Не подкрепям. Родителите си имат техен живот.
- Публикувана: 2 септ. 2008, 15:30 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2008, 18:48 ч.
Да се търпим заради децата - подкрепяте ли?
Въпреки всичко децата имат нужда и от бащата и от майката.Нали именно в името на децата правим всичко.Защо да не се пожертваме?
Въпреки всичко децата имат нужда и от бащата и от майката.Нали именно в името на децата правим всичко.Защо да не се пожертваме?
Не се жертваме само ние в такива случаи - децата винаги са по-ощетени.
Не, не подкрепям. Няма по-тъпа причина и по-социално прието оправдание да търпиш някого заради децата. Търпи се основно поради липса на по-добър избор.
За децата е по-добре да живеят в спокойна атмосфера, в мир и любов, макар и с един родител, отколкото да са в непрекъснат екшън.
А и ти си човек, имаш право на лично щастие с някой, който ще те цени и обича.
На добрия човек всички му се качват на главата. Бий му шута и ще видиш колко кротък и сговорчив ще стане изведнъж.
За децата е по-добре да живеят в спокойна атмосфера, в мир и любов, макар и с един родител, отколкото да са в непрекъснат екшън.
А и ти си човек, имаш право на лично щастие с някой, който ще те цени и обича.
На добрия човек всички му се качват на главата. Бий му шута и ще видиш колко кротък и сговорчив ще стане изведнъж.
Въпреки всичко децата имат нужда и от бащата и от майката.Нали именно в името на децата правим всичко.Защо да не се пожертваме?
Унижение, скандали и елементарно отношение, какъв е смисълът от такава жертва?
Ако смятам, че детето ми страда от съвместния ми живот с баща му , бих си тръгнала, но ако страдам само аз не.
Не бих си позволила да лиша детето си от каквото и да било само и единствено заради личното си щастие. След като съм го родила без то да иска, когато се налага да избирам между него и мен, аз минавам на заден план, каквото и да ми струва.
Може да ви звучи много обобщено и неконкретно, но го казвам съвсем отговорно и изпитано от личен опит.
Не бих си позволила да лиша детето си от каквото и да било само и единствено заради личното си щастие. След като съм го родила без то да иска, когато се налага да избирам между него и мен, аз минавам на заден план, каквото и да ми струва.
Може да ви звучи много обобщено и неконкретно, но го казвам съвсем отговорно и изпитано от личен опит.
Не, не подкрепям! Именно поради тази причина в момента съм в преговори за развод със съпруга ми. Не се караме, не се обиждаме... не говорим...от много време, прекалено много. Няма любов, аз изстинах тотално. Разминаваме се вкъщи по зле от съквартиранти. Но как да остана? Какво вижда това дете? Любов? Не! Уважение? Пробвайте с безразличие! Каква "семейна" среда е това??? Какво ще види детето от това "в името на детето"? Какво ще запомни и какво ще научи?
Ако се разделите за известно време после изобщо няма да се съберете.Всеки ще поеме по своя път и децата ще са раздвоени,ще страдат от липсата на единия,няма да растът пълноценно и ще страдат.Това не е решение.Имате ли поглед върху деца на разведени родители?Децата им са подтиснати,училището не им върви,ами лишенията?Децата имат нужда от възпитанието и на двамата родители.
Ако се разделите за известно време после изобщо няма да се съберете.Всеки ще поеме по своя път и децата ще са раздвоени,ще страдат от липсата на единия,няма да растът пълноценно и ще страдат.Това не е решение.Имате ли поглед върху деца на разведени родители?Децата им са подтиснати,училището не им върви,ами лишенията?Децата имат нужда от възпитанието и на двамата родители.
Въпреки всичко децата имат нужда и от бащата и от майката.Нали именно в името на децата правим всичко.Защо да не се пожертваме?
Това, че мама и тати ще са разделени не значи че детето няма да има и единия и другия родител, ако родителите са достатъчно цивилизовани, за да се разберат.
Ако смятам, че детето ми страда от съвместния ми живот с баща му , бих си тръгнала, но ако страдам само аз не.