Точно по този път се изгубих. Покрай раждането на дъщеричката ми преживяхме огромен стрес имаше доста рискови моменти, роди се преждевременно и беше в опасност дълго време, борбата беше голяма, но Слава Богу всичко мина успешно
Но аз се промених, съзнанието ми непрекъснато рисува с ужасни сцени, в които нещо лошо се случва с детето ми и това ме побърква! Станах безпардонна, дори груба с хората, най-вече с близките. Не търпя възражение и каквото кажа трябва да стане на секундата
иначе се вбесявам, компромисите са нещо непосилно за мен. Имам чувството, че съм излезнала от тялото си и се гледам отстрани, не харесвам това, което виждам и не знам какво да направя. Мислех да се обърна към специалист, но не мога да си го позволя.
Чудя се как да се върна или по-точно как да стигна, където трябва, за да бъда човек, който сам да се харесва, пък тогава да очаква и другите да го харесват. Мъжът ми и родителите ми ме обичат, но виждам, че и тяхното търпение се изчерпва,виждам го и си казвам, ще се променя, но в конкретни ситуации доброто намерение изчезва и всичко се повтаря
Моля ви помогнете ми, препоръчайте ми литература, нещо, което е помогнало на вас...
Може би звуча наивно или дори смешно, давам си сметка, но реших да рискувам.
Извинявам се за многословието