Вендета

Много бързо ми минава. Никога не си отмъстявам.

Помня. Зверски дълго и до последната дума и действие.
Отмъщавам с мълчание и пренебрежение. Но съм търпелива. Дълго мога да почакам, но един път млъкна ли - трудно ми минава. До сега не ми е минавало всъщност.
Един ден ще живея някъде сама, ако не пренебрегна и себе си. Дано поне не отмъстя и на себе си с мълчание, трудно ще ми е да не си споделям и да не си говоря...
Вендета в буквалния смисъл - не, не съм склонна. Пацифист съм. Но човек никога не знае.

Мне, забавеното отмъщение не е за мен. Директно пляскам през пръстите или просто оставям дразненията да ми минат покрай ушите.

     Трудно прощавам обидите и несправедливостите. Най-често си отмъщавам с мълчаливо презрение.
 А за колата спряла на пешеходна пътека-ами нека я издерат,да спира където трябва. Изобщо не ми е жал за издрасканата лимузина! Такива шофьори с любезни думи и усмивчици не можеш да ги превъзпиташ. Само с крути мерки!

Имам услужлива злопаметност. Отмъщавала съм си.
Сещам се за мисълта - "Отмъщението е ястие, което се сервира студено."

Като Божи служител нали осъзнаваш,че това е грях

Осъзнавам, но признат грях - половин грях.

  Като стана дума за Бог,къде останаха думите:"Ако ти ударят едната буза,дай и другата...". Май няма такива"широки" души между нас...

ДеЩо, няма да ти отмъстя за многословието, това си си ти.
Иначе съм отмъстителна. Помня всичко и при случай напомням.

Да бе да,аз да не съм мазохистка

Рядко, но ми се случва. Помня, изчаквам удобния момент и когато "жертвата" не очаква - атака. Като оса съм, чак сама си се дразня.

Аз не отмъщавам. Господ си знае работата. И не веднъж ми го е доказвал.

Злопаметна съм. Но не и отмъстителна. Коя съм аз, че да раздавам правосъдие над хората за постъпките им. Рано или късно всеки получава прозрение или пък това, което заслужава, за онова, което е извършил. Не отричам, че чувствам задоволство, ако в този момент аз съм близо до този човек и той каже: Ами аз получих това, защото ти причиних онова, и аз да имам възможността да кажа: сега харесва ли ти, като на теб ти се случва нещо толкова гадно? Ами заслужи си го! Но без злоба, а заради това, че възмездие има и аз вярвам в него. Ако за отмъщение се счита това, че останах най-близо и винаги в помощ до жена, която ми причини много мъка и ме предаде, докато не дойдЕ момента тя да се разплаче, невярваща че е способен някой на толкова човешко отношение, след това което му е причинила и да признае, че е постъпила ужасно, значи съм отмъстителна, но по някакъв мой си начин.

Може да се каже, че съм злопаметна. Не съм отмъстителна, но и не си оставям магарето в калта. Ако ме настъпят и аз настъпвам.

                     Може би мъжете са по-отмъстителни. Скоро бях свидетел на едно малко отмъщенийце или по-скоро безумна досада. Мъж около 50-те, малко след полунощ набира телефон и провежда следния разговор:

             "-Алооооу, Мими?
              -***
             -Мими търся.
              -***
             -Кажете и да се обади, не я крийте.
              -***
             - Аз я усетих, че пак си е включила този телефон и ще и звъня докато я намеря... Ти кой си?...

                   И така близо пет минути отсреща явно обясняваха, че няма вече такъв човек на този телефон. Мъжът затвори. След минута пак набра и разговора се започна отначало, съвсем същия... По едно очевидно отсреща му обясниха, че са сключили договор с Мтел, картата е нова и т.н.т., търпеливо отговориха на всичките му въпроси какъв е договора, в кой град се намират и че не знаят кой е бил предишния собственик на картата, и мъжът затвори. След минута пак набира и всичко отначало... След първото изречение явно му казаха за пореден път, че няма никаква Мими там, и че вече досажда, да не звъни повече... Следващите 15 минути този човек не спря да ги избира и да търси Мими. В края на всеки разговор явно го молеха да спре да звъни и че ще си изключат телефона, което обаче ни най-малко не го разстрои, напротив - мъжът обеща да продължи със звъненето утре и до края на света, ако нощес си изключат телефона... Тъпото беше, че беше събота вечер, и ако хората са били навън надали им е било гот да си изключват телефона... В негово оправдание бих искала да кажа, че е бил пиян, но не - беше си свеж като краставичка и безумно, дори нагло досаден... В крайна сметка си тръгнах и не разбрах дали са изключили отсрещния телефон, но тоя тип остана явно неудовлетворен, че и набутан с 20-30 минути.

                     П.П. Не съм подслушвала чужди разговори, мъжът викаше  .