Бебето не иска да суче

Абе то е хубаво да се изцеждам ама гърдите ми са страшно меки и няма какво да изцеждам толкова. Бебето го слагам на всяко хранене да цока от мене и не иска и това си е! Купила съм такива биберони, затова нямах проблеми до сега с шише и гърда, затова съм сигурна, че не е заради шишето. Бибероните са с една дупка за да дърпа по-силно както дърпа от мен да не се учи на лесно, но не е това аз го усещам! Преди искаше да суче от мен, сега няма желание, май вече не ме харесва Чела съм на Бу статиите и в блога и даже съм чела... опитах всичко каквото можах, три месеца едвам смогвах да го кърмя, явно ми е дошло времето. Знам също, че някои жени могат да кърмят доста дълго, други просто не са предразположени към дълго кърмене. Пак добре, че и толкова издържах, че как го бяха научили в болницата с шишето... Благодаря на всички

Нали и аз това ти казвам-3 месеца кърмене въпреки проблемите си е супер постижение! На практика си дала много добър старт на бебето си и мноого си помогнала на стомахчето му. Точно в най-трудния период, когато се адаптира към живота отделно от мама и когато стомахчето се учи да функционира си го кърмила
Ако в крайна сметка решиш да оставиш бебето да се отбие постарай се да се гордееш със себе си и да не поглеждаш със съжаление назад-ти вече си постигнала много! И най-важното за детето да има уверена в себе си, усмихната, здрава майка, която да му дава много ЛЮБОВ

Все пак ще ти напиша, че дори гърдите ти да са меки в тях има мляко. Дори да цедиш на празен ход и нищо да не излиза (или да са само капки) това пак е стимулация и ако тъпо и упорито продължаваш би трябвало все пак количествата бавно да се увеличат. Това само за информация ти го казвам-да си знаеш евентуално за следващия път

Желая ти много приятни мигове с детето!

мерси ще се цедя пък колкото излезне ... иначе определено не ме иска! сега се разрева като го сложих на гърда рева 10 мин пак опитах с гърда и не иска, реве си, ама шишето го изпорка!Преди в болницата ревях по телефона на мъж ми, че бебето не иска да суче от мен, беше ми гадно, сега не ми е толкова много, може би заради думите ти, а винаги съм мислела, че когато този момент настъпи ще се депресирам ужасно!Благодаря много на всички

Почти не вярвах,че и други мами имат този проблем!Моята дъщеря на 2,5м.започна да отказва да цока,кърмата ми беше малко,а и аз явно не се справих добре с опитите да се цедя,когато я сложех на гърдата писъците бяха оглушителни,а се дърпаща  с такава сила,че.....Дори сестра ми  и държеше главата ,но резултатът беше оглушителен рев.Започнах да и давам АМ и него не го яде много,но поне яде нещо.В резултат кърмата  ми намаля съвсем     и  в този смисъл искам да питам,дали да я оставя да спре сама или да пия нещо?храних я до 3м.поне се опитвах да и давам сутрин да суче,но се наложи преди 5 дни да ми умъртвят нерв на зъб с арсен и не и давах тизи дни и сега съвсем оказа да яде,общо взето околните ми вменяват вина, а аз и без това си я изпитвам.

Направила си каквото си могла.Колкото-толкова.Щом детето се тормози,това изнервя и теб,смисъл няма.Не трябва да се чувстваш виновна,нито да позволяваш на някого да ти вменява това чувство.Дала си най-доброто от себе си,но има неща,които не зависят от теб.Аз се мъчих тъпо и упорито повече от две седмици без резултат.Успявах да изцедя само капчици,въпреки неистовите си усилия и здравото сукане от страна на детето ми.Чувствах се ужасно,сакаш го лишавам от нещо жизнено необходимо по моя вина.Не съм била права,затова ти пиша тези неща,за да не повтаряш моята грешка.Слава Богу,синът ми е жив и здрав,както е хранен с АМ.Само не забравяй,ако окончателно спираш да кърмиш,да изпразниш докрай гърдите,за да не получиш мастит.

усмивка  аз се радвам и на трите си месеца кърмене, защото майка ми само 20 дена ме е кърмила, баба ми също толкова баща ми... въобще голям дефицит има в родата ми. Не мисля, че кърменето е генетично. Доста се трудех за кърмата и имаше резултат, а сега пия чай много чай за кърма, лук вчера ядох и нищо днес. А преди се подувах адски от лука и имаше много кърма! steli76 вече в АМ има толкова много витамини, че то е почти като кърмата, липсват само антителата!Аз му давам от раждането на малкия освен кърма и АМ, защото не ми стигаше първоначално. Сега имам малко замразена кърма от периодите, в които бях като гейзер Пък и то трябва да си спокоен и отпочиал за да имаш кърма, а аз уча, не си доспивам, изморена съм, имам главоболие от 4 дена. Все пак сме дали по нещо    

Думите ти са балсам за душата ми,която се гърчи от чувство з а вина!Буквално  от всякъде звучи едно и също,сякаш ако по някаква причини не кърмиш не си истинска майка,да не кажем,че си направо лоша!Сигурно това,че не кърмя детето си ме поставя по-долу от ромката(разбирай циганка),която има 7-8 деца ,няма и бледа престава за хигиена или що е то ваксинация,да не говорим,че не знае точния брой на децата си.Аз не уча,(че съм бая дъртичка)но така се случи.А за главоболието пробвай 1 лъжичка захар,под езика и да се преглътне със съвсем малко вода.

Ууу мерси ще пробвам! В темата за майските бебета, в която вися имаше така един огромен скандал за кърменето. На една майка бебчето и направи кърмаческа стачка и не искаше да суче. Започнаха да се пишат неща от сорта на "Не искам да давам тази отрова АМ, ужасно ми е всеки път като давам биберона... " и тем подобни. Има майки, които много се прехласват по кърменето. Наистина е важно, наистина е най-полезното и най-хубавото, но когато го няма и ти самата не можеш да направиш нищо какво следва??? Четох всичко, което пише за да си увелича кърмата, да накарам бебето да суче ама не става и да суче повече - кърма няма. Пък и все пак ме крепи мисълта, че в началото на живота съм му дала подходящ старт. При всяка жена различно е кърменето. А относно ромките онзи ден минах по Граф Игнатиев и видях три ромчета, момче, момиче и едно бебе в количка, което сигурно тежеше два килограма и беше на месец... стана ми толкова гадно!а те раждат за да взимат помощи и после децата повечето отивам в дом за сираци. Мани не се шашкай толкова аз мислех, че ще полудея като спра да кърмя и то само заради връзката с бебето, обаче толкова неща ме налегнаха. Трябва да пия антибиотик,защото имам едно възпаление след секциото и го отлагах заради кърменето, трябва да пия пак антибиотик друг за лицето защото и там някакви гъбички получих, а отделно и на зъболекар трябва да отида, защото от бременността ми се скапаха зъбките и две коронки сложих докато бях бременна, едва едва защото само с упойка давам да ме ровичкат! Много дълго стана

И аз заради зъболекар(упойка+арсен за умъртвяване на нерв) окончателно,май приключих с кърменето.Направо ми иде да крещя като слушам и чета тези изявления,то българинът като се побърка на някаква тема ела да видиш."Прекален светец и богу не е драг",не съм го измислила аз.
Според мен такова прехласване говори за някакви други комплекси у тези "мами".Кърменето безспорно е важно ,но съм убедена,че то не определя целият път  на детето,както едва ли не се опитват да ни внушат.Толкова е хубаво да намериш,някой който мисли,ако не нормално ,то поне реално.

Възмутих се като четох какво са писали някои дами в отчетния-"отрова,чувствам се ужасно....."Бла-бла-бла....Ми дай сега ние,дето не сме кърмили по една или друга причина,да се самоубием,а?!Отровили сме си децата сигурно!Много отдавна вече не чувствам вина,че не съм кърмила сина си.Ей го,расте едър и здрав,и без да е кърмен.Направих каквото можах,не стана.Хич не се чувствам ужасно,че съм го хранила с биберон и продължавам да го правя вечер!Съветвам майките на новородени бебета,а и не само те,в никакъв случай да не се поддават на чак такива прекалени емоции,ако не са успели да кърмят.Това в никакъв случай не ги прави по-малко жени и майки от кърмачките!Извинявам се на авторката за отклонението,но се ядосах!

Абе моля ви се!Направо сега като препрочитам темата ми става смешно! Какви са съвети, какво е нещо!Не одобрявам също и кърменето навънка, мисля, че това е нещо много лично и не бих го направила, ама всеки с мнението си нали така. Ето yanast си кърми малкия две години ама като може защо не! А те жените изпадат в някаква жестока паника! Аз сега го накърмих малкия, той захапа да не повярваш след два дена не ядене от мен. Обаче кърмата ми намалява доста вече всеки ден става все по - малко, преди събирах за едно ядене сутрин, а сега почти нищо! Така е по-добре и за мен де, защото аз получих някаква след родилна депресия и нещо нервите ми се разхлопаха, става ми лошо доста често и това го предавам и на малкия чрез кърмата. Преди прочетох, че когато майката е изнервена не трябва да кърми обаче хванах веднъж така да кърмя и малкия започна да ми плюе гърдата, беше ми много смешно

Виждам, че се е получила интересна дискусия
Относно чувството на вина-мисля, че от това определено няма никаква полза-по-скоро вредим на себе си, на децата и на семейството си. Независимо от причината поради която прекъсвате кърменето-положете усилия да сте уверени в себе си. Едно дете има на първо място нужда от обич, от уверена в себе си и усмихната майка и едва след това се нареждат другите неща. А важните неща в живота са много, всяка от нас се старае да деде най-доброто на детето си, но няма нито една майка която да успее напълно Ето, според мен най-доброто за едно дете е: да е кърмено, роднините му да са винаги в добри отношения и никога да не се карат, майката да си е вкъщи при децата и да е щастлива от това, семейството да живее в голяма къща с двор на място с чист въздух, басейн и т.н., да се храни само с домашно отгледани плодове, зеленчуци, кокошки и др. животни, да учат в реномирани училища, да общуват с възпитани деца и т.н.
Самите критерии, разбира се са променливи, но и никой не може да изпълни всичките Едно дете ще суче по-дълго, друго ще яде повече био зеленчуци, трето ще има по-хубава къща, четвърто пък ще има по-хармонично семейство.... Толкоз по въпроса. Аз може да съм кърмила 2 г., вие ме превъзхождате с нещо друго.

Отделен е въпроса, че понякога, за съжаление неправилни съвети и липса на помощ и информация са причината за преждевременното отбиване - усмивка08, при теб за съжаление се е получило нещо такова. Упойката, както и умъртвяването на нерв с арсен не са противопоказания за кърменето. Отделен е въпроса, че нерв може да се умъртви и само с упойка, без арсен.  Не го пиша за да те накарам да се почувстваш зле и предварително те моля да ме извиниш, но исках да знаеш, евентуално ако със следващото дете се наложи да пиеш някакви лекарства-има много лекарства, които са съвместими с кърменето (които не преминават в кърмата, или преминават в малки количества и които се използват в педиатричната практика).

Искам пак да наблегна на това, че и двете сте минали през много трудности и проблеми и тези месеци кърмене са си, безспорно едно прекрасно постижение. Можете да се гордеете със себе си и с усилията, които сте положили. И все пак, ако някоя от вас все още за себе си не е убедена че е приключила с кърменето (това е по-скоро вътрешно усещане, дали вие самите сте убедени че искате да направите още усилия или вече нямате сили и нерви и по-скоро искате да се успокоите и да се порадвате на безметежно майчинство-което в първия вариант ще се отложи още във времето), то непременно потърсете помощ. Не от мен, а от квалифициран консултант по кърменето, някоя от майките, има списък във втория линк, който дадох. Държа да наблегна на възможностите за помощ не само заради вас конкретно (Въпреки, че съм убедена, че със следващите си деца като знаете къде да потърсите помощ ще имате по-успешно кърмене и искрено ви пожелавам да усетите че кърменето може да е улеснение и удоволствие, както при мен, а не бреме) но и заради другите майки, които ни четат.

Пожелавам ви да вземете правилното решение за себе си и семейството си, да бъдете уверени в себе си и да не допускате никой да ви вменява вина. Много приятни мигове с бебоците

Думите ти наистина  ме накараха да се почуствам  не по-добре,по-скоро по уверена,защото отчитам своята вина,можех да кърмя бебка и по-дълго но....
Що се отнася да упойка без арсен преживявала съм го и ти казвам,че беше по ужасно от секциото,а то наистина беше ужасно.

Като стана дума за дълго кърмене,една позната все още продължава,въпреки,че детето й е над тригодишно /не знам точно колко/.Шегувахме се,че то ще започне да се заиграва вече  Но това е нейно лично решение и никой няма право да я съди.Мисля си,че кърменето не бива да се превръща в самоцел,в идея фикс,в източник на комплекси ако не се получи.yanast е много права-за детето най-важно е да има спокойна и уверена майка,която да го обгръща с любов.А всяко залитане в едната или в другата посока води до нарушаване на баланса,оттам на спокойствието и хармонията.В никакъв случай не съм противник на кърменето!Както вече писах,аз също много исках да кърмя,но не успях и в началото го преживях трудно.Против съм всякакви крайности и вманиачаване.

усмивка08-Пак говориш за вина, а такова нещо няма. Направила си всичко възможно според знанията и възможностите си. Това, което изпитваш се казва разочарование-защото нещо, което силно си искала не се е получило. Но така е в живота-не винаги всичко става според желанията и очакванията ни...
Нормално е да ти е тъжно и криво, повярвай, че на каквато и възраст да отбиеш детето все ще ти е мъчно-ето моето дете го отбих (по взаимно съгласие) на 2 г. и пак ми е криво и мъчно. Изживей си го, но без да си вменяваш вина, просто си признай, че ти е мъчно, гушкай повече бебето и скоро ще откриете нови начини да се сувствате близки