Да го подкрепя ли?

Анкетата на Дарик приключи, Варна пак е номер 1, хахаха

Лехман, определено тоя проблем те тормози...нито съм казала аз дали съм за или против "пришълците", нито темата е за това, просто се опитах с две думи да върна темата в правилната й насока, но явно това е болна тема за теб и все натам клониш...айде стига.

Към авторката - КАКВО СТАНА???

Тая офф-тема не съм я почнал аз, така че стига буча, просото отговарям на коментарите по написаното. И ще пиша квот си искам и където си искам, тва е нета!
И стига се държа като клюкарка, какво стана та какво стана...Он се премести в Сф и се залюби с една сервитьорка, родом от Кърджали, втори курс в НБУ, хахах

Без коментар 

Преди година и половина и аз бях пред същата дилема - да го подкрепя ли....или не...Живеем във Варна, предложих аму работа в Бургас. Точно заради факта че ще съм сама с детето не го подкрепих. Не можех да си представя, че ще трябва да се справям сама, че ве4ер нам ада е с нас и др. Ние също не сме били на "хляб и сол", но не беше и розово положението. Той все пак реши и замина. Ами да ви кажа честно, тогава бях много против, ама много. Само че се оказа, че не е толкова страшно. Идва си достатъчно често, на около 4 или 5 дни, доволен е от работата си, доставя му удоволствие, чувства се пълноценен и спокоен, успяваме да си позволим пове4е неща от преди.
 Така и ние с малкия сме добре. Интересното е, че не се получи отчуждаване, от което най-много ме беше страх. Напротив - сега като се върне и е абсолютно отдаден на двама ни, ама абсолютно. Когато не е с нас по 15 000 пъти звъни да ни пита как сме, това и онова как е и справили ли сме се, ако има нужда се намесва както може, но слава Богу рядко се стига до там. Имаше и вариант и ние с малкия да идем при него, но решихме че за момента няма да правим този ход. Обмисляме друга стъпка,но както и да е, това е вече друга тема.
Исках да кажа, че според мен си е до човека. Въпреки, че аз не подкрепих съпруга си на времето, сега го отчитам като грешка и бих те посъветвала не само емоционално да обмислиш нещата, както правех аз тогава. Добре премислете след разходите за квартира, пътни и други има ли смисъл по-високото заплащане и след тези разходи остава ли пак достатъчно, което да оправдае трудностите, през които 100% ще ти се наложи да минеш. А и не само на теб всъщност. Помисли и как би ви се отразила такава раздяла, говорете, много, ама много говорете. Поне така направихме ние. Дано съм ти била полезна. Желая ти успех!

О,мигито,това от кой прашен лексикон го преписа?

Забравят се, ако човевк иска да ги забрави. При една здрава връзка между двамата няма как да стане, но хора различни......Някой да дава гаранция, че като ходи на работа половинката и се връща всяка вечер при жена си не забравя очите й за час-два примерно....Естествено че някой си ще има познат/а дето чука (извинете за израза) женен мъж, който работи далеч от жена си. Еми ок - щом й понася нека си чука. Парцали под път и над път. И тука пак опираме до това, че е до човека. Този мъж щом е допуснал да се случи това, то няма гаранция, че и всяка вечер да си ляга до жена си, пак няма да намери някоя умница за Това е моето мнение, всеки си има своя истина. Държа да подчертая, че не говоря обаче доживот да е това положението. Но за година-две можем да се справим със ситуацията. Поне ние с мъжа ми де.
Лек ден на всички!

семействата трябва да са заедно, да се учат заедно да се справят с проблемите, иначе не са семейства за мен. Моят също искаше да пътува и да го няма по цяло лято, но му поставих ултиматум или пътуванията, или ние

казала си го страхотна

Аз ве бих се навила на подобно нещо, не защото не бих подкрепила мъжа си, а просто защото наистина София е лошо място за живеене, а най-вече за отглеждане на дете.

А и никога не бих са разделяла с мъжа си, заради пари. Парите се изкарват, за да е по-добре семейството и да са по-спокойни всички в него, а не семейството е семейство, за да се изкарват повече пари. Въпрос на елементална логика и приоритети.

ПРИВЕТ НА ВСИЧКИ! Не съм забравила вашите мнения и спорове,дано не ви отекчавам с този отговор. Какво стана с нас ли? Говорихме, ама много говорихме и засега решихме той в София аз с детето в Търново. Така ще опитаме ако не издържим разделени ние ще заминем за София,или той ще се върне в Търново.

Забравих да уточня моля не ме нападайте с това, че София е пренаселена нашата идея е да си помогнем финансово а засега варианта е той да работи в София

Има вероятност да се върне  в Търново да открият офис на пролет. Молбата ми е да не ме корите , а ако има жени в това положение да пишат как се справят. Та на моя въпрос дали го подкрепих  незнам отговора, но взехме решението заедно, тъй като трявба човек да рискува и затова сме семейство и мислим да се задържим като такова