Понякога ми се ще да спра времето за да запазя мига. Няма как да стане, обаче.
- Публикувана: 26 авг. 2008, 08:52 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 08:07 ч.
радостта да останеш
Чудесна тема! 
В момента знам от къде искам да си тръгна. Сигурно пак ще ми липсва по нещо от тук, но се надявам на новото-старо място да се чувствам много по-добре.
Искам да отида в родината си и да не си тръгвам от там.
Всичко ми писва и си тръгвам с кеф.
Искам да отида в родината си и да не си тръгвам от там.
От известно време се опитвам да гледам малко по-философски на нещата, а не по романтичния начин, че е трудно. 
Имало е и има места , хора и състояния, от които не искам да си тръгвам, или пък много искам да се върна.
Съвсем конкретно - не съм искала да си тръгвам от Рим /и двата пъти/ и ако ми даде някой билет и 200-300 евро моментално тръгвам.
Не ми се "тръгваше" от раждането на децата ми. Чувството никога не се забравя и колкото и шаблонно да звучи - няма такова, неповторимо, несравнимо с нищо на света.
За хората мисля да пропусна, по обясними причини.
Имало е и има места , хора и състояния, от които не искам да си тръгвам, или пък много искам да се върна. Съвсем конкретно - не съм искала да си тръгвам от Рим /и двата пъти/ и ако ми даде някой билет и 200-300 евро моментално тръгвам.
Не ми се "тръгваше" от раждането на децата ми. Чувството никога не се забравя и колкото и шаблонно да звучи - няма такова, неповторимо, несравнимо с нищо на света.
За хората мисля да пропусна, по обясними причини.
вероятно не съм единствена, но да споделя От къде не ви се тръгва? Кои не напускате? Какво искате да задържите?
Темата е за радостта и правото да останеш там, където искаш. За необходимата тишина, за всичко, което не ни прави кресливи.
За хора, пространства и състояния. За способността ни да ги опазим.
Темата е за радостта и правото да останеш там, където искаш. За необходимата тишина, за всичко, което не ни прави кресливи.
За хора, пространства и състояния. За способността ни да ги опазим.
Поздравления за готината тема... и начина по които си подредила думите за да попиташ...
Щастливите хора си личат... и наистина трябва да се грижим за това, което ни радва (справка "Малкият принц")...
Хубавото на хубавото е, че не можеш да останеш там 
"Никога не се връщай там,където ти е било най-хубаво".
За себе си съм забелязала,че наистина първото впечатление,първото усещане и изживяване е винаги най-силно и най-трайно.
Повторя ли-магията се губи.
Не се ли върна-очарованието си остава и мястото присъства в мислите ми дори леко идеализирано...
Темата е много хубава
Не бих искала мен да ме напускат. За съжаление, обаче, с течение на годините все повече хора, които обичам 'напускат' безвъзвратно живота ми по различни причини.
Младостта си искам да задържа. Колкото мога по-дълго.Тя ми дава усещането, че всичко все още е поправимо и трепетното очакване, че има още много хубави неща, които ми предстоят.
Една реплика в един филм запомних - " Навлизаме в години в които животът вече спира да дава, а започва да взима от нас".
Уви...в началото всичко е пред нас - целият един живот, переспективи, надежди и мечти, планове, нови и нови срещи на нови и нови места, семейство, деца....
И след определен момент - младостта се е изплъзнала подмолно, плановете са се сбъднали, а някои май и не са, най-важните срещи са се осъществили - с децата ни. Да, може би ни предстоят и други. Може би.
....Най-най-най-мразя да си тръгвам от морето. Когато бях дете плачех, сега просто тъгувам...
Но едва ли да остана би ме направило щастлива. От онези неизбежни събития, чиято неповторимост се дължи именно на тяхната преходност.
Знам ли, може пък в това е смисъла.