За децата и компютрите.

Хубаво, постъпи както намериш за добре. Опитах се да насоча вниманието ти към това как отстрани изглежда твоята реакция и участие в тези събития. Явно така, както подхождаш добър резултат тяма. Може би си заслужава да се вгледаш малко в себе си и после да промениш по някакъв начин стратегията си. Хем имаш проблем, хем отричаш да имаш някаква заслуга за несправянето с този проблем. Твоя си работа. Опитах се да ти помогна, а не да ти пиша това, което ще ти угоди.

Додо - аз отпускам компа като награда. Ако се прочете нещо, ако се напише, ако се свърши еди какво си /за което предварително сме се договорили/. Няколко пъти съм говорила  и с двамата и съм обяснила, че дечицата могат дори да се разболеят, ако само стоят на компютъра и не излизат да играят и не си почиват. Казала съм че за това родителите трябва да казват кога да се стане, ако децата не могат сами да се ориентират.
С големия нямам проблем - казвам да се става от компютъра и ако на второто повтаряне е още там. Отивам и заключвам - няма сръдни, няма кой знае какви реакции.
С малкия е малко по-различно там вече ти казах действам по-нежно. Винаги планирам какво алтернативно занимание ще предложа след компютъра и нежно го вдигам, като почти веднага се потапяме в новото забавление. Говоря му тихичко и нежно и го хващам за ръка за да го вдигна от компа. Напоследък става една идея по-лесно. Дано пък с израстването и Денис да има такова развитие. Също така се доверявам на преценката на Реза, защото тя има по-специфичен поглед върху нещата  

Лени, и при нас е така. Има си време за комп общо взето 1 път на всеки 2-3 дни. И това време идва след четене или други подобни занимания. Обяснила съм, че не съм пъдар, няма да го гоня да чете и подобни, че си е за него и колко е важно и т.н. Тук като живяхме малко в центъра виждаше бездомни доста често, та ги ползвахме за пример какво става като не се развиваш.
Но съм казала също, че компютъра е за работа и ако го пускам понякога да е играе, то е за игри, които са полезни за него, помагат на мозъка му да работи и т.н. За ТВ-то и другите игри съм казала колко са вредни, защото мозъка спи, но по начин различен от съня, когато почива. Хайде да не се разпростирам. Въпреки, че когато не играе разбира всичко това, когато седне, разбира се сценария е като този, който Додо описва, класика. Точно в моментите, когато после се чупи и сърди дълго съм му казвала, че не виждам смисъл да играе, ако после ще го имаме това, защото очевидно му вреди. След това не му се дава комп за 4-5 дни поне. И когато поиска му припомняме, че се е сърдел, когато е спрял играта, а това не е добре нито за него, нито за нас. Когато съумее да спре сравнително бързо след повторенията (понякога става веднага, но си е рядкост) следващият ден може да играе пак, за 15-25 мин. Малко като кученце се дресира така, но това е, обясняваме, сам вижда как се уморява и превъзбужда, ако прекали и т.н. Ей сега докато пиша ми казва, че иска да играе и аз му казах, че не е чел днес (тук е сутрин), той веднага каза "да, де, като почета" Определено е пристрастяващият вид и той, затова ви разбирам Лени и Додо. Но също мисля, че и с това е като с боклуцавите храни. Няма да ми е винаги пред очите и ако не положим някакви основи на самоконтрол (колкото и да са бегли на този етап) в хранене, игра на комп и подобни неща, риска после, когато сам си купува боклуци и стои сам у дома да се впусне в забраненото. Затова опитвам да обяснявам и да контролирам повече или по-малко в зависимост от неговата реакция и поведение.
Всеки сам си определя такива неща, време, честота, тип игри. Тази тема е за споделяне или поне аз така я възприемам. Никога не съм виждала в подобни теми поле да си мерим кой какъв родител е и т.н. Отговора на този въпрос ще дойде след 10-15 год. Ако тогава сме наоколо може да споделим кое е успяло и кое - не. Засега всички търсим пътя и се надяваме, че правим "доброто" и "правилното" за собственото си дете. Всеки според собствените преценки, разбирания, опит, наследство. Заяжданията и острия тон в този процес също не са ми по вкуса. Точно затова се извинявам, но на постове като този на Azzy няма да отговарям.

Пепи много обича компютъра, даже понякога се караме кой да седне
Когато съм преценила, че му стига за днес го прилъгвам с нещо, но той още е малък и се лъже лесно.
Пробвала ли си да кажеш на Денис, че му даваш еди колко си минути(познава ли часовника?) и после става или че ще ходите някъде/ще правите нещо и т.н. Още със сядането да знае, че не може вечно да седи пред монитора. Или че сега е ред на брат му да речем. А с лъжи пробвала ли си -  имаш много важна работа(все пак компютъра е за работа на мама, това знае Пепи), или трябва да видиш телефона на еди коя си пицария, за да поръчаш храна. Абе лъжи бол

Дуци, и ние ги ползваме такива. винаги знае от сядането колко време има да играе. 5 мин преди това му казвам, за да знае
Сам е виждал, че компютъра се ползва много за работа и за друга информация, нерядко съм проверявала нещо там като ме пита.

Додо, сетих се да ти кажа, че Денис няма да може скоро да си намира сам кофти игри, ако го пускаш в подходящи сайтове. Аз така правя Понеже не могат още да пишат и да търсят сами, могат само да кликат линковете. Но от подходящи сайтове като Дисни, uptoten и подобни няма как да стигне до нещо лошо

Не се бийте, до дете си е, до среда и т.н. Аз имам афинитет към компютри от как разбрах за съществуването им. Игри и всичко. Сестра ни никога не се е интересувала от игри. Сега ползва компа само за образователна цел и за комуникации с близки и приятели. Но не прекалява. А във форуми изобщо не влиза, смята го за загуба на време. Прoсто не я влече, има други приоритети. Мен общуването по Инет идеално ме устройва. Нея не - иска си нормално общуване. Аз определено имам и то съвсем осъзната нужда някой да ми ограничи ползването на Инет, защото прекалявам. Но при нея това не се налага, защото сама си слага ограниченията и това не и коства усилия. С тези примери искам да кажа, че децата склонни към пристрастяване наистина имат нужда от ограничения. А деца като тези на RadostinaHZ е безсмислено да им ограничваш достъпа. Все едно на мен да ми ограничат яденето на мармалад, при положение, че много рядко ми се дояжда. Иначе RadostinaHZ, правилно разсъждаваш, но разсъжденията ти могат да се приложат само за твоите деца и подобни на тях. Имам предвид това да им даваш свобода сами си преценяват нещата и да си слагат граници. Познавам такива деца, държат се като по-възрастни от мен, нищо че са на 8 годинки примерно. Но има и тотално опърничави и неконтролируеми, за които трябва да се намери специален подход за да се проведе някаква минимално ефективна комуникация. Отказват да слушат и разбират аргументите ти, държат си на своето тъпо и упорито. С тях трябва по-строг режим.
Иначе аз бих се радвала детето ми да се научи да работи на компютър защото за сега не проявява интерес към него и дори когато случайно прояви не мога да му обясня и науча нищо, не възприема и не иска да възприеме. Той иска единствено да си пусне музиката, да си гледа клипа и това е. Опитвам се да го науча сам да го прави, но не възприема. Та аз бих се радвала да се научи поне на нещо, ако ще то да е работа на компютър. Но ако тръгне да се пристрастява и да не иска да прави нищо друго, да не яде, да не спи.... тогава нещата ще са коренно различни.

Коя реакция и кое участие в кои събития? Мислех си, че все още си мисля и никак не съм подходила все още.
Но ти ме обърка и сега съвсем се размислих. 

Рано или късно омръзва. То е като варицелата - преболедуваш ли, придобиваш имунитет. Убиеш ли хиляда чудовища, вече са ти ясни и неинтересни. При нас дори беше тежка форма - повече от година игра War of Warcraft всяка свободна минута - това когато се сдоби със собствен компютър. За плейстейшън колко игри имаме, да не ти казвам - повече от 100 са със сигурност. Всички са играни неведнъж.

Няма вечно болни от варицела. Рано или късно реалният свят става по-интересен от виртуалния. Просто докато са деца, компютърът не успява да замести живото общуване - пак си играят и се срещат с приятели. При по-големите не е така - те се отдават на тази краста изцяло и зарязват целия си външен живот. Пак се преживява, но както всичко останало, което се преживява в грешно време, става по-трудно.

Благодаря за това мнение. На Лени също.
При Дени нещата винаги са бавни, трудни и изискващи такт и прецизност / знаеш това/. Нужно му е повече време, за да разбере и чуе посланията, които му изпращаме. Зная с какво ще се сблъскам, когато стигнем до момента с компютъра и поради тази причина искам да съм подготвена по най-добрия начин, за да бъда максимално полезна за детето си в този труден за него момент. Мисля че, за да се предразположи това, е необходимо да изчакам още мъничко време. Детето ми е болезнено емоционално и чувствително, но и разумно. Винаги досега, когато съм изчаквала да узрее сам за нещо - нещата са се получавали лесно и бързо. И обратно - ако съм го форсирала, процеса многократно се е забавял.
Затова мисля, че още известно отлагане във времето на тази неизбежна среща, съпроводено с много обяснения и говорене ще облекчи предстоящата драма

Не съм пробвала, защото той още никога не е сядал. Правя предподготовка в момента и записвам в тефтерче всички тактики и хитрини 

Додо, последният ти пост показва достатъчно убеденост и разбиране към детето ти, неговите потребности и особености. Така че щом знаеш това просто следвай интуицията си кога отново компютъра да стане част от заниманията му. Ако основните ти притеснения са да не изостане от връсниците си, няма такава опасност. И работата с мишка, и всички други подобни умения ще придобие после за броени дни или седмица. Аз харесвам начина, по който децата ми учат песни и някои други неща от комп игри, защото в това аз не съм толкова добра, но пък си ги пеем заедно. Намираме модели за оригами и други неща в Интернет, търсим карта как да стигнем до някое място, където не сме били и т.н. Така че виждат за колко неща може да се ползва компа, а игрите са нещо незначително. Но понеже и ние с баща им сме минали през момент на пристрастяване му обясняваме колко зле се отразяват безсънните нощи примерно. Но и разбираме неговото нежеление да прекъсне. Затова не е ТОЧНО 15 мин, а около. Не бих му дръпнала шалтера, давам му време да завърши и запише каквото прави. Но на около 5-тото повтаряне и 10-тина мин толеранс не спре, тогава тръгвам от другия край на стаята с нещо като "ако не можеш сам да спреш ще трябва аз да го изгася" и подобни.

Да, точно това са моите притеснения. В разговори с приятели, а пък и тук чета как 4-5 годишни хлапета умело боравят с компютър и то не само, за да играят.
Страхувам се в стремежа си да го предпазя от нещо - да не го лиша от друго. И както винаги в подобни ситуации, май отговорът е в правилният избор на момент. Детето да е готово, но и да не е станало прекалено късно. Имах нужда да се уверя в това 

Позволявам си да изкажа съмнение, че се много 4-5 годишните деца, които могат да направят на компютър нещо повече от гледане на филм или игра.
Оставям си вратичка - че не е невъзможно някое детенце и да е по-напреднало, но .... на тази възраст те дори не пишат още, та какво точно ще правят?
Може би владеят Уърд и Ексел или предпечатна подготовка?!  

Бъди абсолютно спокойна в това отношение, будните деца /какъвто определено е Денис/ много бързо научават нужното им, а на тази възраст все още няма кой знае какви умения за наваксване.
Поради известни залитания на Боби / на 11 години/, времето му на компа е все още лимитирано и той е далеч назад в развитието си от доста от връсниците си седящи пред монитора. Това обаче изобщо не ме притеснява, дойде ли му време и научи ли се да се контролира - бързо ще навакса наистина нужните му неща, а пък така би прескочил някой и друг нежелан етап /надявам се/.

Заповядай в кьщи за демонстрация.Големият ми син не знае Уьрд и Ексел,но чудесно се справя по зрителна памет.Няма навьршени още 4 години

  Ето и моя опит. По-големият ми син е на 8 години и много отдавна умее повече неща на компютъра от мен. Баща му е абсолютен бог с компютрите и той, от много малък, е свикнал с присъствието на компютрите в живота си. И точно защото баща му се занимава много с това(най-вече по работа), синът ми знае, че на тази машина (предимно) се работи. Това му казвам от малък. Виждал е обаче колко често аз пускам музика оттам, виждал е да се рови във форуми и по разни сайтове, да се "сваля" информация (по работа или за удоволствие), но аз винаги, по всякакъв повод, повтарям колко опасно може да бъде това, с колко ненормалници е пълно, колко глупости има в Интернет и той няма нищо против, че съм лимитирала времето му на компютъра, както и местата за достъп. Виждал е много гадни игри(съучениците му са луди по тях) и съм обяснявала защо са ''гадни"-съгласява се. Казвала съм му до какво води пристрастяването и колко много ограничава възможностите на човек(с детски думи обяснявам, разбира се). Използвам времето, в което (все още) думите ми имат тежест пред него. Ако можех, признавам си, щях още дълго да го ограничавам абсолютно, но тъй като ми е невъзможно, опитвам се да контролирам какво прави и вижда на компютъра. Не казвам, че е много полезно да играе футбол с мишката, вместо навън, но се опитвам да правя така, че да правя игрите и заниманията, различни от компютърните, ако не по-интересни, то поне толкова интересни, колкото тях. Засега успявам. Личния пример също върши работа. Той вижда, че страшно обичам и книгите, за които винаги може да се намери време и четем заедно, чете сам и той и т.н. Важното е да се покаже на детето, че светът, извън компютрите, е също толкова интересен и забавен. За целта се изисква и аз да участвам (ето, например, аз не съм никак добра по спортовете, но покрай олимпиадата, го "запалих" по волейбола и баскетбола и изкарвам доста време с него и по-малкият му брат на едно игрище, учейки ги да играят , ) Малко хитрост, както се каза по-горе, никога не е излишна. ( и аз послъгвам и попреувеличавам тук-там ).
  В никакъв случай не смятам обаче, че умереното и контролирано от родителя боравене с компютър, на каквато и да е възраст, е вредно. Но и без това може-не е голяма загуба. Децата много бързо наваксват и това, че на 4-5 години някое не е пипало компютър, не е никакво "забавяне в развитието". Пък и си е до дете. По-големият ми син има усет за всякаква техника - привлича го като магнит почти от бебе. Малкият не обръща внимание на такива неща. И двете положения не ме притесняват. Знам, че с повече внимание, всяко нещо си има "цяр", стига родителят да го е грижа.