Разбирам чувствата на автора - той е потресен от видяното и е изразил в статията точно това. Малко са хората, който биха влезли в този дом и не биха се потресли, като първо впечатление. Не мисля, че написаното е прекалено грубо.
- Публикувана: 6 септ. 2008, 03:14 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2008, 16:32 ч.
Eто новият тип журналистика.... деца с увреждания
Голяма драма направихте от начина на изразяване на един журналист.
В същността си един материал трябва да заинтригува аудиторията. А този определено успя да ме впечатли. Вярно, на места епитетите ми бяха малко повече, но пък на фона на цялата описана картина чрез тях се постига добър контраст между райската градина и нейните обитатели.
Развълнувах се, заинтригува ме, впечатли ме. Това е. Другото е задълбаване, което не виждам защо трябва да се прави. Нима не е истина, че тези деца са изоставени от родители, общество и държава?! Нима не е истина, че много се спекулира точно с проекти за такива деца?!
В същността си един материал трябва да заинтригува аудиторията. А този определено успя да ме впечатли. Вярно, на места епитетите ми бяха малко повече, но пък на фона на цялата описана картина чрез тях се постига добър контраст между райската градина и нейните обитатели.
Развълнувах се, заинтригува ме, впечатли ме. Това е. Другото е задълбаване, което не виждам защо трябва да се прави. Нима не е истина, че тези деца са изоставени от родители, общество и държава?! Нима не е истина, че много се спекулира точно с проекти за такива деца?!
Нима не е истина, че тези деца са изоставени от родители, общество и държава?! Нима не е истина, че много се спекулира точно с проекти за такива деца?!
И вместо да се палим за това се палим за епитети...
Аз го почувствах по съвсем различен от вас начин. Според мен авторът го е заболяло за това, че те са най-излишните малки цветя - че са непожелани, че не можеш да оправиш това счупено нещо, че каквото и да направиш за да имат прекрасни условия на живот, няма да им дадеш това, което е нужно, за да могат да са пълноценни в смисъла, в който ние го разбираме.
Звучи ми като човек, който е искрено потресен и реагира точно като всеки, който не е имал дотогава досег с такива деца. Честно казано, предпочитам тази статия пред сълзливи и трагични репортажи - звучи много човешки и нормално и не вменява нито вина, нито непременно подтик за някакво действие. В този смисъл е просто рефлексия на видяното и изживяното, много лично усещане - без да се опитва да му придава общочовешко значение и да внушава как точно трябва да се отнасяме към проблема.
Че не е сериозна журналистика (която винаги цели някакъв поучителен ефект върху аудиторията), не е - обаче е честна журналистика.
Звучи ми като човек, който е искрено потресен и реагира точно като всеки, който не е имал дотогава досег с такива деца. Честно казано, предпочитам тази статия пред сълзливи и трагични репортажи - звучи много човешки и нормално и не вменява нито вина, нито непременно подтик за някакво действие. В този смисъл е просто рефлексия на видяното и изживяното, много лично усещане - без да се опитва да му придава общочовешко значение и да внушава как точно трябва да се отнасяме към проблема.
Че не е сериозна журналистика (която винаги цели някакъв поучителен ефект върху аудиторията), не е - обаче е честна журналистика.
hedra съгалсна съм с теб
Момичета съжалявам, че "нахлувам" така, но вярвам ще ме изтърпите.
Уважавам мнението на всяка от вас, за мен е много полезно да разбера какво мислите, но поставете се за момент на мое място и на мястото на всяка майка на дете с увреждане.
Неможе да не ме заболи от това, например:
"Гушка нещо като хуманоид от далечна галактика...Но увредените деца и в райска градина да ги уредиш, пак няма да има полза…"
Повярвайте ми, любовта и грижите за едно дете могат да постигнат много.
Може и да си права, но за мен си е драма, всеки ден се боря да приемат детето ми, не да я обичат, а просто да я приемат като дете, не като безпереспективен "хуманоид".
Уважавам мнението на всяка от вас, за мен е много полезно да разбера какво мислите, но поставете се за момент на мое място и на мястото на всяка майка на дете с увреждане.
Неможе да не ме заболи от това, например:
"Гушка нещо като хуманоид от далечна галактика...Но увредените деца и в райска градина да ги уредиш, пак няма да има полза…"
Повярвайте ми, любовта и грижите за едно дете могат да постигнат много.
Голяма драма направихте от начина на изразяване на един журналист.
Голяма драма направихте от начина на изразяване на един журналист.
И ти си права, разбира се! Всеки има своите възприятия и това е безспорно.
този е доста далеч от Карбовски.
Материалът просто е повърхностен и показва, че младежът е прекарал в Дома около час.
Материалът просто е повърхностен и показва, че младежът е прекарал в Дома около час.
...и, че е душевно увреден, (не мога да го нарека човек, не знам как), може би хуманоид, той сам е измислил това определение за себеподобни, и то дечица.
Към авторът на това нещо, изпитвам първо съжаление, после отвращение, прочитайки написаното от него ми се повдигна. Как успя да забележи и опише красотата на преливащата растителност и зеленина, а нито видя, нито почувства красотата в децата и душите им. Видя обвивката и се потресе, и ги нарече хуманоиди, излишни и извънземни. Дали някога ще успее да види грозното в себе си и да го нарече с истинските думи?
А децата са го гледали с доверие и са му са се усмихвали.
Докато хората продължават да говорят за "хуманоиди" и за "отчайващи гледки" (или както там беше, не желая да се връщам към статията за сверка), интегрирането на децата с увреждания ще си остане единствено и само в мечтите на нас, родителите на деца с увреждания. Авторът явно не желае тяхното интегриране. И по тази причина също има и толкова изоставени деца с увреждания. Ами като няма смисъл от тези хуманоиди, да действаме като Хитлер: концентрационни лагери и за хората с увреждания, чиста раса 
Потресена съм. За мен това е човек без минимална представа за живота, който изобщо не се е замислил над същината на проблема и решил да изрази редица словесни недоразумения. Между две кафенета и обикаляйки по магазини за маркови дрехи, човекът си е решил да мине през Дома и да опише половин часовите си впечатления.... Проблемът нямаше да е толкова тежък, за съжаление ограничени хора има и винаги ще има (извинявам се за епитетите, но тесногръдието на автора ме потресе, пък и това си е самата истина за мен), ако се беше намерил трезв човек да не публикува статията 
Греша ли, че подстрекаването към нетърпимост е подсъдимо?
Потресена съм. За мен това е човек без минимална представа за живота, който изобщо не се е замислил над същината на проблема и решил да изрази редица словесни недоразумения. Между две кафенета и обикаляйки по магазини за маркови дрехи, човекът си е решил да мине през Дома и да опише половин часовите си впечатления.... Проблемът нямаше да е толкова тежък, за съжаление ограничени хора има и винаги ще има (извинявам се за епитетите, но тесногръдието на автора ме потресе, пък и това си е самата истина за мен), ако се беше намерил трезв човек да не публикува статията Греша ли, че подстрекаването към нетърпимост е подсъдимо?
Отговора н … 86;ра - как може да се счита нормалната реакция на хората към подобни епитети като опит на политици да му попречат да отиде по-далеч и от главен редактор 
На моменти и аз си помислих, че се е опитал да ни доближи до децата, но моментите бяха кратки и безлични, в сравнение с помията, която се нарича журналистически репортаж. Отвратително 
Дори оправдание някакво не прочетох, нито извинение.....
На моменти и аз си помислих, че се е опитал да ни доближи до децата, но моментите бяха кратки и безлични, в сравнение с помията, която се нарича журналистически репортаж. Отвратително Дори оправдание някакво не прочетох, нито извинение..... 
Не, не мисля, че ставаме крайни.
Подобни статии и "дълбокомислени" изводи създават отрицателна нагласа към децата с увреждания.
Кой е той, че да квалифицира децата като "хуманоиди от далечна галактика" или "ненужни"?
Замислял ли се е той изобщо, че детето с 2 или 6 пръста е с напълно нормален интелект, и ако бе расло в нормално семейство, щеше да се развива като всяко друго дете? Дали е минало през ума му, търсещ евтина популярност, че на повечето от тези деца всъщност МОЖЕ да се помогне? Но много по-лесно е да ги квалифицира като клонинги, демонстрирайки престъпно невежество.
Да беше написал по-добре статия за лекарските грешки, и статия за това, как лекарите съветват хората да изоставят деца с напълно лечими от съвременната медицина заболявания. Но смее ли той да напише истински репортаж. По-добре да се направи на интересен за сметка на ничиите деца.
Подобни статии и "дълбокомислени" изводи създават отрицателна нагласа към децата с увреждания.
Кой е той, че да квалифицира децата като "хуманоиди от далечна галактика" или "ненужни"?
Замислял ли се е той изобщо, че детето с 2 или 6 пръста е с напълно нормален интелект, и ако бе расло в нормално семейство, щеше да се развива като всяко друго дете? Дали е минало през ума му, търсещ евтина популярност, че на повечето от тези деца всъщност МОЖЕ да се помогне? Но много по-лесно е да ги квалифицира като клонинги, демонстрирайки престъпно невежество.
Да беше написал по-добре статия за лекарските грешки, и статия за това, как лекарите съветват хората да изоставят деца с напълно лечими от съвременната медицина заболявания. Но смее ли той да напише истински репортаж. По-добре да се направи на интересен за сметка на ничиите деца.
Светогледа е различен - позициите също. Никому не пожелавам да му се роди дете, което да остави в такъв дом, но ако все пак се случи...и според статистиките се случва, въпреки напредналата медицина и проследяване на бременност и т.н и т.н. Може би епитетите нямаше да същите, може би темата на "репортажа" щеше да е друга. Каква е целта му, аз лично не успях да разбера, условията в дома са добри - явно не е и за привличане на финанси... За Бога това са деца!!! Защо никой с подобен тон не се опита да опише за лекарските грешки и пропуски, довели до това... а има и толкова други тематики, за които може да се пише в такъв стил...Иначе нищо лично за журналиста, опитал се е да стане интересен, да бъде забелязан...
Мисля, че почваме да ставаме твърде крайни и резки. Ако някой не одобрява журналиста и поведението му, моля, да не слиза на същото ниво! 
Ще ти кажа кое е крайно, това някой да печели дивиденти от нечие страдание.
Господина имал много награди, пише трогателни есета, да де ама това тук са деца, с 5, 8 или без пръсти са човешки същества, не , не са "хуманоиди", по-голямата част от тях изпитват болка, мъка ...
Знаеш ли, че познавам момче , което вече няма пръсти и лицето му не изглежда добре, но има прекрасна душа, той също е в дом и да си представим сега, че той чете това.
Не му стига физическото страдание, трябва някой да се постарае да му причини и душевна болка, като му напомни, че от него полза няма.
Всеки има своите възприятия
irina_vas , сигурно не бих слязла на нивото му ако не ми се случваше често хора да подминават детето ми като си дърпат ушите и се чукат по главата.
Някой беше писал, че статията е подходяща за личен блог, там със сигурност ще намери съмишленици, определено не е за вестник.
Това е мое мнение, но незначи, че е меродавно.
Аз го почувствах по съвсем различен от вас начин. Според мен авторът го е заболяло за това, че те са най-излишните малки цветя - че са непожелани, че не можеш да оправиш това счупено нещо, че каквото и да направиш за да имат прекрасни условия на живот, няма да им дадеш това, което е нужно, за да могат да са пълноценни в смисъла, в който ние го разбираме.
Звучи ми като човек, който е искрено потресен и реагира точно като всеки, който не е имал дотогава досег с такива деца. Честно казано, предпочитам тази статия пред сълзливи и трагични репортажи - звучи много човешки и нормално и не вменява нито вина, нито непременно подтик за някакво действие. В този смисъл е просто рефлексия на видяното и изживяното, много лично усещане - без да се опитва да му придава общочовешко значение и да внушава как точно трябва да се отнасяме към проблема.
Че не е сериозна журналистика (която винаги цели някакъв поучителен ефект върху аудиторията), не е - обаче е честна журналистика.
Звучи ми като човек, който е искрено потресен и реагира точно като всеки, който не е имал дотогава досег с такива деца. Честно казано, предпочитам тази статия пред сълзливи и трагични репортажи - звучи много човешки и нормално и не вменява нито вина, нито непременно подтик за някакво действие. В този смисъл е просто рефлексия на видяното и изживяното, много лично усещане - без да се опитва да му придава общочовешко значение и да внушава как точно трябва да се отнасяме към проблема.
Че не е сериозна журналистика (която винаги цели някакъв поучителен ефект върху аудиторията), не е - обаче е честна журналистика.
И аз така го прочетох.
Тези деца за съжаление не могат да се борят с подобни изказани становища. Не могат да го направят и жените, които самоотвержено всеки ден се грижат за тях, просто защото 1. нямат време да се обърнат от работа и от проблеми 2. им е омръзнало да повтарят и обясняват едно и също.
Аз обаче смятам, че въпросният журналист ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВИНИ!
Аз обаче смятам, че въпросният журналист ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВИНИ!