Да не дава Господ да живеем в интересно време, Дона. Вярно сме се излигавили.
- Публикувана: 26 авг. 2008, 21:49 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2008, 11:01 ч.
Ако трябваше да напишете мемоарите си
Ф2ф запознанство вместо виртуално? Ауу, че интересно...
Като бях на 18 мислех да напиша писмо до бъдещите си деца, в което да опиша всички мисли и страсти, които в онзи момент ме тресяха и вълнуваха , разбира се него направих, нищо че идеята си струваше.
За мемоари също е добра идея, като ъпгрейдване на ненаписаното ми писмо, ще ми се получат ненаписаните ми мемоари.
Може би ще започна така: Ето какво се случваше с мен докато чаках да порасна...
За мемоари също е добра идея, като ъпгрейдване на ненаписаното ми писмо, ще ми се получат ненаписаните ми мемоари.
Може би ще започна така: Ето какво се случваше с мен докато чаках да порасна...
Не желая да пиша и споделям каквото и да било в мемоари, само за да задоволя любопитството на поколенията.
Едва ли ще се гордея повече от себе си, ако в дейстквителност другите не са ме оценили овреме.
Представям си какви физиономии ще предизвика следния увод за мемоари например:
"Дразнещ шепот от отвъдното, принуди единствения егоцентрик и маниак, обявен за недосегаем и всевишен сред хаоса, който сам е създал, да запокити вероятно единствения ми шанс за съществуване сред битието, на така наречените човеци."
Не бих допуснала никой друг да чете продължението.
Ако ме обявят само за психопатка - добре.
НО, лошото е, че човек и "да се обърне в гроба си", няма възможност за промени.
Тогава ще бъде още по-тъжно - с това си обяснявам и "нехайството" на някои да не разкриват живота си на другите.
Никой не е в състояние да живее абсолютно пълноценно и с абсолютно достойнство.
Да не говорим, че повечето ни, да ги наречем човешки грешки, са резултат от умишлени или неумишлени действия и на други хора, с които се срещаме в повечето случаи не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата. Всеки би искал да е абсолютно безгрешен или горд със себе си, но уви.
Ако пък се цензурират събитията, явно целта е да бъдат заблудени четящите!!!
А евентуалните последици!?!
Цинично е, да оставиш нещо след себе си, без да си честен към другите, а дали другите ще могат да понесат истината такава, каквато е ... !?!
В повечето случаи, на практика се получава точно обратното.
Едва ли ще се гордея повече от себе си, ако в дейстквителност другите не са ме оценили овреме.
Представям си какви физиономии ще предизвика следния увод за мемоари например:
"Дразнещ шепот от отвъдното, принуди единствения егоцентрик и маниак, обявен за недосегаем и всевишен сред хаоса, който сам е създал, да запокити вероятно единствения ми шанс за съществуване сред битието, на така наречените човеци."
Не бих допуснала никой друг да чете продължението.
Ако ме обявят само за психопатка - добре.
НО, лошото е, че човек и "да се обърне в гроба си", няма възможност за промени.
Тогава ще бъде още по-тъжно - с това си обяснявам и "нехайството" на някои да не разкриват живота си на другите.
Никой не е в състояние да живее абсолютно пълноценно и с абсолютно достойнство.
Да не говорим, че повечето ни, да ги наречем човешки грешки, са резултат от умишлени или неумишлени действия и на други хора, с които се срещаме в повечето случаи не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата. Всеки би искал да е абсолютно безгрешен или горд със себе си, но уви.
Ако пък се цензурират събитията, явно целта е да бъдат заблудени четящите!!!
А евентуалните последици!?!
Цинично е, да оставиш нещо след себе си, без да си честен към другите, а дали другите ще могат да понесат истината такава, каквато е ... !?!
В повечето случаи, на практика се получава точно обратното.
...кой знае... как ще изглежда нашия живот на внуците ни...
С вероятната им глобализация и унисекс - при всички случаи ще сме им интригуващи: разнополови и все още извън сървъра.
Едва ли не - свободни...
Какво да пиша, как съм спала на чувал на Яйлата? Много вълнуващо... 
Не, бе.
Напиши им за шунденската тема, поне.
Може да уредим и самата нея, ако искаш...знаеш това:)
Не, бе.
Напиши им за шунденската тема, поне.
Може да уредим и самата нея, ако искаш...знаеш това:)
Дона, наистина ли не осъзнаваш собствената си значимост?
Нещо те е напекло слънцето в повечко това лято.
Нещо те е напекло слънцето в повечко това лято.
