Вендета

  • 6 531
  • 67
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
Поканвам ви да си поприказваме за отмъщенията. Има ли ги, няма ли ги във вашия живот. Отмъстителни ли сте - на едро, на дребно? Помните ли дълго време, ако някой ви нарани, не ви послуша, не отговори на очакванита ви и т.н. Кроите ли планове как да си му го върнете? И ако да - постигате ли ефект изобщо? Така да се каже - успявате ли да превъзпитате някого с отмъщение - мъж, дете, родител, съсед, други...

Аз не съм отмъстителна, лошите неща изобщо не ги помня, не приемам нищо лично. Не се товаря, съответно такъв тип поведение ми е непознато и интересно. Като си отмъстите олеква ли ви? С каква цел го правите  - облекчавате гнева си и намирате отдушник на нараненото си его или сериозно мислите, че отсрещната страна ще си вземе поука?

Разбира се всичко зависи от ситуацията. Ако някой нарани детето ви сигурно ще търсите възмездие, съд и присъда и т.н., дори и това да не върне нещата назад. Да не говорим за такива сериозни ситуации.

Помните ли как Амели Пулен раздаваше правосъдие във филма...беше ръката на справедливостта...
Обаче определен тип поведение мен ме дразни. Как ще коментирате това - кола е спряла на пешеходна пътека, при положение, че наоколо има достатъчно място...Ядосан гражданин одрасква колата с ключа си.
Повечето такива реакции за мен са признак на безсилие да се справиш със ситуацията и начин да си излееш гнева. Но нищо не постигаш. Дребна душа ли те прави това да си отмъстителен на дребно...

П.С. Лиске, извинявай, но ме мързи да не съм обстоятелствена, пак писах много.

Последна редакция: ср, 27 авг 2008, 03:14 от ДеЩоВиди

# 1
  • Мнения: 2 257
Не нарамвам автомата и не сипя куршуми наляво-надясно по тези, дето ме ядосват.
Но помня. Важните неща. Отмъщавам чрез игнор. Няма такъв човек - това ми е отплатата. Боли ги повече така.

Ако трябва обаче да отмъщавам за всичко и на всички, дето ме дразнят и ми драскат по абстрактната кола или ми паркират на душевната пешеходна пътека, ще се отровя от омраза и мъст, не става, горчи и е гадно така.

Веднъж обаче видях пиян шофьор - караше на диагонал пред мен, ляво, дясно, ляво, дясно, после слезе пред магазина, пред който и аз - едва ходеше - обадих се на 911 да дойдат да си го приберат. Отмъстих ли за някой блъснат от пиян? Едва ли. На дребно беше, да, но поне разкарах един парцал от пътя.

За големите неща си има кой да съди и отрежда.

# 2
  • Мнения: 1 052
Имам силно развито чувство за справедливост присъщо на латино-американската ми емоционалност и революционните ми политически възгледи.
Дера с ключ лимузини, паркирали до стената на кооперацията, отказвам помощ в хистеричен момент на нелоялни колеги и съм пълнила леглото на по-големия ми брат с пясък (над половин кило, за да бъда точна, и преобладаващи камъни).
Сега за другото се успокоявам, че световната справедливост и ред ще възтържествува благодарение на висши сили.
В повечето случаи и така се случва.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Ох, аз в някой минал живот съм била слон ooooh!- много съм злопаметна. Нищо не произтича от това обикновено и не си отмъщавам. Според близките ми обаче не е много приятно като сгрешиш да ти направят разбор на грешките десет години назад с всички подробности Crazy.

# 4
  • Мнения: 2 005
Не съм злопаметна ... newsm78Никога не кроя планове за отмъщение , дори както казват по - възрастните хора :"мека - Гана " си ... Joy Еми така съм възпитана , не съм конфликтна личност и много лесно прощавам  Thinking

# 5
  • Мнения: 1 008
Не, не съм отмъстителна, много лесно забравям.
Не мисля,че с отмъщение можеш да превъзпиташ някого, по-скоро ще го озлобиш още повече.


. Как ще коментирате това - кола е спряла на пешеходна пътека, при положение, че наоколо има достатъчно място...Ядосан гражданин одрасква колата с ключа си.
Повечето такива реакции за мен са признак на безсилие да се справиш със ситуацията и начин да си излееш гнева. Но нищо не постигаш. Дребна душа ли те прави това да си отмъстителен на дребно...


Случаят е аналогичен с един друг от преди години: Мъж на средна възраст си кара колата и след като е бил засечен от мощен джип, не му дава път. Младият мъж от джипа (известен футболист) започва да крещи и да псува. Първият е бивш военен, вади пистолета си и стреля 5 пъти по шофьора на джипа крещейки "Умри мутро!".
Сега единият е с условна присъда, а другият инваалид за цял живот. Не оправдавам стрелецът в никакъв случай, но  четох в едно негово интервю да казва, че му е писнало да бъде псуван и мачкан системно от разни добре облечени хора със много хубави автомобили. Чашата му е преляла.
За мен, Господ е този, който рано или късно раздава правосъдие.

# 6
  • Мнения: 5 940
Помня. За духовни предателства отмъщавам с промененото ми присъствие, с това, че преставам да се раздавам, че вече не съм същата.
Спомням си един единствен случай на физическа саморазправа, в който съм участвала. Усетих как  една мургава крадла рови в раницата ми на ескалаторите в НДК. Опитах се чрез съдействието на останалите хора там, в една лудница, на новогодишен базар, да викнем полицаи. Полиция така и не намерихме, но пък я изпратих с няколко шамара. Тогава и за първи път ударих човек. Чудното отмъщение, надали се е трогнала, но в онзи момент просто не се сетих за друго.

# 7
  • Мнения: 194
Не съм отмъстителна, но помня Sunglasses

# 8
  • Мнения: 799
Ще ми се да бях по-зла...
В примери като този с пешеходната пътека яко се разпалвам, цял ден кроя планове за мъст и... на другия ден ми минава.

# 9
  • Мнения: 22
Ох, аз в някой минал живот съм била слон ooooh!- много съм злопаметна. Нищо не произтича от това обикновено и не си отмъщавам. Според близките ми обаче не е много приятно като сгрешиш да ти направят разбор на грешките десет години назад с всички подробности Crazy.

Катюша, ти да не си скорпион, че така като те чета, все едно аз съм го писала, пък моята скорпионска природа ме кара да отчитам чуждите грешки от преди хиляди години  Laughing

# 10
  • Мнения: 984
Аз не съм отмъстителна, лошите неща изобщо не ги помня, не приемам нищо лично. Не се товаря, съответно такъв тип поведение ми е непознато и интересно.

Ако някой нарани детето ви сигурно ще търсите възмездие, съд и присъда и т.н., дори и това да не върне нещата назад. Да не говорим за такива сериозни ситуации.

Повечето такива реакции за мен са признак на безсилие да се справиш със ситуацията и начин да си излееш гнева. Но нищо не постигаш. Дребна душа ли те прави това да си отмъстителен на дребно...

Рядко цинична тема.
Може би ако някой "нарани" детето ти ще стоиш и ще се правиш на "широка" душа?

Ужас!

# 11
  • Мнения: 2 448
На неправилно паркирани коли не съм драскала, но съм отмъщавала в по младите си необуздани години.
И сега бих, но за нещо наистина голямо, дреболиите ги игнорирам.

# 12
  • Мнения: 183
О, плановете ми за отмъщение са огнени, напоени с кръв, проклети и свирепи.Но, докато ги съставя, вече ми е минало.



 Ако някой нарани детето ви сигурно ще търсите възмездие, съд и присъда и т.н., дори и това да не върне нещата назад. Да не говорим за такива сериозни ситуации.

# 13
  • Мнения: 2 018
Ако някой ме ядоса достатъчно, съставям план за отмъщение - показвам му какво мога да сторя и... нищо не правя! Laughing Ей, такава съм си  Joy

# 14
  • Варна
  • Мнения: 63
Всъщност много рядко стигам до саморазправа. Само в случаите,когато страдат децата ми. Иначе се ядосвам полугласно,мърморя си под носа и резултата е скапано настроение.
Ето например, омръзна ми да си мокря краката и крачолите като изляза от входа - няколко маркуча на климатици си капят необезпокоявани на тротоара на и без това мръсната ни улица.Ядосвам се,каня се да ги запуша някой ден ,но май нищо няма да направя.

# 15
  • Мнения: 3 447
Изключително злопаметна съм. Планове за отмъщения не кроя, но променям отношението си или направо го прекратявам. За да има все пак баланс, не съм мнителна или обидчива Laughing
Вселенска справедливост не раздавам, вселената си знае работата.

# 16
  • Мнения: 1 897
Помня дълго и за съжаление дълго нося огорчението вътре в себе си.
Обикновенно имам желание да превъзпитам 'виновника', но го правя рядко- само, когато превъзпитанието се състои в подмятането на хаплива забележка или разкритикуването му. По-далече не стигам. Разчитам на това, че най-добрият учител е самия живот.
Знам, че когато успея да оставя случилото се зад гърба си и престана да се терзая съм по-спокойна и живея по-щастливо.


Животът ми ме е срещал със злобни и отмъстителни хора, такива които в желанието си да навредят на някого не се спират пред нищо.Те не са щастливи. Жаждата им за мъст ги изяжда от вътре и ги самоунищожава-те прекрачват всякакви морални и човешки закони и често вместо 'всемогъщи' и 'раздаващи справедливост' изглеждат жалки в очите на хората.

# 17
  • Мнения: 4 300
В общи линии помня много. Не отмъщавам обаче, ако съм била много засегната просто спирам отношения, всякакви. Кимам на улицата и дотам.
Изобщо всячески се стремя да избягам от Око за око, зъб за зъб, за което имаме и някои спорове с Милото.
Обуздавам си и агресията, макар че понякога ми е идвало да чупя, да блъскам и да дера очи. Добре, че мога да броя до много Wink

П.С. Пак според Милото било типично женска черта да мълчиш, да мълчиш и при някой спор да изсипеш самосвала с минали грешки- А ти помниш ли, когато преди 3 лета на Созопол ми каза бла-бла-бла. Нали съм жена, правя го и аз. Няма да се излагаме я.

П.С.2. Прочетох и последния въпрос- дали ставаш дребна душа- за мен отговорът е Да. Винаги, волно или неволно, хората около нас ни обиждат, засягат, пречат. Неизбежно е, няма човек, който да е подминат, нито някога ще има. Това, да прекарваш времето си в кроене на планове за мъст и осъществяването им, вместо да залепиш парчетата и махнеш с ръка е ужасно деструктивно. Да не говорим че в повечето случаи има бумеранг ефект. Имаше едно стихотворение, на Омар Хаям ако не се лъжа, какво става с всичката злоба и мъст, когато този, за когот са предназначени, вече го няма... изяжда те отвътре.

Последна редакция: ср, 27 авг 2008, 10:21 от Рокси

# 18
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Хич ме няма за партизански изпълнения.
Притеснява ме, обаче, хорското отношение, че, видиш ли, ако не си го върнеш, то си слаба ракия.
В живота ми, Господ си знае работата и се е погрижил за дълговете ми.

# 19
  • Мнения: 17 407
НЕ, не отмъщавам, макр че много помня. Понякога си променям отношението, понякога- не. Да, ако не си го върнеш подобаващо- значи си овчедушен и се оставяш да те мачкат. Тва е! Laughing

# 20
  • Мнения: 516
Не съм злопаметна. Надявам се никога да не разбера, дали съм отмъстителна.

# 21
  • Мнения: 1 334
Изключително злопаментна съм. Мога да върна диалог и реплики с години назад. Но, не съм злобна  и отмъстителна. От тази порода съм , дето лаят но не хапят. Понякога това се разбира доста късно и причинява недоразумения. Иначе леко хапливи реплики мога да изпозлвам ако нещо много ме е засегнало. Като цяло съм добра, за съжаление.

# 22
  • Мнения: 12 669
Веднъж обаче видях пиян шофьор - караше на диагонал пред мен, ляво, дясно, ляво, дясно, после слезе пред магазина, пред който и аз - едва ходеше - обадих се на 911 да дойдат да си го приберат. Отмъстих ли за някой блъснат от пиян? Едва ли. На дребно беше, да, но поне разкарах един парцал от пътя.

За големите неща си има кой да съди и отрежда.

Ще ми се повече хора да "отмъщават" така.  Не си отмъстила, но си предовратила някое нещастие. Може да звучи като Моля, другарко, пък Пенчо ме наплю, но не е така.

# 23
  • Мнения: 405
определено съм злопатметна.помня всичко в подробности.затова мойта половинка ми вика статистика...ако насочвах тази си енергия в др насока... Crazy

# 24
  • София
  • Мнения: 2 430
случи ми се преди 2-3  години да прибегна до това Embarassedсъседите се бяха включили нелегално към кабелната и ми разваляха сигнала,когато отидох да разговарям с тях,буквално ми се разкрещяха,и едва ли не аз бях виновната,била съм дребнава,имали малко дете и т.н.само да уточня,че парите им не бяха проблем,просто има такива хора ,които обичат авантата,след много премеждия,една нощ дръпнах кабела й и го нарязах на дребни ,парченца опаковах го,като подарък и го оставих пред вратата им.От тогава не си говорим,но не са ми създавали и проблем

# 25
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
аз не съм такава ... но мъжът ми е

# 26
  • Мнения: 2 759
                       Леле, мислех че само аз съм толкова смотана да кроя кървави планове в полунощ и на следващата сутрин да не помня или поне да не ми пука... Иначе в последно време започнах да си търся правата по законов ред, общо взето успешно... Но в междуличностните отношения винаги ми се е искало да съм поне малко отмъстителна... Колкото да си вземе бележка конкретния човек... Че съм непростимо простителна и това по-често вреди.

# 27
  • Мнения: 192
Смятам себе си за човек с много добре развито чувство за спарведливост - ако някой от близките ми влезе в разрез с тази справедливост (моята) веднагически му бива обяснено с остър тон и лека доза драматизъм какво не е наред и какво точно ще се случи ако нещо подобно бъде повторено. Фактическото отмъщение (око за око и т.н) остана в пубертета.

# 28
  • Мнения: 299
Както казваше един мой приятел-"Злопаметна си като слон" Laughing
Помня лошото,което са ми казали или направили и така като се замисля,май не съм отмъщавала,но така или иначе спирам да общувам с въпросните хора и повече не ме интересуват.

# 29
  • Мнения: 389
Единствения път, когато съм си мислела за "вендета" не беше спрямо хора, а спрямо един помияр, който ме захапа без причина на път за работа. Бях направо бясна. Е, ако тогава имах лично оръжие, щях да се върна, да го взема и да застрелям мизерната гад без да ми мигне окото.

Иначе не съм отмъстителна, бързо ми минава всичко, простила съм и съм оставила зад себе си страшни неща. Пък и животът в последната година ми доказа, че всичко се връща. Толкова специфично и неприятно нещо се случи на човека ... и така свързано с неговата вина пред мен, че просто не можех да се сдържа в себе си да не го отбележа с леко злорадство.

Не трябва да се хабим с отмъщения и злоба, само себе си тровим така.

# 30
  • Мнения: 940
Много бързо ми минава. Никога не си отмъстявам.

# 31
  • Мнения: 4 892
Помня. Зверски дълго и до последната дума и действие.
Отмъщавам с мълчание и пренебрежение. Но съм търпелива. Дълго мога да почакам, но един път млъкна ли - трудно ми минава. До сега не ми е минавало всъщност.
Един ден ще живея някъде сама, ако не пренебрегна и себе си. Дано поне не отмъстя и на себе си с мълчание, трудно ще ми е да не си споделям и да не си говоря...
Вендета в буквалния смисъл - не, не съм склонна. Пацифист съм. Но човек никога не знае.

# 32
  • Мнения: 3 521
Мне, забавеното отмъщение не е за мен. Директно пляскам през пръстите или просто оставям дразненията да ми минат покрай ушите.

Последна редакция: ср, 27 авг 2008, 15:13 от surfline

# 33
  • Мнения: 502
     Трудно прощавам обидите и несправедливостите. Най-често си отмъщавам с мълчаливо презрение.
 А за колата спряла на пешеходна пътека-ами нека я издерат,да спира където трябва. Изобщо не ми е жал за издрасканата лимузина! Mr. Green Такива шофьори с любезни думи и усмивчици не можеш да ги превъзпиташ. Само с крути мерки! Mr. Green

# 34
  • Мнения: 2 388
Имам услужлива злопаметност. Отмъщавала съм си.
Сещам се за мисълта - "Отмъщението е ястие, което се сервира студено."

# 35
  • София
  • Мнения: 2 430
Имам услужлива злопаметност. Отмъщавала съм си.
Сещам се за мисълта - "Отмъщението е ястие, което се сервира студено."
Като Божи служител нали осъзнаваш,че това е грях Mr. Green

# 36
  • Мнения: 2 388
Като Божи служител нали осъзнаваш,че това е грях Mr. Green
Осъзнавам, но признат грях - половин грях. Mr. Green

# 37
  • Мнения: 502
  Като стана дума за Бог,къде останаха думите:"Ако ти ударят едната буза,дай и другата...". Май няма такива"широки" души между нас... Laughing

# 38
  • Мнения: 3 423
П.С. Лиске, извинявай, но ме мързи да не съм обстоятелствена, пак писах много.

ДеЩо, няма да ти отмъстя за многословието, това си си ти. Simple Smile
Иначе съм отмъстителна. Помня всичко и при случай напомням.

# 39
  • София
  • Мнения: 2 430
  Като стана дума за Бог,къде останаха думите:"Ако ти ударят едната буза,дай и другата...". Май няма такива"широки" души между нас... Laughing
Mr. Green Да бе да,аз да не съм мазохистка Mr. Green

# 40
  • Мнения: 278
Рядко, но ми се случва. Помня, изчаквам удобния момент и когато "жертвата" не очаква - атака. Като оса съм, чак сама си се дразня.

# 41
  • София
  • Мнения: 38 539
Аз не отмъщавам. Господ си знае работата. И не веднъж ми го е доказвал.

# 42
  • Мнения: 17 546
Злопаметна съм. Но не и отмъстителна. Коя съм аз, че да раздавам правосъдие над хората за постъпките им. Рано или късно всеки получава прозрение или пък това, което заслужава, за онова, което е извършил. Не отричам, че чувствам задоволство, ако в този момент аз съм близо до този човек и той каже: Ами аз получих това, защото ти причиних онова, и аз да имам възможността да кажа: сега харесва ли ти, като на теб ти се случва нещо толкова гадно? Ами заслужи си го! Но без злоба, а заради това, че възмездие има и аз вярвам в него. Ако за отмъщение се счита това, че останах най-близо и винаги в помощ до жена, която ми причини много мъка и ме предаде, докато не дойдЕ момента тя да се разплаче, невярваща че е способен някой на толкова човешко отношение, след това което му е причинила и да признае, че е постъпила ужасно, значи съм отмъстителна, но по някакъв мой си начин.

# 43
  • Мнения: 4 292
Може да се каже, че съм злопаметна. Не съм отмъстителна, но и не си оставям магарето в калта. Ако ме настъпят и аз настъпвам.

# 44
  • Мнения: 2 759
                     Може би мъжете са по-отмъстителни. Скоро бях свидетел на едно малко отмъщенийце или по-скоро безумна досада. Мъж около 50-те, малко след полунощ набира телефон и провежда следния разговор:

             "-Алооооу, Мими?
              -***
             -Мими търся.
              -***
             -Кажете и да се обади, не я крийте.
              -***
             - Аз я усетих, че пак си е включила този телефон и ще и звъня докато я намеря... Ти кой си?...


                   И така близо пет минути отсреща явно обясняваха, че няма вече такъв човек на този телефон. Мъжът затвори. След минута пак набра и разговора се започна отначало, съвсем същия... По едно очевидно отсреща му обясниха, че са сключили договор с Мтел, картата е нова и т.н.т., търпеливо отговориха на всичките му въпроси какъв е договора, в кой град се намират и че не знаят кой е бил предишния собственик на картата, и мъжът затвори. След минута пак набира и всичко отначало... След първото изречение явно му казаха за пореден път, че няма никаква Мими там, и че вече досажда, да не звъни повече... Следващите 15 минути този човек не спря да ги избира и да търси Мими. В края на всеки разговор явно го молеха да спре да звъни и че ще си изключат телефона, което обаче ни най-малко не го разстрои, напротив - мъжът обеща да продължи със звъненето утре и до края на света, ако нощес си изключат телефона... Тъпото беше, че беше събота вечер, и ако хората са били навън надали им е било гот да си изключват телефона... В негово оправдание бих искала да кажа, че е бил пиян, но не - беше си свеж като краставичка и безумно, дори нагло досаден... В крайна сметка си тръгнах и не разбрах дали са изключили отсрещния телефон, но тоя тип остана явно неудовлетворен, че и набутан с 20-30 минути.

                     П.П. Не съм подслушвала чужди разговори, мъжът викаше  Blush.

# 45
  • Мнения: 2 070
Е, Мишон, подборно четеш. Предложих да не говорим за сериозните ситуации с деца и прочие, а това за дребните души го казах по повод случки като тази с колата. Въпросният малоумен нарушител няма дори да се досети за причината и следствието, пък камо ли да спре да паркира на пешеходната.

Ше изневерите ли, защото са ви изневерили?
Ще лишите ли милото от секс, за да отмъстите за нещо.
Ако детено не е слушало през деня ще го лишите ли от вечерната разходка?
Къде е границата между смешната дребнава обидчива отмъстителност и полезното наказание?

Онова с нарязания кабел на съседите леко ме втрещи да си призная.

# 46
  • Мнения: 503
Ако реагирам на момента- реагирам. За после нищо не си запазвам. Не съм отмъстителна, но ако някой ми се качи на главата, не го изтърпявам дълго. А да, също така, нямам амбиция да превъзпитавам който и да е. Което не означава, че нямам чувство за справедливост. От малка си спомням, какво са ме учили- благородните хора не са отмъстителни, търсят диалог и умеят да прощават.
П.П. Май прозвуча доста високопарно това, но...за мен това е положението.

# 47
  • Мнения: 3 447
Ако детено не е слушало през деня ще го лишите ли от вечерната разходка?
Ее, че това отмъстителност ли е, бе  Laughing
На мен пък не ми е хрумвало да гледам на отмъщението като на опит за превъзпитание или за възстановяване на справедливостта в света.

# 48
  • Мнения: 301
Ше изневерите ли, защото са ви изневерили?
Ще лишите ли милото от секс, за да отмъстите за нещо.
Ако детено не е слушало през деня ще го лишите ли от вечерната разходка?
Къде е границата между смешната дребнава обидчива отмъстителност и полезното наказание?

Това са си чиста проба наказания  - детето още не мога да се науча да наказвам, мъжа ми - според заслугите.
Кой беше питал за скорпионите? Те ме те - скорпионче - не мога да отмъщавам. Не мисля, че това би ми донесло облекчение. Прощавам лесно, а напоследък и се извинявам непрекъснато, без да имам вина. Последното го мразя и се самовбесявам, като го правя ама ... Не съм злопаметна, ама съм ... помня неща, които ми се иска да забравя.

# 49
  • София
  • Мнения: 61
Зависи... не обичам да оставям нещата безнаказани попринцип.  Laughing Сега се сетих една история, която мога да споделя с вас. Бях още ученик и имаше едно момче от класа което само се закачаше, много ме дразнеше, беше по-едър от мен и не можех да го набия. Затова го причаках един ден да влезе в тоалетната. Както си седеше и си извършваше нуждата... му изритах вратата и беж да ме няма...  Laughing  

# 50
  • Мнения: 17 546
Ше изневерите ли, защото са ви изневерили?
Ще лишите ли милото от секс, за да отмъстите за нещо.
Ако детето не е слушало през деня ще го лишите ли от вечерната разходка?
Къде е границата между смешната дребнава обидчива отмъстителност и полезното наказание?
Не, не заради това.
Та аз по този начин наказвам себе си, не милото! Laughing
Не.
Според умствения багаж на всеки човек - на различно място.

# 51
  • София
  • Мнения: 1 320
Да, злопаметна съм! Отмъстителна - не бих казала! Ако някой нарани или обиди детето ми, тогава със сигурност ще търся възмездие! Помня когато са ме наранили с лоши думи, жест, физически... Настъпят ли ме обаче, не оставам длъжна! Може и да бавя, но не забравям! Незнам, то думите или постъпките не се връщат, но донякъде се чуствам облекчена! Мъжа ми, често ми се е чудил как мога да помня неща, години наред, с които някой ме е наранил по някакъв начин... Еми помня, със слонска памет съм!

Лошото е, че колкото и злопаметна съм, толкова и лесно мога да простя, но не и да забравя!  Simple Smile Едно "извинявай" е достатъчно да преглътна нещата, но ги помня. Което всъщност, не е съвсем знам, че си простил....


# 52
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
О, играете си без мен?

За някои неща съм злопамента. Много хем. От близки и познати, които някак са ме засегнали - особено ако е било умишлено. Променям отношение и ставам ледена висулка. За щастие, такова нещо почти не ми се е налагало досега. Почти  Simple Smile но не съвсем.

За дребни неща - някой ме засякъл на пътя, паркирал не знам си къде - съм огнена и зла евентуално няколко минути до часа, споменавам на висок глас социалния му произход и преките му роднини от женски пол до трето коляно, такива неща. Ако случайно не съм била обичайно зла, после разигравам наум диалози и сцени, докато станат достатъчно кървави и отмъстителни и ми мине.

О, плановете ми за отмъщение са огнени, напоени с кръв, проклети и свирепи.Но, докато ги съставя, вече ми е минало.

Иначе казано, и аз като Ел Simple Smile

# 53
  • Мнения: 984
Е, Мишон, подборно четеш. ....
Ше изневерите ли, защото са ви изневерили?
Ще лишите ли милото от секс, за да отмъстите за нещо.
Ако детено не е слушало през деня ще го лишите ли от вечерната разходка?

Не отмъщавам. От отмъщение смисъл няма.
Обаче...не си оставям магарето в калта.
Освен това винаги се опитвам да постъпвам с детето си както смятам, че ще е полезно за нея.
С Милото слагаме тапети и ремонтираме редовно. Пазарим двамата. Разменяме си дреболии. Не сме имали причини да водим войни и да си отмъщаваме.

Признавам си, веднъж одрасках паркирана на тесния тротоар кола на ул. "Роза". Бях с количката и с багаж в едната ръка. Другата я употребих смислено. Rolling Eyes

Темата ти е цинична, защото си поставила въпроса така: тези,които не правят като мен са идиоти. У всеки човек дремят мисли за ривенч. У теб - също.

# 54
  • Мнения: 2 070
ти пък, изобщ не съм поставила темата така. разбирам човешкия гняв и го намирам за горе-долу нормална реакция, най-малкото си облекчен след нещо такова. казах, че това поведение ми е интересно, а аз самаа не се товаря особено. къде търсиш под вола теле, явно се засегна от това за дребните души, след кото и ти си го правила... не си ми схванала тона явно
сори, че пиша така, с бебе на ръце съм

просто ми е интересно да чуя конкретни случки

ако знаете в момента заради някакъв смотан мач на Левски съм на прага да измисля нещо отмъстително, зарязана съм с двее деца, едното реве от колики и ми виси цял ден на ръцете, другото реве, че иска на вън и няма кой да го изведе. нямам нищо против да ми предложите адекватно отмъщение. няма ли как да угасне тока в един определен квартал в града...   Laughing

# 55
  • Мнения: 2 212
В момента, в който някой с нещо наруши душвения ми покой, особено ако е съзнателно и това е някой, за който ми пука се паля и лютя много, виждам се как ще си го изкарам целия яд върху него, но обикновено тази фаза ми преминава по-скоро отколкото мога да я осъществя и после остава само огорчението, обидата и отмъщението ми всъщност е промяната в мен. Ако съм била добронамерена и всеотдайна, ставам противоположното. Просто съм такава, че не мога да викам, да повишавам тон и да проявявам такава първична агресия.

А колкото за дребни и не чак толкова значими неща, почти не ги запомням и не ги държа в себе си, т.е. твърде миролюбива и чак смотана съм на моменти в социалните контакти с не съвсем доброжелателни и културни индивиди  Laughing

# 56
  • Мнения: X
Силно злопаметна съм, най-често прекратявам всякакви взаимоотношения или ставам осезателно сдържана и хладна. Вярвам безпрекусловно, че "Господ бави, но не забравя", както и, че "всичко се връща". Компенсирам с добронамереност и себераздаване.

# 57
  • Мнения: 419
Търпението ми е слонско. Рядко се случва да ме наранят, защото се научих  да не допускам хората близо до себе си. Някак, по-безопасно е  Thinking.
Като ми прекипи, ставам много лоша  ooooh!, по-точно ледена. Човекът просто престава да съществува за мен - в буквалния и в преносния смисъл. Понякога забравям и прощавам. Само понякога.  Crossing Arms
Не отмъщавам никому  Naughty.

# 58
  • Мнения: 984
... явно се засегна от това за дребните души, след кото и ти си го правила... не си ми схванала тона явно
сори, че пиша така, с бебе на ръце съм

Цък. Това за "дребните души" изобщо не може да ме хване. Твърде е елементарно.

Дребна душа е майка, която хленчи, че е "зарязана" с двете деца, при условие, че нищо не и пречи да си ги гледа - щом има покрив над главата си и издръжка от хората, които я обичат.
Много ми стана кеф като одрах колата. Ама много. И хич не съжалявам - да му берат гайлето.
С две думи да одят са таковат. Mr. Green

# 59
  • Мнения: 1 072
Как да отмъстиш, като природата така го е наказала?!

# 60
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Все по-малко се нервя в тая посока. Казвам си, че съм се отървала леко. Старая се да си взема поуката, за да не повторя грешката и... продължавам. Много е кофти за здравето да живееш с черни мисли и яд.
Затова, ако избухна на момента, чудесно, в противен случай давам най-доброто от себе си да не се тръшкам и да не си го слагам на сърце, животът е кратък.

# 61
  • Мнения: 1 858
Аз съм Скорпион... връщам всичко и винаги тройно. Никога не кроя планове кога и как точно  да си отмъстя но в крайна сметка си отмъщавам. Никога и на никой длъжна не съм останала а който си мисли, че съм, само се заблуждава... просто моят момент не е настъпил. Дребните камъни обръщат колата.

# 62
  • Мнения: 67
Злопаметна съм да.Ако щете ми вярвайте но се мразя когато съм такава.Всеки път си казвам че няма да обръщам внимание на идиотите които ме обиждат с дума или действие но винаги действам импулсивно - първо си стоваря гнева и след това мисля.А осъзнавам че така вредя само на себе .

# 63
  • Мнения: 2 070
Хааха, Мишон, забавляваш ме, крайна си просто. Всъщност не съм зарязана аз, а голямото ми дете пред компютър  с детски филмчета, леко забаламосана, при толкова силна нужда да е навън.  Все едно, спят вече. На мнение съм, че децата нямат нужда само от покрив над главата и издръжа, но това е съвсем друга тема.  Peace

# 64
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Директна съм, така че когато нещо/някой ме предизвика, реагирам веднага, както го усетя. Ако не направя нещо веднага, значи нищо няма да направя. И много помня. Рядко натяквам, но много го помня. Обикновено не съжалявам за реакцията си, дори да е крайна - така съм се чувствала, така съм реагирала; нямам излишно време и нерви та да трупам негативни емоции в себе си. Не се чувсвам дребна душа, а и щом ми става по-добре не ми пука какво мислят другите.

# 65
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 709
На вид го докарвам благородна и великодушна, но всъщност съм ужасно злопаметна. Ако някой си позволи по някакъв начин нарочно да ме засегне или уязви директно пред мен или зад гърба ми (това пък ми е най-противно), никога не би се ползвал със същия статус, какъвто е имал за мен. Ставам зла и лоша, но не и отмъстителна. Има кой да отмъщава вместо мен. Не съм аз тази, която ще раздава правосъдие и дълбоко съм убедена, че ако някой умишлено е търсил как да ме уязви, ей така, за да си направи кефа и да си обслужва егото, рано или късно ще си пожъне кавото си е посял.

 А иначе за злободневните ситуации, за които си говорите, съм като мълния. Сама се чудя от къде изпускам такива импулси. Някой ден ще си изям боя някъде. Но това не е вендета, а силно накърнено чувство за справедливост и желанието ми на всяка цена да я въдворя.

# 66
  • Мнения: 2 070
Добре де, аз също имам силно чувство за справедливост. Но според мен не се въдворява ред или хармония по този начин, само обслужваш собственото си его, изливаш си гнева и до там, нищо не променяш особено. Това към Логопедка.
Хората така или иначе си правят каквото си знаят...

# 67
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 709
...Хората така или иначе си правят каквото си знаят...

Аз все пак си мисля, че някои хора не осъзнават собствените си постъпки и не съобразяват, че неволно стават причина някой да се чувства зле и да изпитва неудобства заради някое тяхно действие. Ако желаят ще се променят, но пък аз не живея с тази мисия. Стига ми да му покажа, че е сбъркал, а пък следващия път просто ще го "напсувам" наум и ще отмина, тцъкайки с език и дълбоко възмутена, че някой живее, все едно е сам на този свят и няма нужда да се съобразява с никой, но не бих посегнала умишлено да нараня или повредя, въпреки че понякога ужасно ми се приисква.

Но съм от хората, които непрекъснато правят забележки (вербална агресия, може би): ако видя такси, което е спряло точно на мястото до тротоара, където майките и инвалидите да минават с количките, на шофьорите, които зареждат магазините и спират преди пешеходната пътека пред едно училище и няма никаква видимост за пресичащите, на магазинерките, които ми слагат хляба на тезгяха или в паничката за пари  Sick, на майките, които хвърлят боклуци по градинките и на родителите, които пресичат на червено с децата си и ей такива ми ти неща. Майка ми се майтапи (или не май), че съм с даскалски манталитет, но това не ме спира. Да, много бих искала обаче да стана непукист и изобщо да не се впечатлявам, но не успявам. Възхищавам се обаче на хора, които видя да правят малки жестове и неща, които са насочени към другите: като например да си дадеш мигач на място, където пътя се раздвоява и без да се длъжен, но ей така за да подскажеш на другите, да отстъпиш ред, да задържиш врата на някой...все добринки, които не изискват много, но пък те карат да се чувстваш добре и ти и другия, за който си го направил.

Общи условия

Активация на акаунт