Гледах снимките на Анна Мария - , прекрасни сте! Пясъчните фигури ме зашеметиха!
Което, заедно с комплимента на Веси ме подсети, че и аз скоро не съм показвала - в този албум са сборни от лятото, а тук е морето
П.П. Сетих се, че пропуснах да отговоря на Вики и понеже няма друг след мен, се редактирам...
Вики, тая ми бременност няма нищо общо като вълнения с предишната! Предишната беше радостно очакване, неизвестност, вълнения и емоции големи като цяло. Тоя път сякаш ми мина по-безметежно и не чак толкова вълнуващо в добрия смисъл на думата. Като се започне от това, че след първаначалната радост, последва отвратителния период с гаденето, през който се чувствах като парцал и едва си гледах Стени, та на всичкото отгоре бях започнала да се питам дали съм наясно с какво съм се хванала, как ще се справя и дали изобщо му е било времето. После пък нали правихме операцията на Стени - айде пак един период от две седмици, в който хич не ми беше до мислене за бебето. После тъкмо пак започнала да се радвам на бременноста си и да се наслаждавам на състоянието си.... и почнаха жегите. В 38 градуса не е много приятно да си бременна в големи месеци. После пък дойдоха проблемите с девер ми.... И така като се замисля, ето на бременността ми й се вижда края, а в някои отношения ми мина като сън времето. Изобщо това бебе трябва да се роди калено отвсякъде, боец!
От друга страна пък, хубавото на втората бременност е, че не се шашкаш за глупости. Особено сега като идва раждането - знам какво е, имам представа какво ме очаква, не се страхувам излишно и просто чакам момента да тръгне бебето. А съм подготвена и още ми е що годе прясно в съзнанието отглеждането на малко бебе, та се надявам и периода с напасването, режими, храненето .... всичко, да е някак по-леко или поне да не ми създава толкова тревоги като първия път.
И да се присъединя към питанката на Пачи с по-директен въпрос - да не би да търсите вече къща с две детски стаи?