Отдавате ли живота си на децата?

  • 3 284
  • 56
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 984
Май повечето обичаме да ни е трудно. Хиляда дини под една мишница. Уморително е и изхабяващо.

А само си представете една диня и толкова. Simple Smile

Преди няколко дена се наложи да напиша на една съфорумка следното нещо: смисълът на вселената е възпроизводството. Много ми се смяха някои, но пък я да видим - какъв друг смисъл може да има човешкият живот измерен едновременно ден за ден и от гледна точка на безкрайността на времето.

Децата и тяхното благоденствие са най-важното нещо на този свят. Кариери - мариери, пари - мари, приятели - гаджоци, ноктопластика и екзотични екскурзии - нищо от тях не оставя следа във времето. Дори хубавата книга, дори неопровержимата мисъл или завладяващата песен. Един е Омир и той умря, простете за цинизма.

# 46
  • Мнения: 868
Май повечето обичаме да ни е трудно. Хиляда дини под една мишница. Уморително е и изхабяващо.

А само си представете една диня и толкова. Simple Smile

Преди няколко дена се наложи да напиша на една съфорумка следното нещо: смисълът на вселената е възпроизводството. Много ми се смяха някои, но пък я да видим - какъв друг смисъл може да има човешкият живот измерен едновременно ден за ден и от гледна точка на безкрайността на времето.

Децата и тяхното благоденствие са най-важното нещо на този свят. Кариери - мариери, пари - мари, приятели - гаджоци, ноктопластика и екзотични екскурзии - нищо от тях не оставя следа във времето. Дори хубавата книга, дори неопровержимата мисъл или завладяващата песен. Един е Омир и той умря, простете за цинизма.



За това не е добре да се коментира в такива теми. Те намират начин да се превърнат в аргументи доста бързо и някой все дава бързи рецепти за смисъла на живота. Аз пък не завиждам на децата, чиито майки виждат смисъла на живота си единствено в тях. Доста голям товар на невинните раменца на човешко същество.  Смисълът на живота ни не може да ни бъде даден от друг човек; той идва от нас самите.

 Няма нищо лошо в това жените (точно както и мъжете), ако решат да имат деца, защото и това не е задължително за жена за да бъде жена, да имат и интереси извън детската стая. 

П.С. Достатъчно е да се отиде до кое да е българско кафене през деня за да се види как майките, които не работят, са се отдали на децата си. Те пушат и говорят с други майки, докато децата им се мотаят наоколо сред цигарен дим. Това ме порази миналата година.

# 47
  • Мнения: 2 494
Да, отдавам им  живота си.

Това не ме прави нито нещастна, нито неудовлетворена, нито пък се чувствам непълноценна.
Постигнала съм достатъчно за да се чувствам удовлетворена от себе си.

Това ми хареса и аз бих го казала по този начин  Hug

И това не значи, че нямам мечти или желания и не ги изпълнявам, но обичам дъщеря си най-много на света и не виждам нищо лошо в това, не подкрепям мнения от рода "да не съм луда"  Crazy ами аз сигурно съм, но това е най-голямото ми щастие  Hug

# 48
  • Мнения: 958
Когато съм с детето, му се отдавам на 100%. Когато съм с мъжа ми също. На работа също се отдавам максимално. Имам си и време за себе си.
Не мисля, че ако не съм нон-стоп с детето, то не го обичам, или не съм добра майка. Оставям я, с майка ми, с другата и баба, с дядовците. Не само когато ми се налага, но и когато имаме нужда да останем само двамата с мъжа ми.
В същото време, когато сме с детето, се отдаваме на него.
9-те месеца, които бяхме нон стоп заедно, преди да се върна на работа, бяха много красиви, но и малко обсебващи.
Сега имаме баланс. Надявам се и в бъдеще да е така.
Детето ни е най-важно, но има и други неща в живота. За мен е важно да сме щастливи, детето да усеща любов около себе си.
Да знае,ч е винаги може да разчита на мама и татко, независимо колко са далеч от него!

# 49
  • Мнения: 884
Опитах се...Просто залитнах натам, защото второто си детенце чаках две години. И сбърках...Нашето семейство е четиричленно, всеки си има място в него, ако отдам живота си на децата, какво ще дам на съпруга си в това време? А на родителите си, на приятелите си?А за мен какво ще остане? Не си пестя любовта само за децата, обичам съпруга си, обичам и други хора-не толкова силно , разбира се.Струва ми се доста обсебващо, да обичаш някого, отдавайки му живота си.

# 50
  • София
  • Мнения: 958
Опитах се...Просто залитнах натам, защото второто си детенце чаках две години. И сбърках...Нашето семейство е четиричленно, всеки си има място в него, ако отдам живота си на децата, какво ще дам на съпруга си в това време? А на родителите си, на приятелите си?А за мен какво ще остане? Не си пестя любовта само за децата, обичам съпруга си, обичам и други хора-не толкова силно , разбира се.Струва ми се доста обсебващо, да обичаш някого, отдавайки му живота си.


  202uu

# 51
  • Мнения: 2 039
Това че отглеждам и се грижа за децата си не значи, че съм посветила живота си на тях. Въпрос на лична преценка е, аз нямам чувството че съм им се посветила. Обичам ги, грижа се за тях, обаче съм запазила и собствени интереси, работа и удоволствия ... Не, не отдавам живота си на никого, може да съм егоист знам ли  Wink.

 Peace

# 52
  • Мнения: 157
--------------------------------------------------------------------------------

Между "живот" и "време" има разлика. "Живот" включва много повече неща. Истината е, че от първия миг, в който ги зърнем, се променяме, завинаги пречупваме желанията си, мислите си през тях, през децата ни. Независимо дали сме на маникюр, на работа, Те са винаги в мисълта ни, готови сме да скочим и да променим света на секундата, ако Те имат нужда от нас. Да, отдаваме живота си.
Много добре казано!

# 53
  • Мнения: 378
Всичко както обикновено е много относително.....
да, отдавам времето си на децата си - особено едното сега има голяма нужда от мен - като порасне - за какво ще му бъда- за другар в игрите ли при наличието на по забваните и интересни деца от неговата възраст???
принципно за себе си съм решила, че детето е малко и има нужда от майка си до поне 2-рата си година- видях го по сина ми.
сега съм си в къщи и гледам и двамата и цялата ми програма е съобразена с тях - не мога да отделя време за моето хоби (езда), просто защото няма кой да ги гледа- това обаче не значи, че когато ми се случи някой да ги поеме за час два - не се опитвам веднага да се докопам до конете или пък до нещо което отдавна съм искала да направя...... отдала съм се сега - когато имат нужда от мен- след време като започнат да си играят с децата и да нямат толкова нужда от мен - тогава ще се върна и към кариерата си. за момента ми се струва, че въпросът често се интерпретира -дали да съм си в къщи или да се върна да правя кариера.
За мен съм си избрала да съм си в къщи сега - когато имат нужда от мен - а после кариерата си ме чака - като се познавам , няма да си остана вкъщи вечно.

това е- въпрос на приоритети - и пак ще кажа - това не значи че не се интерсувам от други аспекти на живота и само децата са ми в главата....

# 54
  • Мнения: 523
Определено всичко е въпрос на приоритетите в даден перод от живота . Когато се роди голямата ми дъщеря ( нямаше никакви баби да ми помагат ) бях първи курс , втори семестър в университета . Родих на 16 ноември , началото на сесията . През деня бях отдадена на детето и домакинството , а през нощта - на изпитите и курсовите работи........беше ми много трудно , наистина много и не ми оставаше никакво време за моите хобита и интереси . Шапка свалям на тези от вас мами , които сте били в същото положение и сте успяли да балансирате и да намерите време и за себе си   bouquet  bouquet  bouquet
В трети курс родих и втората си дъщеря , няколко дена след края на очните . Успях да се организирам и въпреки , че бях сама вкъщи с дете на 1г и 10 месеца и новородено бебе , успях да си взема всички изпити . Но се бях отдала изцяло на децата , ученето и домакинството . Е сега вече нещата стоят по - различно и не се налага чак толкова много да им се отдавам , защото си играят една с друга .
Та аз си мисля , че в определени моменти е невъзможно да не се посветиш почти изцяло на детето/цата си , но в последствие нещата се променят........и променят

# 55
  • Мнения: 627
Здравейте! Преди два месеца родих втората ми дъщеря. За трите дена, в които бях в болницата плаках всеки път, когато голямата ми щерка идваше на свиждане. Не бях се разделяла с нея нито веднъж преди това. Не мога да си спомня как и защо съм живяла преди да родя децата. Всичко без тях е безмислено. Не мога да я оставям да спи на гости при баба си, а и тя не иска. Май съм прекалено отдадена на децата си. Дали това е вредно за тях, как мислитеБ

# 56
  • Мнения: 2 960
да hahahaедин от седемте-другите шест са си за мен Joy Joy

Общи условия

Активация на акаунт