Мислиш си,че си изгубил наивността си...а, хоп,пак изскочи от някой джоб!
- Публикувана: 27 авг. 2008, 16:19 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2008, 17:10 ч.
Какво изгубихте по пътя?
Мислиш си,че си изгубил наивността си...пък, хоп,пак изскочи от някой джоб!
Мислиш ли
тъкмо взе да ми харесва без нея.
Интересен въпрос!Чета тези преди мен... Мечти,желания, илюзии...Аз загубих първата си любов,майка си,най-добрия си приятел и съм на път да загубя скъпа приятелка болна от рак...Затова ви казвам:Бих изхвърлила на боклука мечтите,желанията,илюзиите на мига, за още една целувка с първата ми любов,за още една прегръдка с майка ми,за още една водка с най-добрия ми приятел, за шанс приятелката ми да се спаси...Затова всеки ден се моля на Бога да пази близките ми.Да ме пощади и да не ми праща повече загуби...дали...Кои знае!?
Какво изгубих?Аз съм малък на 17 и моля да не ме съдите за следващите редове или да казвате : ,,Живота е пред теб!'' знам ,че е така!
По-пътя изгубих много и всичко започна скоро.Още на 14 години разбрах ,че света не е в ред?Нещо му липсваше или просто беше откачил още тогава.Докато връстниците ми играха на войници ,аз гледах на живота малко по-зряло (признавам и аз играх с връстниците ми,но насила ,защото ,ако не играех с тях щяха да ме помислят за задръстеняк) ,а аз не исках да бъда аутсайдер ,както ,често става.Тогава започнаха и първите предателства и от тогава до днес не са спрели и не знайно ,защо аз излизах виновника?!Обидите няма да ги споменавам от страна на семейството и приятелите ми ,сега продължават само от страна на първите!
В крайна сметка какво загубих ли?Доверието към хората ,не мога да се доверя на никой ,имам много познати ,но никой от тях не мога да нарека приятел ,даже си мислех наскоро ,че е изчезнало това понятие най-добри приятели ,но както и да е.Загубих вярата в себе си и понякога ми е трудно да продължа напред.Както и да е живота продължава ,загубих и ще продължа да губя ,но след всяка загуба печелиш нещо и не е задължително да е материално!Опита ми е достатъчен!
По-пътя изгубих много и всичко започна скоро.Още на 14 години разбрах ,че света не е в ред?Нещо му липсваше или просто беше откачил още тогава.Докато връстниците ми играха на войници ,аз гледах на живота малко по-зряло (признавам и аз играх с връстниците ми,но насила ,защото ,ако не играех с тях щяха да ме помислят за задръстеняк) ,а аз не исках да бъда аутсайдер ,както ,често става.Тогава започнаха и първите предателства и от тогава до днес не са спрели и не знайно ,защо аз излизах виновника?!Обидите няма да ги споменавам от страна на семейството и приятелите ми ,сега продължават само от страна на първите!
В крайна сметка какво загубих ли?Доверието към хората ,не мога да се доверя на никой ,имам много познати ,но никой от тях не мога да нарека приятел ,даже си мислех наскоро ,че е изчезнало това понятие най-добри приятели ,но както и да е.Загубих вярата в себе си и понякога ми е трудно да продължа напред.Както и да е живота продължава ,загубих и ще продължа да губя ,но след всяка загуба печелиш нещо и не е задължително да е материално!Опита ми е достатъчен!
Както и да е живота продължава ,загубих и ще продължа да губя ,но след всяка загуба печелиш нещо и не е задължително да е материално!Опита ми е достатъчен!
В крайна сметка какво загубих ли?Доверието към хората ,не мога да се доверя на никой ,имам много познати ,но никой от тях не мога да нарека приятел ,даже си мислех наскоро ,че е изчезнало това понятие най-добри приятели ,но както и да е.Загубих вярата в себе си и понякога ми е трудно да продължа напред.Както и да е живота продължава ,загубих и ще продължа да губя ,но след всяка загуба печелиш нещо и не е задължително да е материално!Опита ми е достатъчен!
"Колкото по - дълбоко дълбае скърбта в душата ни,толкова повече радост може да вмести тя" Джубран Халил Джубран
Какво изгубих?Аз съм малък на 17 и моля да не ме съдите за следващите редове или да казвате : ,,Живота е пред теб!'' знам ,че е така!
Боже, дали не сме твърде лоши майки, като по цял ден бистрим живота тук, във форума и съвсем забравихме децата си, та и те започнаха да пишат тук!?
И то не хубави неща... Боже, дали не сме твърде лоши майки, като по цял ден бистрим живота тук, във форума и съвсем забравихме децата си, та и те започнаха да пишат тук!? И то не хубави неща...
И то не хубави неща...АКЕЛА, извинявай, че не съм чак толкова разчуствана от демонстрираната поза, но честно казано мисля, че преиграваш и това си е характерно за порастването, но ми позволи да не пея в унисон на твоето осъзнаване. Бихте посъветвала да смекчиш малко собственото си его и собствената си драма, никой не е виновен незнайно защо и целия свят не е срещу някой ей така по принцип.
Много ми куцат теориите ти за целокупен замисъл и ти жертвата, която се бори с всичко това.
Препоръчани теми