Плаче насън откакто ходи на ясла...

Още преди да почне да ходи на ясла голямата ми дъщеря ни предупредиха, че е възможно дори да  плачат насън децата. Явно е нещо нормално. Все пак си е стрес за тях.

Когато започна на ясла беше на 2 г. и 4 м. и говореше вече сносно. Яд ме беше, че беше там през периода на м-ците май- юни и не ги извеждаха. Оплакваше се, че го карали да виси по гърнета /от близо година преди това се справяше с тези дейности сам чудесно/, храненето насила ми е любимо обаче, за това бих стигнала до съответните институции, само че прецених, че за тази възраст е по- добре да си го върна у нас.
Преди дни говорих с жена, чийто съпруг работи в ХЕИ и който при инцидентни проверки по яслите е засичал недопустими ситуации, поради което и двете им деца не били пускани по ясли докато не навършат възраст за градина. Използва се именно момента, че бебетата и малките деца не могат да разкажат често достатъчно свързано и смислено за ситуацията. Подробности дори не ми се споделят. Самата аз съм работила в подобна контролна институция. Знам за какво става въпрос.
На въпроса ти- беше ужасно, когато го взимахме все повтаряше до откат "Тате /мамо/, ти ме взе от градината..." /не е казвал "ясла", говорили сме за градина/ по 20 и повече пъти /нещо крайно ненормално. Ревеше постоянно, прегръщаше си играчки в къщи, сънят му стана неспокоен и т.н. Не ми се спомня. Прекратих този безсмислен тормоз, върнах бавачката и когато стана на 2 г.  и 7-8 месеца го записах директно на ДГ с предходния набор. Там си има не лелки, а учителки /съжалявам, в яслата винаги ни посрещаха и изпращаха дебели лелки с бели манти, не мед. сестри/, има си програма, занимания. Особено му допадна това, че беше с по- големи деца, които вече говореха добре, играеха /той от малък си контактува винаги с по- големи/, нямаше ги омразните гърнета и храненето на сила. Никога не е имало такива истерии в градината. Ситуацията беше коренно различна. Изкара си до края с тези деца и учителки, до днес много си обича госпожите и си говори с тях с удоволствие, когато ги срещнем, въпреки, че е вече за ІІІ клас. Започна си и училище с този предходен набор и се чувства прекрасно.
Мисълта ми е, че единствено по това, как конкретно се чувства детето, как преживява следва да се водим и ние, като родители, за да преценим, дали следва да го оставим в дадена среда или да променим нещо в нея. Няма общи рецепти и правила. Когато детето е в крайно лошо психическо състояние "изчакването" и натискането за някаква си адаптация е много лош модел, макар и по- лесен за самите родители на пръв поглед. На втори план обаче те правят много лоша услуга и на себе си и на децата си. Да, то /детето/ ще свикне, няма къде да отиде, свиква се с всичко, и с пияни родители, и с бой и тормоз, но с цената на травми, които остават за цял живот. Защо да му го причиняваме? Няма нито една логична причина, поради която това да си струва. Когато детето проявява признаци на голям емоционален стрес за мен е недопустимо да се самозалъгвам, че това е временно. Не е временно, само дето след определено време то ще спре да проявява външно усещанията си, а стресът ще си остане и резултатите от него ще се проявят рано или късно. Дали и до каква степен детето е стресирано може да си отговори само неговият родител, който го познава най- добре, стига наистина да го познава и да не си затваря очите. Лично аз винаги се въздържам да давам диагнози и предписания точно с кое дете какво следва да се направи поради тази причина- не го познавам лично.
Има си нормална и ненормална адаптация. Кога каква е налице при твоето дете никой тук не може да знае по- добре от теб. За мен това, което преживяваше моето дете не беше нормално и взех мерки. Това, че при започването му няколко месеца по- късно в ДГ началото беше коренно различно, ме накара да си направя горните изводи. 
Желая ви спокойствие и намиране на правилно решение.

е по спокойно де ... чак пък толкова . Мисля че е рано да се мисли з такава възможност .Все пак и трябва време да се адаптира , това са нови емоции , преживявания  няма нищо страшно си мисля аз .
Преживях го с дъщеря ми като тръгнах на работа и аз .Сега като тръгне на ясли също ще се наложи да го преживея , няма как .
От раждането си до сега моето дете не е имало спокойна нощ .Сега също плаче и говори насън.Понякога дори не се събужда .Споменава мен , баба си , котки , кучета  коли , деца , татко си ....абе каквото си сънува .И не е задължително някой да се е старал да я впечатли с постъпка - било тя добра или лоша , просто детето е много емоционално и трябва да го израсте , така че didiana не си сама

Много ви благодаря момичета!  
Ще следя нещата отблизо и ако не ми хареса развитието на ситуацията ще реагирам. Просто исках да чуя как е при другите деца, защото да си призная аз имам склонността да се тревожа прекалено що се касае за детето. Благодаря ви още веднъж!

Запис.

И Калоян плака в течение на месец-два. И като го вземех от яслата: два часа беше залепен за мен, да не ме загуби.
Ми няма нищо за чудене - стресирани са децата. Това е нещо ново. Няма я мама. ...
Да ама сега вече му харесва.
така, че ще мине време, ще свикне и няма да плаче повече. Търпение!

Когато дъщеря ми тръгна на ясла беше същата ситуация.Много плачеше вечер на сън.След като я вземех от яслата не искаше да ходи при никой друг даже и при баща си.Беше залепена за мен като гербова марка.След като свикна /2 месеца/ се успокои и спря да реве на сън.