Изненадана съм от развитието на темите ни. За мен винаги е било важно да чуя КАКВО иска да ми каже някой, а не КАК.
Различно е с критиката ... там по-важното е да знаем КАК да критикуваме и КАК да приемаме критика.
Тъй като тази тема не ми е особено приятна, прегледах постовете, по които не съм взимала отношение и си харесах един:
А искате ли да си направим нещо като обобщение за нас- години ,деца, къде живеем, работим, интереси ,нещо от този род? Ще ни бъде по-лесно примерно да се намираме , аз така се запознах с Ро ,чак след половин година май и си пишем тука : ама аз съм в пети, ти къде си и накрая , тя на съседната улица Който иска да ми пише на лични (или на емайла )по едно обобщение за него си
На мен би ми било много интересно да науча повече за съфорумците, затова мисля да сложа началото: (Няма да е на “лични”, надявам се да не ви отегча, но си мисля, че поне е по-добре от темата в момента).
Казвам се Елица, на 31 години, от София. Завършила съм “Финанси, банково дело и борси” и “Икономика и управление на туризма”. В момента пиша (или по-скоро ми тече времето за написване) на докторат с тема “Регионално развитие на дискретни форми на туризма” ( Не ми разрешиха да използвам “секс туризъм” в заглавието ). От 5 години работя във фирма, която се занимава с хазартен бизнес. Обожавам работата си и до съвсем скоро тя беше най-важното за мен (заемаше 99% от мислите ми). През ноември 2007 година ми се наложи да пътувам извънредно до Лас Вегас на една изложба на техника за казина. Там срещнах съпруга си, който на втория ден от първата ни среща измисли, че е много логично да се оженим и след 5 дни обсъждане на плюсове и минуси, в деня преди да летя за България наистина опитахме. “Опитахме” , защото си мислехме, че както гласят рекламите можеш да се ожениш/омъжиш във Вегас по всяко време. Да, ама не ... Няма да се спирам на подробностите, но обикалянето по затворени chapel-и беше много забавно. Но както гласи поговорката – когато има желание, се намират начини ... след 6 месеца все пак се оженихме. Сватбата ни беше на 13-ти май в двореца “Белведере” с около 40 човека. Беше наистина страхотно (както всички сватби). Сега ако бебето се забави точно една седмица ще излезе, че за една година сме свършили повечето важни неща (сигурно се дължи на курсовете по “Time management” ). В момента изкарвам една много приятна бременност и се опитвам да свикна с мисълта, че нямам преки задължения към работата си, което за мен не е много лесно. От август месец съм постоянно във Виена и свиквам с новото място (22-ри бецирк, Кайзермюлен).
Единственото, което ми липсва е България... и вида ми преди бременността ... и чаша бяло вино. Не говоря немски (все още) и се забавлявам от мисълта кой език ще говори бебето най-добре, при положение, че аз му говоря на български, татко му на немски, а ние с него се разбираме на английски .Между другото, ако някой има опит по темата може да го сподели
Мисля, че в общи линии е това...
Желая на всички успешен ден и повече красиви моменти