Да се търпим заради децата - подкрепяте ли?

  • 12 390
  • 145
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 13 512
Категорично не. Еднакво тъпо е както да се ожениш заради детето, ако си забременяла, така и да не се разделяш  пак  заради детето, ако си наясно, че това не е човекът.

# 91
  • Мнения: 1 559
Не подкрепям никакво търпене заради Naughty...нещо си,било деца,пари,подкрив над главата. Naughty
Майка ми и баща ми се разведоха след 25 години брак(баща ми пътуваше по корабите и това е спомогнало толкова дълго да са заедно Crazy),и тя все не забравя да ни напомни,че е търпяла заради нас ooooh!,щото иначе сама жена с 2 деца -как е щяла да се оправи.Верно имали сме всичко Crossing Arms..ама все пак не искам да се чувствам виновна за нейното нещастие Crossing Arms(поне така казва тя,но да си имаш парите в джоба...тоалетите в гардероба,и любовника от 12 год newsm78...незнам колко е тарпене ама айде Whistling)

# 92
  • Мнения: 2 442
Ако между съпрузите има такова напрежение, че не могат "да се дишат" /без значение какви са причините/ - децата само ще пострадат.
Ако съпрузите се уважават, но тръпката е изчезнала - тогава децата са най-добрата причина двамата да насочат усилията си за тяхното отглеждане, вместо да се втурнат на лов за розови сънища. И неусетно любовта се връща, но вече като обич между зрели хора. Това са моите изводи от почти 15-годишен брак.

# 93
  • В града на хумора...
  • Мнения: 605
Някой някога беше казал ...Най доброто нещо , което може един баща да направи за децата си е да обича и уважава майка им ...

# 94
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
ако приемаТЕ за свой дълг да си отгледате децата, тогава да. Но ако има яно неуважение и изстъпления, тогава не.

# 95
  • Мнения: 315
Ако между съпрузите има такова напрежение, че не могат "да се дишат" /без значение какви са причините/ - децата само ще пострадат.
Ако съпрузите се уважават, но тръпката е изчезнала - тогава децата са най-добрата причина двамата да насочат усилията си за тяхното отглеждане, вместо да се втурнат на лов за розови сънища. И неусетно любовта се връща, но вече като обич между зрели хора. Това са моите изводи от почти 15-годишен брак.

 bouquetподкрепям изцяло мнението.темата не е за крайни случаи на извращения и тормаз, а за нормален брак.баба ми беше 13 год.по-млада от дядо ми.в нашите очи бракът им беше идеален, тя си знае как е било.дали искрата на любовта я е тресла 40 год.незнам, но дядо ми винаги беше обгрижван от една примерна съпруга, тя не е казала дума напреко на неговата, а той винаги се държеше с уважение към нея.бракът им беше твърд и стабилен.искам и моя да е същия.иначе няма смисъл да се жениш на днешно време.

# 96
  • Мнения: 1 404
определено НЕ подкрепям...
Няма смисъл децата да гледат караници, това е много тежка и травмираща ситуация за тях...

# 97
  • Мнения: 71
определено НЕ подкрепям...
Няма смисъл децата да гледат караници, това е много тежка и травмираща ситуация за тях...

А в случаите, в които няма караници ( поне до този момент), а само едно кротко съжителство на ниво по ниско дори и от "съквартиранти"? Това добър пример за семеен живот ли е за децата? Те от къде да видят какво означава семейство, семейни отношения или отношения мъж-жена ( не говоря за секса)? И това ли от филмите да го видят? Как мама (в ролята - Анджелина Джоли- хехех ще ми се) гушка вечер тати ( в ролята - хайде Харисън Форд, че ми е слабост) пред телевизора, примерно или си седят двамата и се радват на щуротиите на детенцето си, как той я прегръща след работа, носи и цветя ( или просто клонче откъснато от дървото от вън), как двамата се закачат и си шушукат... А мама и тати едва обелват приказка у дома, нямат време за нищо и се мръщят ...

# 98
  • Мнения: 2 723
Зависи какви са ти приоритетите...
Ако най-важно е децата да растат с мама и татко в един дом, тогава да.
Ако вярваш, че някога, с някой друг можеш пак да си истински щастлива...
Децата се приспособяват учудващо бързо и добре.

# 99
  • Мнения: 257
Изобщо няма никакъв смисъл да търсиш нещо, което е безвъзвратно изгубено. Теорията, че хората не се променят е дълбоко невярна. Всички се променяме с времето, опита и условията, в които живеем. Така че не виждам за какво ще си хабиш нервите и безценните минути от живота си с човек, с който не само, че не се обичате, а и не се понасяте.
Децата не са оправдание - те също са нещастни, защото имат невероятни сензори, с които усещат винаги липсата на чувства и уважение между родителите си. По-добре щастливи с един родител, отколкото нещастни с двама!
Много добре казано аз самата  съм дете на разведени родители  и знам колко е ужасно това положение за децата

# 100
  • София
  • Мнения: 5 074
Категорично Не.
И то не заради нас, а заради децата .

# 101
  • Мнения: 78
Категорично Да!!! Не мисля, че всеки път, когато загубиш чуствата към мъжа си, трябва да го сменяш. Разбира се това е ок, ако нямате деца. Когато имаш деца, нещата според мен са коренно различни. Всяко дете има нужда от семейство и двама родитела, които да се грижат за него. Според мен е крайно егоистично, ако мъжът и жената, които са създали семейство и деца,  започнат да се вглеждат само в себе си и забравят, че вече не са сами и животът е съсвсем различен за тях. Разбира се не става дума за крайности, когато има насилие и децата са свидетели, но за всичко останало, мисля че ако са силни, ще превъзмогнат дребните житейски кавги в името на децата си.

# 102
  • Linz
  • Мнения: 11 619
... Вече дори капка уважение не е останало помежду ни, но той си обича децата, не мога да го отрека. А и те са привързани към него. Това е единствената причина все още да сме заедно. Струва ли си според вас и кое е по - добрия вариант?
Категорично не- казвам го като дете на разведени родители. Имах щастливо детство, защото и родителите ми бяха щастливи. Да живееш с човек, когото не понасяш не е никак възпитателно.

# 103
  • Варна
  • Мнения: 957
А в случаите, в които няма караници ( поне до този момент), а само едно кротко съжителство на ниво по ниско дори и от "съквартиранти"? Това добър пример за семеен живот ли е за децата? Те от къде да видят какво означава семейство, семейни отношения или отношения мъж-жена ( не говоря за секса)? И това ли от филмите да го видят? Как мама (в ролята - Анджелина Джоли- хехех ще ми се) гушка вечер тати ( в ролята - хайде Харисън Форд, че ми е слабост) пред телевизора, примерно или си седят двамата и се радват на щуротиите на детенцето си, как той я прегръща след работа, носи и цветя ( или просто клонче откъснато от дървото от вън), как двамата се закачат и си шушукат... А мама и тати едва обелват приказка у дома, нямат време за нищо и се мръщят ...
Това беше моето семейство. Нямаше караници, физическо или психическо насилие, а само едно "кротко съжителство". Още в началните класове разбрах (може би точно заради филмите, или заради книгите, или гледайки чуждите родители), че родителите ми не се обичат, въпреки, че тогава се роди брат ми. И заживях със страха, че един ден те ще се разведат, че ще стана "дете на разведени родители". Толкова ме беше страх, че дебнех всяка тяхна реакция, всяка дума, надявах се да се погалят, да се целунат, да се посмеят заедно. И колкото повече дебнех, толкова по-сигурна ставах, че те ще се разведат. И те се разведоха....когато станах на 23 години. И се оказа, че това беше най-доброто, което направиха за нас, защото едва тогава ги опознах като пълноценни, щастливи и доволни хора. Децата не понасят никакви други отношения между родителете си, освен любов. Дори и да се карате всеки ден, ако се обичате ще направите децата си щастливи! И най-спокойните и кротки отношения, лишени от любов, нараняват ежедневно детската душа.
"По света много деца страдат, защото родителите им са разведени, но повече са тези, които страдат, защото родителите им не са разведени" Ерих Кестнер.

# 104
  • Мнения: 1 731
Категорично НЕ! Naughty

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт