Истанбул ми се струва невероятен. Аз съм очарована и страшно щастлива. Все още не смея да излизам тук сама с детето и чакам с нетърпение вечер след работа да ни заведе някъде нашия татко. Всичко ми е интересно, всичко ми харесва тук. Надявам се да се запозная с някой, за да можем да излизаме, да общуваме. В БГ бяхме свикнали на много динамичен живот - с детето бяхме непрекъснато някъде - напред, назад по паркове, градинки, приятелки. Това вече ми липсва, предполагам че и на Влади му липсват дечицата, очакваме и двамата с нетърпение новите си приятели от Истанбул.
Аз пак да си кажа по моята си тема - днес цял ден се мъча да търся в нета тези прословути кошарки и иозбощо детски магазини в Истанбул, ама с моя турски - дето знам две думи само Продължавам, току виж скоро и езика съм проговорила