Мила, не знам какво да ти кажа, думите ми едва ли ще ти донесат някаква утеха, поклон !!!!
- Публикувана: 2 септ. 2008, 11:44 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2008, 15:12 ч.
лекарите сбъркаха лечението на сина ми синът ми се самоуби
Фани, мъката ти е толкова голяма... Понятен ми е този етап от болката при загубата на дете. Мислите бушуват толкова хаотично, че объркват на моменти съзнанието... И същевременно с това навързваш неща, от които разбираш че съдбата така е наредила живота ти, без да имаш възможност да й противодействаш. Безсилието, то е което ни съсипва наред с другото. Дано някога намерим обяснение за това, което ни се е случило. Аз лично не съм намерила покой и не е минал ден без да се изредят картините от преди три години пред очите ми, без да се сетя... Всеки ден... всичко... постоянно ми напомня за моята Поли - живота ни с нея, за загубата й, за болницата... последните дни... Прегръщам те силно и се прекланям пред мъката ти!
днес ходих до болницата .да видя мястото отново.не знам откъде намерих сили.
всичко още е пред очите ми.последно като го видях жив,последните му думи,последния поглед.
наи-ми тежи това,че не трябваше да умре така,не в тая скапана болница и не по тоя начин.
можеше още да е жив и да се лекува.
тежи ми и това че тук е починала и маика ми.а аз не знаех това доскоро,знаех че е в софия,но не знаех болницата.
разболяла се когато съм била на три месеца и е починала когато съм била на шест месеца.ние сме от силистренския краи и маика ми са я докарали тук като последна надежда за излекуване,но уви.
през цялото време е искала да ме види,но не са ме донесли.така и починала без да ме види.
винаги исках да живея в софия,без да си обясня смислено защо.сега разбирам.
само не разбирам защо синът ми трябваше да отиде при нея а не аз.
винаги ми е липсвала страшно много,в тежките моменти съм си мислела,че трябвало и аз да умра заедно с нея.
а сега си отиде моето дете,наи-скъпото ми.
а баща ми е жив,тои се оженил веднага след смъртта на маика ми.
не знам дали изпитва някакво чувство на вина пред мен,че ме подложи на ,,грижите ,,на мащехата,
не знам дали съжалява,че навремето не са ме занесли да ме види маичицата ми.
но видях как реагира като разбра къде е починал внукът му.тогава ми каза,че и маика ми е починала там.
авнука си обичаше много,те живеят в чужбина ,и доидоха чак за погребението.знаеше че е болен,но след заболяването на сина ми са се виждали само веднъж.
и синът ми беше единствения му внук.аз съм едиственото му дете.
не знам дали разбира,че заради втората си жена почти изгуби мен като дъщеря а внука си завинаги.
сега ми е много тежко да пиша тия неща,но трябва да ги споделя с някого,иначе ще се пръсна,
все още не мога да му ги кажа директно,знам,че и на него му е тежко.
и в краина сметка всеки осъзнава някои неща прекалено късно за да ги поправи.....
всичко още е пред очите ми.последно като го видях жив,последните му думи,последния поглед.
наи-ми тежи това,че не трябваше да умре така,не в тая скапана болница и не по тоя начин.
можеше още да е жив и да се лекува.
тежи ми и това че тук е починала и маика ми.а аз не знаех това доскоро,знаех че е в софия,но не знаех болницата.
разболяла се когато съм била на три месеца и е починала когато съм била на шест месеца.ние сме от силистренския краи и маика ми са я докарали тук като последна надежда за излекуване,но уви.
през цялото време е искала да ме види,но не са ме донесли.така и починала без да ме види.
винаги исках да живея в софия,без да си обясня смислено защо.сега разбирам.
само не разбирам защо синът ми трябваше да отиде при нея а не аз.
винаги ми е липсвала страшно много,в тежките моменти съм си мислела,че трябвало и аз да умра заедно с нея.
а сега си отиде моето дете,наи-скъпото ми.
а баща ми е жив,тои се оженил веднага след смъртта на маика ми.
не знам дали изпитва някакво чувство на вина пред мен,че ме подложи на ,,грижите ,,на мащехата,
не знам дали съжалява,че навремето не са ме занесли да ме види маичицата ми.
но видях как реагира като разбра къде е починал внукът му.тогава ми каза,че и маика ми е починала там.
авнука си обичаше много,те живеят в чужбина ,и доидоха чак за погребението.знаеше че е болен,но след заболяването на сина ми са се виждали само веднъж.
и синът ми беше единствения му внук.аз съм едиственото му дете.
не знам дали разбира,че заради втората си жена почти изгуби мен като дъщеря а внука си завинаги.
сега ми е много тежко да пиша тия неща,но трябва да ги споделя с някого,иначе ще се пръсна,
все още не мога да му ги кажа директно,знам,че и на него му е тежко.
и в краина сметка всеки осъзнава някои неща прекалено късно за да ги поправи.....
мащехата ми имаше син на моята възраст,а баща ми имаше мен.двамата между тях нямат деца.
израснахме заедно и много се разбирахме,може би дори повече отколкото истински брат и сестра.
тои почина от много аграсивен и късно открит рак на щитовидната жлеза през 1991г.
но тои беше женен и остави две сирачета,момиче и момче.а моя син имаше приятелка,и толкова много искаше да има деца,но уви...
а за болестта на брат ми нашите научиха чак след смъртта му,дори не ги извикаха за погребението.
бяха скарани от две години тогава.та мащехата дори не можа да види сина си за последно....
Фани, мъката ти е толкова голяма... Понятен ми е този етап от болката при загубата на дете. Мислите бушуват толкова хаотично, че объркват на моменти съзнанието... И същевременно с това навързваш неща, от които разбираш че съдбата така е наредила живота ти, без да имаш възможност да й противодействаш. Безсилието, то е което ни съсипва наред с другото. Дано някога намерим обяснение за това, което ни се е случило. Аз лично не съм намерила покой и не е минал ден без да се изредят картините от преди три години пред очите ми, без да се сетя... Всеки ден... всичко... постоянно ми напомня за моята Поли - живота ни с нея, за загубата й, за болницата... последните дни... Прегръщам те силно и се прекланям пред мъката ти!
покои никога няма да намерим,но не трябва да се примирим,ако може нещо да направим.
паметта на децата ни го изисква.
напълно те подкрепям в мъката ти по твоята поли и силно те
вихрогонче,благодаря иаз те
това съм аз
Трудно ми е да кажа нещо! 
маики ,не се довераваите напълно на лекарите .те не познават нашите деца по добре от нас .сбъркаха с лечението на сина ми беше болен от рак направиха му една операция после химиотерапия и беше се позакрепил . но после лекарката му го накара да направи оште една по тежка операция .аз бях категорично против усештах че не трябва да се оперира .първия път я отказахме но после лекарката се наложи .макар че други лекари бяха съгласни с мен след тая операция синът ми се влоши получи и други метастази . накрая имаше и в белия дроб .но едновременно се разболя и от пневмония никои не му лекува пневмонията
всички решиха че щом е болен от рак няма право да се разболява от нищо друго.последните дни почнаха да му дават антибиотик но беше късно страшно е да гледаш как детето ти умира пред очите ти.как не може да диша и моли за въздух.не можа да издържи до химиотерапията.последната гавра беше да го изписват в това положение .не го прехвърлиха в белодробното а го пратиха в къщи. боже колко тежко ми е да го напиша. синът ми се хвърли от седмия етаж на болницата.а беше само на 25 години.като малък искаше да става пилот.пилот не стана.стана военен.отиде на мисия в ирак и там се разболя.маики не пращаите децата си в армията .не му признаха че заболяването е от там.направи единствения си полет от прозореца на болницата.до последно се борих срещу системата.лекарите господ ще ги накаже.нека душата ти лети свободна от тленните мъки сине.обичам те безкраино.мама.
всички решиха че щом е болен от рак няма право да се разболява от нищо друго.последните дни почнаха да му дават антибиотик но беше късно страшно е да гледаш как детето ти умира пред очите ти.как не може да диша и моли за въздух.не можа да издържи до химиотерапията.последната гавра беше да го изписват в това положение .не го прехвърлиха в белодробното а го пратиха в къщи. боже колко тежко ми е да го напиша. синът ми се хвърли от седмия етаж на болницата.а беше само на 25 години.като малък искаше да става пилот.пилот не стана.стана военен.отиде на мисия в ирак и там се разболя.маики не пращаите децата си в армията .не му признаха че заболяването е от там.направи единствения си полет от прозореца на болницата.до последно се борих срещу системата.лекарите господ ще ги накаже.нека душата ти лети свободна от тленните мъки сине.обичам те безкраино.мама.
мислех да не пиша повече тук,но паметта ми към тебе ме задължава,сине.
колко много ми липсваш..
все очаквам вратата да се отвори,телефонът да иззвъни,да чуя гласа ти,да видя лъчезарната ти усмивка..
винаги,като тръгна да правя нещо си казвам,това му щеше да му хареса,това не...
съобразявах всичко с теб,сине.храната,която приготвях специално за теб,нещата,които обичаше,навиците ти...всичко..
не мога хапчица да преглътна,всичко което правя ми напомня за теб,как в последните си дни не можеше да ядеш нещата,които обичаше,как само чакаж да чуя,че нещо искаш и бях готова света да обърна и да ти го намеря...
как обичаше да си седиш пред комп1утъра,да си играеш някаква игра ,и ако нещо много ти харесва,да ми го показваш и аз да му се насладя.как коментирахме нещата от живота,как си правеше планове да си купим нов дом,как страшно много искаше да имаш семеиство и деца,,,
дори сега като пиша,чакам да влезеш,да ми кажеш:здравеи,мамо,как си.и аз как веднага ще стана и ще ти отстъпя мястото си,защото това е твоя комп1утър,сине.
ти беше толкова скромен сине,никога не се натрапваше и аз понеже си те зная и опитвах да отгатвам желанията ти.като те питах искаш ли кафе,или нещо друго,гладен ли си ,от какво имаш нужда,отговорът ти беше:може,ако не те затруднявам...
какво затруднение,сине,аз бях готова живота си да дам за тебе...
снощи те сънувах сине.изпитах невероятна обич и тъга,усетих как ме прегърна и целуна по бузата.погледна ме с твоята невероятно лъчезарна усмивка,в очите ти грееше обич,и сякаш се опитваше да ми кажеш:не тъжи,мамо,добре съм,но много ми липсваш...имам едно кученце сега сине,кръстих го на теб,намерих го на гробищата,близо до гроба ти ,сине.прибрах го и сега спи вечер до мен,та това кученце ме ближеше по бузата и скимтеше...кои знае,може би ти си ми го изпратил за утеха и да ми напомня за теб...и то като тебе обича риба и се мръщи на постното ядене..и още нещо сине.муцунката му е същата,която си сложил на на комп1утъра до твоите инициали.това е една много малка снимчица и аз доскоро не му бях обърнала внимание...и сякаш чак сега го видях...и направих връзката...
много ми е мъчно сине,много ми е самотно,не искам да виждам никого,не искам да слушам ежедневни глупости от повърхностни хора...
иска ми се сега вместо да седя тук и да пиша,ти да си в къщи и да ти приготвям нещо вкусно за хапване,или просто да седя отстрани и да те гледам,да усещам миризмата на дезодоранта ти,или просто да те гледам как спиш и да чувам дишането ти...
липсват ми дори споровете,които сме имали,дори и караниците отвреме на време...всичко ми липсва...мъчно ми е..от мъка и болка не мога да дишам,сърцето ми е свито и още се чудя,как може да издържа на толкова болка...обичам те сине и много ми липсваш...
колко много ми липсваш..
все очаквам вратата да се отвори,телефонът да иззвъни,да чуя гласа ти,да видя лъчезарната ти усмивка..
винаги,като тръгна да правя нещо си казвам,това му щеше да му хареса,това не...
съобразявах всичко с теб,сине.храната,която приготвях специално за теб,нещата,които обичаше,навиците ти...всичко..
не мога хапчица да преглътна,всичко което правя ми напомня за теб,как в последните си дни не можеше да ядеш нещата,които обичаше,как само чакаж да чуя,че нещо искаш и бях готова света да обърна и да ти го намеря...
как обичаше да си седиш пред комп1утъра,да си играеш някаква игра ,и ако нещо много ти харесва,да ми го показваш и аз да му се насладя.как коментирахме нещата от живота,как си правеше планове да си купим нов дом,как страшно много искаше да имаш семеиство и деца,,,
дори сега като пиша,чакам да влезеш,да ми кажеш:здравеи,мамо,как си.и аз как веднага ще стана и ще ти отстъпя мястото си,защото това е твоя комп1утър,сине.
ти беше толкова скромен сине,никога не се натрапваше и аз понеже си те зная и опитвах да отгатвам желанията ти.като те питах искаш ли кафе,или нещо друго,гладен ли си ,от какво имаш нужда,отговорът ти беше:може,ако не те затруднявам...
какво затруднение,сине,аз бях готова живота си да дам за тебе...
снощи те сънувах сине.изпитах невероятна обич и тъга,усетих как ме прегърна и целуна по бузата.погледна ме с твоята невероятно лъчезарна усмивка,в очите ти грееше обич,и сякаш се опитваше да ми кажеш:не тъжи,мамо,добре съм,но много ми липсваш...имам едно кученце сега сине,кръстих го на теб,намерих го на гробищата,близо до гроба ти ,сине.прибрах го и сега спи вечер до мен,та това кученце ме ближеше по бузата и скимтеше...кои знае,може би ти си ми го изпратил за утеха и да ми напомня за теб...и то като тебе обича риба и се мръщи на постното ядене..и още нещо сине.муцунката му е същата,която си сложил на на комп1утъра до твоите инициали.това е една много малка снимчица и аз доскоро не му бях обърнала внимание...и сякаш чак сега го видях...и направих връзката...
много ми е мъчно сине,много ми е самотно,не искам да виждам никого,не искам да слушам ежедневни глупости от повърхностни хора...
иска ми се сега вместо да седя тук и да пиша,ти да си в къщи и да ти приготвям нещо вкусно за хапване,или просто да седя отстрани и да те гледам,да усещам миризмата на дезодоранта ти,или просто да те гледам как спиш и да чувам дишането ти...
липсват ми дори споровете,които сме имали,дори и караниците отвреме на време...всичко ми липсва...мъчно ми е..от мъка и болка не мога да дишам,сърцето ми е свито и още се чудя,как може да издържа на толкова болка...обичам те сине и много ми липсваш...
МИЛА ФАНИ,ПРИЕМИ МОИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ ЗА ИЗГУБЕНОТО ТИ МОМЧЕ!Лекарска грешка казваш,ами да поради една такава и с мото момиче щеше да се случи непоправимото.Но благодаря на бог , че минахме само с операция която не беше никак лека.Ще ти разкажа накратко:беше бременна в 6 месец когато се наложи слагане на стентове в двата бъбрека,три месеца милата не видя бял ден.На 26 юни роди след 22 дена бебенцето ни почина,но 7 дена след секциото отидохме да махнем стентовете молех се на лекаря неистово да и сложи упойка да не я мъчат повече той ми заеви , че ще ги махне за пет минути и няма да усети нищо.Боже Фани ти не знаеш мила как слушах отвън рожбата ми как викаше от болка,как се молеше милата и когато са видели , че става нещо некакто трябва правят снимка и разбират, че около стенда се е о бразувал камък.
:cry Излезна лекара одвън и каза , че се налага спешна операция,срязаха детето ми и толкоз.А е можело да мине всичко по друг начин. Но осъден лекар няма,но нека не ги съдим и ние.По голям и справедлив съд от БОЖИЯ няма, нека си ги съди ТОЙ!
На теб ти желая много здраве, бъди силна и се бори колкото и да е трудно,колкото и да те боли-а тази болка е силна.