Как раздялата/развода промени децата ви?

Mария,
случаят с дядо ми е съвсем друг - майка му е починала при раждането, а баща му във войната..
Колкото до майка ми - не познавам по-неудовлетворен и нещастен човек от нея, и за всичко разбира се , обвинява баща ми..Но вече повече от 40 г са заедно..

Не искам да те убеждавам в нищо - със сигурност най-добрият вариант е да се избегне развода..
Но това все пак се случва - и пред перспективата да отгледам наранено и озлобено дете - предпочитам да се чувства обичано и да е наясно със ситуацията..
Вярвам, че ако има до себе си една позитивна и необвиняваща майка ще му се отрази доста по-добре на психиката и възприятията му, отколкото подтисната и вечно съжаляваща се такава..

Не мисля, че децата на разведени родители са по-склонни в бъдеще към развод в сравнение на децата на неразведени родители.

Има много случаи, когато децата на разведени родители създават щастливо и сплотено семейство именно защото знаят какво искат. Както има и точно обратните случаи, децата на разведени родители създават семейство, което е нещастливо и несплотено, но се борят със зъби и нокти да го запазят с цената на много жертви и компромиси, в резултат никой не е щастлив.

Има случаи, когато деца на неразведени родители създават семейство, което е нещастливо и несплотено. Те имат друга представа за щастливо семейство, различна от това което им се случва и решават, че е по-добре да се разделят и да се опитат отново да създат щастливо семейство с друг партньор...случаи всякакви.

Моя съученичка на 14г. забременя и се омъжи (не беше от малцинствата). Сестра й беше разведена (омъжила се на 18г.), майка й също беше разведена (и тя се омъжила рано). Не знам какво стана с моята съученичка (не сме поддържали контакт).

Майка ми и баща ми са щастливи и сплотени, също така нямам разведени баби и дядовци, нито пък прабаби и дядовци, нито пък пра-прабаби и пра-прадядовци...(то тогава е нямало такъв вариант "развод"). В рода на БНД също няма разведени, а той е 2-ти разведен. Аз съм щастливо омъжена втори път и имам щастливо и сплотено семейство, такова каквото винаги съм искала, но с точния партньор.

Дъщеря ми от първия брак беше на 2 годишна възраст когато се разведохме, много неща й бяха спестени и не беше травмирана. Живеех при родителите ми с нея. 10 години по-късно, когато казах на БНД, че се омъжвам и аз и дъщеря ми поискахме съгласието му тя да дойде да живее при мен в Белгия, той побесня и отказа. БНД заведе дело за промяна упражняване на родителските права и твърдеше, че дъщеря ми била длъжна да живее с него (напрактика с моите родители, но той да имал "правата", аз да си стоя в Белгия).
Аз заведох насрещен иск дъщерями да може да излиза в чужбина и да стои неограничено време извън страната. Цялата тази история със съдебните дела продължи 2 години, докато получим съдебно решение и тя дойде в Белгия. През това време здравословните й проблеми се задълбочиха, просто беше в стресова ситуация и това й се отразяваше. Детски психолог ми каза, че тя се намира в същата стресова ситуация например когато родителите се развеждат и са в дълбок конфликт (разправии...)

Дъщеря ми ме е обвинявала, че не съм й избрала добър баща. Обясних й, че напрактика не съм имала възможност да направя правилен избор - БНД първо гадже аз на 16г. той на 35г., на 18г. се омъжих на 20г. родих дъщеря си. Ако бях имала някакъв опит на "по-съзнателна възраст" преди да го срещна, положителен или негативен, едва ли БНД щеше да е моя избор. Не съжалявам винаги съм искала да имам точно такава дъщеря каквато имам.

Това което ме притенява е, че дъщеря (14г.) ми сега казва "аз няма да се омъжвам, защото много хора се развеждат". Аз я питам "а деца, искаш ли да имаш деца?". Тя казва "да". отговарям й"но децата са отговорност както и брака"; "дали ще имаш брак или не щом имаш деца, имаш отговорност". Не бих се толкова притеснявала, ако в бъдеще дъщеря ми тръгне да се развежда/разделя, колкото ако има съжителство/брак, което не е успешно и тя не е щастлива.

Съвременният живот е много динамичен (от 20-30 годишна възраст и от 30-50г. ти се случват много неща и партньорите се променят), жените се феминизираха и в много случаи не зависят финансово от мъжете, затова и има повече разводи отколкото преди 10г. или 20г. В страните от Западна Европа има и нова тендеция увеличение на разводите след 50 годишна възраст.

Не мисля, че е добре детето да бъде отглеждано в семейство, където има напрежение и скандали, или няма такива, но родителите живеят като съквартиранти. По-добре е детето да има двама родители, които не живеят заедно, но са щастливи.

Абсолютно съм съгласна с теб по този въпрос... А успяваш ли с детето?

Да, мисля че се справям..
Поне наблюдавам напредък от известно време..