Да се търпим заради децата - подкрепяте ли?

Не, не подкрепям. И не си струва.
Децата не са виновни с нищо, че да търпят студенината и караниците на родителите си.

Такова решение се взима много трудно. Не мисля, че децата ще са щастливи, като гледат липса на уважение и скандали между вас с бащата.

Децата растат и след години си поемат пътя. Няма смисъл да се заблуждаваш в "името на децата". Според мен те е страх да вземеш решение.

За мен никога не е било основателно подобно решение.
А и децата винаги усещат когато има напрежение между родителите. Рано или късно стават свидетели на всички скандали и спорове, къде неволно в началото, а после съвсем осъзнато.
Ако един мъж си обича децата, то трябва да има поне малко уважение към майка им, която ги е родила.
Най-доброто което можеш да направиш и за себе си и за децата е да напуснеш този мъж. Това че някой си оставя заплатата в къщи според мен не е достатъчно.

Това не го разбрах. Не си ли оставяте и двамата парите в къщи?

Децата растат и започват да разбират, и започват да се обвиняват, че мама и татко не се обичат, карат се обаче са заедно заради нас
Опитайте се заради децата си, да се разделите по човешки...

Нашите се търпяха заради мен и брат ми 16год. ,ние с брат ми го виждахме беше ни ясно и дори сме си говорели двамата,че ще ни е по добре ако те се разделят.Казвам ти го като дете живяло в такова семейство ние си хванахме пътя а те пропиляха 16 год.  

Когато бях малка моите родители страшно много се караха, но никога не се разделиха заради мен и сестра ми..не можете да си представите какво страдание беше за мен да бъда свидетел и неволен арбитър в скандалите им, и колко много страдах.Когато поотраснах осъзнах, че дълбоко в себе си през цялото време съм искала те да се разделят за да свърши този кошмар... дори им го казах...
После когато аз създадох семейство се оказа че съм в същото положение-да избирам детето ми да живее с двама родители или в непрекъснати скандали и неприязън в семейството..не  ми беше трудно да реша какво да правя и не съжалявам, никога не бих причинила това на детето си...
Сега имам ново семейство, но ако и тук така се получи пак не бих се поколебала...

Кауза пер дута е да живееш с такъв човек, заради децата.

Аз все си мисля, че няма отношения които не могат да бъдат оправени. Все си харесвала нещо в този мъж и надали винаги сте си говорили на различни езици, спомнете си за тези моменти, за това което сте харесвали... А ако вземете решение да живеете само заради децата сложете точни и ясни правила, нещо като договор кой с какви задължения и права е и най-важното никакви скандали пред децата!
Но ти ще си прецениш...

Не причинявай това на децата си.Израснала съм в ужасно семейство и досега обвинявам майка ми че не се е разделила с баща ми докъто сме били малки а е търпяла заради нас.Наистина остава травма в съзнанието на малкия човек.
И от друга страна помисли и за себе си.Бъди малко егоист, защото децата може сега да не усещат, или дори да го приемат това положение, но след няколко години те ще си тръгнат всяко ще поеме пътя си и бъди сигурна че нито едното няма да се обърне и да те попита Мамо ти беше ли щастлива? Търси своето щастие.Всеки има право на щастие.Родителите винаги ще останат родители за децата си но не си заслужава ти да страдаш.

Изобщо няма никакъв смисъл да търсиш нещо, което е безвъзвратно изгубено. Теорията, че хората не се променят е дълбоко невярна. Всички се променяме с времето, опита и условията, в които живеем. Така че не виждам за какво ще си хабиш нервите и безценните минути от живота си с човек, с който не само, че не се обичате, а и не се понасяте.
Децата не са оправдание - те също са нещастни, защото имат невероятни сензори, с които усещат винаги липсата на чувства и уважение между родителите си. По-добре щастливи с един родител, отколкото нещастни с двама!

Не мисля, че за децата е добре да стават свидетели на грозни сцени и да слушат крясъци постоянно - това ще ги травмира повече. Пък и щом е стигнало дотам, да сте заедно само заради децата, не се заблуждавай, че в бъдеще ще почнете да се търпите. Напротив - озлоблението ще стане още по-голямо, а оттам и скандалите. По-добрият вариант за децата е да им спестиш това. Но както си решиш. Пожелавам ти успех!

И майка ми така пропиля целият си живот, защото когато ние с брат ми порастнахме и тя вече беше свободна, се разболя тежко и почина.

Трудно е да си дете на разведени родители, но още по-трудно е когато трябва да криеш истината заради благоприличието. В този случай не само родителите правят жертва, но и децата.

Специално в случая на авторката обаче виждам някаква форма на депресия, както и негативно влияние на роднините. Аз бих я посъветвала първо да говори с мъжа си, после временна раздяла да опитат и чак след това да се мисли за развод.

не не подкрепям заради децата да търпиш.Най добре е да обясниш на децата положението а и няма начин те да не са разбрали нещо от постоянните караници.Труден период но се замисли за плюсовите и минусите.Лично аз не одобрявам постоянните караници .

Защо трябва да си тръгваш без тях? А и съм сигурна, че можеш да им обясниш какво става, така че да те разберат. Но не си тръгвай без тях.

Колко са големи децата ти?

Като дете израсло в семейство с проблеми  - не търпи заради децата!

А и след като ти си плащала сметките и си купувала храната вкъщи, значи можеш да се справяш и сама - защо още се тормозиш, не мога да се начудя. Децата не бива да стават неволна причина за страданието на родителите си и за жертването им в такива ситуации, още повече, че те самите се чувстват зле така.

Децата разбират много неща, просто поговори с тях по темата за караниците и разделите между хората и леко мини към мама и тати. Хем ще сондираш мнение, хем ще ги подготвиш за евентуалното по-нататъшно развитие на нещата.

Мънички са и е логично да са си при теб, когато (ако) се разделите със съпругът ти.

Въпреки всичко децата имат нужда и от бащата и от майката.Нали именно в името на децата правим всичко.Защо да не се пожертваме?

Не подкрепям. Родителите си имат техен живот.

Защото накрая те двамата ще се намразят,това ще повлияе и  върху деца.Това да се раздели с него също е жертва именно заради децата.

Не се жертваме само ние в такива случаи - децата винаги са по-ощетени.

Не, не подкрепям. Няма по-тъпа причина и по-социално прието оправдание да търпиш някого заради децата. Търпи се основно поради липса на по-добър избор.
За децата е по-добре да живеят в спокойна атмосфера, в мир и любов, макар и с един родител, отколкото да са в непрекъснат екшън.
А и ти си човек, имаш право на лично щастие с някой, който ще те цени и обича.
На добрия човек всички му се качват на главата. Бий му шута и ще видиш колко кротък и сговорчив ще стане изведнъж.

Унижение, скандали и елементарно отношение, какъв е смисълът от такава жертва?

Ако смятам, че детето ми страда от съвместния ми живот с баща му , бих си тръгнала, но ако страдам само аз не.
Не бих си позволила да лиша детето си от каквото и да било само и единствено заради личното си щастие. След като съм го родила без то да иска, когато се налага да избирам между него и мен, аз минавам на заден план, каквото и да ми струва.
Може да ви звучи много обобщено и неконкретно, но го казвам съвсем отговорно и изпитано от личен опит.

Не, не подкрепям! Именно поради тази причина в момента съм в преговори за развод със съпруга ми. Не се караме, не се обиждаме... не говорим...от много време, прекалено много. Няма любов, аз изстинах тотално. Разминаваме се вкъщи по зле от съквартиранти. Но как да остана? Какво вижда това дете? Любов? Не! Уважение? Пробвайте с безразличие! Каква "семейна" среда е това??? Какво ще види детето от това "в името на детето"? Какво ще запомни и какво ще научи?

Някои и за по-малко се разделят. Зависи до каква степен си склонна на компромиси със себе си. Все пак и ти си човек и животът ти е един.

Разделете се за известно време ,може пък чувствата да се завърнат.

Ако се разделите за известно време после изобщо няма да се съберете.Всеки ще поеме по своя път и децата ще са раздвоени,ще страдат от липсата на единия,няма да растът пълноценно и ще страдат.Това не е решение.Имате ли поглед върху деца на разведени родители?Децата им са подтиснати,училището не им върви,ами лишенията?Децата имат нужда от възпитанието и на двамата родители.

Освен това авторката пише за караници и кавги.Това го има във всяко едно семейство.Тук не става на въпрос за някакъв физически тормоз все пак.Ако беше така бих я подкрепила.Да имаш деца - това е и отговорност.Да ги отгледаш и да ги възпиташ.Децата имат нужда от МАМА и ТАТИ.

Е, значи трябва да я пребива, за да не е добре и да се раздели с мъжът си? Психологическият тормоз и липсата на елементарни отношения, не е повод за раздяла, какви ги пишете!!! На чужд гръб и 100 тояги...

Да ,бе сигурно на децата ще се отрази страхотно да растата в дом без любов и уважение с родители ,които се карат.

Не, не въпреки всичко!!!
Това, че мама и тати ще са разделени не значи че детето няма да има и единия и другия родител, ако родителите са достатъчно цивилизовани, за да се разберат.

Няма начин ти да си нещастна и това да не се отрази на детето ти.

Е това пък е най-голямата глупост която бях чела!
Не може да се квалифицират така децата. Ти от къде имаш такъв широк поглед?
Защото моята майка е учител и според нейните наблюдения това изобщо, ама изобщо не е вярно.
Хич не обичам такива квалификации.

Може да бъдем още по-крайни - децата на разведени родители стават наркомани и проститутки! Сори че съм толкова рязка, но подобни изказвания ми вдигат кръвното.

Моето дете не е нито подтиснато, нито търпи лишения. На училище не ходи още, но не се развива по-зле от връстниците си със заедно живеещи родители.

 


Имам- от първа ръка. Себе си. Единствената образователна институция в която не ми е вървяло е детската градина... не я понасях и не ходех. От там - пълна отличничка в основното, 5,93- средно образование, бакалавърска степен, магистърска степен. Офис мениджър в агенция за преводи 3 месеца след започването ми. ( Да не забравя СКРОМНА  )...
Лишенията - имало ги е и то в много по-трудни периоди от днешната ситуация в страната. Но не ми е пречело, стигаше ми да не виждам майка си свита в ъгъла, с разкъсана презрамка на роклята.

Е, ако оставя бащата, автоматично ставам щастлива, така ли? 
Не визирам някакъв тормоз в случая, ами например изчезнала тръпка и т.н. неща които засягат само мен и по никакъв начин детето ми.
То пълно щастие, няма. Като съм сама и разведена и детето лишено от баща, който го обича, да не би да е по добре. 

Когато просто няма тръпка и на теб ти е все едно, това не значи автоматично че си нещастна - може пък теб така да те кефи това положение. Казвам, ако си нещастна, това ще се отрази на детето ти! Нямам предвид,че ако се разделите ще си щастлива веднага, но шансът е по-голям, не знам дали ме разбираш.
Разведена не е равно на дете без баща. Всичко зависи от това какво е отношението между родителите.
Нашият татко се грижи добре за детето си и ние сме в прекрасни отношения. Не мисля, че детето ни страда от това, че сме разделени. Все още не разбира какво точно се случва, но съм сигурна, че ще е по-щастливо дете от това да живее с мама и тати, които се джавкат непрекъснато.

За себе си - никога не бих си тръгнал въпреки че с жена ми сме доста остри камъни и скандалите при нас са доста често явление. Не мисля че за децата е ненормално да слушат скандалите между родителите си.
Не мога да си представя че ще ги оставя без майка им, или че тя ще ги остави без татко. За себе си намерих решенето - гледам да подтискам егото и гордостта си... пък и жена ми с течение на годините се промени в тази посока...

Според мен всеки има право на щастие и не трябва да се лишава от възможността да е щастлив.
Не мисля че децата ще бъдат по щастливи при мама и тати заедно, като стават свидетели на такова  отношението между тях. Това дори би им се отразило по зле.

Не ,не си струва

Разбира се, че значи. Но това не означава, че детето ми расте в скандали.
Всеки иска да чувства лично щастие. Но съм намерила начин да подтискам егото си и да имам време и за себе си, макар и не по начина, по който би ми се искало.
Аз за това и казах, че бих напуснала бащата на детето си, само ако смятам, че съвместното ми съжителство с него пречи на детето, не на мен.

а децата на родители,които са се разделили какво остават само с един родител ли,МАМА и ТАТИ са за цял живот такива,независимо дали живеят заедно или не,според мен заради децата не трябва да се търпи,според мен е по-добре да живеят отделно само с мама,отколкото да виждат мама и тати как се карат и мама как е тъжна

Е ТОГАВА ТРЪГВАЙ СИ ЗАЩОТО ТИ ЯВНО ТАКА СИ РЕШИЛА

Пък за чувствата на бащата хич да не ни дреме. То лесно така, аз да си тръгна, детето при мен, ами и таткото не иска ли и той да живее с тези деца, а не само да ги вижда от дъжд на вятър. 
Жени, не забравяйте, че в един развод мъжете са по ощетени за децата си.
Ако не е някой изрод и пияница, не е честно заради нашите тръпки и непоносимости в един миг, когато сме решили, че не ни изнася да живеем повече с мъжа, който сами сме си избрали, да го лишим от децата му.

А съпругът ти как се държи с децата?Това е много важно.

Е то няма как да живее и с двамата щом са разделени,единият ще идва да го вижда,никой не е казал да не му дава да вижда децата

Не си заслужава. Нещастните хора са половин хора, как тогава ще дадат всичко от себе си на децата си? И какво ще се случи, когато на 60 години се събудиш без деца, с подтиснато его и с партньор, с когото единственото свързващо ви нещо го няма??? Мислите ли, че децата ви ще са благодарни за "жертвата"? Дали ще са доволни да бъдат научени как да си подтискат егото? Така ли искате да се стече и техния живот? Не мога да си представя, че родителите ми някога ще ме посъветват да търпя някого, с който не се получава...

а той как се огнася към децата, те как се отансят?

 

имах близки които взеха това компромисно решение - живяха 4год с това изречение- ще се търпим заради децата!!!
всеки си живееше своя живот,но...се съобразяваха с отглеждането на децата!
ако единия излизаше,другия винаги е бил при децата/това го разбрах след развода  от бащата/
е сега вече не се търпят-разделиха се и децата бяха по-големички вече/на 7г и на 9г/-много трудно приеха развода,но...е факт!

не съм чела  темата , но ще пиша само по заглавието. аз съм дете на такива родители, т.е . майка ми  от може би  когато бях на 13-14г  повтаря , че е с баща ми заради нас/ не, че не би го правила и когато съм била и по.малка , разбира се/, вече съм на 40-е писна ми. Всъщност проблема е (че баща ми винаги и е осигурявал  сносен живот . и когато преди 4г , човека вече не можеше  да търпи безкраината ревност и  мърморене и се събра със жена, която го разбира образована е и го обича. Ние с брат ми пак станахме виновни този път, че заради нас не е завършила или довършила висшето си образование, че така била  вторачена в отглеждането ни, че не работила  над себе си. и е бясна, че се виждам с баща ми и приятелката му, според нея правилното било да набия приятелката му и да доведа неверника в къщи. Да плача ли или да се смея.....

Аз не искам да давам крайни съвети - дали да се разведеш или да търпиш в името на децата си. Само като се опитам да застана на твое място, разбирам колко трудно е взимането на едно такова решение. Единственно мога да споделя един пример, чрез който да си направиш някакъв извод, сама за себе си.
Моя много близка роднина, цял един живот страда от нещастния си брак. На времето, още когато беше само с едно дете и то в малка възраст, се опита да се откопчи от този ад, но родителите й я "вразумиха" и я накараха да се върне, заради децата и заради хората !!! Защото в техния род нямало разведени, това било позор и прочие простотии /това се случва преди повече от 20 год./.
Сега децата й са големи, проблемни и най-фрапиращото - не я уважават и зачитат като майка, като авторитет, просто защото тя самата никога не се е опитала да защити себе си в този нещастен брак. Единственното което са виждали е, как майка им е била обиждана, унижавана, командавана и в течение на времето те са приели това за нормално. Приели са, че тя е просто една пионка в къщи, а авторитета е тиранина. И това за жалост не е най-лошото. Най-лошото е, че собственните й деца се превръщат в тирани. Приемат същите маниери, начин на поведение и възприемане на жените и околните по примера, който са получили у дома.
Лично аз, си направих преди време следния извод от гореописаната ситуация: На първо място жената, майката трябва да покаже на децата си, че е достойна за уважение, че се бори за уважение, че е личност, че не се страхува да взима решения и след като всеки ден им показва тази си страна - те също когато са в съзнателна възраст ще я уважават. Защото майката дава половината пример у дома. Другата половина го дава бащата.
Ако смяташ, че отношението на съпруга ти спрямо теб подронва твоя авторитет като майка пред децата ти - НАПРАВИ НЕЩО! Не е задължително да се разведеш. Просто промени поведението си, изискванията си, бъди силна и търпелива. Знай, че резултатите няма да са светкавични, но ако и от другата страна има поне минимално желание нещата да се поизгладят - може след време да има резултат.
Успех!!!

а ми в такъв случай като се държи добре с децата , мислиш ли че това е някакъв период ,през който имате трудности ? Но пък пишеш че не те уважава ...според мен не е хубаво децата да виждат как майката не е уважавана от баща им .След време това ще повлияе много на отношението им към теб , начина им на общуване с другите , така че ако се разделите той би имал възможността да вижда децата и те да прекарват добре с него и в същото време да имат почит към майка им.Трудно решение ти предстои да вземеш -аз лично бих изчакала още малко / не знам ти колко си изчаквала / , но бих се разделила с този човек , така децата поне ще запазят доброто си отношение към родителите си и няма да ги виждат като врагове едва ли не , когато общуват.На моя приятелка се случи така че майка и баща й бяха пред развод, заради изневяра , но тя въпреки всичко настояваше да запазят брака си. Когато се случи това тя вече имаше семейство -честно да ти кажа не знам какво я накара да вземе това решение , те останаха заедно заради нея , но не са особено щастливи...ако бях в нейната ситуация бих ги посъветвала да се разделят, ако спорят постоянно за пари и виждам неуважение ,също бих ги посъветвала да се разделят.Не знам доколко ти помагам , опитвам се да разсъждавам от позицията на дете , но в същото време е коренно различна от позицията на деца на възрастта на твоите.А всъщност защо не ги попиташ те как се чувстват в тази ситуация , дали искат мама и татко за малко да се разделят , без да се развеждат.Мисля , че споменаването на развод звучи доста страшно за малки деца.Дано вземеш решение , с което децата се чувстват добре и с баща им и с майка им , но за мен е важно да виждат че родителите се уважават помежду си.

Както вече казах, животът ми е един. Ако си способна да се правиш на майка Тереза и да си нещастна, за да може другите да са щастливи, аз не, съжалявам.
Решенията за раздяла хич не се взимат с такава лека ръка както лъха от поста ти.
Ако не си го изпитала, не може да си толкова категорична как ще реагираш в ситуация.
Дано не ти се налага да се изправиш пред таква дилема! 

напълно подкрепям!
а по повод случката - не разбирам жените, които раждат от един мъж едно, две ... деца и докато същите тези деца са бебета те установяват, че това не е мъжът на живота им.
милички, това се прави преди да родите !как забременяхте от принц и две години по-късно излиза, че принцът е бизон

Говоря от личен опит. За това съм толкова категорична. 

Не мисля, че трябва да се тормозите един друг като не се понасяте и сте заедно само заради децата.Вашите деца не са първите и няма да са последните, на които родителите им евентуално могат да бъдат разделени.Не смятам, че в днешно време трябва да си нещастен в името на детето с,което след няколко години ще си поеме своя път, а вие ще сте изкарали живота си ей така без магия на любовта.

Защо магията на любовта да означава да се разведа, това не го разбирам? Пък и се предполага, че щом съм родила дете / деца/ от някой все е имало някаква любовна магия. Това, че може да е свършила, нито означава, че има нова или пък, че нови любовни трепети са предпоставка за лишаване на детето ми от баща му.

Едно дете получава основното си възпитание в къщи.Там то се научава да говори,да разговаря,да общува,да обича,да споделя,да изразява любовта и чувствата си.
Не знам какво може да научи в един брак без любов,без разговори /изключвам темите:Какво ще ядем?или Кой ще напазарува?/ ,в едни студени отношения,в които няма капка близост и любов?!

Някой спомена ,че децата на разведени родители са проблемни...Те са проблемни дотолкова,че не са научени да общуват нормално...поне повечето от тях...Проблемни са и децата на семейни, които живеят заедно точно заради тях.

А и не мога да си представя живота си без една топла дума,без прегръдка,без целувка, без усмивка ,вечер като се прибереш да те посреща студенина и мълчание.Дори в затвора живеят по-социално.
Според мен това си е изтезание,и върху мен, и върху децата.Защото те заслужават топлота и обич,радост и щастие,което в такъв дом няма да получат.В това съм сигурна.

ми, то по тая логика що не ги хвърлим тия деца още сега на отглеждане от държавата, а ние да го ударим на "любовна магия"

затова са пълни домовете "майка и дете"-заради магията на любовта!!!

Живи и здрави след време децата поемат по своя път и на теб ще остане горчивия хап,че не си познала обичта,доверието и близоста между двама.Някой го намират егоистично ,но замислете се ,че децата ни учат като копират от нас.Много е важно,да не се превърнеш в мъченица ,защото никой няма да ти каже ,,евалла,,напротив всеки ще те хули,че си оставила децата без баща,зад гърба ти, но на чужд гръб и сто тояги са малко.Децата  няма гаранции ,че ще разберат саможертвата.Те си взимат своето.Колкото и да ги обичаме,никой не знае какво му расте в къщата.Това е от личен опит,дилемата е страшна.Въпросите са много и чувството особенно, не те напускат никога.Горе главата и мисли за себе си и за децата-те ще разберат само когато пораснат,не сега.   

Не съм от хората, които съжителстват с мъж, заради децата. 

Добре бе жени, дето толкова ви е трудно да съжителствате с човек на когото сте родили деца след като тръпката си е отишла или ви е споходила нова такава, представете си, че сте в друга позиция, тази на мъжа и че децата не идват с вас, а ще ги виждате само от време на време. Как бихте се почувствали тогава, ще бързате ли да гоните личното си щастие и любовни магически трепети далеч от тях?

Тръгнали да гонят любовната магия надали ще им прави впечатление това че ще ги виждат само от време на време....

Не мисля така... И любовта си намерих, но и детето си не оставих. Направих така, че и баща й да може да я вижда по всяко време - а не само "от време на време". За мен тоталното им лишаване един от друг никога не е стояло като решение. Но това не значи, че аз трябва да остана с него. Няма любов, няма чувства....пълна апатия - само въпрос на време бе да се явят дразги и скандали... Това - НЕ.

Ако беше поставила въпроса " Да пробваме ли още веднъж, заради децата?" щях да ти отговоря "Да"
Но тогава, когато и двете страни отчитат проблем и желаят по някакъв начин той да бъде решен.
При случая "да се търпим " обаче мнението ми е  абсолютно отрицателно...и то защото смятам, че на мъжа ти не му пука за теб...и единствената, която търпи си ти.
Смятам, че прекалено дълго време влизаш в ролята на жертвоготовничка само и само семейството ти да е наред.
За съжаление и аз постъпвам понякога постъпвам така, но го отчитам като грешка.
Семейството си е семейство, но и ти си човек....така, че на всяка заплата първото нещо което трябва да направиш е да си вземеш нещо за себе си.
Може да е дребно, всеки според възможностите му...но най-напред мисли за себе си и децата.

Мисля си, че няма да е зле един път да си изтеглиш заплатата и да му я връчиш, но с ясното условие...трябват ми пари за това..това...и това...
От там нататък, при липса на средтва обаче можеш да му натриеш носа....защото ти хем работиш, хем  гледаш семейството....и недостига на средства тогава е остава по вина на мъжа ти.......компромисен вариант е ако иска той да гледа децата и домакинството, а ти си намери още някаква работа....

П.С. Реалноста е, че липсата на достатъчно финансови облаги кара хората да стават враждебни, семействата се разпадат....страдат толкова много хора...и толкова деца.....Да ти ****** и държавата.

В много ситуации от този сорт/вид съм отсичала НЕ  .Сега продължавам ама като родя и ситуацията се промени , може би ще съм на друго мнение, виждайки родителите ми , колко сомпромиси правят заради нас с брат ми 

  Не......от личен опит....и видян вече толкова чужд опит 

Не съм съгласна с подчертаното. Имам приятели с разведени родители, единия когато е бил по - малък и не помни толкова скандалите, другият  е бил на 13, точно когато му е трябвал баща. И двамата са успели, разликата е само, че единия уважава и двамата си родители, защото е бил малък и не помни и защото са го възпитали, че татко си един и го обича, нищо че го няма всеки ден. А другият не уважава баща си, защото помни защо си е заминал. Но нито един от двамата не е имал проблеми в училище и може да са били подтиснати донякъде, но сега разбират защо майките им са постъпили така. И ги уважават за този избор, защото благодарение на тях сега са хората, такива каквито са. Няма по - голяма грешка от това да търпиш този тормоз всеки ден. Знам за какво говоря от личен опит и на мен са ми искали така парите. Ако чустваш, че всичко е угаснало между вас по - добре се разделете с уважение, за да ви уважат и децата един ден.

НЕ!

Твърдо Не ( израстнала съм в такова семейство....Подобно положение може да се отрази страшно отрицателно и драматично на децата).

От личен опит - децата ти ще растат травмирани (ако си мислиш, че не разбират, грешиш), ще се разкъсват между вас двамата, ще загубят уважение и към теб, и към съпруга ти. И накрая ще те намразят, че си им отнела детството.

Няма нищо по-гадно от това да слушаш как се карат родителите ти, после да им гледаш сеира, да слушаш майка си да реве, да гледаш баща си да се цупи...

С времето и след толкова скандали и ти ще се озлобиш и ще има моменти, в които ще е толкова примамливо да си го изкараш на децата или поне да им поискаш да ти признаят "жертвата".

Категорично не. Еднакво тъпо е както да се ожениш заради детето, ако си забременяла, така и да не се разделяш  пак  заради детето, ако си наясно, че това не е човекът.

Не подкрепям никакво търпене заради ...нещо си,било деца,пари,подкрив над главата.
Майка ми и баща ми се разведоха след 25 години брак(баща ми пътуваше по корабите и това е спомогнало толкова дълго да са заедно ),и тя все не забравя да ни напомни,че е търпяла заради нас ,щото иначе сама жена с 2 деца -как е щяла да се оправи.Верно имали сме всичко ..ама все пак не искам да се чувствам виновна за нейното нещастие (поне така казва тя,но да си имаш парите в джоба...тоалетите в гардероба,и любовника от 12 год ...незнам колко е тарпене ама айде )

Ако между съпрузите има такова напрежение, че не могат "да се дишат" /без значение какви са причините/ - децата само ще пострадат.
Ако съпрузите се уважават, но тръпката е изчезнала - тогава децата са най-добрата причина двамата да насочат усилията си за тяхното отглеждане, вместо да се втурнат на лов за розови сънища. И неусетно любовта се връща, но вече като обич между зрели хора. Това са моите изводи от почти 15-годишен брак.

Някой някога беше казал ...Най доброто нещо , което може един баща да направи за децата си е да обича и уважава майка им ...

ако приемаТЕ за свой дълг да си отгледате децата, тогава да. Но ако има яно неуважение и изстъпления, тогава не.