Публикувана: 25 авг. 2008, 21:54 ч.
Последно мнение: 10 септ. 2008, 22:29 ч.

Дали ще отпаднат бабите като вариант?

4 923
77
1

# 45 27 авг. 2008, 01:17 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 726

Децата имат нужда най-вече от родителите си и родителите трябва да бъдат така добри да си ги гледат лично.
Когато родих, бях на 19, едната "баба" беше на 38, а другата - на 41. Какви баби, какви 5лв, ходеха си на работа, всеки има нужда от доходи. Сега са работещи пенсионерки, че с пенсиите в БГ всички знаем как може да се живее. Никой не ми е гледал детето, сама се справих без баби и още съм жива.
Не се каня да гледам внуци и в плановете ми не влиза пенсиониране. Най-малкото не мога да си го позволя финансово пенсионирането. Имам професия, която позволява частна практика и може да се работи до късна възраст.
А иначе бих желала да си живея като австрийска пенсионерка - да си пътувам като изоглавена по света и да нямам грижи никакви Mr. Green

Ама на, няма такива екстри.

# 46 27 авг. 2008, 02:47 ч.

Мнения: 135

Бабите сигурно ще отпаднат като вариант, защото се покачва пенсионната възраст и от друга страна, надявам се ще се увеличават и доходите на младите хора. Аз твърдо съм решила да дам добра основа за развитие на децата ми, че да могат да си позволят детегледачка. Знам обаче и това, че може и да не стане както съм решила. За това ще помагам колкото мога.

# 47 27 авг. 2008, 13:42 ч.

Мнения: X

Когато родих бях на 28, майка ми - на 50. Все още работи и не мога да си представя да я накарам да се откаже от професионалния си живот, за да гледа моето дете. Свекърва ми за съжаление отдавна почина.

Аз самата също не съм била отглеждана от баби - и двете живееха и все още живеят в родния ми град, така че не съм имала ваканции на село. Пенсионираха се когато вече бях над 10тина годишна. Доколкото забелязах, носталгичните спомени на авторите по-горе идват най-вече от спомени за преживявания при баба на село. При тази урбанизация много малка част от децата ни ще имат възможност да прекарват ваканциите по подобен начин. Това е положението - "бабите" работят, селата са запустели отдавна, а нашите деца ще имат много различно от нашето детство. В което няма нищо лошо!

# 48 27 авг. 2008, 16:29 ч.

Мнения: 698

Всъщност, не, спомените на автора на темата изобщо не са свързани с баба, хрупкава баничка и други мили глезотийки. "Откраднах" примерите от други хора. Отгледала ме е майка ми, отгледала е и брат ми, справила се е чудесно, не е имало кой да и помага, освен баща ми, който е ходел на работа.
Чудя се на бабите, които друга важна работа нямат, освен да си почистят къщите и да си сготвят, защо не се порадват на внуците си. Моите хлапачки аз си ги гледам - голямата до четири и половина, докато тръгна на градина. Малката - ще видим. Имала съм детегледачка, която е идвала сравнително рядко - 2, най-много пъти 3 пъти седмично за по 3-4 часа. Не всяка седмица. И като наблюдавам хората в градинките, бабите отстъпиха внуците си на детегледачки. Нямам нищо против, всеки сам решава. Странно ми е обаче, къде отидоха онези баби, за които всички деца разказваха. И се чудя какви ще бъдем ние. Във въпросът има много фантастика. Никого не обвинявам.

# 49 27 авг. 2008, 17:48 ч.

Майничка
Мнения: 12 678

Майка ми и свекърва ми са раждали първите си деца около 30-те, вторите - на 30+. Съответно са разполагали с баби-пенсионерки и са ги използвали рационално. Баба ми ме е гледала от 1 до 5г.възраст, после другата ме наглеждаше след училище.
Ние със съпруга ми повторихме модела и се ползваме от същите екстри. Майка ми пое голямата през седмицата от 6-ия месец (не е спала у тях, нито майка ми е оставала у нас), вероятно същото ще стане и с малката.
Но същественият момент е, че всички сме живели и живеем не само в един град, но и на съседни улици или направо в съседен апартамент, та всяка вечер децата да си знаят дома и леглото (освен в извънредни случаи, когато нощувка у баба=приятно разнообразие). Но и ние с мъжа ми, и голямата ни дъщеря (надявам се - и малката) си имаме спомените за бабините палачинки, хрупкавата баничка, вечерни разходки с баба в парка и т.н.

При това положение отсега съм с нагласа да гледаме внуци, стига голямата щерка да не "сервира" първото на 20г. Така де, и ние да поглезим хлапета, не само да ги командорим. Joy

Та всичко е според зависи - ако има миграция, ранно или твърде късно раждане, добри доходи и нагласа сам да си гледаш децата - до баба няма да се стигне, ако не - защо не... Laughing

Последна редакция: ср, 27 авг 2008, 18:01 от gargamela

# 50 27 авг. 2008, 20:08 ч.

Варна
Мнения: 552

Цитат на: elegance_av в вт, 26 авг 2008, 16:59

Днешните баби не са като едновремешните, с носталгия го констатирам. Защото много ми липсва онова време. Няма да ме разбере никой, който не е имал село, баба и дядо и двор пълен със съседски деца и цял ден игра, игра, безкраен празник.

elegance_av , май само аз мога да те разбера. Моето детство беше същото.Наистина ми е мъчно за онова време, хубаво беше безгрижно на село. Баба ме научи да готвя, а дядо разбираше от много неща, даже ме научи да плета на 2 куки.
Заведена съм село на 2 г възраст, стоях при баба и дядо до 6г, после ме записаха предучилищна нашите тук в града, че беше задължителна. И всяко лято бях на село до 15-та ми година. Баба се разболя и леля я прибра и с това свърши моето село. Най -хубавите ми спомени.
Моите деца никой не е гледал.Свекърва ми още работи, майка ми от няколко години си е в къщи, гледа сляпата си майка и племенника ми/сестра ми се разведе и се върна при тях/. Дойде като се родиха близнаците за около 3м и на следващата година, когато проходиха ми трябваше помощ. От мъжа ми помощ виждам когато е тук/ работи по корабите/. Та аз съм от малкото, които опъват сами.
И мисля, че тъкмо ще отгледам моите и ще се прехвърля май на внуците. С радост бих ги гледала, защото знам какво е да няма помощ. Установила съм и нещо друго-На който са му гледали децата, внуци не гледа!

# 51 27 авг. 2008, 21:43 ч.

София
Мнения: 5 074

Децата имат нужда от своите родители.
И моите имаха баби и дядо. Но аз не желаех да ги гледат те.
Не, защото нямаше да ги възпитат правилно, а защото децата имат нужда от своята среда.
На младите си родители и своите връстници. И смятам, че постъпих правилно.
Вярно, че ми беше трудно, съпруга ми беше постоянно в командировки.
Аз се напъвах да смогвам навсякъде, децата на градина, на училище. Вкъщи почистено, сготвено, аз изрядна на работа Joy

Но резултатите, за моя радост са налице.
Имам три внучки сега. Много ги обичам и се старая да бъдат често при мен.
Но мисля, че те трябва да бъдат възпитавани от родителите си. Не, че имаме разминаване във възпитанието, но .......
Та по темата - бабите са резервен вариант. Не заради тях, а заради децата ви.

Последна редакция: чт, 28 авг 2008, 07:31 от Хули

# 52 28 авг. 2008, 11:15 ч.

Мнения: 698

Установила съм и нещо друго-На който са му гледали децата, внуци не гледа!

[/quote]

А защо е така????

# 53 28 авг. 2008, 13:05 ч.

5 етаж в ляво
Мнения: 1 408

Аз също съм ходила ваканциите на село при баба и дядо......толкова беше хубаво. Hug

Но и тук в града живяхме заедно с баба ми и дядо ми в един апартамент.2 семейства......бабини и ние/мама,татко,аз и сестра ми/,аз и сестра ми естествено ни беше хубаво,за майка ми незнам/свекърва и беше/,но да знаете няма нищо по хубаво от това да се прибереш от училище и любимата ти баба да е сготвила прясна храна и да ти сервира да усещаш,че като се прибереш има някой в къщи,че те чака.Това майка ми и баща ми не могат да го направят понеже са на работа.А баба беше винаги в нас.....Още си спомням,как дядо ме носеше с шейната на ясла и двамата се спускахме по баира надолу......а на село като ходех ,обожавах сутрин като се събудя и да замирише на питки.....ох,много зле ми подействаха тези спомени Cry

Сега за гледането на децата,въпроса е много относителен,но АКО АЗ не съм на работа и съм във физическо добро състояние,ще гледам внуци,защото знам какви спомени остават една баба и един дядо във съзнанието на внучето си....... Hug

# 54 28 авг. 2008, 15:20 ч.

Жалко е,че все по малко деца не се гледат от баба и дядо и то на село.Убедена съм за себе си,че това за децата е най-добрия вариант,докато са малки.Какво по хубаво от баничката и питките на баба приготвени с желание,от чистия въздух,от дворчето на което могат да излязат когато пожелаят и най-вече обгрижването от хора които на този етап могат да дадат от себе си най-доброто.По мои наблюдения в града не може да се предложи нищо интересно на децата,освен мазни хамургери,сополиви и недоизлекувани хлапета по градинки и пясъчници и ми е писнало да гледам майки крак-бъзкрак,лапнали цигарата крещейки от някое заведение или въобще необръщащи внимание на децата си.Има и друга крайност родители,болни от амбиции,които съзнателно или не ограбват детството на отрочетата си,мъкнейки ги от съвсем малки по езикови курсове,спортни школи и т.н...Вярно е,че времената са други,но ми е много болно,че бабите почти отпаднаха,като вариант.

# 55 31 авг. 2008, 14:18 ч.

Някъде по Дунава
Мнения: 4 773

И аз като Клото бих помагала в отглеждането,но не искам да ме използват за безплатна детегледачка.Знам как е защото свекърва ми е точно такава.Гледа племенника откакто се е родил,а на нашето дете обръща малко внимание,а живеем заедно.

# 56 1 септ. 2008, 12:43 ч.

София
Мнения: 444

Ще помагам на драго сърце, ако доживея, това е огромна радост за възрастните. Но да отглеждам бих предпочела да не ми се налага. Не е необходимо да теглиш чертата на своя живот за да слугуваш другиму. Възрастните хора също имат нужда от почивка и разнообразие. А понякога малчуганите са доста изтощителни. Така че ако мама и тате искат да отидат сами на почивка - разбира се, дори месец - два да ги няма пак се ядва. Обаче да киснат по кръчмите навирили цигари, а бабите да отглеждат децата не го приемам Naughty

# 57 1 септ. 2008, 12:55 ч.

София
Мнения: 6 810

Ще отпадне донякъде, според мен. Моите деца си ги гледаме сами, свекърва ми почина още преди сватбата, майка ми работи и е на 360км.
Не бих гледала внуци. По 2 причини, първата надявам се да съм работоспособна и да съм работеща баба и втората, при положение, че в момента едва се справяме с мъжа ми, честно казано ще имам нужда от дълга и заслужена почивка. Ще помагам, веднъж седмично, ама толкова. Rolling Eyes

# 58 1 септ. 2008, 13:46 ч.

Мнения: 804

От прочетеното до тук става ясно, че вече почти няма баби, които изцяло да са поели грижата за внуците. Ние сме "неделни баби", предполагам и вие ще бъдете такива.
Голямото семейство в което три поколения са под един покрив и някак естествено "младите" работят, а "старите" гледат децата се среща все по-рядко. Ако и пенсионната възраст се промени, навярно бабите съвсем ще отпаднат като вариант. Аз лично не бих поверила едногодишното си, току що проходило дете на 70-годишната му баба, не защото се съмнявам в нейните добри чувства, а защото съм убедена, че не би имала физическата възможност да се грижи за него.
ПП: Оня отгоре си знае работата. Младите жени са тези, които отглеждат деца. Те имат и физически и емоционални предимства пред бабите.
Ето ви пресен пример от вчерашния ден: След разходката в парка (пребродихме целия парк), ритах "мач", строих замък, карах колело, махах на авиатор, ръкоплясках на фокусник...
Бях заредена емоционално и напълно изтощена физически.

Последна редакция: пн, 01 сеп 2008, 13:59 от Бабилия

# 59 1 септ. 2008, 17:11 ч.

Мнения: 289

Бабилия, ти за баби, или за прабаби говориш Thinking

70-годишна баба с прохождащо внуче е доста рядко срещан случай - аз поверих моето дете на майка ми на 1г. и 3 м., и тя се справи - и продължава да се справя блестящо..

Иначе, след описания от теб маратон, аз също бих се изтощила физически Wink

нищо че съм далеч от възрастта на бабите.

Препоръчани теми

Уреди за нов дом - 2020

Как преодолявате парализиращия страх...

Лунна диета - 24.05.09 (НЕДЕЛЯ), 15:10 - НОВОЛУНИЕ

розово течение

Причина:

Причина: