Плаче насън откакто ходи на ясла...

Преживява детето.
Просто е по-емоционално.
Все пак тръгването на ясла си е голям стрес.

Явно изобщо не й харесва... Може би й е рано... Ако имате възможност, вземете й бавач/ка.

До преди месец беше с бавачка. Но решихме за яслата, за да се социализира и да е с деца. На две годинки ще стане. Незнам дали е рано. И все пак е на частна ясла, уж се грижат добре за тях, ама знам ли...Вашите дечица плачеха ли? Дали пък няма проблем в яслата и всъщност да не се грижат добре за нея...

Моята почна на ясла точно като навърши 2г. от тогава си гризе ноктите на ръцете....доктора каза, че е от стреса. Не се притеснявай ще се адаптира, просто е ново място за детенцето.

Дъщеря ми също имаше такъв период, когато тръгна на градина. Плачеше и бълнуваше насън, но отмина с течение на времето. Тя е по-емоционална и на това го отдавам, иначе много бързо и лесно свикна с градината.

Не знам колко е голямо детето.
Не бих пуснала малко дете в детско заведение /независимо какво/, ако то не може да говори добре и да споделя и разказва свободно, което става на около 3 годишна възраст. Нямам обратна връзка, нямам обективна информация за случващото се там, не знам какво му пречи, от какво се притеснява. Затова изключих яслата като приложим вариант. Насоките ми са директно към градината.
"Социализацията" при бебетата /до 2 години/ въобще не означава събиране на куп с още 20 и горница бебета, тя е ненужна за малките деца, те имат достатъчна възможност за контакти и при отглеждането им в къщи. Въобще тази възрастова група не се нуждае задължително от целодневен престой с други деца. Между впрочем и по- големите деца не се нуждаят от такъв тип отглеждане задължително. Не бих чакала детето ми да се адаптира. След преживян стрес от 2 седмици с големия ми син си направих за себе си тези изводи и с малкия няма да допусна тази грешка.

Нуждата от социализация настъпва след около 3 годишна възраст.
До тогава е препоръчително детето да расте в домашна обстановка.
Разбира се, в повечето случаи е въпрос на възможности.

Благодаря Judi,

Малката е на 2 години. И мен много ме тревожи факта, че не мога да получа от нея обратна информация. Но по въпроса със социализацията съм на малко по-друго мнение. Права си, че може да се изчака докато стане на 3 год. Но детето е много енергично и да стои затворено в къщи цяла зима ще бъде истинско наказание за него.
А с голямото ти дете какви бяха признаците на стреса. Моля, ако искаш да разкажеш, за да разпозная ако и при нас има такива.

Не съм съгласна. Дъщеря ми също плачеше насън първите месеци в яслата, говореше, караше се с някой/и все още понякога го прави/, но съм убедена, че в яслата се чувстваше добре и й харесваше.

Плачът на сън не е ли потиснат гняв от "изоставянето" в яслата. Нормално е първите няколко месеца да има страшни сънища, гризане на нокти, напишване, наакване. Някои неразположения също на на основа стрес и страх от изоставяне.
Проблемът става серозен, ако детето е ходило на ясла/градина в продължение примерно на два-три месеца и продължава на преживява нещата по този начин.

Моята Ния тръгва на градина на 1.септ. още ненавършила три годинки. Аз бих я спряла, ако забележа трайни /за повече от месец/ промени в поведението и на яве или докато спи.

Ако детето е емоционално е нормално да се случва това в началото. А плаче ли като я оставяш сутрин в яслата?

Явно наистина преживява по-емоционално тръгването на ясла.
А дали плаче и през деня там, променили се по някакъв начин поведението й?
Отговори си на тези въпроси и помисли как може по-лесно да помогнеш на детето си да преодолее този период.
Често ние родителите си мислим, че децата страдат страшно много от тръгването на ясла или ДГ /има деца, при които наистина е така/, но на по-голяма част от тях им е приятно да са сред други деца.

В първите няколко дни плачеше. По пет минутки /слушах зад вратата/ и после се залъгва и спира. Сега вече изобщо не плаче. Даже вика "укусваме, укусваме", т.е че иска да ходи там, за да закусва. В началото имаше и промяна в поведението й към мен. Беше по раздразнителна. Непрекъснато налиташе да ме удря, което преди това никога не беше правила.След няколко дни това приключи. Остана само нощния плач. Затова сега я наблюдавам, но просто исках да знам до колко това е нормално.

Моят син беше така-веднага го спрях от ясла и нещата се оправиха

Още преди да почне да ходи на ясла голямата ми дъщеря ни предупредиха, че е възможно дори да  плачат насън децата. Явно е нещо нормално. Все пак си е стрес за тях.

Когато започна на ясла беше на 2 г. и 4 м. и говореше вече сносно. Яд ме беше, че беше там през периода на м-ците май- юни и не ги извеждаха. Оплакваше се, че го карали да виси по гърнета /от близо година преди това се справяше с тези дейности сам чудесно/, храненето насила ми е любимо обаче, за това бих стигнала до съответните институции, само че прецених, че за тази възраст е по- добре да си го върна у нас.
Преди дни говорих с жена, чийто съпруг работи в ХЕИ и който при инцидентни проверки по яслите е засичал недопустими ситуации, поради което и двете им деца не били пускани по ясли докато не навършат възраст за градина. Използва се именно момента, че бебетата и малките деца не могат да разкажат често достатъчно свързано и смислено за ситуацията. Подробности дори не ми се споделят. Самата аз съм работила в подобна контролна институция. Знам за какво става въпрос.
На въпроса ти- беше ужасно, когато го взимахме все повтаряше до откат "Тате /мамо/, ти ме взе от градината..." /не е казвал "ясла", говорили сме за градина/ по 20 и повече пъти /нещо крайно ненормално. Ревеше постоянно, прегръщаше си играчки в къщи, сънят му стана неспокоен и т.н. Не ми се спомня. Прекратих този безсмислен тормоз, върнах бавачката и когато стана на 2 г.  и 7-8 месеца го записах директно на ДГ с предходния набор. Там си има не лелки, а учителки /съжалявам, в яслата винаги ни посрещаха и изпращаха дебели лелки с бели манти, не мед. сестри/, има си програма, занимания. Особено му допадна това, че беше с по- големи деца, които вече говореха добре, играеха /той от малък си контактува винаги с по- големи/, нямаше ги омразните гърнета и храненето на сила. Никога не е имало такива истерии в градината. Ситуацията беше коренно различна. Изкара си до края с тези деца и учителки, до днес много си обича госпожите и си говори с тях с удоволствие, когато ги срещнем, въпреки, че е вече за ІІІ клас. Започна си и училище с този предходен набор и се чувства прекрасно.
Мисълта ми е, че единствено по това, как конкретно се чувства детето, как преживява следва да се водим и ние, като родители, за да преценим, дали следва да го оставим в дадена среда или да променим нещо в нея. Няма общи рецепти и правила. Когато детето е в крайно лошо психическо състояние "изчакването" и натискането за някаква си адаптация е много лош модел, макар и по- лесен за самите родители на пръв поглед. На втори план обаче те правят много лоша услуга и на себе си и на децата си. Да, то /детето/ ще свикне, няма къде да отиде, свиква се с всичко, и с пияни родители, и с бой и тормоз, но с цената на травми, които остават за цял живот. Защо да му го причиняваме? Няма нито една логична причина, поради която това да си струва. Когато детето проявява признаци на голям емоционален стрес за мен е недопустимо да се самозалъгвам, че това е временно. Не е временно, само дето след определено време то ще спре да проявява външно усещанията си, а стресът ще си остане и резултатите от него ще се проявят рано или късно. Дали и до каква степен детето е стресирано може да си отговори само неговият родител, който го познава най- добре, стига наистина да го познава и да не си затваря очите. Лично аз винаги се въздържам да давам диагнози и предписания точно с кое дете какво следва да се направи поради тази причина- не го познавам лично.
Има си нормална и ненормална адаптация. Кога каква е налице при твоето дете никой тук не може да знае по- добре от теб. За мен това, което преживяваше моето дете не беше нормално и взех мерки. Това, че при започването му няколко месеца по- късно в ДГ началото беше коренно различно, ме накара да си направя горните изводи. 
Желая ви спокойствие и намиране на правилно решение.

е по спокойно де ... чак пък толкова . Мисля че е рано да се мисли з такава възможност .Все пак и трябва време да се адаптира , това са нови емоции , преживявания  няма нищо страшно си мисля аз .
Преживях го с дъщеря ми като тръгнах на работа и аз .Сега като тръгне на ясли също ще се наложи да го преживея , няма как .
От раждането си до сега моето дете не е имало спокойна нощ .Сега също плаче и говори насън.Понякога дори не се събужда .Споменава мен , баба си , котки , кучета  коли , деца , татко си ....абе каквото си сънува .И не е задължително някой да се е старал да я впечатли с постъпка - било тя добра или лоша , просто детето е много емоционално и трябва да го израсте , така че didiana не си сама

Много ви благодаря момичета!  
Ще следя нещата отблизо и ако не ми хареса развитието на ситуацията ще реагирам. Просто исках да чуя как е при другите деца, защото да си призная аз имам склонността да се тревожа прекалено що се касае за детето. Благодаря ви още веднъж!

Запис.

И Калоян плака в течение на месец-два. И като го вземех от яслата: два часа беше залепен за мен, да не ме загуби.
Ми няма нищо за чудене - стресирани са децата. Това е нещо ново. Няма я мама. ...
Да ама сега вече му харесва.
така, че ще мине време, ще свикне и няма да плаче повече. Търпение!

Когато дъщеря ми тръгна на ясла беше същата ситуация.Много плачеше вечер на сън.След като я вземех от яслата не искаше да ходи при никой друг даже и при баща си.Беше залепена за мен като гербова марка.След като свикна /2 месеца/ се успокои и спря да реве на сън.