Дали ще отпаднат бабите като вариант?

  • 4 895
  • 77
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 9 990
Моята баба живееше с нас и ме е гледала по цял ден до 5 години. После тръгнах на детска, .....Не приемам бабите и дядовците да отглеждат внуците изцяло, но да помагат смятам за хубаво и обогатяващо и за двете страни.

Моите уважение, но това е противоречие.Реално баба ти те е отгледала  почти изцяло. Peace

# 31
  • Мнения: 160
Моята майка е на 50 години и с удоволствие ни помага за бебето.

Напусна работа и мъжа ми й плаща заплата за да не зависи от нас и да се чувства пълноценна. Обаче скоро заминаваме да живеем извън България и нейната помощ много ще ни липсва. От сега ми се свива сърцето като гледам как тайно бърше сълзи защото ще е далеч от внучето си.

Перфектна ситуация в живота няма но не сме ние първите и последните изгледали сами детето си.

# 32
  • Мнения: 1 763
Аз бих гледала внуци, ако имам тази възможност. Всъщност, не ми е ясно какво друго мога да правя, когато се пенсионирам.
На мен бабите засега  не ми помагат много, но и двете работят, а аз няма какво друго да правя, освен да се занимавам с детето. Когато започна работа, а то тръгне на детска градина, ще разчитам много на майка ми да го  води и прибира.
Аз съм изгледана предимно от баба ми и дядо ми, което ми е донесло много ползи, но и вреди. Стремежът им постоянно да вършат всичко вместо мен ме е направил донякъде разглезена и зависима от най-близките ми хора.

# 33
  • София
  • Мнения: 8 933
Моята майка е на 50 години и с удоволствие ни помага за бебето.

Напусна работа и мъжа ми й плаща заплата за да не зависи от нас и да се чувства пълноценна. Обаче скоро заминаваме да живеем извън България и нейната помощ много ще ни липсва. От сега ми се свива сърцето като гледам как тайно бърше сълзи защото ще е далеч от внучето си.

Перфектна ситуация в живота няма но не сме ние първите и последните изгледали сами детето си.
В момента в който почнеш да плащаш заплата за гледането, вече не е помощ, а си е работа. Това и при нас го има и е все едно да си плащам на детегледачка.

# 34
  • Мнения: 6 715
Моята баба живееше с нас и ме е гледала по цял ден до 5 години. После тръгнах на детска, .....Не приемам бабите и дядовците да отглеждат внуците изцяло, но да помагат смятам за хубаво и обогатяващо и за двете страни.

Моите уважение, но това е противоречие.Реално баба ти те е отгледала  почти изцяло. Peace

За мен не е противоречие. Тя живееше с нас по стечение на обстоятелствата и родителите ми вместо да ползват услугите на ясли, градини, занимални, столове и т.н. ползваха услугите на баба ми, а аз бях отглеждана в домашна среда.
Под "бабите и дядовците да отглеждат внуците изцяло" визирам децата да се изпращат за неопределен период от време "на село" при баба и дядо, докато родителите се реализират в столицата или чужбина.

# 35
  • Мнения: 6 715
В момента в който почнеш да плащаш заплата за гледането, вече не е помощ, а си е работа. Това и при нас го има и е все едно да си плащам на детегледачка.

Не е съвсем едно и също. Аз чужд човек трудно бих пуснала в къщата си, а пък да гледа детето ми съвсем. Без да се заяждам, но търсила ли си детегледачка?
И на жената която чисти вкъщи и плащам, но казвам че ми помага. А и така го възприемам.
Даже и за хората, които работят за мен във фирмата ми казвам, че са част от успеха.

# 36
  • Мнения: 160
Моята майка е на 50 години и с удоволствие ни помага за бебето.

Напусна работа и мъжа ми й плаща заплата за да не зависи от нас и да се чувства пълноценна. Обаче скоро заминаваме да живеем извън България и нейната помощ много ще ни липсва. От сега ми се свива сърцето като гледам как тайно бърше сълзи защото ще е далеч от внучето си.

Перфектна ситуация в живота няма но не сме ние първите и последните изгледали сами детето си.
В момента в който почнеш да плащаш заплата за гледането, вече не е помощ, а си е работа. Това и при нас го има и е все едно да си плащам на детегледачка.

Аз го възприемам като помощ защото майка ми е млада напуска работа и ограничава социални контакти а и естествено прави 100 пъти повече неща и мога да разчитам на нея много повече от детегледачка. За нея би било много по-лесно да остане да работи и да идва да ни вижда отвреме навреме.

# 37
  • София
  • Мнения: 8 933
В момента в който почнеш да плащаш заплата за гледането, вече не е помощ, а си е работа. Това и при нас го има и е все едно да си плащам на детегледачка.

Не е съвсем едно и също. Аз чужд човек трудно бих пуснала в къщата си, а пък да гледа детето ми съвсем. Без да се заяждам, но търсила ли си детегледачка?
И на жената която чисти вкъщи и плащам, но казвам че ми помага. А и така го възприемам.
Даже и за хората, които работят за мен във фирмата ми казвам, че са част от успеха.
Oтговарям ти веднага- бих предпочела чужд човек. На него поне ще мога да му правя спокойно забележка за отглеждането и възпитанието, което при свекърва ми ще доведе и доведе повече до цупене и назидателен тон: "аз две деца съм отгледала така..." И изпреварвайки въпроса защо тогава не съм взела детегледачка ще кажа как ни беше поставен въпроса. "Аз не мога да си намеря работа, а ми трябват пари, пък вие на чужд човек ще плащате."

# 38
  • Мнения: 6 715
Aннa, явно имаш проблем със свеки. От друга страна твърдото ми убеждение е, че по-добре от родна баба трудно ще намериш някой който да обича и да се грижи за детето. Ако свеки е нормална и обича детето е по-добрият вариант, дори и ти да не си съгласна напълно с нейните възгледи. И съвсем не е толкова лесно да правиш забележки и да изискваш дори и от напълно чужд човек на когото плащаш. Затова и попитах дали си търсила и  имала детегледачка. Всеки си е човек и не е толкова просто - аз ти плащам, ти ще изпълняваш, особено когато става въпрос за детето ти.

# 39
  • Мнения: 2 448
Гледам си детето напълно сама без грам баба. Като се има предвид, че съм родила на 30 и то е момче, едва ли ще съм в добра форма да помагам един ден за неговите деца, ама живот и здраве, няма да искам да нямат капка свободно време един за друг сина ми е майката на внучето ми.

# 40
  • Мнения: 6 715
И аз така, PASIвната стъпка, пък и искам да съм баба и да му се радвам като такава. Мама и тати са единствени и незаменими, ама и баба и дядо са такива, ако ги имаш, дай боже. 

# 41
  • Мнения: 144
Не зная дали ще отпаднат бабите като вариант, дано доживея да видя този момент с внуците, но мен и брат ми ни е гледала баба ми. Мен основно от 1-годишна възраст до 5-годишна, а брат ми по три месеца през всички възможни летни ваканции и зимните ваканции. Изключително ни е гледала баба ми. На нея дължа първите си седем години. Което никак не е малко. Не съм ходила на детска градина. Родителите ми са работили. Сега майка ми е на 62 г., но с неохота гледа през деня дъщеря ми. С огромна неохота. Е, свърши почти и това, от септември живот и здраве тръгваме на детска градина, така че бабата ще си отдъхне и ще се отдаде на фризьори, приятелки, готвене и не знам още какво си. Вероятно поне уикендите ще иска да види внучката си (засега единствена).
Днешните баби не са като едновремешните, с носталгия го констатирам. Защото много ми липсва онова време. Няма да ме разбере никой, който не е имал село, баба и дядо и двор пълен със съседски деца и цял ден игра, игра, безкраен празник.

# 42
  • Мнения: 22 444
Аз изобщо не държа, нито желая бабите да ми гледат детето.
Моята майка работи и няма време за целодневно гледане, докато свекървата не, но не бих и я оставила аз повече от няколко часа.
Човек има деца, за да си ги гледа, никой не му е длъжен даром да се занимава с тях.
Аз имам едни възгледи за това кое е правилно и кое не, а бабите съвсем другии съм почти убедена, че с повечето хора е така.

# 43
  • Мнения: 2 131
Ако имаш предвид бабата да си гледа внуците, докато тръгнат на училище, тоест да не посещават детска градина - категорично лично аз не одобрявам. Моята майка много ми помага с гледането на детето, свекърва ми - също, макар че е в друг град /занимава се с него, когато отидем през уикенда/. И за това съм им много благодарна, разбира се. Предполагам след като малкият тръгне на ясла, пак ще ми помагат в една или друга степен. Но да бъде гледано до училище от баба - абсурд.

# 44
  • Мнения: 822
Предпочитам аз да си ги гледам и аз да си ги възпитавам. Дори не искам да разчитам на ясла или на градина. До сега обаче бях в майчинство и имах възможност да си ги гледам, сега баткото ни тръгва на градина, а малката ще изчакам поне да навърши три годинки - иска ми се и нея да си я гледам поне до пет, но за сега няма такъв изглед  Sad !
Това обаче не означава, че отказвам помощ от бабите, но уви - никой не ми и предлага такава. Свекърва ми работи! Тя е преуморена и ни помага финансово, за което съм и много благодарна, но майка си не мога да оправдая. Никога не ми предложила да погледа децата, а аз да си почина, да отида някъде, да излезем сами със съпруга ми.........и тя работи, но работата и не е чак толкова тежка. Поне събота или неделя да беше пожелала да помага, но не! Сменила е памперс веднъж, дваж. Почти не е хранила децата - да не се задавили, никога не съм ги оставяла да спят при нея - да не плачели, да не паднели и т.н. и т.н.
Не знам аз каква баба ще съм. Иска ми се да не съм като нея. Да помагам с каквото мога, ако разбира се съм желана помощница  Simple Smile ! Но твърдо поддържам мнението, че децата се нуждаят най-вече от близостта на своите родители, особено в първите години от живота си !

Общи условия

Активация на акаунт