Какво изгубихте по пътя?

  • 3 631
  • 68
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 625
Няколко дни ми гостува моя роднина, страхотно момиче на 20 години. Говорихме си, пихме кафе и пак си говорихме...В един момент осъзнах, че от нейните 20 до моите 32 съм извървяла един дълъг път по който съм загубила доста неща. Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?

# 1
  • Мнения: 24
Връзка ключове, долнище анцуг, фотоапарат "Смяна" и девствеността си...

# 2
  • София
  • Мнения: 625
Връзка ключове, долнище анцуг, фотоапарат "Смяна" и девствеността си...

Късметлия! Grinning
Де и аз с това да се бях отървала! Wink

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Нищо не губя аз , всичко си кътам, даже нови неща си намирам и подреждам и преподреждам ... бездънен килер

# 4
  • Мнения: 871
Загубила не бих казала, по-скоро позабравила как се "ползват" някои неща. Но при подходящ момент ще се присетя, задължително Mr. Green

# 5
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Когато губиш не знаеш какво печелиш Wink Предпочитам да акцентирам върху положителното Grinning

# 6
  • Мнения: 14 494
абе май повече съм спечелила Thinking

# 7
  • Русе
  • Мнения: 116
Усмивката си, непринудеността си, вярата в хората, способността да се радвам пълноценнно на почивката си....

# 8
  • Мнения: 1 840
Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?

И аз това.  Sad

Загубих си илюзиите, способността да мечтая, страхувам се да си помисля, че съм щастлива, защото веднага ме жегва мисълта, че утре може да ми се случи нещо лошо. Дано децата ми да не се чувстват по този начин и да умеят да се радват на живота, защото иначе ще ми бъде много мъчно.

# 9
  • Мнения: 2 759
                        След отпуската осъзнах колко много губя от истинския живот. Рутината и невъзможността да правя нещата, за които мечтая ме убиват, направо съм загубила себе си... Вечно бързам, вечно нямам време, и вечно съм закъсняла... Отчаяно искам да променя живота си!

# 10
  • Мнения: 81
Аз не мисля, че ги губим тези неща, а просто живота който живеем ни налага или ние сами си налагаме някакви ограничения. Ако си сменим средата, компанията, ако ги няма вечните задължения и ние някак си ставаме по-различни.

# 11
  • Мнения: 2 199
Загубих умението си да рискувам  Confused

# 12
  • Мнения: 824
От 20 до 31 все повече ми се изплъзва времето.Не го губя,просто не ми стига.

# 13
  • Мнения: 2 448

Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?

Илюзиите си и надеждата за истинска промяна.
Другите неща имало е моменти, когато съм си мислела, че съм ги загубила, но се е оказвало, че не е така. Все още си се смея от сърце, дори понякога да е през сълзи. А правото да се влюбя и да разлюбя, кой може да ми го отнеме?
Чувство за безсмъртност не съм имала никога.

Но, имам и придобивки - започнах да се сдобивам с бръчки. Успокоявам , се че са от смях.  Laughing

# 14
  • София
  • Мнения: 625
А правото да се влюбя и да разлюбя, кой може да ми го отнеме?
Чувство за безсмъртност не съм имала никога.

Имам предвид, че вече не го мога не че някой ми го е отнел. Отишло си е с времето. Сега имам прекалено цинична гледна точка към живота за да мога така чистосърдечно да се хвърля в това чувство.
А за безсмъртието давам за пример абитуриентите - смятат че могат всичко, светът е в краката им, живеят все едно никога няма да умрат.
Най-вече съжалявам за детското вътре в мен. От доста време го няма!

# 15
  • Мнения: 1 731
Аз май нищо не съм загубила,а съм придобила и нови неща.Е,не смятам два куфара със зимни дрехи ,откраднати в Русия. LaughingИначе придобих смелост да отстоявам себе си.С годините все повече я имам.Придобих умението философски да гледам на нещата.Сега имам и самочувствието ,което никога преди не съм имала.Имам достойнство,чест и женска интуиция.Все качества ,които или са спали дълбоко или съм си ги придобила сега/ Heart Eyes

# 16
  • Мнения: 7 837
Не мога вече да пия до сутринта, слушайки любима музика, без да ми пука, кога ще стана от леглото на другия ден. Само за това съжалявам.
Сантименталността отдавна ми е чужда и го приемам за голямо предимство.

# 17
  • Мнения: 2 448
А правото да се влюбя и да разлюбя, кой може да ми го отнеме?
Чувство за безсмъртност не съм имала никога.

Имам предвид, че вече не го мога не че някой ми го е отнел. Отишло си е с времето. Сега имам прекалено цинична гледна точка към живота за да мога така чистосърдечно да се хвърля в това чувство.
А за безсмъртието давам за пример абитуриентите - смятат че могат всичко, светът е в краката им, живеят все едно никога няма да умрат.
Най-вече съжалявам за детското вътре в мен. От доста време го няма!

Детското в мен все още не е умряло напълно.
Макар, че съм доста цинична в погледа си към живота вече, в доста лудории намирам смелост да се хвърля през глава. Въпреки осъзнаването, че нещата са други или може би точно заради това. Шанса да се влюбя по силно на 35 отколкото съм била на 15 е по голям, може би защото знам, че най вероятно ще е за последно.

# 18
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 796
Бях загубила или по-точно бях скрила някъде дълбоко в себе си същността си. Успях да се самооткрия и осъзнах , че ми е много добре така. Иначе нищо не ми се губи. Все още имам безкрайно щури идеи, които си ги следвам

# 19
  • Мнения: 2 005
Загубих много свободно време , тренинга по  дискотеките ... Joy ,кучето   ooooh! ,  но пък сега се радвам искрено на семейството си , най - вече на моето слънчице , с което никога не скучая  hahaha  rotfImao

# 20
  • Мнения: 2 070
доза безгрижност и непринуденост, наивност, но те и без това ми бяха в повече преди

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 2 388
Не мога вече да пия до сутринта, слушайки любима музика, без да ми пука, кога ще стана от леглото на другия ден. Само за това съжалявам.
И на мен това ми липсва.Загубих способността да се забавлявам както преди...
И ми е мъчно,гледам да не мисля.Но ти ми напомни....... Confused

# 22
  • Мнения: 901
Ех, на 32 е драматично, че си изгубила нещо (не е ясно какво точно).
Виж, на 38 ще ти се иска да пуснеш тема "какво опазих". Дишай дълбоко и дано има какво да напишеш след още 6 години.

# 23
  • Мнения: 7 837
Desert`Rose, не тъжи. Важното е, да си пием калция редовно. Другото е поправимо.

# 24
  • Мнения: 167
Загубих чувството и увереността, че все още имам време за всичко....

# 25
  • Мнения: 494
  На 32 съм. Изгубих "по пътя"...какво? Няколко пъти точно пътя си губих. Добре, че за мой късмет, новите посоки излязоха по-правилни от предполаганите. Изгубих още...страха си от разни неща. Не се сещам от какво се боя в момента...Изгубих желание за разни неща, започнах да желая други. Запазих обаче най-важното от себе си и, изглежда, никога няма да го изгубя Simple Smile.
  п.п. А, да...да не забравя! Преди няколко години, най-накрая загубих няколкото излишни килограма от себе си, но не съжалявам никак, ама никак! И да не ги "намеря"-все ми е едно Mr. Green !

# 26
  • Мнения: 1 008
Загубих безгрижието.
Загубих почти безкрайните купони.
Загубих авантюризма.
Загубих много близък човек.
Но както някой каза по-горе, когато загубиш нещо не знаеш какво печелиш.
Придобих способността да бъда отговорна.
Спечелих сигурност и комфорт.
Вече  мога да мисля трезво.
Родих дете, създадох живот.

# 27
  • Мнения: 419
Изгубих биологичната си половинка  Tired, а намерих духовната си  Hug.
Никога не съм била купонджийка и авантюристка, по-точно не успях да стана.
Темата ми прилича на онази, с 18-годишното и днешното АЗ.
Вървя напред и нагоре - така беше вчера, така е днес, така ще е и утре  Peace

# 28
  • Мнения: 836
Все несъществени неща. Важното е, че съм сега и тук.

# 29
  • Мнения: 5 940
Малко наивност. Но още имам много за  раздаване на нуждаещите се.

# 30
  • Мнения: 5 622
И да съм загубила нещо, съм го забравила. Минало, заминало.
Но се радвам, че не съм  си изгубила достойнството, прямотата и директността си. Без тях, не бих била себе си. Независимо на 20 или 31 (почти) съм  Grinning

# 31
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Нищо не изгубих  Thinking. Пораснах малко, но нищо не изгубих.
И аз имам много близка на тези години и от три години нямам наблюдения или размишления дали нещо съм изгубила в ежедневните ни контакти- същата съм си.
Мисля че или се раждаш "вечно млад*", или не.

*вечно млад- луда глава, без спирки, винаги готов, живеещ на макс и изживяващ всичко...

# 32
  • Мнения: X
Най- красивата част от своята наивност.

# 33
  • Мнения: 11 319
Напоследък забелязвам, че съм изгубила циничността си. Намирам го за плюс.

# 34
  • Мнения: 1 701
Не загубих нищо!
Но изхвърлих много!
Изхвърлих наивността, перченето, приятелите-паразити...

Намерих много!
Може би след 10 годни ще изхвърля още!

За сега съм добре! Simple Smile

# 35
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 712
Нищо не съм изгубила. Пътя продължава. Стоя на него здраво и стабилно, вперила поглед напред. Само съм се отървала от някои излишни багажи, които по-скоро са ми пречели, та едва ли ще ми залипсват.

# 36
  • Мнения: 3 782
Загубих наивността си, детската, чистата.
Вече не мога да се смея както преди, от сърце.
Загубих смисъла на любовта между родителите ми...
Не искам да губя себе си, не искам да губя, това което станах чрез изпитанията,които ми се изпречват всеки божи ден.
Човек,когато губи не знае какво печели.
Не тъжи. Peace

# 37
  • София
  • Мнения: 2 430
Някои приятели от детството,част от доверието си в хората,понякога се улавям,че не се забавлявам,както преди!
Абе кофти работа

# 38
  • Мнения: 250
Изгубих приятел, любовта си и себе си, но също така и наивността си  Naughty

# 39
  • Мнения: 560
Загубих майка си.   Cry  Cry  Cry   С нея си отиде и част от душата ми. 

# 40
  • София
  • Мнения: 6 803
Нищо не съм изгубила. Може би малко наивитет, ама пък не ми и трябваше всичкия.  Wink

# 41
  • Мнения: 242
Загубих чувството и увереността, че все още имам време за всичко....

  bouquet

# 42
  • Мнения: 101
Самочувствието си и вярата в собствените си сили.

# 43
  • София
  • Мнения: 625
Самочувствието си и вярата в собствените си сили.

Това със самочувствието е гадно! Аз като че ли го придобих с годините!

# 44
  • Мнения: 301
Изгубих баща си. Неочаквано и нелепо. Само за това мога да съжалявам от пътя, по който стигнах до тук и сега.
Предпочитам да си мисля какво спечелих - най-важното - детето.
Не съм сигурна, че не загубих и нещо от себе си, може би малко наивност, но още се събуждам с желание да продължа напред, така че и да съм загубила нещо, не е било достатъчно за да ме промени съвсем. Мога и да прощавам още обаче започнах и да се извинявам по-често.
Винаги има и константа  Mr. Green и на 18 и сега не съм сигурна това ли е най-голямата ми любов.

# 45
  • Мнения: 502
     Мислиш си,че си изгубил наивността си...а, хоп,пак изскочи от някой джоб!

Последна редакция: чт, 28 авг 2008, 16:54 от maraidara

# 46
  • Мнения: 301
     Мислиш си,че си изгубил наивността си...пък, хоп,пак изскочи от някой джоб!

Мислиш ли  newsm78 тъкмо взе да ми харесва без нея.

# 47
  • Мнения: 17 546
Загубих окончателно (приживе) майка си, но това беше единственият начин да съхраня себе си. Нямам други загуби. Дори приятели ме питат как успях да запазя усмивката си толкова широка и непрекъсната, след онова, което съм преживяла.

# 48
  • Край ''синьосиньото синьо море''
  • Мнения: 413
Интересен въпрос!Чета тези преди мен... Мечти,желания, илюзии...Аз загубих първата си любов,майка си,най-добрия си приятел и съм на път да загубя скъпа приятелка болна от рак...Затова ви казвам:Бих изхвърлила на боклука мечтите,желанията,илюзиите на мига, за още една целувка с първата ми любов,за още една прегръдка с майка ми,за още една водка с най-добрия ми приятел, за шанс приятелката ми да се спаси...Затова всеки ден се моля на Бога да пази близките ми.Да ме пощади и да не ми праща повече загуби...дали...Кои знае!?

# 49
  • Мнения: 30
Какво изгубих?Аз съм малък на 17 и моля да не ме съдите за следващите редове или да казвате : ,,Живота е пред теб!'' знам ,че е така!

По-пътя изгубих много и всичко започна скоро.Още на 14 години разбрах ,че света не е в ред?Нещо му липсваше или просто беше откачил още тогава.Докато връстниците ми играха на войници ,аз гледах на живота малко по-зряло (признавам и аз играх с връстниците ми,но насила ,защото ,ако не играех с тях щяха да ме помислят за задръстеняк) ,а аз не исках да бъда аутсайдер ,както ,често става.Тогава започнаха и първите предателства и от тогава до днес не са спрели и не знайно ,защо аз излизах виновника?!Обидите няма да ги споменавам от страна на семейството и приятелите ми ,сега продължават само от страна на първите!
  В крайна сметка какво загубих ли?Доверието към хората ,не мога да се доверя на никой ,имам много познати ,но никой от тях не мога да нарека приятел ,даже си мислех наскоро ,че е изчезнало това понятие най-добри приятели ,но както и да е.Загубих вярата в себе си  и понякога ми е трудно да продължа напред.Както и да е живота продължава ,загубих и ще продължа да губя ,но след всяка загуба печелиш нещо и не е задължително да е материално!Опита ми е достатъчен!

# 50
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 712
Както и да е живота продължава ,загубих и ще продължа да губя ,но след всяка загуба печелиш нещо и не е задължително да е материално!Опита ми е достатъчен!


  bouquet

# 51
  • Мнения: 1 897
Безгрижието си, наивността си и авантюристичния си дух.

# 52
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Интересна тема.

Аз не помня от кога не съм се усмихвала и смяла от сърце. Загубих доверие в близък, много близък човек. Загубих желанието си за неща, които преди вършех с огромно желание и кеф.

# 53
  • Мнения: 167
  В крайна сметка какво загубих ли?Доверието към хората ,не мога да се доверя на никой ,имам много познати ,но никой от тях не мога да нарека приятел ,даже си мислех наскоро ,че е изчезнало това понятие най-добри приятели ,но както и да е.Загубих вярата в себе си  и понякога ми е трудно да продължа напред.Както и да е живота продължава ,загубих и ще продължа да губя ,но след всяка загуба печелиш нещо и не е задължително да е материално!Опита ми е достатъчен!

Всичко това, което описваш ми е познато. И аз съм си мислила, че целия свят е откачил. Вече не си го мисля, свикнах да го виждам такъв. Това, което искам да кажа е, че ще откриеш, че реда в света е малко по - различен от този, който се вижда на пръв поглед и този, който другите виждат, тогава всичко ще си дойде на мястото. Дерзай!
"Колкото по - дълбоко дълбае скърбта в душата ни,толкова повече радост може да вмести тя" Джубран Халил Джубран

# 54
  • Мнения: 2 792
 Нищо не съм загубила, но порастването ми донесе опознаване на собствената ми посредственост. Определено предпочитам онзи момент когато нещата изглеждат черно-бели и няма две мнения по въпроса, с удоволствие бех се върнала към него, само да знаех как.

# 55
  • Мнения: 17 546
Какво изгубих?Аз съм малък на 17 и моля да не ме съдите за следващите редове или да казвате : ,,Живота е пред теб!'' знам ,че е така!
 
Аз поне не те съдя. Разбирам те, донякъде. Hug

Боже, дали не сме твърде лоши майки, като по цял ден бистрим живота тук, във форума и съвсем забравихме децата си, та и те започнаха да пишат тук!? Neutral Face И то не хубави неща...

# 56
  • Мнения: 2 792
Боже, дали не сме твърде лоши майки, като по цял ден бистрим живота тук, във форума и съвсем забравихме децата си, та и те започнаха да пишат тук!? Neutral Face И то не хубави неща...
Балу, не знам за теб, но аз не съм си забравила децата, дори се опитвам да ги науча ежедневието им да не бъде толкова свързано с мен.
 АКЕЛА, извинявай, че не съм чак толкова разчуствана от демонстрираната поза, но честно казано мисля, че преиграваш и това си е характерно за порастването, но ми позволи да не пея в унисон на твоето осъзнаване. Бихте посъветвала да смекчиш малко собственото си его и собствената си драма, никой не е виновен незнайно защо и целия свят не е срещу някой ей така по принцип.
Много ми куцат теориите ти за целокупен замисъл и ти жертвата, която се бори с всичко това.

# 57
  • Мнения: 152
Единстено съжалявам, че загубих него.  Този , другият до мен "докато смъртта ни раздели" не го измести от сърцето ми, а само го изблъска по-навътре. Но и така се живее.

# 58
  • Мнения: 17 546
Киф, въпросът ми беше по-скоро риторичен. Благодаря на Бога, че успях да науча децата си да разговарят с мен на живо и всеки ден, не чрез компютъра.

# 59
  • Мнения: 183
По пътя изгубих голяма част от доверието си и това да приемам хората непринудено.
Има си и причини. Много са.
Приемам го като урок обаче, а не като загуба. Peace

# 60
  • Мнения: 30
Боже, дали не сме твърде лоши майки, като по цял ден бистрим живота тук, във форума и съвсем забравихме децата си, та и те започнаха да пишат тук!? Neutral Face И то не хубави неща...
Балу, не знам за теб, но аз не съм си забравила децата, дори се опитвам да ги науча ежедневието им да не бъде толкова свързано с мен.
 АКЕЛА, извинявай, че не съм чак толкова разчуствана от демонстрираната поза, но честно казано мисля, че преиграваш и това си е характерно за порастването, но ми позволи да не пея в унисон на твоето осъзнаване. Бихте посъветвала да смекчиш малко собственото си его и собствената си драма, никой не е виновен незнайно защо и целия свят не е срещу някой ей така по принцип.
Много ми куцат теориите ти за целокупен замисъл и ти жертвата, която се бори с всичко това.



Киф всички така си мислят ,че преигравам ,но знаеш ли какво е в нас?Точно аз нямам почти его ,а за драмата има и по-зле от мен. Simple Smile
Приятен ден!

# 61
  • вече в прегръдките на любимия, и само там
  • Мнения: 978
чувството за безотговорност

друго всичко се опитвам да запазвам- поне по троха

# 62
  • Мнения: 51
Загубих си любимият телефон и портмонето с всичко което една жена може да сложи вътре - от снимки и визитки до пари . Загубих си способността да се радвам на малките неща , на това което е днес и сега .

# 63
  • Мнения: 269
Нали казват "любовта е сляпа"... След 3 г брак, моята прогледна (аз, де) и хич не и харесва какво вижда... Така по пътя започват да остават освен безотговорността и безкрайните купони(които си отидоха с раждането на детето), доверието, вярата в любовта, сантименталностите и дрън-дрън... На 25 съм, още има какво да ръся по пътя  Laughing Но открих достойнство и самоуважение, желанието да вървиш напред!  Sunglasses

# 64
  • Мнения: 226
Губя времето си  в това сиво ежедневие!  ooooh! Иска ми се по често да имам възможност да избягам на някъде, да не мисля за нищо, да се отдам на момента, без значение колко е часа и колко неща ме чакат да ги свърша... Искам в съзнанието ми да останат повече хубави спомени, които да ме карат да се усмихвам по честичко!  Crazy

# 65
  • Мнения: 4 841
Нищо, за което да съжалявам.

(Естествено, тук изключвам загубата на много скъпи за мен хора, отишли си поради естествения ход на живота или поради нелепи обстоятелства...)

# 66
  • Мнения: 3 735
Изгубих доверие в хората  Sad Във всички, дори и в най-близките

# 67
  • Мнения: 32
Загубих доверието в близък човек, загубих вярата в себе си. Не помня от кога не съм се смяла "от душа и сърце". Не се радвам на малките неща - а трябва.

# 68
  • Мнения: 305
Загубих неща, за които не съжалявам Peace Освен, може би, време...
Надявам се да намеря себе си и да сключим мир  Crazy  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт