Публикувана: 25 авг. 2008, 14:45 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2008, 12:33 ч.

хората, които не срещаме ...

6 364
110
1

1
2
3
4
...
8
Всички

25 авг. 2008, 14:45 ч.

София
Мнения: 1 176

За тези, които не знаем, че съществуват. Понеже сме на различни улици, квартали, градове.
Мислех си, колко ли съм пропуснала като не съм във Варна примерно, да виждам сутрин точно този мъж с онзи костюм или че не съм в Русе да пресичам на точно онзи светофар.
Изборът да съм в София, несъзнателно е ограничил възможността да срещна някого в Бургас, примерно.

Минавам често по едни и същи улици, тук, в София и често виждам едни и същи лица, свиквам да са там, поглеждам ги и подминавам. Но са там. Достатъчно ми е да ги видя там.

Искам да споделите дали сте се замисляли за хората, които не срещате и какви са те във вашите представи?
И имате ли непознати, които несъзнателно търсите с очи, сутрин, по път за работа?

# 1 25 авг. 2008, 14:49 ч.

Мнения: 1 187

Да не си в депресия? Мисля за местата, които не съм посетила, а хората - те се раждат и умират всяка минута, дори да искам не мога да ги видя всичките.

# 2 25 авг. 2008, 14:51 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: dididid в пн, 25 авг 2008, 14:49

Да не си в депресия?

Ни най-малко. Депресията не ми е присъща.

# 3 25 авг. 2008, 14:57 ч.

София
Мнения: 61

Aми да. Ето, знам, че ти съществуваш, но не съм те виждал... Wink

Иначе не съм мислил сериозно по този въпрос. И аз виждам едни и същи лица всяка сутрин и може би това ми дава някакво спокойствие, чувствам се добре когато видя същите лица които съм видял вчера, и оня ден... и мина пак по същата улица. Попринцип аз не обичам промените, трудно се приспособявам.

# 4 25 авг. 2008, 15:04 ч.

Мнения: 1 447

Често ми се случва да срещам едни и същи лица,но никога не съм се замисляла днес ако не ги срещна на какво се дължи.

# 5 25 авг. 2008, 15:04 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: every me в пн, 25 авг 2008, 14:45

За тези, които не знаем, че съществуват. Понеже сме на различни улици, квартали, градове.

Това, което не знам, че съществува, не ми липсва.
Но това, което знам, че го има, а пък не го срещам,
за това според мене си струва да поговорим някога.
Чалдисана, да не казвам безмислена, ми се струва темата...

# 6 25 авг. 2008, 15:08 ч.

Мнения: 2 018

Мисля, че в живота си се срещам и познавам, точно когото трябва да срещна и познавам! Не виждам смисъл да се замислям за останалите.
Кое те накара да се замислиш за това?
Имаш чувството, че нещо пропускаш ли?

# 7 25 авг. 2008, 15:16 ч.

София
Мнения: 1 176

Liska, точно за това, което го има, някъде там, говоря. Не срещам обаче. Понеже съм на друго място. Имам си визуална представа дори. Моя си.
Безмислено би било да търсиш смисъл в нещо, което не ти липсва. На мен ми липсва обаче, затова търся /има/ смисъл.

Цитат на: Бо_ в пн, 25 авг 2008, 15:08

Имаш чувството, че нещо пропускаш ли?

Пропускам не е думата.
Отбелязвам невъзможността да срещна.

# 8 25 авг. 2008, 15:20 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: every me в пн, 25 авг 2008, 15:16

Така, както си формулирала темата обаче става ясно,
че ти липсва нещо, което изобщо не знаеш, че го има.
А иначе си е съвсем в реда на нещата да не срещаш
някого само защото ти си тук, а той там, и да си липсвате.
Но пък иначе може да си писнете, така че кое избираш?!

# 9 25 авг. 2008, 15:23 ч.

Мнения: 111

Мисля, че ако човек трябва да срещне някого, но още не е, значи още не му е дошло времето на това събитие. За тези хора, които никога не срещаме, може бе не е нужно да ги срещаме. Иначе не знам доколко личният избор влияе върху съдбата. Ние хората дали имаме личен избор? Мислим си, че имаме, но...

# 10 25 авг. 2008, 15:29 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Да, замисляла съм се. Първият път беше, когато видях обща снимка на съучениците на дядо ми - такава с кръстчета над лицата и си харесах един негов съученик. Тотално разминаване във време и пространство.
Всеки е заел определено квадратче от схемата, но никак не е зле да можем да поглеждаме нещата отгоре и да действаме, сякаш не сме сами на тоя свят.

# 11 25 авг. 2008, 15:30 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: every me в пн, 25 авг 2008, 14:45

Искам да споделите дали сте се замисляли за хората, които не срещате и какви са те във вашите представи?

Не.Мисля за хората с които животът ми ме е срещнал по един или друг начин, а понякога и за тези с които предстои да ме срещне.
Нямам изградена представа за хората, които съществуват и живеят някъде, но които не познавам. Не се замислям за битието и ежедневието им. Изключение, разбира се е когато някоя новина, която касае живота на макар и непознати за мен хора ме заинтригува или развълнува.

Цитат на: every me в пн, 25 авг 2008, 14:45

И имате ли непознати, които несъзнателно търсите с очи, сутрин, по път за работа?

Не, нямам подобен навик.

# 12 25 авг. 2008, 15:31 ч.

Мнения: 1 187

Явно не съм дорасла за тази тема, не слушах много в часовете по философия

# 13 25 авг. 2008, 15:32 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Честно казано, такава мисъл само може да ми донесе радост. Не обичам безразборните контакти с хора и не чувствам да съм пропуснала факта, че не съм видяла костюмара в Русе или някоя кака във Варна.

# 14 25 авг. 2008, 15:39 ч.

Мнения: 2 401

Много ми се ще да се изкажа в темата, ама пусто изобщо не разбирам за какво говориш.
Често ли мислиш за това?

# 15 25 авг. 2008, 15:39 ч.

Мнения: 984

Преди няколко години постоянно отивайки на работа засичах на спирката един мъж, горе долу на моята възраст. Слизаше няколко спирки преди мен.
После спрях да го засичам, защото започнах да взимам по-ранния автобус.
Преди няколко дни ей така, без причина /а може би има някаква несъзната връзка, асоциация с други събития и места/ изникна това нещо в главата ми.
На другият ден го срещнах на улицата. Simple Smile

А той се загледа в мен: чудеше се откъде ме познава. Laughing

Странна работа.

Еври ми, разбирам те. Случвало ми се е. Темата ти си е формулирана както трябва.

# 16 25 авг. 2008, 15:45 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: минзухар в пн, 25 авг 2008, 15:39

Често ли мислиш за това?

Днес го мисля, да.
Утре няма, значи не, не е често.

Отбелязвам, че аз обръщам внимание на малките детайли. Срещам непознати сутрин и респективно не срещам други.
Споделих. Аз се замислих. Вие, ако искате. Пожелание е само.

Цитат на: Мишона в пн, 25 авг 2008, 15:39

Еври ми, разбирам те. Случвало ми се е. Темата ти си е формулирана както трябва.

Благодаря ти.

# 17 25 авг. 2008, 15:46 ч.

Мнения: 25 646

Откакто съществува интернет, този проблем не важи за мен.
Точно в него срещам всички онези хора, с които никога не бих се запознала в живота си.

ПП А в принца на бял кон не вярвам от ъъъъ...., може би от 30 години. Mr. Green

# 18 25 авг. 2008, 15:51 ч.

Мнения: 281

Цитат на: Liska в пн, 25 авг 2008, 15:20

А иначе си е съвсем в реда на нещата да не срещаш
някого само защото ти си тук, а той там, и да си липсвате.
Но пък иначе може да си писнете, така че кое избираш?!

Да си липсваме.

Grinning

# 19 25 авг. 2008, 16:28 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Как' Сийка в пн, 25 авг 2008, 15:46

Откакто съществува интернет, този проблем не важи за мен.
Точно в него срещам всички онези хора, с които никога не бих се запознала в живота си.

Да страхотно е. И аз се запознах от нета с хора, които иначе никога нямаше да срещна.

Иначе по темата замисляла съм се дори, че живеейки в неголям град също не срещам дори мои познати, които живеят тук, а едни и същи лица , с един и същ ритъм на живот, който съвпада с моя и така се засичаме.
Но да ми липсват, не, не мисля. Никой когото не познавам не може да ми липсва.

# 20 25 авг. 2008, 16:45 ч.

Бургас
Мнения: 1 268

Много поетично заглавие,като начало на стих..
Замисляла съм се колко интересни хора има на света,които не познавам.Как се случва да се срещнеш за кратко с някой,който ти открива цял един нов свят.Колко е ограничен периметъра ни на съществуване.Става ми тъжно,че има толкова места на света,които няма да видя.Такива мисли ми навява тази тема.Също така се замислям понякога за стари приятели,с които живея в един и същи град,а не срещам никога.

# 21 25 авг. 2008, 16:49 ч.

София
Мнения: 6 799

Мисля, че ако е жизнено важно да срещна някого, то непременно ще го срещна, независимо къде живее и откъде минава по принцип. Grinning

# 22 25 авг. 2008, 16:52 ч.

Мнения: 3 092

Цитат на: минзухар в пн, 25 авг 2008, 15:39

Много ми се ще да се изкажа в темата, ама пусто изобщо не разбирам за какво говориш.

и аз съм така , наистина не мога да усетя липсата на нещо дето не ми липсва понеже не го виждам .... newsm78

леле , много съм зле .Явно малко пън си падам Tired

# 23 25 авг. 2008, 16:59 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: Belle Fleur в пн, 25 авг 2008, 16:45

Много поетично заглавие,като начало на стих...

Цитат на: Klemy в пн, 25 авг 2008, 16:49

Хващат се някой от вас за репликата, че ми липсват тези, които не срещам. Липсва ми това, че не мога да ги срещна днес. И утре, разминаваме се. Не са конкретни хора, няма как да са.
Има два въпроса, които съм задала в темата си? Мисля, че те са ясни.

# 24 25 авг. 2008, 17:31 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: every me в пн, 25 авг 2008, 14:45

...И имате ли непознати, които несъзнателно търсите с очи, сутрин, по път за работа?...

Обичам нещата ми да са подредени. И изобщо живота ми. Обичам като минавам по някоя улица да срещам определени непознати. Ако ги няма съм готова да се върна и да мина отново - да ги предизвикам да се появят. С две думи: обичам непознатите, които редовно срещам и изпитвам жизненоважна необходимост те да са там и да ме чакат... Поглеждам към прозорците, зад които някога са живели хора, които познавам - опитвала съм да не го правя, но не мога да се спра. Въпреки, че са минали повече от 15 години... Обичам да мисля за нещата от живота...
Когато бях малка винаги имах чувството, че когато постигна нещо, губя друго. Че ако се преместя да живеяя в Русе, никога няма да ми се случат нещата, които бих имала, ако живеех във Варна... И че като спечеля момче, губя друго, по-хубаво и по-добро момче (което не съм срещнала, но ако го срещна, няма да съм свободна). И изобщо страдах от една особена нерешителност по този повод...
Откакто се научих да не мисля обаче, спрях да си задавам подобни въпроси... И все пак любопитството все още ме изкушава от време на време...

П.П. Много ми липсват и познатите - често ми се иска да съм с приятели 24/7 с децата си, да живеем в една обща къща, да споделяме радости и тревоги някъде далеч от цивилизацията... Криво ми е, че всеки пое по свой собствен път и вече нямаме време да сме толкова близки, колкото бяхме някога... Да се събуждаме и да заспиваме заедно... Като затворя очи да почувствам черешка на устните си... И много други неща... Липсват ми!

# 25 25 авг. 2008, 18:02 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: every me в пн, 25 авг 2008, 14:45

И имате ли непознати, които несъзнателно търсите с очи, сутрин, по път за работа?

Ами айде като искаш конкретно по въпросите ще разкажа за един мой как да го нарека - флирт само с очи, продължил години с един мъж. Никога не съм се запознала с него, макар, че видимо имаше огромно привличане между нас. Не че не е било възможно да се запознаем, но така си остана висящо. Понеже града ни е малък , центъра още повече и се засичахме много често и се изпивахме с очи, ако мога така да се изразя. Дори научих името му от други хора, разни неща от житието му и макар, че никога не съм имала проблем със запознанствата, за това някак си нямах и желание може би да се осъществи, но размяната на погледи и усмивки продължи много дълго време. Дори и сега когато се видим, макар и много рядко, поради това, че се преместих да живея в друг район, пак си разменяме продължителни погледи, някак заради неосъщественото запознанство може би...

# 26 25 авг. 2008, 18:05 ч.

Мнения: 335

Да не срещнеш непознат в Русе (където не си) е като да срещнеш непознат в София (където си).

Имаше навремето едно филмче (класика) за двама съседи, които не се понасят и бързат да се спасят от куцуза си да живеят врата до врата като се забият час по-скоро в нета.
Там всеки се беше запознал с Невероятния Друг.

Макар и виртуално, всеки от тези двамата реални съседи си беше намерил Непознатия, когото би искал да срещне.
И единият (той), и другият съсед (тя) си определиха срещи - всеки със своя виртуален идеал, тръпнейки да зазберат как изглеждат идеалите им на живо.
Знаете какво стана, нали.

Срещнаха се двамата.

Който се нерви от стилистиката на темата, може да си я опрости:

Цитат на: Belle Fleur в пн, 25 авг 2008, 16:45

... колко интересни хора има на света,които не познавам...

На мен ми харесва и така.

# 27 25 авг. 2008, 18:13 ч.

Мнения: 335

"Имаше едно филмче" Laughing

и за обратния случай.

Колко очарователно може да бъде едно непознанство.
И колко страшно може да стане, ако това се промени.
Казваше се "Горчива луна"

Тъй че, понякога е добре нещата да си останат така, както, когато аха да започнат:

Цитат на: PASIвната стъпка в пн, 25 авг 2008, 18:02

...ще разкажа за един мой как да го нарека - флирт само с очи, продължил години с един мъж. Никога не съм се запознала с него, макар, че видимо имаше огромно привличане между нас...

# 28 25 авг. 2008, 18:20 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Холограма в пн, 25 авг 2008, 18:13

Тъй че, понякога е добре нещата да си останат така, както, когато аха да започнат:

Цитат на: PASIвната стъпка в пн, 25 авг 2008, 18:02

Да, това казвам, че интуицията ми така ме е водила, със сигурност, който ме познава, знае, че ако съм целяла запознанство, нямаше да ми се размине. Wink

Разказах го само защото е интересен случай по темата. Simple Smile

# 29 25 авг. 2008, 18:25 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: Холограма в пн, 25 авг 2008, 18:05

Да не срещнеш непознат в Русе (където не си) е като да срещнеш непознат в София (където си).

Но да срещнеш непознат в Русе е съвсем различно от това да срещнеш непознат в София Crossing Arms

# 30 25 авг. 2008, 19:12 ч.

Мнения: 940

Аз всеки ден се питам какви са хората, които пишат в този форум. Иска ми се да се срещна с много от тях. Обаче от опит знам, че хората са малко по-различни когато са във виртуалния свят. Някой са по-лоши, други са по-добри.
Всяка сутрин се виждам с почти едни и същи хора. Ако тръгна в 8 виждам едни, ако тръгна в 9--съвсем други. И на връщане така. И в квартала, и навсякъде.
Понякога искам да се запозная с тези хора, да ги питам нещо--за някоя дреха, обувки, чанта, раница, храна, песен която слушат. Но знам, че няма да са въодушивени от въпросите ми. Затова си ги задавам на ум.
Преди живях в една друга държава. Там нямаше незададени вупроси, и флирт само с очи. Всичко беше открито и изказано. Може би така ми харесваше повече.

# 31 25 авг. 2008, 21:08 ч.

Мнения: 592

Първото нещо което видях в този форум беше аватара на авторката и и писах, че е страхотен - сега в унисон с темата казвам, че е по-добре да не го бях виждал. Без да изпадам в подробности съм съгласен с Лиска и dididid! Животът и светът затова са интересни, защото са непознаваеми от единицата човек, но сме устроени да търсим. Каквото видим - добре, каквото пропуснем, други ще го видят. Така цялото човечество върви напред. Но да се замисля...... Naughty

# 32 25 авг. 2008, 21:10 ч.

Мнения: 919

Цитат на: Klemy в пн, 25 авг 2008, 16:49

и аз така мисля Peace

# 33 25 авг. 2008, 21:11 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: notar в пн, 25 авг 2008, 21:08

Първото нещо което видях в този форум беше аватара на авторката и и писах, че е страхотен - сега в унисон с темата казвам, че е по-добре да не го бях виждал.

Малко развитие на тази мисъл ще мога ли да получа?
Благодаря.

# 34 25 авг. 2008, 21:22 ч.

Мнения: 1 008

Минавайки понякога покрай павилиончето (сега полуразрушено) за вестници се замислям как е леличката, която продаваше там, не ми липсва, но се сещам за нея.
Когато карам колата на автомивка се сещам за момчето, което някъде 2 години почистваше автомобила, но сега вече не работи там.
Тези хора не ми липсват, просто мястото само ми напомня за тях. Липсва ми човек, който за съжаление никога повече няма да мога да видя дори и за миг, поне не на този свят.
П.С. искам да видя Liska.

# 35 25 авг. 2008, 21:31 ч.

Мнения: 482

Понякога, като пътувам с автобуса, си давам сметка, че това, което ме свързва с всички тези хора (а и с останалите на тоя свят), е , че живеем по едно и също време и си делим тая земя. Господ ни ги е дал за компания, за общество, и колкото и да не харесваме някои типажи, имаме много общо - въздух, земя, отговорности.
Ето това си мисля аз

# 36 25 авг. 2008, 22:01 ч.

Мнения: 4 292

Преди време, когато водих малкия на ясла, срещах по пътя една жена. Разминавахме се винаги на едно и също място, по едно и също време. Чудя се, ако сега пак мина по същия маршрут, дали отново ще я засека?
Четейки темата ти, просто се сетих за нея, не знам защо.

# 37 25 авг. 2008, 22:41 ч.

Мнения: 3 034

да, замисляла съм се. преди време даже доста често мислех за това.
истината е, че няма как да видя едни и същи хора по едно и също време на едно и също място, защото аз самата винаги съм в различност.
нямам режим, нямам график, всичко се случва почти в последния момент, спонтанно.

но съм си мислила за хилядите малки неща - хора, жестове, усещания, които пропускам. понякога ми е мъчно за тях, но по-често не, защото си ги измислям.

аз също обичам детайлите. важни са ми.

благодаря за темата, хареса ми. bouquet

# 38 25 авг. 2008, 22:56 ч.

Мнения: 5 940

Мислела съм за тях. Най-често, когато наличните са ми били недостатъчни като пълнота на усещанията. Хората, които не срещаме са по-чисти в представите ни, по-лесно ни е да ги нарисуваме до нашата идея за тях, по-удобно ни е да ги харесваме. Реално сигурно и те поразително приличат на всички наоколо, с всичките им достойнства и несъвършенства.

# 39 25 авг. 2008, 23:01 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: iviche в пн, 25 авг 2008, 22:41

...

Такива размисли исках да прочета. Аз благодаря.

Цитат на: valerie в пн, 25 авг 2008, 22:56

Хората, които не срещаме ... по-удобно ни е да ги харесваме.

Да, именно.

# 40 25 авг. 2008, 23:04 ч.

София
Мнения: 23 098

Пътувайки с колата и минавайки през разни селца, много обичам да гледам къщичките и винаги се питам или се опитвам да си представя какви хора живеят там, или може би само някой самотен старец... Ако са разрушени или пред разпад се чудя как са изглеждали къщите навремето и колко оживени са били от детски смях. И ми става някакси мъчно Sad

# 41 25 авг. 2008, 23:07 ч.

Варна
Мнения: 1 423

По двата въпроса, поставени от авторката - не, не се замислям, не ги търся, не ми липсват. Не изпитвам носталгия по неща и хора, които реално не познавам. Интерес - може би, понякога. Това е друго обаче - за да има интерес, трябва да има обект, трябва да има опознаване, което автоматично отхвърля категорията "непознат". Пффффффф че завъртяно Crazy

Но темата е интересна, предразполага към размисли Peace

# 42 25 авг. 2008, 23:45 ч.

Варна
Мнения: 34

Замисляла съм се за хората, които вече не виждам по една или друга причина, но пък съм имала някакъв контакт с тях. Те ми липсват, чудя се какво правят, как им минава деня сега, когато не участвам в него. За тези, които не виждам не мисля, нито ми липсват.

Имах период преди около 5 години, в който се разминавах всяка сутрин с един младеж, много приятен, на път за работа. Никога не съм се запознавала с него, а много исках. Срещах го всяка сутрин около година. Но смених работата, впоследствие и града. Какво беше учудването ми като го видях наскоро по същата улица, когато бях в този град на гости. Изведнъж се върнах 5 г. назад и сякаш нищо не се беше променило за него, той работеше на същото място, само косата му беше малко прошарена. Исках да го спра, да му кажа нещо, но какво, така и отминах. И той ме позна, защото се вгледа в мен. И сигурно по-вече няма да го видя.
Та така, за това се сетих, докато четях темата Peace

# 43 25 авг. 2008, 23:53 ч.

София
Мнения: 5 759

Замисляла съм се, да. За хората, които не мога да срещна никога, защото ни делят години, минути, морета, улици... За това дали нямаше да съм друга, дали животът ми щеше да е съвсем различен, ако ги познавах. Предпочитам вече да не го правя, така ми е по-лесно Rolling Eyes

Непознати не търся, може би. Познати ми липсват, но това е друга тема.
Не знам защо, темата малко ме натъжава. Само на мен ли ми действа така? Rolling Eyes

Но ми харесва. bouquet

# 44 25 авг. 2008, 23:58 ч.

Мнения: 516

Темата прилича на преливане от пусто в празно. Много думи, никакъв смисъл.

# 45 26 авг. 2008, 00:21 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в пн, 25 авг 2008, 23:58

Темата прилича на преливане от пусто в празно. Много думи, никакъв смисъл.

Това разбира се е твоето мнение. Аз мисля, че има смисъл. Може би защото и аз понякога съм имала същите мисли като авторката на темата. Понякога заради едно или друго, се замисля човек за пропуснатите възможности и хората, които НЕ познава и може би никога няма да види.

Може да ви се стори странно, но преди години като летях сама до Париж, в самолета до мен стоеше възрастна (много симпатична и мила) дама, французойка. На слизане се замислих, че повече никога няма да я видя. Няма да знам какво е станало с нея и дали, и кога е починала Rolling Eyes

# 46 26 авг. 2008, 00:36 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: БУБА в вт, 26 авг 2008, 00:21

Може да ви се стори странно, но преди години като летях сама до Париж, в самолета до мен стоеше възрастна (много симпатична и мила) дама, французойка. На слизане се замислих, че повече никога няма да я видя. Няма да знам какво е станало с нея и дали, и кога е починала Rolling Eyes

Мооомент!
Това е жена, която си виждала, тоест, познаваш.
Познаваш уханието й, познаваш погледа и, стига.
Авторката говори за блуждаенето по някого, дето
никога не си виждала, но подозираш, че може би
живее някъде и евентуално би могла да го видиш,
ако евентуално се беше позиционирала при него.
Нещо като да ти липсва някое семейство от Бутан
или три-четири хлапета с издути коремчета я от
Руанда, я от Суринам. А защо не и муджахидин или
поне някой от Ал Каида, но и от Френския легион.
Да, определено липсват доста от тези човечища.
И често се замисляме какво ли би било, ако може би
съвсем случайно минат, може би, може би, може би
след толкова години, може би, може би. Но и дали.
Отнесена работа, та чак чалдисана.

# 47 26 авг. 2008, 00:42 ч.

София
Мнения: 1 176

Как се нарича състоянието, в което някой не разбира дадено усещане за друг, но се опитва да му докаже, че усещането, което е усетил, не е онова, за което е попитал?

Няма нужда да обяснява някой вместо мен, какво съм искала да попитам.
Темата не е за всеки.
Благодаря на пишещите по нея.

# 48 26 авг. 2008, 00:46 ч.

Мнения: 1 910

Някъде беше казано, че срещаме книгата, когато сме готови за нея. Горе долу такава ми е постановката за хората. Хората, които е трябвало да са около нас по един или друг начин ще се окажат там. Тези, за които не е речено - няма да бъдат в живота ни, дори и да е положено двупосочно усилие.
Така че не се терзая особено, кой съм пропуснала да срещна в София, защото съм се преместила на 2000км, от там. На новото място ще срещана други хора, които пък е нямало да срещна в БГ... и така. Grinning

Между другото, ако някой познава някоя Деси, която е живеела на Витошка в София, а сега в Бреда, Холандия ...много ще съм благодарна, ако й каже, че съм питала за нея... и ако може да се свържем някак си... Blush

# 49 26 авг. 2008, 00:59 ч.

Мнения: 3 835

Много ми харесва темата, и ми е интересна, което много рядко се случва. Да не кажа, че отдавна не си спомням да ми е била интересна някоя тема.
Темата е за нещо повече от това, което можем да видим и докоснем, сега, в настоящия момент. Ограниченията и ползите от настоящето, би трябвало да са ни ясни.

# 50 26 авг. 2008, 01:08 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: every me в вт, 26 авг 2008, 00:42

Кажи поне в правилната посока ли пишем, да не се окаже , че ние си отговаряме, а теб това изобщо не те интересува. Thinking

# 51 26 авг. 2008, 01:17 ч.

София
Мнения: 1 176

Интересува ме всичко по темата. Въпросът ми беше разбран, от който трябва. Grinning

# 52 26 авг. 2008, 04:21 ч.

Мнения: 2 386

Страхотна тема! Странно колко много хора не я разбират..

Аз съм като теб. Правя това от дете, но не толкова заради липси някакви (макар да съм се усещала, че в такива моменти съм по-склонна), а заради усещането, тръпката, самата идея. Дори често си представях, че влизам в ей това балконче на 8-я етаж в някой град или в ей тази къщичка, докато пътувам с влак или автобус покрай тях. И срещам хората, които не съм срещнала.. И живея живота, който не съм живяла..

Hug

Като малка си представях, че живея в Бургас. Нямам представа защо, но си представях блоковете, хората които ще срещам там, училището, в което ще уча, усещанията, които ще ми донесе този нов живот и т.н. Омъжих се за бургазлия. Laughing

Извинявай, малко изместих темата в посока ''хората, които не срещаме и усещанията ни като/ако ги срещнем''. Без да искам, просто се развълнувах, никога не съм си мислила, че ще говоря за това. Blush

После пак ще пиша. Искам само да кажа, че вярвам в нещо много наивно - хората, които не срещаме, но за които мислим.. рано или късно се появяват в живота ни. И ние някак си разбираме, че това са точно те. И това няма нищо общо с любовта...
Май трябваше да ти пратя ЛС. Crazy

# 53 26 авг. 2008, 09:53 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: Ева на сцена в вт, 26 авг 2008, 04:21

Страхотна тема!

Извинявай, малко изместих темата в посока ''хората, които не срещаме и усещанията ни като/ако ги срещнем''. Без да искам, просто се развълнувах, никога не съм си мислила, че ще говоря за това. Blush

Колко се радвам да те прочета, идея си нямаш. Grinning

Аз бях в колебание да пусна подобна тема, точно защото не исках да се стига до момента, в който ще ми се наложи многократно да обясня какво съм искала да разбера. Понеже е усещане и не знам дали всичко го разбират.
По-скоро вече знам, че не всички го разбират.

# 54 26 авг. 2008, 09:59 ч.

Мнения: 2 018

Наистина се опитвам се да те разбера, но няма как да се получи, ако ти самата не се разбираш!
Попитах те, дали имаш чувството, че пропускаш нещо. Ти ми отговори - не! По-скоро било "Отбелязвам невъзможността да срещна."

Няколко човека, казват, че са те разбрали, но техните примери са съвсем различни с това, което казваш ти! Те дават примери с хора, които са виждали! Кой те разбра наистина?

Отбелязваш, че са ти допаднали мислите на iviche - но тя пише, че чувства, че пропуска - "хора, жестове, усещания, които пропускам. понякога ми е мъчно за тях, но по-често не, защото си ги измислям." А това не важи за теб, нали, every me.

Буба - също говори за "пропуснати възможности и хора" - и тя говори за друго! Примерът, който е дала също не отговаря на темата!

Цитат на: every me в вт, 26 авг 2008, 00:42

Как се нарича състоянието, в което някой не разбира дадено усещане за друг, но се опитва да му докаже, че усещането, което е усетил, не е онова, за което е попитал?Няма нужда да обяснява някой вместо мен, какво съм искала да попитам.

Няма нищо лошо в това, някой да те помоли да се поясниш. И аз го правя в момента. Подчертаното изречение ми е крайно непонятно!

Ева, но авторката не говори само за Бургас или някъде си там, а за невъзможността да срещне всички хора едновременно, защото ако е в Бургас например, няма как да срещне хора от Варна и ще "отбележи невъзможността" да срещне тях. Все едно да се замисля, защо не мога да минавам през стени Rolling Eyes

.

"Темата не е за всеки" - Започвам да се чувствам много проста и нечувствителна! Иначе, тези, които сте дали примери, ви разбирам! Но думите на авторката противоречат с тях.
А ти, every me, можеш ли да дадеш пример, за да те разбера какво искаш да кажеш?

# 55 26 авг. 2008, 10:15 ч.

Бургас
Мнения: 1 268

И моя отговор беше цитиран като принизяващ темата.Какво да се прави,явно не съм дорасла до философските нива на авторката.

# 56 26 авг. 2008, 10:22 ч.

София
Мнения: 1 176

Тези, които са писали по темата, разбира се, че са дали различни примери. Други хора са, с техните усещания.

Цитат на: Бо_ в вт, 26 авг 2008, 09:59

Отбелязваш, че са ти допаднали мислите на iviche - но тя пише, че чувства, че пропуска - "хора, жестове, усещания, които пропускам. понякога ми е мъчно за тях, но по-често не, защото си ги измислям." А това не важи за теб, нали, every me.

Напротив. Не ги виждам, пропускам ги.

Цитат на: Бо_ в вт, 26 авг 2008, 09:59

Няколко човека, казват, че са те разбрали, но техните примери са съвсем различни с това, което казваш ти! Те дават примери с хора, които са виждали! Кой те разбра наистина?

Има въпрос за "познатите" познати, които срещаме сутрин.
Ти не знам всъщност чете ли темата?
Доста писаха по нея всъщност.

Цитат на: Belle Fleur в пн, 25 авг 2008, 16:45

Замисляла съм се колко интересни хора има на света,които не познавам

Това е темата.

Цитат на: Mомиче от праскови в пн, 25 авг 2008, 17:31

С две думи: обичам непознатите, които редовно срещам и изпитвам жизненоважна необходимост те да са там и да ме чакат...

Това също.

Да не забравяме, че и доста са написали това:

Цитат на: Клото в пн, 25 авг 2008, 22:01

Четейки темата ти, просто се сетих за нея, не знам защо.

Цитат на: iviche в пн, 25 авг 2008, 22:41

да, замисляла съм се.

Исках да се замислим.
Ако сте усещали и ако изобщо е от значение това.
Исках да чета подобни мисли, когато някой си представя някого, измисля си го, или когато пътува, или когато сутрин вижда, че този, който е свикнал да вижда, липсва.

Цитат на: Бо_ в вт, 26 авг 2008, 09:59

Подчертаното изречение ми е крайно непонятно!

Подчертаното изречение беше към Лиска. Кое не разбра? Няма как някой друг да опише усещанията ми, особено и когато не ги усеща. Сега по ясна ли съм за теб?

Ева, много добре разбра.

Нали се сещаш, че за да пусна темата съм се замислила, представила съм си, измислила съм си, изкочил е в съзнанието ми някой, който е някъде там.

Бо, има два въпроса, можеше да се опиташ да отговориш на тях.

Цитат на: Бо_ в вт, 26 авг 2008, 09:59

"Темата не е за всеки" - Започвам да се чувствам много проста и нечувствителна! Иначе, тези, които сте дали примери, ви разбирам! Но думите на авторката противоречат с тях.

Как мислиш, че се чувствам аз в момента? Tired

# 57 26 авг. 2008, 10:28 ч.

Мнения: 2 386

Добре, де, аз, като не разбирам от кранове и сифони - не ходя в Наш дом. Просто е. hahaha

И не мога да разбера защо такава мила, сладко - носталгично- философска тема трябва да се.. не мога да намеря думата.
Бо, не си ме разбрала и мен съвсем, но нищо.
Три пъти казах ''разбрала'' в три изречения. Тук е нощ, лягам си и да знаете, че съм времево дискриминирана. Crossing Arms

# 58 26 авг. 2008, 10:34 ч.

Мнения: 984

Аз искам да срещна един точно определен човек. Даже съм си измислила, ако някога го срещна какво да му кажа и какво да го попитам. Трябват ми пет минути, за да изкажа мислите си.

Искам да споделя, че често мисля за хора, които знам че съществуват, но никога няма да срещна. Обикновени хора. Знам как се е стекъл животът им и нищо не мога да направя, освен да се моля за тях, за получат своят шанс.

Покрай един човек, за когото се грижех преди време, осъзнах че животът не е само тук и сега, а има и отвъд: мислиш за някого и го срещаш, знаеш, че нещо ще се случи и то се случва. Знаеш, че необратимостта на ежедневието е необходима, за да дава основа на човешкия живот, ако нещата можеха да се връщат назад свят нямаше да има.

Лиске, арогантна си. Изключи си шлайфа. На никого тук май не е нужен. Не се заяждам, искам да подчертая.

# 59 26 авг. 2008, 10:42 ч.

Мнения: 2 759

Това всъщност е една много красива тема bouquet

. По-късно ще пиша още, защото в мен останаха много неизказани неща, мисли, чувства... желания...

# 60 26 авг. 2008, 10:48 ч.

София
Мнения: 1 176

Аз съм наясно, че ще има неразбиращи, недоумяващи.
Искам темата да носи удоволствие, когато се чете.
Да е пълна с размисли, да казва, да замисля, да е нещо по-различно, от това което пишем.
Аз споделих мисли, моментни. Нямам нужда да убеждавам никого в това.
Благодаря на тези, които се разпознаха. bouquet

# 61 26 авг. 2008, 10:48 ч.

Мнения: 1 547

Темата е страхотна. Аз често си мисля за всички тези, които живеят паралелни на моя животи - взирам се в балкони и прозорци, за да се вмъкна за минута в тяхната реалност; оглеждам по светофарите хора в коли и се чудя, какво ли си говорят, накъде ли са тръгнали, как изглеждат приятелите им. Знам, че има безброй люде, които никога няма да срещна, още толкова безброй, с които ще се разминавам тихомълком из магазини, летища и улици, и само една шепичка, с които животът ще ме събере. Бих искала да зная, дали не съм виждала настоящите си познати и преди, примерно като деца, на някой лагер, нещо такова... Интересно е, как се случва всичко, много е интересно.

# 62 26 авг. 2008, 10:54 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Темата ти ме подсеща за нещо, което понякога правя, когато разглеждам стари сними. От семейния аблум. На много от тях често случайно уловени са непознати хора - минаващи или стоящи наблизо. Заглеждала съм се в тези хора, попаднали в моя личен периметър и съм се чудила - тези образи без име и история дали са живи, колко ли са се променили , какво ли е станало и с техния живот за тези години. И зная, че никога няма да разбера отговорите. Че това ще останат едни призраци, които дори не е сигурно, че са са съществували и аз никога не ще срещна...

# 63 26 авг. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 3 034

поезията не винаги е разбираема, но пък е много красива. музиката - също.
ако едновременно с усещането за красота, ги и разберем, се получава нещо страхотно.
ако не ги разберем - може просто да усетим красотата.

не е нужно да се впуска човек в дисекционни уточнявания на всяка дума и израз.
достатъчно е да се отпусне и да остави сензитивността да го води.
това не е трактат по философия. по семиотика - също.
опит за споделяне на усещания и мисли е.

всъщност и философията не всеки я разбира. да не кажа повечето.

# 64 26 авг. 2008, 10:58 ч.

Мнения: 2 018

Цитат на: Ева на сц … 6 авг 2008, 10:28

Добре, де, аз, като не разбирам от кранове и сифони - не ходя в Наш дом. Просто е. hahaha

Това пък защо?

Авторката в началото на темата, каза че не смята, че ПРОПУСКА - сега твърди обратното! Как може да бъде разбрана според теб от тези, които не са я разбрали, когато всеки друг обяснява, какво е искала да каже, но не и тя!?

Подходих в темата много добронамерено - затова и зададох поясняващите си въпроси:
Кое я кара да мисли за това? и Мисли ли, че пропуска нещо?
... Както и да е - няма значение!

every me , явно си млада, търсеща и чувствителна личност! Бях такава преди време, но опита ми подсказа, че няма смисъл да хабя енергия в неща, които не зависят от мен. Няма смисъл да търся и да съжалявам за невъзможното. Разбира се, това е мое виждане!
Четох темата ти много задълбочено - иначе щях ли да цитирам толкова мнения?
Не мисля, че те интересуват моите отговори на въпросите ти - като плюс това съм отговорила на тях!!

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 11:05 от Бо_

# 65 26 авг. 2008, 11:01 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: crazy chick в вт, 26 авг 2008, 10:48

Бих искала да зная, дали не съм виждала настоящите си познати и преди, примерно като деца, на някой лагер, нещо такова... Интересно е, как се случва всичко, много е интересно.

Ето това изречение ме наведе на един спомен много интересен. Навремето имахме квартирантка 5 години по голяма от мен и в съседната къща нейни съученици бяха на квартира. Един ден имаше и други при тях на гости викаха нещо от там и тя им прави забележка, че е с мен, дъщерята на хазайката, а те, дай да я видим. Но аз бях 5 клас. Laughing

След години, когато вече се бях омъжила със съпруга ми случайно срещнахме тази моя квартирантка и се оказа, че единия от онези момчета тогава , гостите е бил той, но нито аз нито той сме могли да го знаем.

# 66 26 авг. 2008, 11:03 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Цитат на: every me в вт, 26 авг 2008, 10:22

Цитат на: Belle Fleur в пн, 25 авг 2008, 16:45

Замисляла съм се колко интересни хора има на света,които не познавам

Това е темата.

Така поставена темата придобива съвсем друг облик. Поне за мен. Защото това с липсването на непознати хора, които сме срещали преди, а сега не срещаме е някак много конкретно. Мен лично не ме влече да мисля точно за тези конкретни хора като за интересни. Не че не са. Но не знам защо точно в тях трябва да се вторачим. Може би доста хора точно за това се хванаха (и аз включително), понеже си акцентирала върху него в първия ти пост. Виж, ако беше въпроса за интересните хора, които никога не сме срещали и може би няма да срещнем - това е друго. Както сега си уточнила.

Да, наистина съм се замисляла, че има много интересни хора, които може би няма да срещна. Няма и как. Но съм сигурна, че животът ни среща точно с хората, които са ни нужни - и добри и лоши, и интересни, и не толкова - всякакви. Щом се случва така, значи има смисъл, във всяка среща. Ако умее човек да погледне вътре в тези неща ще разбере, че по този начин научава много. И за лошото и за доброто.

# 67 26 авг. 2008, 11:07 ч.

Мнения: 2 386

Твърде много удивителни за многоточкова тема като тази.. И всъщност не говорех на теб, Бо, няма защо да се чувстваш пряко обвързана с думите ми.

Изобщо, болно ми е за хубавата тема. Които не я разбират, няма да я разберат и със 100 обяснения. Които я - пишат по нея. Хората са различни. Просто е, пак казвам..

Додо, и аз, и аз съм така със снимките, но ми се е случвало да се запозная с един такъв човек от снимка години след това! Голямо дежавю ми беше! Grinning

# 68 26 авг. 2008, 11:07 ч.

Мнения: 984

Аз пък съм си правила следния експеримент. Преди пътувах често с влака София-Варна-София. Стоя си в купето и се опитвам да си представя хората в съседното купе. Колко са, как изглеждат, какво правят и т.н.
Всеки, който е пътувал често по 8часа и половина знае, че само четене и висене на прозореца в коридора са недостатъчни да изгонят скуката и досадата.

Веднъж така си представих, че в другто купе е един мой съученик от гимназията, който замина за Испания веднага след като завършихме, а бяхме много близки. Този човек така ми липсва понякога. Та мислех си ако е там - в съседното купе, ще е истинско щастие и невероятно хубаво. И така си потънах в мислите, че забравих да си осъществя експеримента. А именно - да надникна при следващото си излизане в коридора и да видя колко се разминават нещата. Те винаги на 100% се разминават, разбира се. Grinning

КАкто си блуждаех през прозореца, той застана в коридора на стъклото - той, същият за когото се бях замислила. Трябва да ви кажа, че сърцето ми прескочи. Имах чувството, че това е някакъв подарък от съдбата. Имахме цели 4 часа да говорим. Беше невероятно. Отивал при сестра си в София за няколко дни и после пак щеше да заминава.
Не съм го виждала от тогава.

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 11:15 от Мишона

# 69 26 авг. 2008, 11:09 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: dodo_dodo в вт, 26 авг 2008, 10:54

На много от тях често случайно уловени са непознати хора - минаващи или стоящи наблизо.

Преди време имах кратка връзка с левент, когото разпознах като случаен участник в една моя снимка, правена 10 години по-рано. Mr. Green

# 70 26 авг. 2008, 11:22 ч.

Бургас
Мнения: 1 268

Може би излишно се натоварвам емоционално от мисълта,че ще се размина в живота си с много хора,които биха ми донесли радост или познание.Но една моя много ценна позната често ми казва-научи се да разпознаваш знаците на съдбата.
В този контекст звучи примиренчески,или философски-да,има невидени места по света,има неоткрити любови,непознати хора...но не може всичко да видиш и с всеки да се срещнеш.Пратено ни е от съдбата с кого ще се сблъскаме за кратко по улиците на града,дори и всеки ден да го виждаме,с кого ще учим заедно,кой ще бъде наш съсед в купето на влака и после ще си тръгне завинаги.
Нека се радваме на възможностите,които ни се предлагат, да не съжаляваме за неща,които нямаме..

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 11:32 от Belle Fleur

# 71 26 авг. 2008, 11:30 ч.

Мнения: 3 268

Да,често дори се замислям за хората,които живеят някъде много далеч от мен и никога няма да науча за съществуването им и те за моето.Замислям се и за местата,които няма да видя...Но когато се замисля колко е голяма галактиката и как всъщност е безкрайна ме заболява главата.Ядосвам се,защото мозъкът ми не приема смисъла на безкрайността.

# 72 26 авг. 2008, 11:33 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

няма такива хора ...

# 73 26 авг. 2008, 11:51 ч.

Мнения: 3 423

Може да продължавате да триете, но
мнението ми си остава, че тази тема би
била понятна за мене само ако все пак
съм на някакви упойващи вещества. Не
искам да допускам, че разбралите темата
са под влияние на подобни вещества, та
затова твърдя само за себе си. Мейк лав...

# 74 26 авг. 2008, 11:58 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

какво толкова бях написала Shocked

все отлитам

# 75 26 авг. 2008, 11:59 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

като знам че има мърнайсет милиарда човека които не съм видял, хич не ми пука за тях. Радвам се за тези които съм видял (или не толкова) какво значение има някой в Русе за мен .... та той не съществува ....

# 76 26 авг. 2008, 12:10 ч.

Мнения: 743

Не разбирам и аз защо трябва да мисля за хората, които не съм срещала, а знам че съществуват. Знам за Том Круз и доста го харесвам, ама не страдам за това. Не можем да срещнем всички. Може би авторката е имала предвид, пропуска да се срещнем с хора, които са интересни, а не сме на същото място. По-добре да се съсредоточим върху хората около нас и да се опитаме да бъдем усмихнати.

# 77 26 авг. 2008, 12:19 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: every me в вт, 26 авг 2008, 10:48

Аз споделих мисли, моментни.

Е, ами то си е това, моменти, някакво смътно усещане за нещо непознато, едва ли нормален човек постоянно се терзае за хората, които никога не е срещал. Той би бил в много тежко психическо състояние такъв човек.
Аз съм имала много такива необясними усещания за неща различни от обичайното и разбираемото, но понеже са твърде лични и не по темата няма смисъл да ги споделям.

# 78 26 авг. 2008, 13:10 ч.

Мнения: 984

Странно, темата е хубава, хората споделят интересни неща за собствения си живот, а в същото време, неразбирайки интересността в чуждия живот, някои натрапват своя.

Може би трябва да кажа, че хапчетата трябва да си ги взима този, чийто живот е само и единствено белязан от понятното на него самия. Ако всички бяха "нормални" по този начин нямаше да има литература, изкуство, нямаше да има нищо, още щяхме да сме си в каменната ера.

Всъщност човекът е започнал за съзидава тогава, когато е разбрал, че неговият свят е елемент от света на другите.

# 79 26 авг. 2008, 13:23 ч.

Мнения: 122

Почти постоянно се запознавам с нови и интересни хора...

# 80 26 авг. 2008, 13:35 ч.

Мнения: 492

... вървя по улицата и ненадейно виждам нечие лице зад леко открехнат прозорец. С риск да бъда обявена за ненормална или не знам още какво, истината е, че някъде дълбоко в мен нещо се събужда /може би е чистото любопитство/ и започва да се опитва да разбере всичко за този човек, и ми шепне тихо, но ясно ... Друг път минавам покрай старателно простряно пране ... и откривам страшни прилики. И аз така нареждам прането. И аз така закачам щипките. Не знам нищо за човека, чието е, но вече сякаш ми е по-близък.
Случвало ми се е умът ми да кръжи и да разглежда прането на един балкон в Хасково, където никога не съм ходила. Или да мерне едно лице зад един прозорец в Шумен, където също не съм била и ... пак нещо вътре в мен да шепти и да се чуди, какво би станало, ако аз вървях по Хасковската или Шуменската улица, а не по тази, която пресичам и след стъпването върху разкривената плочка отсреща, животът ми продължава със стария си темп ... а тези секунди отклонение са важни единствено и само за мен и, може би, затова е толкова трудно да бъдат обяснени и разбрани от другите ...

# 81 26 авг. 2008, 13:45 ч.

Мнения: 122

Цитат на: mila_pa в вт, 26 авг 2008, 13:35

...

Знаеш как да се изразиш, но това няма как да стане, ако не усещаш нещата...

# 82 26 авг. 2008, 13:48 ч.

Мнения: 492

Цитат на: Нали Мъжете Не Плачат в вт, 26 авг 2008, 13:45

Цитат на: mila_pa в вт, 26 авг 2008, 13:35

...

Знаеш как да се изразиш, но това няма как да стане, ако не усещаш нещата...

Прав си.

every me, забравих да ти благодаря за хубавата тема. На мен ми е интересна. Hug

# 83 26 авг. 2008, 13:54 ч.

Мнения: 502

Цитат на: Мишона в вт, 26 авг 2008, 11:07

Ето този въпрос мен ме вълнува. Малко се отклонявам от същността на темата,но и на мен ми се е случвало подобно нещо. Какво е това? Интуиция?
Има ли някакво обяснение? Или е невероятна случайност?

# 84 26 авг. 2008, 14:09 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: mila_pa в вт, 26 авг 2008, 13:48

every me[/b], забравих да ти благодаря за хубавата тема. На мен ми е интересна. Hug

Цитат на: maraidara в вт, 26 авг 2008, 13:54

На мен ми прилича на дежа ву /от френски вече видяно/, усещане, че преживяваш момент за втори път.

# 85 26 авг. 2008, 14:15 ч.

Мнения: 2 018

Цитат на: Мишона в вт, 26 авг 2008, 11:07

Подобни случки в живота ми, имам и аз, но това си е наистина отклонение от темата. Аз го наричам телепатия, интуиция... А, темата не е за това, нали?

Интересното е, че разбирам повечето от пишещите тук, но не и самата тема Rolling Eyes

.
Всеки си пише различни неща. Повечето в стил - "Случи ми се нещо странно". Thinking

# 86 26 авг. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 984

Цитат на: Бо_ в вт, 26 авг 2008, 14:15

Всеки си пише различни неща. Повечето в стил - "Случи ми се нещо странно". Thinking

За неразбралите: започнах с мисъл си за хората, непознатите, от другото купе, а срещнах приятел.

# 87 26 авг. 2008, 14:37 ч.

Мнения: 2 759

Тези мисли ми помагат да се разделям по-лесно с хора и места, дори тайната ми мечта Blush

от малка е да живея по две години в различни краища на света - да научавам различни езици и да откривам съвършенствата и красотата на несъвършенствата на всеки манталитет... И така да открия себе си... За съжаление както върви ще си остане неосъществена... А как само ми се искаше да намеря себе си!... Останаха ми само мислите от време на време за непознатите хора и места...

# 88 26 авг. 2008, 14:43 ч.

Мнения: 492

Цитат на: Бо_ в вт, 26 авг 2008, 14:15

...
Всеки си пише различни неща. Повечето в стил - "Случи ми се нещо странно". Thinking

Въобще не съм описала случка. Опитвам се да опиша усещането, но някой хора просто разбират нещата толкова буквално ...
every me пише, че именно тези усещания я вълнуват. Апелира да се замислим, а аз бих добавила - защо не и да пофантазираме малко? Темата въобще не ми се струва тъжна, мрачна или шантава - интересна е именно, защото може да бъде много шарена ...

# 89 26 авг. 2008, 14:45 ч.

Мнения: 11 747

Не прочетох всички отговори, но достатъчно, за да забравя какви бяха въпросите. Simple Smile

Все пак ми се прииска да споделя, че и аз съм имала такива замисляния. Случвало ми се е да смятам колко часъ е сега в Токио или в Ню Йорк и съм си представяла как сега там хората стават от сън, понеже е сутрин и хукват по работа и задачи. Представяла съм си улиците, трафика. Мислила съм си, че те не знаят, че съществувам и сега мисля за тях.
В Тайланд, в заведение един младеж от Австралия ни заговори и никога не беше чувал за България. Нямаше и да е чувал, ако не се беше натъкнал на нас, без друго не можа да разбере къде се намира, тъй като не беше чувал и повечето ни съседни страни.... Той сега е там някъде и вероятно вече не помни, че има такава страна, а още по-малко знае нещо за ежедневието ни, проблемите и радостите ни.
Света е толкова голям, понякога се дразня. Не мога да го видя целия, колкото и да се опитвам. Става като слепците и слона, дето еидният хванал крака, другия ухото, третия опашката и ....

# 90 26 авг. 2008, 15:39 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Не знам доколко вярвам в съдбата, но мисля, че нещата се случват ако трябва да се случат. Така е и с хората. Обръщаш внимание на определен тип хора, които пасват на теб. Много красиви са онези непринудени срещи, които ти остават за цял живот- съдбовни са някак си, а могат да бъдат съвсем мимолетни. Някои казват "химия"...В този ред на мисли си мисля, че срещаме хората, които трябва да срещнем. Или поне се успокоявам с това. Laughing

# 91 26 авг. 2008, 16:26 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Горещо препоръчвам на авторката на темата, както и на онази част от списалите в нея, видяли смисъла и, да прочетат "Улица Хавър" на Пол Гимар. Мисля, че ще бъдат осезаемо докоснати.
Копирам кратко ревю:

"...Действието на повестта се развива именно на тази малка улица в непосредствена близост до железопътната гара "Сен-Лазар", където всичко, "дори и любовта, се подчинява на разписанието на влаковете".

Жюлиен Льогри е самотен продавач на лотарийни билети, чийто живот изцяло е осмислен от съдбата на всеки един безименен пътник, преминаващ покрай него. Това са "момичето с коженото яке", дебелата жена от "осем и четиридесет и две минути", "човекът в униформата"...

Сред цялото това развълнувано море от транзитно преминаващи пътници, като частици от един огромен пъзел, Жюлиен се опитва да кръстоса пътищата на Катрин и Франсоа, чиито влакове обаче пътуват в съвсем различни посоки. ..."

# 92 26 авг. 2008, 16:30 ч.

Мнения: 84

Много, много приятна тема.
Като изключим дървената философия на хора, имащи патологична нужда да пишат по дадена тема без да знаят защо.

Не знам дали те разбирам, every me, но темата ти ми припомни определени мои усещания. Например, желанието ми да живея в няколко паралелни действителности... (има ли такава дума? Simple Smile

) Много пъти съм си го представяла... ако живеех точно този си живот в друг град, ако живеех в друга държава, ако живеех дори в друг квартал... ако познавах тези хора, които знам, че ги има, но не ги познавам... пак ли щях да съм аз? или щях да съм друга. Представяла съм си го и докато се намирам на определено място - харесвам си дадена улица и започвам да си мисля как щеше да тече живота ми, ако това е моята улица, ето онова прозорче е моето, това са ми съседите и имам общ живот с точно този град или квартал... Как щеше да ме промени това, щях ли да съм щастлива или нещастна? Кое от себе си щях да запазя, кое щеше да е друго под влияние на "околната среда".
Тези мисли не ме правят тъжна, нямам чувството че нещо изпускам или ми липсва. Просто ми е любопитно. И леко носталгично по всички неизживяни животи, които бих могла да изживея. Въпреки, че и тоя, дето го живея не е лош Simple Smile

И по другия въпрос - еми ако не видя цялата махала във вида в който съм свикнала да я виждам - с всяка една баба на точно определен прозорец, с определени коли, паркирали както всеки ден на определени места, с продавачите с които си казвам "здрасти" всеки ден от години, денят ми тръгва куцо. Ако видя, че някой магазин се е сменил или някой си е продал къщата ми става тъжно. Живея в стара част на центъра (София), където нещата се променят толкова бавно, че по скоро не се променят. Харесва ми. В случая - еднообразието ми дава ритъм.

# 93 26 авг. 2008, 16:31 ч.

Мнения: 3 782

Не знам дали разбирам темата или не я разбирам, всъщност забравих въпросите,на които би трябвало да отговоря. Мога да кажа обаче че съм съгласна с мнението,че това което трябва да ни се случи някога се случва. Има обаче един проблем, аз не обичам да стоя харесвам да предизвиквам съдбата. Mr. Green

Като по-малка когато ходих на море всички се веселиха, а аз се огледах и видях едно момиче седнало на плажа, беше само. Гледах го някъде 5-10 мин, бяха достатъчни за да събера смелост - запознах се с нея говорихме си доста. Излизахме след това, после дори си писахме. Един ден когат о бях на екскурзия във Варна се оглеждах доста имах чувството,че ще я зърна. Да видяхме се. Говорихме и толкова сега се чудя къде е, какво прави. Дори не си спомням името й.
Бих искала да съм като преди, да хвана автобуса и да отида на точка Х. да стой на една пейка и да гледам хората, имам странно око, все харесвам странници - повечето жени, бих искала да познавам повечето хора,които не мога да познавам по някакво стечение на обстоятелствата.
Живея в малък град и нямам лукса да оглеждам непознати, тук всички се познаваме.
Когато учех в Търново, обичах да гледам хората, сядах в парка и ги гледах. По действията им съдех дали са добри, дали са подредени /когато се загледам дълго в някой си го представям как става сутрин, пие ли кафе, не пие ли, по какъв начин си пуши цигарата, начина по който подрежда дрехите си/ей такива шантави неща.
Ще следя темата, интерсна ми е странноста й. Не знаех,че има такива хора. Тук, които все още не познавам. За мен са непознати,с които искам да се запозная.

# 94 26 авг. 2008, 17:08 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: dodo_dodo в вт, 26 авг 2008, 16:26

Ще проверя скоро как и дали ще ме докосне. Благодаря.

Цитат на: iguanna в вт, 26 авг 2008, 16:30

Не знам дали те разбирам, every me

Чудесно ме разбра.

Цитат на: ani_4ka в вт, 26 авг 2008, 16:31

Тук, които все още не познавам. За мен са непознати,с които искам да се запозная.

Това, че сме толкова различни ми е показател, че е препоръчително да се замислям понякога, за тези, които не познавам.

# 95 26 авг. 2008, 21:31 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: iguanna в вт, 26 авг 2008, 16:30

Например, желанието ми да живея в няколко паралелни действителности... (има ли такава дума? Simple Smile

Да, подобни мисли и на мен ми навя темата. Не съм желала да живея там, на другото място, но винаги съм се опитвала да си представя детайлите. И какво е тяхното влияние върху хората, мислите, живота им. Надали осъзнаваме какво голямо влияние имат върху нас дребните детайли от ежедневието ни, всичко което ни заобикаля. Като започнем от продавачката в кафето, от случайния непознат, с когото пътуваме или се засичаме често, дори дърветата, покрай които минаваме, дори те ни влияят. Ако нещо изчезне от това неосъзнато цяло, картинката се променя, твоята действителност също. Смяташ, че това е дребно и несъществено, вероятно, но дали винаги, и дали би разбрал, ако не е така. Или просто пътеката ще промени посоката, а ти ще продължиш, без да усетиш. Най-силно ме връхлетяват тези мисли, когато пътувам. Когато преминавам със скорост през непознати градове и селца, и така със скорост виждам нечии лица, за секунди. Сякаш нереални, сюрреалистични, връхлита ме усещането, че живеят на забавен кадър, за секунди се опитвам да си представя всичко, оглеждам къщите, животните, улицата, децата, цветята, табелите, пердетата, керемидите.........Винаги ми се е искало да спра, да поостана някъде там, не да живея техния живот, но да се вгледам в тях, да усетя със сетивата си въздуха и душите им.
Ние също сме хора, непознати, които някой, никога не среща.
Убедена съм, че се отплеснах, май съвсем друго щях да пиша, но така усетих темата, всеки да сподели усещане, независимо дали ще успее да каже всичко и по най-добрия начин.
Жалки бяха опитите в началото, да се направи дисекция на темата, от.....до, от....до, иначе не може!

# 96 26 авг. 2008, 21:43 ч.

Мнения: 492

Слава Богу, темата става все по-хубава и смятам да я допълвам, но утре, че сега едни дългове ме зоват.
Поздравления за всички, които разкриха своите усещания. Hug

# 97 26 авг. 2008, 22:07 ч.

Мнения: 940

Аз много често си мисля за съседите ми. Те са още нови за мен, и не ги познавам. А ми се иска. Винаги съм си мечтала да съм близка със съседите си.

# 98 26 авг. 2008, 23:19 ч.

Мнения: 728

Ехо, ето аз примерно съм човек, който вероятно никой от вас никога няма да срещне, а за някои от вас се надявам и това наистина да не се случи.
Иначе темата много ми харесва, не съм влизала в "клюкарника" от много време, днес обаче имах нужда точно от такава тема. Мислих си за хора, които не съм виждала от много години и бих искала да видя, а също и за такива, които не знам, че съществуват, но бих искала да срещна. ДААА точно така.
И много се чудя като не разбираш дадена тема, като не ти е интересна, защо си губиш времето с нея, разваляш темата и губиш времето на всички останали, ей това ми е чудно?
Аз съм живяла на различни места и съм срещала различни хора и колкото повече срещам толкова повече се замислям за тези, които няма да срещна. А би ми било интересно.............

# 99 26 авг. 2008, 23:40 ч.

Мнения: 335

С две думи темата е за „35 минус” или „65+”.
Те са, които най-вече „се реят” за несрещнатите непознати.
Останалите по' мислят за познатите, които всеки ден са срещали, но за които никога вече няма да разберат дали не са си останали непознати.

Братчеда вика веднъж – представи си, че всички къщи са с прозрачни стени.
Че както лежиш на диванчето в хола, виждаш комшията горе да бърка на котлона яйца. Как онзи отсреща сваля мацка по интернет, как пенсионерът долу вади млекце да яде...
Представи си това и през Google Earth – за всяка точка на планетата един вид.
Интересно ли ще ти, а?

Казах му не, ъфкорс.
Така ще знам всичко за всички.
Не е като да ги познаваш.
Да знаеш нещо за някого значи да знаеш за ситуациите, в които попада.
Да познаваш някого значи в ситуацията да си и ти.

Според Братчеда темата не е за хората, които не срещаме, а за този, който иска да ги срещне.
За „Аза” и "Егото" (напр. на автора) както казват от „25 плюс-минус 5”.

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 23:50 от Холограма

# 100 26 авг. 2008, 23:43 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: every me в вт, 26 авг 2008, 17:08

Цитат на: dodo_dodo в вт, 26 авг 2008, 16:26

Ще проверя скоро как и дали ще ме докосне. Благодаря...

Аз пък мога да ти разкажа как преди 10-12 години в турската сладкарница на площад 'Македония' редовно висеше един грък, не млад, но не и стар, който пиеше кафе, неизменно очаквайки трамвая, всеки ден по едно и също време. Не отиваше никъде, просто точно в този час, всеки ден, едно красиво момиче се прибираше от работа. Казваше се Мария и беше от Люлин. Въпросният герой се качваше в трамвая, заставаше някъде около момичето и я наблюдаваше... не мога да преброя колко спирки... После без да и каже нищо се връщаше със следващия трамвай... Беше много влюбен, но твърде срамежлив, за да я заговори. Историята ми беше разказана от познати на гръка, та затова не познавам нито един от двамата, просто в продължение на осем месеца работех наблизо и всеки ден го наблюдавах как с надежда чака трамвая... И до ден днешен си мисля от време на време дали някога е събрал смелост да и разкрие чувствата си? И ако да, какво ли е отговорила Мария? Чудя се ако пък не се е осмелил колко ли време е продължил да хваща все същия трамвай... Няма книга за тази история. Просто една споделена или несподелена любовна история. Не съм я разказвала на никого досега. Но ако има някой, който знае историята и знае как свършва може да ме направи много щастлива. Мерси предварително.

# 101 26 авг. 2008, 23:59 ч.

Мнения: 2 386

Холограма, след толкова тонове теми за Ид-а, беше време да се появи една и за Его -то (макар и да не съм съвсем съгласна, то най -много се доближава до смисъла). И не опират нещата до идеализъм, прагматизъм и набори. Емоциите и мислите нямат ЕГН.

Чета всичко, много ми е интересно. Записах си книгата, ще я потърся, макар да имам някакъв спомен за подобен разказ или филм в главата си. А може да съм си го мислила просто?.. Laughing

Сега се усетих, че в първият си отговор съм писала предимно за места, които все пак съм виждала някога, (т.е. имала съм изначален образ в главата си, в/у който да надграждам), а много често мисля и за такива, които не съм. Представям си поречието на Нил или хората в Сибир... Снощи се рових дълго в подфорум На път, на море.. Намерих теми за интересни дестинации, една от тях ме впечатли много - Доминиканската република. Хората почиват в 5 звездни хотели, а снимат мизерията навън (страшно ми се видя, не бих могла да щракам босо и гладно дете, но дебело подчертавам, че това е моето мислене и никой не трябва да се засяга!)). Ако съм там, ще правя точно това, за което говорим тук - ще си представям как живеят, какво правят, ще го съпреживея и това няма да ми хареса никак, защото ще съм усетила със сетивата си... Вече няма да е просто представа, а реалност. Уф, в стремежа си да кажа 100 неща, накрая нищо не казвам, извинявам се. Confused

# 102 27 авг. 2008, 00:07 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Ева на сцена в вт, 26 авг 2008, 23:59

Уф, в стремежа си да кажа 100 неща, накрая нищо не казвам

Е, нищо, де, поне е по темата.
Поне се замисляш, което е добре,
както би те прегърнала авторката.

# 103 27 авг. 2008, 00:07 ч.

Мнения: 335

Цитат на: Ева на сцена в вт, 26 авг 2008, 23:59

Холограма... не опират нещата до идеализъм, прагматизъм и набори. Емоциите и мислите нямат ЕГН...

Имат, естествено.

# 104 27 авг. 2008, 00:37 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Цитат на: Ева на сцена в вт, 26 авг 2008, 23:59

Чета всичко, много ми е интересно. Записах си книгата, ще я потърся, макар да имам някакъв спомен за подобен разказ или филм в главата си. А може да съм си го мислила просто?.. Laughing

Повестта я няма в самостоятелно издание. Търси "Нещата от живота", по която е заснет едноименният филм с Мишел Пиколи - класика. Двете повести са в една книга издадени.

И една реплика на Гимар, по темата - "Интересува ли се някой от преплитането на невидимите причини и неизвестните последици, които изтъкават основата на нашите дни и създават близостта между хората?...."
Simple Smile

# 105 27 авг. 2008, 00:44 ч.

Мнения: 2 386

Не, нямат. Мога да се аргументирам, но не виждам отрещната страна да има желание за диалог. Светът е пълен с двайсетгодишни пенсионери и старочоци с волни души. Изхабяването и претръпването не са задължителни процеси. Или може би се има предвид, че зрялостта на един човек изключва тези мисли и емоции? Друг път. Все ще намеря време м/у смяната на два памперса да помисля; да помечтая;да си намеря food for thought, както се казва ( Mr. Green

).

Лис, разбрах, че темата ти е чалната. Ти защо си в нея?

# 106 27 авг. 2008, 01:19 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Ева на сцена в ср, 27 авг 2008, 00:44

Все ще намеря време м/у смяната на два памперса да помисля; да помечтая;да си намеря food for thought, както се казва ( Mr. Green

Това го мислиш сега, но не знаеш, дали ще е така.
Нещо като баш по темата. Хората, които никак не
познаваме, обаче ги усещаме и знаем, че ги има...
В темата съм, Ева, изнасилвайки се да я проумея.
Или мислиш, че не бих се отвеяла и аз да разкажа
за някои хора, дето знам, че може би ги има, но и
дали ще ги срещна, пък ако ги срещна, но и ако не...
Пълна съм с такива случки, но баш сега не ми се пуши.

# 107 27 авг. 2008, 01:32 ч.

Мнения: 335

Цитат на: Ева на сцена в ср, 27 авг 2008, 00:44

... Изхабяването и претръпването не са задължителни процеси. Или може би се има предвид, че зрялостта на един човек изключва тези мисли и емоции?...

Знаех си, че ще надскоча себе си, ако пробвам с поезия. Laughing

Гледах да е проза:

Цитат на: Холограма в вт, 26 авг 2008, 23:40

...„35 минус” или „65+”.
Те са, които най-вече „се реят” за несрещнатите непознати.
Останалите по' мислят за познатите, които всеки ден са срещали, но за които никога вече няма да разберат дали не са си останали непознати...

Цитатът не е за влаковете, дето тръгват от всички страни.
А тези, дето остават по далечните гари.
За познатите, не непознатите ни.

Когато на 35+ започнеш да броиш спрелите влакове, а твоят отдавна си има коловоз, мислиш повече за това - наистина ли познаваш познатите, например - най-близките си, и защо си пропуснал да го направиш. Че и с копнеж по несрещнати непознати!

На 22 обикновено е рано за такива въпроси.
На 65 обикновено е късно.