба ми винаги сме ходили на църква.Май не се гледаше с добро око на тези неща, защото си спомням в детската градина доста ни се подиграваха, все се намираше някое изродче, което да те кара да сочиш местата на които се изобразява кръстния знак, съответно ти го правиш и след това ни се смеяха, не даваха да се носят кръстчета, поради което моето от кръщенето се загуби някъде.Т.е. децата го приемаха за нещо на което можеха да се подиграват.Такива бяха времената, сега храмовете са пълни с хора, друг въпрос е дали наистина са вярващи или просто следват модната тенденция, мисля, че вярата също е важна, но още по-важно е да живееш според принципите, които тя изповядва.А това е нещо, което се възпитава в семейството, не напразно го наричат "малката църква".

Не слагай всички религии в един кюп. Духа на исляма е един, на християнството друг, а на будизма....
 В основата на християнството не е страха! Апостол Павел пише "Всичко е позволено, но не всичко е полезно". Христос дойде да спасява хората който дори не заслужаваха да ги погледнеш, които не искат да се променят, умря и за тези които го убиха... Ако някой може да схване цената на тази жертва, не вярвам добрите дела в живота му да са продиктувани от страх. Това което ще прави е от любов към този който го е спасил.
Но проблема на нас хората е, че не искаме да си признаем, че сме грешни. Често хората казват, ама аз съм добъррррр-да но не абсолютно добър, нали....

Добре е когато човек реши да коментира някоя религия (или въпрос по принцип) да е запознат от извора. Не от някой завършил с тройки висшето си образование и отдал се на алкохола и блудния живот....

Не не мисля, че религиите се препокриват. Ако човек е повърхностен или чете нечии тълкования със сигурност би стигнал до подобен извод, но когато се запознаеш в детайли с тях можеш да забележиш нещо много важно, различните религии имат различна дефиниция за добро и зло, различна за грях, което респективно води до различна ценностна система...(сега да не вземе някой да се засегне лично, не съм имала това в предвид!)
Разликата между християнството и другите религии е, че се приема, че човек и един грях да има е грешен, както като извършиш едно престъпление си престъпник и заплатата за греха е смърт... Докато при исляма, човека прави грешки, не грехове, за това се стреми да прави и добри неща за да може като застане един ден пред Бога да се сложат на везна добрите и лошите неща които е направил и на където наклони везната... Окултните и източните религии учат, че човек може сам да стане по-добър и със собствени сили да се очисти...
Та разликата е в това грешни ли сме или не, име ли възможност сами да се очистим за греховете си или има цена която трябва да се плати и имаме нужда от Спасител!

Алегра, не тълкувам мотивите ти, опазил ме Бог. Просто ти продължих мисълта като добавих моята идея да се запиша  Не си ме разбрала, извинявай        На мен темата също ми е интересна, и аз имам мотиви да я следя.


За да не съм съвсем извън дискусията - не мисля, че възпитанието на децата в християнски, мюсюлмански или каквито и да било религиозни ценности е въпрос на натрапване. Ценностите са фундамент, който се изгражда от родителите. Когато детето порасне е в негова власт да надгражда основите, или да ги срине. Нали за това му е дадено на човека правото на избор. Само че за да направи човек най-верния за него избор, трябва да има на какво да стъпи, да сравни. Няма как да стане иначе.

Някой даде пример със своето семейство, че празнува "коледука" Аз имам приятели, които празнуват и християнските празници и мюсюлманските такива. Детето им е на почти 3г. Момиченцето им ще има наистина избора да прецени, в какво и изобщо дали  да вярва, когато поотрасне достатъчно за това.

Сега вече разбрах защо темата е взривоопасна. Прераства в спор между вярващи, невярващи, различни религии.

Мисля, че това изречение - Вярващите са по-добри и Моята религия е най-добра, което яростно се налага от всички религии, е в основата.