Доброто старо писмо в пощенски плик и с марка

  • 12 641
  • 92
  •   1
Отговори
4 септ. 2008, 08:10 ч.
  • Мнения: 3 405
Обещах на мои виртуални дружки да пусна такава тема. Говорихме си за писмата и пратките, които получавахме и изпращахме по пощата. Всяко едно наситено с различни емоции, чувства, вълнения. И за виртуалните такива. И какво се промени с появата на виртуалната поща.
Липсват ли ви старите писма? Пазите ли ги някъде, уютно прибрани в някой шкаф, препрочитате ли ги? Получавате ли такива сега?
Виртуалните събуждат ли същите чувства? И ей такива размисли по тази тема  Grinning

# 1 4 септ. 2008, 08:33 ч.
  • Мнения: 1 008
Не пазя такива писма, защото не съм получавала кой знае колко, пък и да съм получавала, това е било много    много отдавна.
Но братовчедка ми пази писма от мен, от преди 13 години, когато не живеех в БГ. Миналото лято ги четохме заедно, смяхме се, сякаш се върнах назад във времето. Стана ми едно такова...мило.
Не, не мисля, че виртуалното писмо би имало същото въздействие, като пощенското. Пишейки, човек оставя почеркът си, т.е. нещо от себе си. Пликът, марките, самото изпращане, трепетът кога ще бъде получено. Няма бутони, няма съобщения, че писмото е изпратено успешно. Абе, не е същото.
Единствените писма, които получавам сега са от ЧЕЗ, Топлофикация, Софийска вода, мобилните оператори.

# 2 4 септ. 2008, 08:40 ч.
  • Мнения: 2 212
Не съм получавала, нито пращала такова традиционно, хубаво, истинско писмо от ...хм...може би сто години  Crazy Изключая картичките по поводи, ама и те все по-често са електронни, а не истински  Rolling Eyes Липсва ми, определено. Но кой ли вече пише и праща такива писма...иначе това ми е едно от любимите, обожавани неща, да пиша, да го оформя графично, да сложа послепис...и трепетът да получиш отговор, да го отвориш, да го държиш в ръцете си и да преглъщащ думите като топъл хляб...

# 3 4 септ. 2008, 08:40 ч.
  • Мнения: 4 585
Пазя, имам отпреди 30 години. Но са при майка ми, на село. Четенето им не ми доставя
удоволствие, а ме натъжава. Има от майка ми, когато ръцете й не са треперели още.
От гаджета, от приятели. Пазя ги в дървено куфарче, обрамчено с метални ленти и с
метални бомбета по ъглите. И старите снимки ми действат по същия начин.

# 4 4 септ. 2008, 08:44 ч.
  • Мнения: 1 547
Липсва ми, липсва ми и още как! През по-голямата част от скромния си животец съм поддържала оживен обмен на ръкописи - то русначета, то дружки от лагери, то състудентки - що плюнчене се плюнчих с тези ми ти марки  Mr. Green Друго си е един класически плик, картичката/панделката/детелината/ваденката и т.н екстри към писмото, хартия с парфюмче или с целувка от червило, почеркът.... Имейлите са много удобни, безспорно, но окепазиха българския език за нула време и са безкрайно бездушни. Наред с писмото в плик, ще жалея вечно и аналоговата снимка.

# 5 4 септ. 2008, 08:45 ч.
  • Мнения: 17 407
Последните писма, които съм получила, бяха преди 7-8г, от едно гадже, което живееше в Германия. Нямах нет тогава, а него как не го мързеше да пише, се чудех. НЕ, не ги пазя, не ми липсват.
Сещам се и за кореспонденциите с деца от бивши Съветски републики- размяна на картички, календарчета и т.н. Хубав спомен имам Simple Smile
Какво промени виртуална поща- край на досадното писане и чакане!.
Да, радвам се и на виртуални форми на внимание  Simple Smile
Все още получаваме картички, от чужбина предимно.

# 6 4 септ. 2008, 08:47 ч.
Случва се понякога на работа да пращаме такива писма , но все по рядко напоследък то с тези технологии ....
Имаме със съпруга ми писма от годините когато той беше в казармата , не сме ги чели скоро инъче си спомням с какво нетърпение съм чакала всяко едно от тях и ми става едно мило и в същото време тъжно за онези безгрижни дни.... ех .......... а бяхме млади Simple Smile)))
Сега пращаме повече електронни картички за поводи но за Коледа на повечето приятели и познати по пощата в плик , марки и май като се замисля е хубаво .  bouquet

# 7 4 септ. 2008, 08:52 ч.
  • Мнения: 5 393
Имам и пазя много писма от времето, когато живеех в чужбина. Много са ми скъпи, спомням си с  какво нетърпение ги чаках, а също и изпращах,  как ми трепваше сърцето когато видех писмо в пощенската кутия... Отдавна не съм  получавала такова писмо. Освен естествено от вече споменатите ЧЕЗ, БТК и т.н.

# 8 4 септ. 2008, 09:03 ч.
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
Пращам и получавам традиционни картички за Коледа и Великден. Учудващо, пристигат навреме.
А толкова обичах да пиша писма, обикновено от 3 до 10 страници, с вицове, преводи на разказчета и т.н.Един съученик разправя, че можел да издаде сборник с вицове от писмата, които съм му изпращала в казармата (беше в някакъв джандем и се стараехме да го разтушим). И аз пазя неговите - като се издигне, ще го шантажирам за правописа. Laughing
Майка мисъщо пази мои фермани от бригадите.
Сега май не се сещам на кого бих писала такива послания.

# 9 4 септ. 2008, 09:05 ч.
  • Мнения: 4 585
Кой е подателят ЧЕЗ?

# 10 4 септ. 2008, 09:15 ч.
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 185
Пазя единствено писмата, които сме си писали с гаджето, сега вече мъж, когато бяхме студенти и се прибирахме при родителите си за ваканцията. Не съм ги чела от тогава.
Иначе и сега пращам картички в плик за по-големи празници на куп приятели и роднини. Обаче почти никой не ни праща на нас. Повечето предпочитат електронните картички и телефона. Обаче аз съм упорита и продължавам с картичките по пощата Crazy
Последното писмо, което получихме, беше от децата. Изкараха почти 2 месеца при бабите. Много мило ми стана като го отворих - рисунки, няколко редчета от бъдещия второкласник и ръчичка от малкия.

# 11 4 септ. 2008, 09:16 ч.
  • Мнения: 636
Цитат на: Вълкът с дълъг ник в чт, 04 сеп 2008, 09:05
Кой е подателят ЧЕЗ?

http://www.cez.bg/bg/home.html
 Wink

# 12 4 септ. 2008, 09:26 ч.
  • Мнения: 9 903
не, категорично, коства ми много усилия купуването на пликове, марки, хартия, после ходенето до пощата...изобщо с пощи не обичам да се занимавам и отклонявам предложения дори за колет.
освен това се улавям като пиша на ръка свободен текст, че искам да слагам емотикони  ooooh!

последно освен служебна поща, получих картички за празниците от майка ми, на гърба беше написала свои стихове по повода.

аз и мейли мразя да пиша.

# 13 4 септ. 2008, 09:48 ч.
  • Мнения: 2 448

Липсват ли ви старите писма? -  Не, не ми липсват. Писмото е комуникация, след като я има, макар и по друг начин, защо да ми липсва.
Пазите ли ги някъде, уютно прибрани в някой шкаф, препрочитате ли ги? - Пазя ги, но не ги препрочитам, освен когато разчиствам и се налага да ги преместя другаде.
Получавате ли такива сега? - Само за сметките.  Mr. Green Като видя писмо в пощенската кутия и ми става лошо.
Виртуалните събуждат ли същите чувства? - Може би и по хубави, защото знаеш, че веднага можеш да отговориш, както и да ти отговорят още на същия ден на твой мейл.


# 14 4 септ. 2008, 09:53 ч.
  • Мнения: 516
Не ми липсват. Пиша и получавам. Обожавам да получавам картички. Съответно и пращам много.

# 15 4 септ. 2008, 10:16 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Липсват ми, да ... пазя си, до скоро си пишехме с приятелки така, напук на технологиите, заради почеркът, хартията и смешните марки, които сами си рисувахме ... сега пак си пиша писма, но в дневника ... като Маншон, дето си пише на себе си

# 16 4 септ. 2008, 10:19 ч.
  • Мнения: X
Отдавна не съм изпращала такова писмо. Но старите си ги пазя грижливо и като ме налегнат спомени ги препрочитам. Имам си една приятелка във Франция, която всеки път ми изпраща картички по пощата от местата, където е била. Вече си имам цяла колекция такива картички. Много се кефя и на пощенските марки на тях.

# 17 4 септ. 2008, 10:24 ч.
  • Мнения: 3 423
Обожавам писма върху хартия. Не съм изхвърлила
нито едно. Мейлите не са това, което са писмата.

# 18 4 септ. 2008, 10:34 ч.
  • Мнения: 2 697
Пазя си може би всичките хартиени писма и картички, които съм получавала през живота си...Лошото е, че може би от няколко години не съм нито писала, нито получавала такова Confused

Като се замисля, не знам дали това е най-важното, поне за мен - да е задължително "хартиено" писмото. Преди време си направих труда да си принтирам всичките ми писма от един много важен за мен човек, дори си играх ръкописен шрифт да им слагам, да изглеждат по-автентично. Но те, така или иначе, бяха необикновени писма и се радвам, че точно аз бях галеницата на съдбата, която ги получи. Сега също водя много ценна за мен кореспонденция и това, че е в електронен вид не я прави по-малко истинска.

Изобщо, като се замислих, реших, че съдържанието - вълнението, което предизвикват думите на този някой - са най-важното.

Иначе преди може би година пак разсъждавах по темата, сетих се за хартиените писма като видях какво писмо получи един колега украинец от майка си. Беше много, много красиво писмо, написано с онзи завърян и грижлив почерк на руснаците и с големи марки с икони. Честно казано, завидях му.

# 19 4 септ. 2008, 10:37 ч.
  • у дома
  • Мнения: 708
Липсват ми. Пазя си кашончета - от русначета, от приятели, от гаджета, от майка ми.
 Един ден като остарея ще си ги препрочитам усилено и ще ме връщат в безгрижните ми години.
Вълшебни спомени от миналото - с личен почерк на подателя.

За сравнение - емайлите пазите ли си - личните?
А смс-ите? Поне някои от тях?

# 20 4 септ. 2008, 10:41 ч.
  • Мнения: 2 018
 Винаги ми е било приятно да получавам писма по охлюва. Има някаква тръпка. И сега, като отворя пощенската кутия ми става едно такова трепетно, като зърна плик. За жалост се оказва, че е поредната фактура на БТК или Мтел. Но, аз не се отчайвам, все още чакам.  Laughing

# 21 4 септ. 2008, 10:42 ч.
  • Мнения: X
sms-и не пазя. Така и не им свикнах на тия пущини. Всеки път, когато се е налагало да се обяснявам чрез смс, съм се чувствала идиотски. Прекалено обстоятелствена съм явно за тази форма на изразяване. Отделно я намирам за някакъв неловък начин да избягаш от реалния разговор- някак неискрено ми е това с смс-ите.

# 22 4 септ. 2008, 10:44 ч.
  • Мнения: 3 521
Пазя, пиша и получавам...
Голям съм Плюшкин и не изхвърлям нищо. Писма от гаджета в казармата, приятелки, картички от чужбина, а сега и многото писма-закачки, които майка ми редовно праща...Всичко си седи прибрано в един козметичен куфар.
Обичам точно този тип спомени - сладко-горчиви.

п.п. СМСи не пазя, но някои е-майли от важни за мен хора - да.

# 23 4 септ. 2008, 10:50 ч.
  • Мнения: 919
Пазя си всички писма в къщата на родителите ми.Иначе не съм ги поглеждала от 16 години,но си ги пазя. Peace
СМС-и май не пазя.Няма такава тръпка при тях,както при старото книжно писмо Laughing

# 24 4 септ. 2008, 11:03 ч.
  • Мнения: 3 268
Днес пуснах писмо,струваше ми 63 ст.Лепилото вече не мирише гадно.Аз вече не получавам писма,за жалост.Навремето пишех по 3 писма на ден на мъжа ми,когато беше в казармата.А,излъгах,получавам картички за Коледа.

Последна редакция: чт, 04 сеп 2008, 11:15 от stefani6

# 25 4 септ. 2008, 11:13 ч.
  • Мнения: 2 697
Цитат на: buttinsky в чт, 04 сеп 2008, 10:42
sms-и не пазя. Така и не им свикнах на тия пущини. Всеки път, когато се е налагало да се обяснявам чрез смс, съм се чувствала идиотски. Прекалено обстоятелствена съм явно за тази форма на изразяване. Отделно я намирам за някакъв неловък начин да избягаш от реалния разговор- някак неискрено ми е това с смс-ите.

И аз съм същата. И по двете точки.

Макар че винаги има начин да зарадваш някого и с sms-и. Преди време бях с една приятелка, не я бях виждала от 100 лета, тя излезе нанякъде, а аз преписах в една любима нейна книжка с молив всичките смс-и, които ми беше пращала. Беше приятна изненада, но и предполагам, че по-прагматичен човек не би я оценил. Но в тази тема мисля, че сме се събрали предимно романтици Wink

# 26 4 септ. 2008, 11:14 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Пазя си смс-ите, които мъжа ми изпрати веднага след раждането на дечко ... много хубави

# 27 4 септ. 2008, 11:21 ч.
  • Мнения: 5 710
Появата на виртуалната поща разглези много. Лесно се пише, още по-лесно се изпраща.
Общуването е по-адекватно на момента. И т.н. Много позитиви. Има и много негативи. Хората забравиха да пишат. Пишат каквото им дойде на ума, не мислят много, лесно е - набутваш първото, което ти мине през кратуната и го изпращаш.
Правопис, изразни средства... не са важни. Важна е информацията. Никаква ... хигиена ( сори, не знам как да го кръстя).
Недай си боже някой да направи забележка за правопис или да им покаже къде е Ч-то. "Кво се праиш?"

Романтиката ( марките и пликовете) оставих на картичките. Колко красиви има! Изпращаме много картички (напр. за Коледа), но на нас почти никой не изпраща. Явно не им е важно на хората, не успяваме да повлечем и крак (благодарят ни по телефона). Мен това ме натъжава. Защото е въпрос на желание, не на време и пари.
Виртуалните картички не ги обичам. Мързеливо отбиване на номера - цъкаш, въвеждаш 15 адреса, пишеш дежурно послание и натискаш сенд.

# 28 4 септ. 2008, 11:27 ч.
  • София
  • Мнения: 1 783
Обичам писмата.
Пазя старателно доста любовни такива, от един мъж, който и до сега не може да ме гледа спокойно в очите.
Една приятелка, предсказала ми на карти Таро, кога ще имам първото си дете, имаше навика да праща писма с обема на колети и то доскоро - най-различни специално подбрани тематични картички, листове с различни цветове.
Писъмцето, написано мъжа ми при раждането на Кирил - отдолу се е нарисувал, пушещ три цигари.
Скоро получихме картичка от Берлин, пусната в Щутгарт. Подателят много искал да прати картичката от Берлин, но някак си не му стигнало време. Но и се зарадвах, беше първият плик от 2-3 години насам, несвързан със служебна  и сметководна кореспонденция.

# 29 4 септ. 2008, 11:27 ч.
  • Мнения: 2 386
Аз съм един малък Плюшкин в това отношение.  Crazy Пазя всичките си писма от приятелки, гаджета, приятели в казармата и т.н.. Аз самата пиша често, обожавам писмото с марка, написано с чувство -  нищо не може да го замени! С една приятелка си упражнявахме английския в подготвителния клас, като си пишехме писма и си ги изпращахме - с плик, марка - както си му е реда.. Страхотна емоция, още повече, че в тях имаше истински фантасмагорни шедьоври!

Имейли пазя всякакви, есемеси съм преписвала на хартия в хронологичен ред - от един специален човек.  Crazy

Миналата седмица изпратих две писма за България, дано пристигнат скоро!

Малко ми е тъжно, че на мен не ми пишат. По-тъжно ми е, че имам хора, за които картичката е по-важна от текста. И то доста.

Хубава тема. Напомни ми, че имам две - три канадски картички за изпращане.  Simple Smile

# 30 4 септ. 2008, 11:31 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: 10 cent's в чт, 04 сеп 2008, 11:21
Появата на виртуалната поща разглези много. Лесно се пише, още по-лесно се изпраща.
Общуването е по-адекватно на момента. И т.н. Много позитиви. Има и много негативи. Хората забравиха да пишат. Пишат каквото им дойде на ума, не мислят много, лесно е - набутваш първото, което ти мине през кратуната и го изпращаш.
Правопис, изразни средства... не са важни. Важна е информацията. Никаква ... хигиена ( сори, не знам как да го кръстя).

Виртуална поща и чат / кю, скайп / за мен са коренно различни неща.
Точно толкова се старая на един мейл, колкото и ако го пиша на хартия, само дето се изпраща по лесно и пристига по бързо.

# 31 4 септ. 2008, 11:39 ч.
  • Мнения: 4 841
Липсват ли ви старите писма? - липсват ми, и още как  Sad

Пазите ли ги някъде, уютно прибрани в някой шкаф? - В дома на майка ми са, надлежно групирани и подредени в 3-4 кашона  Blush - като ученичка си пишех с купища хора, пуснали си адресите в "Средношколско знаме", списание "Младеж" или "Неделя `88" - някои от кореспонденциите се превърнаха в прекрасни приятелства, да не говорим, че си обменяхме какво ли не - записи и текстове на песни, снимки на изпълнители... Чара на цялото това общуване обаче не може да бъде разбрано от човек, който не е живял по онова време.

Препрочитате ли ги? - Има няколко най-знакови писма, които с удоволствие препрочитам. Нооооо, както е казал и Вълчо - безкрайно ме натъжават.

Получавате ли такива сега? - За най-най-най голямо мое съжаление - не  Sad. Но пиша от време на време, с надеждата, че някой ще ми отговори с такова, а не по електронната поща. Картички за Коледа и по други поводи също винаги изпращам "истински".

Виртуалните събуждат ли същите чувства? - Не, категорично. В писането на писмо има нещо съкровено, нещо интимно... Имаше такъв израз - да си "излееш душата" на листа... Избора на лист, на цвета химикал, почерка... Освен това писмото е ... материално, можеш да го носиш със себе си, попило сълзите или украсено с целувка от този, който го е изпратил... Писането на мейл ми е някак... служебно, безлично и... виртуално, нищо лично няма в ариала, независимо дали ще го болднеш или ще го поставиш на лилав фон...

Общуването по мейла е практично.
Общуването с писма - емоционално.
Поне за мен.
(Темата ме разконцентрира Sad)

# 32 4 септ. 2008, 12:01 ч.
  • Мнения: 3 423
Адски ме боли, когато писмата ми от тук
не достигат до получателите в България.
Като че някой ме е ограбил и разголил...
Затова напоследък пиша открити картички.

# 33 4 септ. 2008, 12:19 ч.
  • Мнения: 122
Пазя такива писма от близки за мен хора... ценни са ми...

# 34 4 септ. 2008, 12:31 ч.
  • Мнения: 3 211
Скоро се преместихме да живеем при майка ми и разчиствах едно бюро. В него намерих една кутия с около 50 писма от различни русначета. Една приятелка на баща ми беше публикувала адреса ми в някакво детски списание в Азърбаджан (уф как се пише тази държава ooooh!) тогавашен СССР. Аз не знаех и изведнъж почнах да получавам по 5-10 писма на ден, направо ме засипаха Crazy
На почти никое не отговорих. Пращаха децата снимки, картички, ваденки и какво ли не...
В друга кутия намерих писма, които съм получавала от бившето ми гадже, докато беше в казармата.
Всичко изхвърлих.
Тези спомени са си изживяли емоцията. Дори и картички, които получавам не пазя. Знам, че никога няма да ги отворя да ги гледам, само да събират прах.

# 35 4 септ. 2008, 12:38 ч.
  • Мнения: 759
Цитат на: Liska в чт, 04 сеп 2008, 10:24
Обожавам писма върху хартия. Не съм изхвърлила
нито едно. Мейлите не са това, което са писмата.
Tака е. Спомням си, че съм писала писма в продължение на месец и са ми излизали около 20 стр. малък формат...

# 36 4 септ. 2008, 12:40 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
Има нещо неповторимо в писмото на хартия.
Електронни картички не изпращам. Приятелите ми получават истински такива по пощата.
За жалост, все по-рядко получавам писма на хартия.

Някой да иска да ми пише?

# 37 4 септ. 2008, 12:42 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Янита в чт, 04 сеп 2008, 12:40
Има нещо неповторимо в писмото на хартия.
Електронни картички не изпращам. Приятелите ми получават истински такива по пощата.
За жалост, все по-рядко получавам писма на хартия.

Някой да иска да ми пише?
Peace

# 38 4 септ. 2008, 12:48 ч.
  • Мнения: 502
   Нали почеркът отразява някои черти от характера на човека. Закръглени едри букви-спокойна,уверена натура. Ситни правилни като мъниста буквички-старателност,дисциплинираност...Остри и ръбести знаци,наклонени в разни посоки-говорят за страстна натура,за изпреварваща писалката мисъл... Laughing

# 39 4 септ. 2008, 12:51 ч.
  • Мнения: 510
В писмата написани на ръка има нещо много лично, било то и самия почерк..Пазя мнооого писма с всички боклучета в тях(които на времето са ми били много интересни) , но едва ли някога ще ги препрочета..отнема твърде много време Simple Smile

# 40 4 септ. 2008, 12:55 ч.
  • Мнения: 824
Последните писма в пощенски плик получих преди 2 години.Независимо от другите алтернативи за комуникация,те са много скъпи за мен.Толкова скъпи,че ги носех в дамската си чанта/15 месеца/,докато подателят им не се върна при мен.Еееех,спомени... .

# 41 4 септ. 2008, 13:47 ч.
  • София
  • Мнения: 1 741
    Преди около 2-3 г. случаино открих в един стар шкаф кълбо червени конци,които ми свършиха чудесна работа за едно ръкоделие.Но бях наистина изумена от това,което открих вътре в кълбото.Конците бяха намотани върху писмо,написано от вуйчо ми до майка ми.И то през 1933г,когато е бил войник.И двамата са покойници от много години и това писмо не зная по каква причина е използувано за тази цел.

# 42 4 септ. 2008, 13:51 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: baba iaga в чт, 04 сеп 2008, 13:47
    Преди около 2-3 г. случаино открих в един стар шкаф кълбо червени конци,които ми свършиха чудесна работа за едно ръкоделие.Но бях наистина изумена от това,което открих вътре в кълбото.Конците бяха намотани върху писмо,написано от вуйчо ми до майка ми.И то през 1933г,когато е бил войник.И двамата са покойници от много години и това писмо не зная по каква причина е използувано за тази цел.
Shocked

# 43 4 септ. 2008, 14:20 ч.
  • София
  • Мнения: 203
Пазя си цялата ми купчина с писма и от време на време си ги препрочитам със страшен кеф и същевременно с носталгия. Много е хубаво и същевременно ми е тъжно. А като се замисля за писмата и правя асоциация със старата поща на село, със специфичната миризма в нея, както и в библиотеката, абе много ме развълнува тази тема, дори не мога да го обясня, сигурно много хора го усещат вътре в себе си така. Може би е свързано и със спомени за много други неща от тогава, хора, събития, които вече ги няма - баби, дядовци, приятели, детство, и затова така - знам ли... Thinking Мъчно ми е за този по-простичкия живот отпреди, за романтиката в някои неща. А сега въобще не е същото. Мейлите?? Не, не, нищо общо.

# 44 4 септ. 2008, 14:29 ч.
  • Мнения: 5 940
Скоро намерих едно писмо, което съм писала до едната ми баба, докато съм била на гости при другата. Писмото беше пръскано с нещо, мазано, предполагам крем или парфюм. Явно съм чула , че любовните писма се парфюмират, а бабите бяха детската ми любов...
Текстът е нещо такова: "Бабо, ние с Мими сме добре. Тя вчера си удари главата в един камък, но не тече много кръв. Баба ни купи рокли и каза, че ще ни купи и сандали, и пастели, и скицник. Тук има много дини и едно магаре..." Посмях се, стана ми и тъжно, и хубаво.
Още получавам по Коледа картички в плик.

# 45 4 септ. 2008, 14:35 ч.
  • Мнения: 502
   Като прочетох поста на Валери се сетих за моите писма от детството. Малката ми сестричка ми беше пратила писмо,докато бях на лагер,и беше изкопирала ръчичката си отзад на листа. Много мило ми ставаше,като гледах тази ръчичка и си я целувах щастливо. Laughing

# 46 4 септ. 2008, 14:40 ч.
  • Мнения: X
А аз си спомням как с нетърпение чаках писма от нашите, докато бяха в Германия. Бях на 5 години тогава и през ден ходех да проверявам пощата. Пазя си едни картички ,едната с мече, а другата с коте, които вече са намачкани заради това,че си ги слагах под възглавницата като спях. Татко често илюстрираше писмата с рисунки с приказен сюжет, нарисувани с химикал- много ме е яд,че се изгубиха някъде с времето тия мили бащини писма... Sad

# 47 4 септ. 2008, 14:44 ч.
  • Мнения: 502
    Бутински, Hug. Било ти е тъжо,но си била щастлива,като си гушкала картичките!

# 48 4 септ. 2008, 14:50 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: maraidara в чт, 04 сеп 2008, 14:44
    Бутински, Hug. Било ти е тъжо,но си била щастлива,като си гушкала картичките!
Смея да твърдя, че за този период от детството ми тези картички и писма бяха жизненоважни.

# 49 4 септ. 2008, 15:35 ч.
  • Мнения: 958
Наврето, имахме с една приятелка от входа, не помня как точно се казваше системата....
Опъваш един конец, нанизваш на него кибритена кутия, после още един конец, връзваш и става нещо като макара. Бяхме го провесили между 8-я и 3-я етаж. Слагахме в кутията, нагънато листче с послание, затваряш кутията и почваш да дърпаш конеца от едната страна, така кутията слиза надолу, после обратно:)
Голямо писане падаше, защото бяхме нон стоп наказани. Още си пазя тези писъмца.
Много ми е мило, като ги чета. Повечето са в дух-а, аз съм наказана 3 дена, а ти?
А дали М..., няма да се хване с Р..., докато аз съм наказана. И.. ме целуна, ама без език, татко ни видя и сега съм наказана  и т.н. hahaha
Ще ги дам някой ден на детето, да види майка му, кви ги е вършила.

# 50 4 септ. 2008, 17:58 ч.
  • под дъгата
  • Мнения: 630
И обичам, и пазя. Получавам и пиша, но доста по-рядко от преди и то само на много близки хора. Служебната кореспонденция я изключвам тук, пък и тя не ми е ръкописна. Картички пращам по Коледа, то си е част от празника, за мен поне. За електронните писма си мисля - ако пиша на близък мен човек и си изливам душата, дори и да не е на хартия, пак има чувства. Но ти сигурно питаш за вълнението, което предизвиква малкият плик в пощенската кутия. Друго си е, да.
Докато баба ми беше жива, й пращах за 8ми март телеграма /да, съществуват все още Wink/, специално телеграма, не картичка, повече им се радваше.

Последна редакция: чт, 04 сеп 2008, 18:06 от Buba Mara

# 51 4 септ. 2008, 19:36 ч.
  • Мнения: 7 112
Един ден преди Великден т.г. намерих писмо в пощенската си кутия. Беше картичката, която една уважавана уважаема местна другарка ми беше изпратила. За Коледа. Прекрасните Гугулета попаднаха в целта си - разтопиха ме от радост.  bouquet
Друга пратка не по-малко сгря сърцето ми. Пак жена от форума беше взела присърце, че търся книга, издавана преди много време. Беше я открила и ми я изпрати.   bouquet 

# 52 4 септ. 2008, 19:41 ч.
  • Мнения: 3 405
Едно Гугуле кацна и при мен по Коледа  Heart Eyes

# 53 4 септ. 2008, 19:55 ч.
  • Мнения: 1 217
Липсват ми старите писма,изобщо не могат да се сравнят с тези,пращани по електронен път.Сигурно си забелязала колко много се радвах на писмото на Лилянчо Simple Smile Ако има желаещи да си пишем,с най-големи благопочитания и радост ще приема Hug Hug Hug

Последна редакция: чт, 04 сеп 2008, 20:13 от Хайдут Велко

# 54 4 септ. 2008, 20:44 ч.
  • Мнения: 2 249
старите писма и снимките ми са нещата,които бих взела където и да отида-дори за сметка на любими дрехи или книги(макар 4е последното също ми е трудно да отделя )-имам сигурно над 100 писма-и вси4ките са ми ценни-от приятели,гаджета,хора,които са минали през живота ми,оставили са своя отпе4атък и ..някои са из4езнали безвъзвратно,някои са до мен и винаги ще бъдат...а един от тях -много скъпа дружка от когато бях на 15 (боже колко 4асове в училище са минали в писането на писма до него) ми звънна на именния ми ден след по4ти 10 год липса на комуникация-няма да казвам ,колко готино ми стана Laughing
последното си писмо написах преди 3 месеца-за да кажа най-важните неща на един любим човек-17 страници -не може същото да се получи с мейл....както казваше моя любим герой Алф"(капките по листа не са от гроздов сок-а от сълзите ми Wink)"

# 55 4 септ. 2008, 21:15 ч.
  • Мнения: 2 013
Не съм изчела всичко в темата, но въобще не ми липсват писма в плик и с пощенски марки.
Аз съм абсолютно за развитието на комуникациите, мечтая си за телепатията...

Не обичам да пиша дълги писма, предпочитам да си говоря с човека или да чатя. А сега нямам никаква нужда от писане, след като скайп и интернет има дори в пещерите на Тора Бора.

А ако искам да избягам - изключвам компютъра, телефона и всичко...

# 56 4 септ. 2008, 21:42 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Пазя всички получени писма. Стотици са. И картички пазя.
Продължавам и да изпращам, като в България винаги изпращам картичка от всяко място, където съм била.

Преди години бившиятт ми приятел беше войник и имаше период (мисля към края на службата му), когато му пишех всеки ден. Много му завиждаха останалите. Исках да си взема писмата обратно, тъй като в тях съм писала неща, които след това се опитвах да забравя (донякъде сполучливо) и исках да имам този спомен. За съжаление, той не ми ги дава и се надявам някоя приятелка да не ги унищожи, без той да знае.  Confused

# 57 4 септ. 2008, 22:07 ч.
  • ride my bike...
  • Мнения: 1 145
Имам мнооого писма. Обичам си ги. Някой са приятели, които не са между живите, други са от хора, които са станали известни, а на някои дори не им помня имената  Embarassed
 Аз все още пращам на родителите си картички за всички празници и съответно получавам. Много е приятно Simple Smile

# 58 5 септ. 2008, 11:57 ч.
  • Мнения: 516
Искам да цитирам посланието на гърба на писмото, което получих преди малко:
Внимание! В случай на изгубване или отваряне, писмото ще бъде проследено по серийния номер! (В сила е Законът за пощенските услуги, гл.8, чл.82 (1) 1-6)
но и:
Моля да се отваря само от получателя. В противен случай изсъхват ръцете!

Познайте, дали не го донесоха невредимо до бюрото ми. Познайте, дали не се смях на глас.  Mr. Green

# 59 8 септ. 2008, 09:30 ч.
  • Мнения: 3 405
И аз пазя много писма. Скоро намерих една купчинка без марки, с печат ВП. Не посмях да ги препрочета ...

# 60 8 септ. 2008, 09:41 ч.
  • Мнения: 2 199
Аз си пазя и пускам най-вече картички за празнични случаи. Иначе писма не  обичам да пиша, даже и с емаил-те съм така, предпочитам телефона.

# 61 9 септ. 2008, 19:38 ч.
  • Мнения: 3 405
На един лагер, била съм трети клас и ми е било много гадно сигурно, защото съм писала писмо на нашите, че ако не дойдат да ме вземат ще "плача много и непрестанно"  Grinning Майка ми още го пази.

# 62 9 септ. 2008, 21:35 ч.
  • Мнения: 7 112
Цитат на: Анджелина в вт, 09 сеп 2008, 19:38
На един лагер, била съм трети клас и ми е било много гадно сигурно, защото съм писала писмо на нашите, че ако не дойдат да ме вземат ще "плача много и непрестанно"  Grinning Майка ми още го пази.
А аз открих едно такова мило депресарско писмо от бригада. Незнайно защо, когато съм го пишела съм си мислила, че звучи бодро и свежо. Когато го открих у нашите съвсем не беше с добър тон.
 Laughing

# 63 9 септ. 2008, 21:57 ч.
  • София
  • Мнения: 5 074
Еххххх, спомени, спомени  Grinning
Доскоро ги пазех и ми беше страшно мило.
Не отричам сегашните комуникации, щом участвам в тях.
Но си е друго да прочетеш едно любовно писмо отпреди години  Laughing
Това, което сега не можете да направите, нали  bowuu

# 64 9 септ. 2008, 22:26 ч.
  • Мнения: 804
Ех, Хули, какви мисли ми докара в главата!
Извадих чантата с писмата. Има такива които са писали бабите и дядовците ми... и няма надпис, че паметта е пълна.
Не се налага да избирам кое да изтрия.
Мило и тъжно.

# 65 9 септ. 2008, 22:55 ч.
  • област Софийска
  • Мнения: 1 719
Писмо в пощенски плик наистина не помня откога не съм пращала, но получих едно миналата година. Много интересно беше...
Преди около 15тина години водех активна кореспонденция, пишех на хора, чиито адреси бях открила във вестници (бях абонирана за няколко младежки), после пък аз самата си пуснах адреса в един вестник и, общо взето, всеки ден пощенската кутия беше пълна с писма. Много обичах да чета и пиша писма. Та миналата година някъде по това време си отварям пощенската кутия (проверявам за сметки, не за друго Laughing) и каква беше изненадата ми, когато от нея изпадна едно писъмце...за мен. Гледам моето име, но с моминската ми фамилия. Отворих писмото и го прочетох. Какво се оказа?! Пишеше ми мъж (е, бил е момче преди 15 години). Получил едно мое писмо за запознанство 15 години по-късно (да живеят Българските пощи), даже беше приложил моето писъмце вътре за доказателство, беше си с пощенско клеймо на подателя 1992 и на получателя 2007 Rolling Eyes Изявяваше желание да установим връзка предвид необичайната история със забавилото се писмо, но аз не отговорих.

# 66 9 септ. 2008, 22:59 ч.
  • Мнения: 2 448
А някой, който толкова тъжи по старите писма, пусна ли през тези няколко дни, от както е пусната темата, писмо на приятел?

# 67 9 септ. 2008, 23:08 ч.
  • Мнения: 494
  Не мога да не призная, че виртуалните писма са ми по-лесни-какво костват, наистина? Сядаш, включваш едно копченце, изтракваш няколко реда и така...Можеш да получиш, освен всичко, почти веднага отговор. И този отговор може дори да е без дразнещи правописни грешки, защото има едни полезни опцийки като "проверка правопис", примерно Laughing...
   С обикновените писма е друго обаче...Не стига само да ти дойде музата, защото само с писането не се приключва. После трябва до пощата да се иде, марка да се залепи, да се пусне...после трябва да изчакаш известно време, докато дойде отговора, пък дори и да ти отговорят в същия ден. Има си различна емоция. А за мен е и по-сладко, нищо, че е доста по-пипкаво за някои хора. Пиша с удоволствие мейли, но и обикновени писма пиша, получавам също. Много обичам да си седна на спокойствие, да избера химикалка, листи...после , като ми дойде музата...нямам спиране Laughing - писмата ми винаги са "километрични" Grinning. Всъщност, толкова ми е приятно да пиша писма, че всеки път се чудя дали препълнения, обикновен плик за писма, няма да се пукне по ръбовете и дали не трябва да го дам да го изтеглят и да платя по тарифите за "малък пакет'', а не да минавам само с обикновена марка Laughing...Не отлагам отговорите, за да не остава писмото изобщо без отговор Simple Smile (човек се отплесва, знаете...), не отлагам и изпращането, че имам написани писма, които така и не стигнаха до получателя си, защото не ги изпратих още на следващия ден, след като бяха написани, пък губят давност - не става да се изпратят след време...Изобщо, обикновените писма си изискват специален "табиет" Laughing...Но аз много ги обичам и може би, дори, точно заради това.
  Някои от старите си писма пазя. Имам още от ученическите си години, от разни приятелки и приятели. Да пазиш нещо, съдържащо написани думи, със собствения почерк на ценен за теб човек...ами, съвсем различно е, мисля...За мен е по-хубаво и от снимка. Рядко препрочитам някое от тези писма, но направя ли го, просто си умирам от кеф Laughing...Ненадейно се ''връщам'' във времето на писмото и ми е много забавно да си припомням и почти да усещам старите емоции от подробности, които иначе не помня вече, а за времето си и за тогавашните ми години, са били тооооолкова важни... Laughing.  Старите писма, всъщност, рядко ме натъжават, по-скоро ме забавляват.

# 68 9 септ. 2008, 23:10 ч.
  • Мнения: 494
Цитат на: pasinet в вт, 09 сеп 2008, 22:59
А някой, който толкова тъжи по старите писма, пусна ли през тези няколко дни, от както е пусната темата, писмо на приятел?
Да, аз!  А преди седмица получих.

# 69 9 септ. 2008, 23:11 ч.
  • Мнения: 6 993
Когато си бях в Пловдив, много обичах да чета писмата на татко до мама. Както ми се дзвери на мен, хич не ми изглеждаше преди 30 години да е бил такъв романтик, ма на. Grinning И писмата на дядо от Китай до баба и мама и леля. Много красиво пише дядо ми.
Аз самата не съм писала много писма. Имах разни френски другарчета и едно руско.
А онзи ден за първи път получих картичка от Париж - много близка моя приятелка е на стаж там. Закачих си я в офиса и си я гледам, приятелката ми ми липсва. Странно е как може да ти липсва някой, когото не си виждал повече от 3 пъти в последните 5 години, но тя е специален човек.
А иначе обичам да пиша, ама няма на кого. Grinning Пък и с тоя почерк, зор ще видят.

# 70 9 септ. 2008, 23:19 ч.
  • София
  • Мнения: 23 096
Липсват ми! Имах тонове писма от тинейджърските си години, които грижливо кътах в един голям кашон. За нещастие миналата година, когато си купихме апартамент, майка ми услужливо ми изчистила старата детска стая като ми изхвърлила кашона с писмата! Стана ми много мъчно, направо ми се късаше сърцето - имах си и любовни писъмца там, а тя да постъпи толкова коравосърдечно  Cry Това лято бях мнооого щастлива, когато получих от кръщелницата си, която е на 7 год, писмо с картичка и рисунка  Hug

# 71 12 септ. 2008, 15:50 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 131
Липсват ми! Изобщо не може да се сравни писмо написани собственоръчно с емейл! Мъжът ми през по-голямата част от годината не е с нас и честичко ме изненадва с писмо или картичка в пощенската кутия.  Heart Eyes

# 72 12 септ. 2008, 15:52 ч.
  • Мнения: 4 451
И на мен ми липсва... В тийнейджърските си години що писма съм изписала и получила. Имах приятелка от Пловдив, с която ни деляха 300км. Такива писма си пишехме, че задължително номерирахме листовете, щото често достигаха 30... Crazy
И руски другарчета имах бол. техните писма пазя в кутия. Какво ли не си изпращахме с тях, освен писмата - пионерските си връзки, опаковки от шоколади, бонбони, дъвки... Laughing

# 73 12 септ. 2008, 16:00 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: pasinet в вт, 09 сеп 2008, 22:59
А някой, който толкова тъжи по старите писма, пусна ли през тези няколко дни, от както е пусната темата, писмо на приятел?

Да, аз.

# 74 12 септ. 2008, 16:38 ч.
  • Мнения: 1 134
И аз пазя много писма. И мейли пазя, и смс- и. И лист от една специална роза. И разни бележки, рисунчици и детелини. От няколко дни си разнасям в чантата и едно първо паднало зъбче... Като стана на 80, ще имам нужда от носачи, където и да отида.
Но не пиша писма. Почеркът ми вече е всичко друго освен романтичен. А, един мейл не може да бъде така чувствен като едно писмо. Но аз вече не знам домашните адреси на приятелите си, а само електронните. Това е положението.

# 75 14 септ. 2008, 13:27 ч.
  • Мнения: 2 022
Цитат на: Divana в чт, 04 сеп 2008, 21:15
Не съм изчела всичко в темата, но въобще не ми липсват писма в плик и с пощенски марки.
Аз съм абсолютно за развитието на комуникациите, мечтая си за телепатията...

Не обичам да пиша дълги писма, предпочитам да си говоря с човека или да чатя. А сега нямам никаква нужда от писане, след като скайп и интернет има дори в пещерите на Тора Бора.

А ако искам да избягам - изключвам компютъра, телефона и всичко...
Тъкмо си мислех, че само аз съм повредена и изобщо не ми липсват. Сигурно, защото съм мързелива  Wink Не виждам разлика между тях и електронните, ако става въпрос само за предаване на информация. В тези с бутоните виждам повече предимства - вече сте ги изредили няколко пъти няма да ги повтарям.
Липсва ни детството според мен...  На нашите деца няма да им липсват пликовете и марките.

# 76 14 септ. 2008, 13:46 ч.
  • Мнения: 11 607
Имам над 700 писма от детството ми...Пазя ги и до ден днешен грижливо подредени.....

Как си пишехме - за любими състави - нямаше интернет и информацията бе кът, за артисти, спортисти.....А първите трепи любовни......

Липсват ми хартиените писма, да......На особено място пазя писмата между мен и мъж ми........Там където са най-скъпите ми вещи......

# 77 14 септ. 2008, 13:49 ч.
  • Мнения: 2 697
Цитат на: Cygnus в нд, 14 сеп 2008, 13:27
Липсва ни детството според мен...  На нашите деца няма да им липсват пликовете и марките.

Аз не мисля, че е странно да не ти липсват традиционните писма - все пак е въпрос на лично усещане какво е предназначението на писмото и пр. Имам много приятели, на които изобщо не им липсват писмата, предпочитат да говорят по телефона или да чатят (на мен последното ми е с негативна конотация, ако е традиционния безсмислен чат)...Съответно всеки от нас ще предаде своето отношение на децата си. Предполагам, че децата ми ще пишат писма до захласване, ще бъдат адски сантиментални и трудно оцеляващи в един прагматичен свят Wink

За мен лично в писмото човек може да бъде много по-искрен отколкото в един директен разговор - особено по отношение на емоциите си, които често в ежедневния контакт задържаме по различни причини. Примерно, моите отношения с родителите ми винаги са били белязани от една сдържаност и неспособност да изразим истинските си емоции един към друг. В писмата ми от студентските ми години успях да им напиша колко важни са те за мен и каква любов ме свързва с тях. В живия контакт винаги ми е било трудно да кажа такива простички думи.

# 78 14 септ. 2008, 15:46 ч.
  • Мнения: 604
Да липсва ми този вид кореспондеция·
Имам красиви и ценни писма в миналото(за жалост)·
С напредване на техниката забравихме за този вид общуване·

# 79 14 септ. 2008, 15:58 ч.
  • Мнения: 8 999
Не ми липсват, не ги пазя, не ги препрочитам, не ги пиша. Пишех писма едно време, когато бях тийнейджър - до няколко приятелки и до едно гадже, което живееше в чужбина. Дългите и витиевати еписторални произведения са характерни за друга епоха и затова само сантиментални и романтично настроени госпожици продължават да държат на тях. За мен са достатъчни и есемесите, ако не мога да си позволя друг вид разговор - с телефон, със скайп или  имейл.
Това е все едно да страдам по конските впрягове или кринолините.

# 80 14 септ. 2008, 17:07 ч.
  • Мнения: 4 434
Да липсват ми.
Пазя от детството си доста писма,беше много готско Mr. Green

# 81 14 септ. 2008, 17:30 ч.
  • Мнения: 2 697
Цитат на: baibibi в нд, 14 сеп 2008, 15:58
Дългите и витиевати еписторални произведения са характерни за друга епоха и затова само сантиментални и романтично настроени госпожици продължават да държат на тях. Това е все едно да страдам по конските впрягове или кринолините.

О, едва ли - поне прогресивното младо поколение, към което се гордея, че се числя, може всичко - може да пише смс-и, да чати в Скайп, да говори с часове по телефона или съвсем накратко, може да пише кратки писма, може да пише и дълги писма, защото точно на това поколение му отива и кринолинът (понякога) Wink

# 82 14 септ. 2008, 18:49 ч.
  • Мнения: 3 405
Цитат на: baibibi в нд, 14 сеп 2008, 15:58
Дългите и витиевати еписторални произведения

Хехе, мога да покажа съвсем друг вид произведения в плик и с клеймо, но те са за друга тема. Само ще спомена, че не започваха с "Уважаема братовчедке"  Mr. Green

# 83 14 септ. 2008, 18:59 ч.
  • Мнения: 11 747
А, точно преди 4-5 дена, бяхме малко на разходка, та ми дойде идеята да си пратя картичка сама на мен! Ех, що не пратих, много ме е яд сега...
Видях едно момиче с няколко плика в ръката и ги пускаше. Тъй щеше да ми е интересно и вълнуващо - 1. дали ще пристигне изобщо и 2. като взема, че си го видя в пощата  Crazy

Иначе, тръпка си беше на времето. И сега ми е тръпка, като видя, че имам ЛС или имейл, само дето второто е в 90% от случаите спам...  Tired Пък и онова изминаваше километри в буквалния смисъл.

# 84 14 септ. 2008, 19:03 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: pina в нд, 14 сеп 2008, 18:59
А, точно преди 4-5 дена, бяхме малко на разходка, та ми дойде идеята да си пратя картичка сама на мен! Ех, що не пратих, много ме е яд сега...
Видях едно момиче с няколко плика в ръката и ги пускаше. Тъй щеше да ми е интересно и вълнуващо - 1. дали ще пристигне изобщо и 2. като взема, че си го видя в пощата  Crazy

Иначе, тръпка си беше на времето. И сега ми е тръпка, като видя, че имам ЛС или имейл, само дето второто е в 90% от случаите спам...  Tired Пък и онова изминаваше километри в буквалния смисъл.
pine,ако толкова много искаш да изпратиш картичка на някого, аз съм човека, бе. Мога и аз да ти пратя Hug

# 85 14 септ. 2008, 19:24 ч.
  • Мнения: 11 747
А, защо не каза по-рано?  Crazy Мене ми беше дерт, аджеба, от друг континент как ще пропътува пустото писмо.  Thinking Едно време и много адреси знаех на изуст, сега и адресите на хората не зная...
Ама, ако речеш и Варна- София кореспонденция може да завихрим  Mr. Green


П.П. Не знам дали е по темата, ама аз имам приготвена и празна бяла бутилка с коркова тапа, да пиша писмо и да я хвърлям в морето, та да видя кой ще я открие. Понеже, ако я хвърля във Варненския залив, ми е ясно до къде може да стигне, реших да изчакам възможност да я хвръля от Италия или Истанбул, нещо такова, та да има шанс течението да я занесе някъде в друго море и по-надалече... После се замислих, дали няма вероятност да ме глобят, че хвърлям боклук в морето?  Thinking
Бутилката още чака.

# 86 14 септ. 2008, 20:47 ч.
  • Мнения: 8 999
Цитат на: Шехина в нд, 14 сеп 2008, 17:30

О, едва ли - поне прогресивното младо поколение, към което се гордея, че се числя, може всичко - може да пише смс-и, да чати в Скайп, да говори с часове по телефона или съвсем накратко, може да пише кратки писма, може да пише и дълги писма, защото точно на това поколение му отива и кринолинът (понякога) Wink

Аз не казвам, че не мога да пиша писма. Мога, при това доста по-грамотно от много хора. Мога и дълги, и къси писма да пиша, мога да нося и кринолин /но ще ми трябват подплънки за ханша/.
Доколкото имам наблюдения над "прогресивното младо поколение", то е малко вероятно някога да напише нещо, нито пък да прочете. Ще се радвам, ако случайно срещна някое изключение.

# 87 14 септ. 2008, 20:49 ч.
  • Мнения: 11 607
Цитат на: pina в нд, 14 сеп 2008, 19:24
А, защо не каза по-рано? 

Казвам по-рано....другия път и аз на опашката за писма...Обичам хартиените писма, най-вече картички....Имам позната, която пътува и съм и поръчала,че нищо не искам като подаръци, само картички да ми носи......

# 88 14 септ. 2008, 21:27 ч.
  • Мнения: 11 747
Ее, маме, аз сериозно, да знаеш! Само да тръгна нанякъде ( няма да е скоро  Tired ) и ще взема да посъбера някой адрес, че като разпратя едни картички....  Никога не ми е хрумвало да го направя, но като видях това момиче с пликовете, със залепени марки, в ръка, чак и завидях.

# 89 14 септ. 2008, 23:29 ч.
  • София/Горна Оряховица
  • Мнения: 274
Aaaa, младото поколение що си мислите, че не си пише писма ?? Имам си една приятелка на 100 км от мен, всеки ден се чуваме и си пишем, но освен това си пращаме и километрични писма. За 2 години съм събрала над 20  ooooh! . Романтично ми е да отворя писмото и да извадя отвътре листчето със ситния и разкривен почерк. Пък и в писма си пращаме какви ли не простотии - от снимки, през мидички, та дори и хербаризирани цветя. А аз от едно ходене в Германия и пратих дори баджа си (участвах в международно събитие и имахме баджове). Обаче картички пък не сме си пращали. Хем ги колекционирам  ooooh! .
Та ... някой да иска писмо ?  Laughing

# 90 15 септ. 2008, 20:46 ч.
  • Мнения: 2 697
Цитат на: baibibi в нд, 14 сеп 2008, 20:47
Доколкото имам наблюдения над "прогресивното младо поколение", то е малко вероятно някога да напише нещо, нито пък да прочете. Ще се радвам, ако случайно срещна някое изключение.

Аз визирам хората горе-долу на моя възраст, с един крак в зрелостта Wink За поколението 13-19 г. не ми се говори и на мен, честно казано. Може би проблемът и при тях идва от това, че връзката "четене-писане" липсва, едното звено го няма, съответно другото също. Но започвам да навлизам в лингвистично-психологически отклонения и много отклонявам темата.

По отношение на картичките - и аз искам да се включа, идеята е чудесна Grinning

# 91 15 септ. 2008, 21:36 ч.
  • Мнения: 2 070
Пазя писмата от първото ми гадже,от преди 20 години.
Пазя и тези от съпруга ми ,когато работеше в чужбина.
Пазя и тези които аз му написах,той си ги върна.
Сега не можем да напишем тези писма,сигурна съм.И нещо не точно по въпроса.
 От толкова време не бях получавала писмо,че наскоро като ме попитаха,
кой е кода ,за да ми пратят писмото,бях го забравила

# 92 15 септ. 2008, 23:36 ч.
  • Мнения: 4 717
регистрирана съм в една програма за млади майки, чрез която фирми, произвеждащи детски стоки ти пращат писма и мостри за да те зарибят
толкова е хубаво да си отворя пощенската кутия и от там да изкочат няколко плика с подаръчета и в тях да пише: "Уважаема Г-жо ...., Вашето дете вече навърши 6месеца, а ние му приготвихме подарък..." Flutter Flutter Напоследък дори давам някои пликове на малката, тя ги отваря с голям кеф и се смее с глас като открие шарени картички вътре Heart Eyes

Липсват ми моментите, когато още не започнала училище се мъчех да пиша писма на баба да дойде и да ме вземе при нея на село...
Хартиените писма вече никога няма да носят същата магия както едно време... Cry Confused

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата