Като прочетох поста на Валери се сетих за моите писма от детството. Малката ми сестричка ми беше пратила писмо,докато бях на лагер,и беше изкопирала ръчичката си отзад на листа. Много мило ми ставаше,като гледах тази ръчичка и си я целувах щастливо. 
- Публикувана: 4 септ. 2008, 08:10 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2008, 23:36 ч.
Доброто старо писмо в пощенски плик и с марка
А аз си спомням как с нетърпение чаках писма от нашите, докато бяха в Германия. Бях на 5 години тогава и през ден ходех да проверявам пощата. Пазя си едни картички ,едната с мече, а другата с коте, които вече са намачкани заради това,че си ги слагах под възглавницата като спях. Татко често илюстрираше писмата с рисунки с приказен сюжет, нарисувани с химикал- много ме е яд,че се изгубиха някъде с времето тия мили бащини писма... 
Бутински, 
. Било ти е тъжо,но си била щастлива,като си гушкала картичките!
. Било ти е тъжо,но си била щастлива,като си гушкала картичките!
Наврето, имахме с една приятелка от входа, не помня как точно се казваше системата....
Опъваш един конец, нанизваш на него кибритена кутия, после още един конец, връзваш и става нещо като макара. Бяхме го провесили между 8-я и 3-я етаж. Слагахме в кутията, нагънато листче с послание, затваряш кутията и почваш да дърпаш конеца от едната страна, така кутията слиза надолу, после обратно:)
Голямо писане падаше, защото бяхме нон стоп наказани. Още си пазя тези писъмца.
Много ми е мило, като ги чета. Повечето са в дух-а, аз съм наказана 3 дена, а ти?
А дали М..., няма да се хване с Р..., докато аз съм наказана. И.. ме целуна, ама без език, татко ни видя и сега съм наказана и т.н.
Ще ги дам някой ден на детето, да види майка му, кви ги е вършила.
Опъваш един конец, нанизваш на него кибритена кутия, после още един конец, връзваш и става нещо като макара. Бяхме го провесили между 8-я и 3-я етаж. Слагахме в кутията, нагънато листче с послание, затваряш кутията и почваш да дърпаш конеца от едната страна, така кутията слиза надолу, после обратно:)
Голямо писане падаше, защото бяхме нон стоп наказани. Още си пазя тези писъмца.
Много ми е мило, като ги чета. Повечето са в дух-а, аз съм наказана 3 дена, а ти?
А дали М..., няма да се хване с Р..., докато аз съм наказана. И.. ме целуна, ама без език, татко ни видя и сега съм наказана и т.н.
Ще ги дам някой ден на детето, да види майка му, кви ги е вършила.
И обичам, и пазя. Получавам и пиша, но доста по-рядко от преди и то само на много близки хора. Служебната кореспонденция я изключвам тук, пък и тя не ми е ръкописна. Картички пращам по Коледа, то си е част от празника, за мен поне. За електронните писма си мисля - ако пиша на близък мен човек и си изливам душата, дори и да не е на хартия, пак има чувства. Но ти сигурно питаш за вълнението, което предизвиква малкият плик в пощенската кутия. Друго си е, да.
Докато баба ми беше жива, й пращах за 8ми март телеграма /да, съществуват все още
/, специално телеграма, не картичка, повече им се радваше.
Докато баба ми беше жива, й пращах за 8ми март телеграма /да, съществуват все още
/, специално телеграма, не картичка, повече им се радваше.
Един ден преди Великден т.г. намерих писмо в пощенската си кутия. Беше картичката, която една уважавана уважаема местна другарка ми беше изпратила. За Коледа. Прекрасните Гугулета попаднаха в целта си - разтопиха ме от радост. 
Друга пратка не по-малко сгря сърцето ми. Пак жена от форума беше взела присърце, че търся книга, издавана преди много време. Беше я открила и ми я изпрати.
Друга пратка не по-малко сгря сърцето ми. Пак жена от форума беше взела присърце, че търся книга, издавана преди много време. Беше я открила и ми я изпрати.
Ако има желаещи да си пишем,с най-големи благопочитания и радост ще приема
старите писма и снимките ми са нещата,които бих взела където и да отида-дори за сметка на любими дрехи или книги(макар 4е последното също ми е трудно да отделя )-имам сигурно над 100 писма-и вси4ките са ми ценни-от приятели,гаджета,хора,които са минали през живота ми,оставили са своя отпе4атък и ..някои са из4езнали безвъзвратно,някои са до мен и винаги ще бъдат...а един от тях -много скъпа дружка от когато бях на 15 (боже колко 4асове в училище са минали в писането на писма до него) ми звънна на именния ми ден след по4ти 10 год липса на комуникация-няма да казвам ,колко готино ми стана
последното си писмо написах преди 3 месеца-за да кажа най-важните неща на един любим човек-17 страници -не може същото да се получи с мейл....както казваше моя любим герой Алф"(капките по листа не са от гроздов сок-а от сълзите ми)"
последното си писмо написах преди 3 месеца-за да кажа най-важните неща на един любим човек-17 страници -не може същото да се получи с мейл....както казваше моя любим герой Алф"(капките по листа не са от гроздов сок-а от сълзите ми
)"
Не съм изчела всичко в темата, но въобще не ми липсват писма в плик и с пощенски марки.
Аз съм абсолютно за развитието на комуникациите, мечтая си за телепатията...
Не обичам да пиша дълги писма, предпочитам да си говоря с човека или да чатя. А сега нямам никаква нужда от писане, след като скайп и интернет има дори в пещерите на Тора Бора.
А ако искам да избягам - изключвам компютъра, телефона и всичко...
Аз съм абсолютно за развитието на комуникациите, мечтая си за телепатията...
Не обичам да пиша дълги писма, предпочитам да си говоря с човека или да чатя. А сега нямам никаква нужда от писане, след като скайп и интернет има дори в пещерите на Тора Бора.
А ако искам да избягам - изключвам компютъра, телефона и всичко...
Пазя всички получени писма. Стотици са. И картички пазя.
Продължавам и да изпращам, като в България винаги изпращам картичка от всяко място, където съм била.
Преди години бившиятт ми приятел беше войник и имаше период (мисля към края на службата му), когато му пишех всеки ден. Много му завиждаха останалите. Исках да си взема писмата обратно, тъй като в тях съм писала неща, които след това се опитвах да забравя (донякъде сполучливо) и исках да имам този спомен. За съжаление, той не ми ги дава и се надявам някоя приятелка да не ги унищожи, без той да знае.
Продължавам и да изпращам, като в България винаги изпращам картичка от всяко място, където съм била.
Преди години бившиятт ми приятел беше войник и имаше период (мисля към края на службата му), когато му пишех всеки ден. Много му завиждаха останалите. Исках да си взема писмата обратно, тъй като в тях съм писала неща, които след това се опитвах да забравя (донякъде сполучливо) и исках да имам този спомен. За съжаление, той не ми ги дава и се надявам някоя приятелка да не ги унищожи, без той да знае.
Искам да цитирам посланието на гърба на писмото, което получих преди малко:
Внимание! В случай на изгубване или отваряне, писмото ще бъде проследено по серийния номер! (В сила е Законът за пощенските услуги, гл.8, чл.82 (1) 1-6)
но и:
Моля да се отваря само от получателя. В противен случай изсъхват ръцете!
Познайте, дали не го донесоха невредимо до бюрото ми. Познайте, дали не се смях на глас.
Внимание! В случай на изгубване или отваряне, писмото ще бъде проследено по серийния номер! (В сила е Законът за пощенските услуги, гл.8, чл.82 (1) 1-6)
но и:
Моля да се отваря само от получателя. В противен случай изсъхват ръцете!
Познайте, дали не го донесоха невредимо до бюрото ми. Познайте, дали не се смях на глас.
Препоръчани теми