Публикувана: 25 авг. 2008, 14:45 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2008, 12:33 ч.

хората, които не срещаме ...

6 383
110
1

1
...
4
5
6
...
8
Всички

# 60 26 авг. 2008, 10:48 ч.

София
Мнения: 1 176

Аз съм наясно, че ще има неразбиращи, недоумяващи.
Искам темата да носи удоволствие, когато се чете.
Да е пълна с размисли, да казва, да замисля, да е нещо по-различно, от това което пишем.
Аз споделих мисли, моментни. Нямам нужда да убеждавам никого в това.
Благодаря на тези, които се разпознаха. bouquet

# 61 26 авг. 2008, 10:48 ч.

Мнения: 1 547

Темата е страхотна. Аз често си мисля за всички тези, които живеят паралелни на моя животи - взирам се в балкони и прозорци, за да се вмъкна за минута в тяхната реалност; оглеждам по светофарите хора в коли и се чудя, какво ли си говорят, накъде ли са тръгнали, как изглеждат приятелите им. Знам, че има безброй люде, които никога няма да срещна, още толкова безброй, с които ще се разминавам тихомълком из магазини, летища и улици, и само една шепичка, с които животът ще ме събере. Бих искала да зная, дали не съм виждала настоящите си познати и преди, примерно като деца, на някой лагер, нещо такова... Интересно е, как се случва всичко, много е интересно.

# 62 26 авг. 2008, 10:54 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Темата ти ме подсеща за нещо, което понякога правя, когато разглеждам стари сними. От семейния аблум. На много от тях често случайно уловени са непознати хора - минаващи или стоящи наблизо. Заглеждала съм се в тези хора, попаднали в моя личен периметър и съм се чудила - тези образи без име и история дали са живи, колко ли са се променили , какво ли е станало и с техния живот за тези години. И зная, че никога няма да разбера отговорите. Че това ще останат едни призраци, които дори не е сигурно, че са са съществували и аз никога не ще срещна...

# 63 26 авг. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 3 034

поезията не винаги е разбираема, но пък е много красива. музиката - също.
ако едновременно с усещането за красота, ги и разберем, се получава нещо страхотно.
ако не ги разберем - може просто да усетим красотата.

не е нужно да се впуска човек в дисекционни уточнявания на всяка дума и израз.
достатъчно е да се отпусне и да остави сензитивността да го води.
това не е трактат по философия. по семиотика - също.
опит за споделяне на усещания и мисли е.

всъщност и философията не всеки я разбира. да не кажа повечето.

# 64 26 авг. 2008, 10:58 ч.

Мнения: 2 018

Цитат на: Ева на сц … 6 авг 2008, 10:28

Добре, де, аз, като не разбирам от кранове и сифони - не ходя в Наш дом. Просто е. hahaha

Това пък защо?

Авторката в началото на темата, каза че не смята, че ПРОПУСКА - сега твърди обратното! Как може да бъде разбрана според теб от тези, които не са я разбрали, когато всеки друг обяснява, какво е искала да каже, но не и тя!?

Подходих в темата много добронамерено - затова и зададох поясняващите си въпроси:
Кое я кара да мисли за това? и Мисли ли, че пропуска нещо?
... Както и да е - няма значение!

every me , явно си млада, търсеща и чувствителна личност! Бях такава преди време, но опита ми подсказа, че няма смисъл да хабя енергия в неща, които не зависят от мен. Няма смисъл да търся и да съжалявам за невъзможното. Разбира се, това е мое виждане!
Четох темата ти много задълбочено - иначе щях ли да цитирам толкова мнения?
Не мисля, че те интересуват моите отговори на въпросите ти - като плюс това съм отговорила на тях!!

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 11:05 от Бо_

# 65 26 авг. 2008, 11:01 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: crazy chick в вт, 26 авг 2008, 10:48

Бих искала да зная, дали не съм виждала настоящите си познати и преди, примерно като деца, на някой лагер, нещо такова... Интересно е, как се случва всичко, много е интересно.

Ето това изречение ме наведе на един спомен много интересен. Навремето имахме квартирантка 5 години по голяма от мен и в съседната къща нейни съученици бяха на квартира. Един ден имаше и други при тях на гости викаха нещо от там и тя им прави забележка, че е с мен, дъщерята на хазайката, а те, дай да я видим. Но аз бях 5 клас. Laughing

След години, когато вече се бях омъжила със съпруга ми случайно срещнахме тази моя квартирантка и се оказа, че единия от онези момчета тогава , гостите е бил той, но нито аз нито той сме могли да го знаем.

# 66 26 авг. 2008, 11:03 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Цитат на: every me в вт, 26 авг 2008, 10:22

Цитат на: Belle Fleur в пн, 25 авг 2008, 16:45

Замисляла съм се колко интересни хора има на света,които не познавам

Това е темата.

Така поставена темата придобива съвсем друг облик. Поне за мен. Защото това с липсването на непознати хора, които сме срещали преди, а сега не срещаме е някак много конкретно. Мен лично не ме влече да мисля точно за тези конкретни хора като за интересни. Не че не са. Но не знам защо точно в тях трябва да се вторачим. Може би доста хора точно за това се хванаха (и аз включително), понеже си акцентирала върху него в първия ти пост. Виж, ако беше въпроса за интересните хора, които никога не сме срещали и може би няма да срещнем - това е друго. Както сега си уточнила.

Да, наистина съм се замисляла, че има много интересни хора, които може би няма да срещна. Няма и как. Но съм сигурна, че животът ни среща точно с хората, които са ни нужни - и добри и лоши, и интересни, и не толкова - всякакви. Щом се случва така, значи има смисъл, във всяка среща. Ако умее човек да погледне вътре в тези неща ще разбере, че по този начин научава много. И за лошото и за доброто.

# 67 26 авг. 2008, 11:07 ч.

Мнения: 2 386

Твърде много удивителни за многоточкова тема като тази.. И всъщност не говорех на теб, Бо, няма защо да се чувстваш пряко обвързана с думите ми.

Изобщо, болно ми е за хубавата тема. Които не я разбират, няма да я разберат и със 100 обяснения. Които я - пишат по нея. Хората са различни. Просто е, пак казвам..

Додо, и аз, и аз съм така със снимките, но ми се е случвало да се запозная с един такъв човек от снимка години след това! Голямо дежавю ми беше! Grinning

# 68 26 авг. 2008, 11:07 ч.

Мнения: 984

Аз пък съм си правила следния експеримент. Преди пътувах често с влака София-Варна-София. Стоя си в купето и се опитвам да си представя хората в съседното купе. Колко са, как изглеждат, какво правят и т.н.
Всеки, който е пътувал често по 8часа и половина знае, че само четене и висене на прозореца в коридора са недостатъчни да изгонят скуката и досадата.

Веднъж така си представих, че в другто купе е един мой съученик от гимназията, който замина за Испания веднага след като завършихме, а бяхме много близки. Този човек така ми липсва понякога. Та мислех си ако е там - в съседното купе, ще е истинско щастие и невероятно хубаво. И така си потънах в мислите, че забравих да си осъществя експеримента. А именно - да надникна при следващото си излизане в коридора и да видя колко се разминават нещата. Те винаги на 100% се разминават, разбира се. Grinning

КАкто си блуждаех през прозореца, той застана в коридора на стъклото - той, същият за когото се бях замислила. Трябва да ви кажа, че сърцето ми прескочи. Имах чувството, че това е някакъв подарък от съдбата. Имахме цели 4 часа да говорим. Беше невероятно. Отивал при сестра си в София за няколко дни и после пак щеше да заминава.
Не съм го виждала от тогава.

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 11:15 от Мишона

# 69 26 авг. 2008, 11:09 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: dodo_dodo в вт, 26 авг 2008, 10:54

На много от тях често случайно уловени са непознати хора - минаващи или стоящи наблизо.

Преди време имах кратка връзка с левент, когото разпознах като случаен участник в една моя снимка, правена 10 години по-рано. Mr. Green

# 70 26 авг. 2008, 11:22 ч.

Бургас
Мнения: 1 270

Може би излишно се натоварвам емоционално от мисълта,че ще се размина в живота си с много хора,които биха ми донесли радост или познание.Но една моя много ценна позната често ми казва-научи се да разпознаваш знаците на съдбата.
В този контекст звучи примиренчески,или философски-да,има невидени места по света,има неоткрити любови,непознати хора...но не може всичко да видиш и с всеки да се срещнеш.Пратено ни е от съдбата с кого ще се сблъскаме за кратко по улиците на града,дори и всеки ден да го виждаме,с кого ще учим заедно,кой ще бъде наш съсед в купето на влака и после ще си тръгне завинаги.
Нека се радваме на възможностите,които ни се предлагат, да не съжаляваме за неща,които нямаме..

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 11:32 от Belle Fleur

# 71 26 авг. 2008, 11:30 ч.

Мнения: 3 268

Да,често дори се замислям за хората,които живеят някъде много далеч от мен и никога няма да науча за съществуването им и те за моето.Замислям се и за местата,които няма да видя...Но когато се замисля колко е голяма галактиката и как всъщност е безкрайна ме заболява главата.Ядосвам се,защото мозъкът ми не приема смисъла на безкрайността.

# 72 26 авг. 2008, 11:33 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

няма такива хора ...

# 73 26 авг. 2008, 11:51 ч.

Мнения: 3 423

Може да продължавате да триете, но
мнението ми си остава, че тази тема би
била понятна за мене само ако все пак
съм на някакви упойващи вещества. Не
искам да допускам, че разбралите темата
са под влияние на подобни вещества, та
затова твърдя само за себе си. Мейк лав...

# 74 26 авг. 2008, 11:58 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

какво толкова бях написала Shocked

все отлитам

Препоръчани теми

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

Мъж, жена или мечка?

Русия 2

Фауната около нас

Причина:

Причина: