“защото от Социалното министерство им искат да отчитат намаляване на броя на децата в институциите и просто правят там някакви си проекти и се отчитат по разни показатели…”
И какво аджеба правят 20 живи и здрави циганчета в дом за увредени деца?
- Публикувана: 6 септ. 2008, 03:14 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2008, 16:32 ч.
Eто новият тип журналистика.... деца с увреждания
Според мен ето този цитат е много, ама много по-възмутителен от изразните средства, използвани от автора на статията!
И какво аджеба правят 20 живи и здрави циганчета в дом за увредени деца?
Анту, не си разбрала Любознателна.
Да наречеш детето с увреждане "хуманоид" е равнозначно на "ялова" "дебелана" и тн. обидни квалификации.
Не вярвам да има конкретна полза от репортажа, защото никъде не се посочват конкретни нужди, нито се призовават доброволци. Написано е да се се запълни празно място във вестника.
Познавам млади хора, които отделят време да посещават дом за деца, които търсят спонсори, които отделят от времето си, за да учат децата на много прости неща - от това да си отворят кофичка мляко до подреждане на шкафчето. Всеки помага с каквото може - един събира дрешки, друг дава пари, а трети и четвърти ходят в дома, и просто общуват с децата- пишат домашни, играят. Защото това, което липсва най-много, е човещината, общуването, добиването на практически опит.
Освен това познавам майки, осиновили дете с вродени дефекти, и положили грижи да го излекуват. Дечица, за които някой некадърник е казал, че не си струва да бъдат лекувани, но които сега са нормално изглеждащи и весели деца.
А познавам и хора, които гледат дечицата си с още по-тежки диагнози... Ако можеше самодоволния автор да изживее един техен ден...
Има 'лекари", които казват "оставете го" - сякаш с това детето с проблем изчезва.
Може да е безнадежно болно... обаче то е човек. То мисли, чувства и усеща.
И най-често гледа с неприсъща за крехката му възраст мъдрост, защото много е изстрадало.
Да наречеш детето с увреждане "хуманоид" е равнозначно на "ялова" "дебелана" и тн. обидни квалификации.
Не вярвам да има конкретна полза от репортажа, защото никъде не се посочват конкретни нужди, нито се призовават доброволци. Написано е да се се запълни празно място във вестника.
Познавам млади хора, които отделят време да посещават дом за деца, които търсят спонсори, които отделят от времето си, за да учат децата на много прости неща - от това да си отворят кофичка мляко до подреждане на шкафчето. Всеки помага с каквото може - един събира дрешки, друг дава пари, а трети и четвърти ходят в дома, и просто общуват с децата- пишат домашни, играят. Защото това, което липсва най-много, е човещината, общуването, добиването на практически опит.
Освен това познавам майки, осиновили дете с вродени дефекти, и положили грижи да го излекуват. Дечица, за които някой некадърник е казал, че не си струва да бъдат лекувани, но които сега са нормално изглеждащи и весели деца.
А познавам и хора, които гледат дечицата си с още по-тежки диагнози... Ако можеше самодоволния автор да изживее един техен ден...
Има 'лекари", които казват "оставете го" - сякаш с това детето с проблем изчезва.
Може да е безнадежно болно... обаче то е човек. То мисли, чувства и усеща.
И най-често гледа с неприсъща за крехката му възраст мъдрост, защото много е изстрадало.
Автора си е направил труда да блесне с лошо скалъпен разказ, имитирайки някого, изобщо не е отишъл в дома с безкористни намерения. Ако беше отишъл в клиника за инвитро и разказал за...например ялови и вманиачени жени, или пък ....в клиника за отслабване да ни разкаже за мъката на разплути дебелани, отгоре на това безволеви същества ? Дали щеше да усетите тогава съчувствието му? Той щеше да е използвал същия похват - НОВ!!! Но това ви е по близко, коментариите щяха да са коренно различни. Но когато става дума за хуманоиди, които едва ли не не трябва да живеят....тогава нещата са наред.
Именно! Той сам си го е казал, че целта му е да стигне много по-далеч, каква по-добра възможност от тази толкова модна тема, изоставените деца с увреждания. Казал си е, ще се поразходя, ще разгледам и ще се напъна да напиша нещо, по-така....Ако вместо да се напъва толкова, беше седнал и написал откровено и честно, това което е видял, без да се мъчи да измисли нещо „гръмко”, без да се напъва задължително да е интересен, със сигурност щеше да напише нещо истинско и стойностно. Е, надали щеше да предизвика това внимание. Резултатът от напъните му е помия, но пък е забелязан. Цената според него си струва, едни хора там, които са посветили живота си на едни деца...., "фабрично увредени", които не може да разбере, комуникацията е еднопосочна, той сам е усетил празнината си и невъзможността си да бъде искрен, лицемерничи за пред персонала. После сяда, първосигнално пред белия лист и лицемерничи пред себе си, защото има цел, а и истината го плаши. Тя наистина е много по-страшна. По-лесно е да се плъзнеш по повърхността, да следваш първоначалния си план и да използваш първосигналното и примитивното, за да шокираш и привлечеш внимание.
За мен по-важното е ще има ли конкретна полза за децата след цялата истерия - ще има ли дарения, ще им се построят ли къщички и т.н.
Ама защо да се прави всичко това?!? Според хард авторът няма смисъл, те са излишни! Тук малко се е разчувствал, та е турил едно "цветя", вместо "деца"за пред хората. Каква полза от тях?!
"В една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата."
"Но увредените деца и в райска градина да ги уредиш, пак няма да има полза…"
Цялото писание внушава това, тяхното безмислено съществуване и безмислието на всичко, което се прави за да им се помогне. Всяка поточна линия дава дефекти от време на време, фабрични, това е една мелодраматична статия за децата, които са "брак". Какви разчувстващи природни описания само е направил, а жената в розово, нейният цвят на кожата, колко трогателно! Какво прави и защо е там, два, три реда, в резюме, без чувства и задълбаване в същината.
Анту, децата нямат нужда от толкова материални облаги, колкото от човешка грижа и разбиране. А това не се постига с такава статия. Кой българин, който не се е сблъсквал с деца с увреждания, ще отиде в дома, след като прочете, че става дума за "хуманоиди"???
puh golqm, по принцип становището ти, че децата имат нужда от грижи и внимание е правилно, само че аз никъде в статията не намерих загатнато такова нещо (дори и между редовете)...
И къде е това публично извинение? Някой може ли да пусне линк, ако наистина има такова?
puh golqm, по принцип становището ти, че децата имат нужда от грижи и внимание е правилно, само че аз никъде в статията не намерих загатнато такова нещо (дори и между редовете)...
И къде е това публично извинение? Някой може ли да пусне линк, ако наистина има такова?
Любознателна - човешки трагедии много по този свят. Аз ако ти разкажа моята история, ще паднеш. Щеше да ме заболи и за "яловите", както ти ги наричаш, жени, и за "разплутите" дебелани, ако проблемът им не е волеви, а здравословен.
Да наречеш детето с увреждане "хуманоид" е равнозначно на "ялова" "дебелана" и тн. обидни квалификации.
Не вярвам да има конкретна полза от репортажа, защото никъде не се посочват конкретни нужди, нито се призовават доброволци. Написано е да се се запълни празно място във вестника.
Не вярвам да има конкретна полза от репортажа, защото никъде не се посочват конкретни нужди, нито се призовават доброволци. Написано е да се се запълни празно място във вестника.
Това е абсолютно ненужен репортаж, с потресаващ език. Всички знаем каква е действителността в подобни домове. Така че, ако един човек не знае какво да направи за бедните дечица, поне да не пълни страниците на вестника с безумия по техен адрес.
Що се отнася до професионализма на автора и качествата му на журналист, няма да коментирам.
Светльо, за пореден път доказа що за стока си!
И още нещо - бих искала да попитам тези, които твърдят, че разбират автора - бихте ли реагирали по същия начин ако видите пред вас на улицата дете с увреждане да бъде наречено "хуманоид" от непознат?
Е,хващаме се за думите,да.Аз като родител на дете с увреждане се хващам много за епитети,с които то бива наричано.Защото щом един журналист си позволява да използва подобни изрази в пресата,защо да не ги употреби госпожата в градината по повод моето дете?!А след нея и другите деца,после и съучениците и?!Може и да ви се струва крайно,но е факт.
И ми е много ...как да кажа,странно и обидно може би,че някои хора възприемат за нормално да наричат нашите деца хуманоиди и едва ли не-съществуването им е безсмисленно.Ми да,що ли ги гледаме?В една тема една съфорумка писа,че въобще не се приттеснява да заяви,че не иска в класа на детето и да има деца с увреждане.Може би защото е хуманоид?
Аз лично смятам да предложа на майките от форума за деца с увреждания да напишем писмо до автора,в което да настояваме за публично извинение във вестника,черно на бяло.
Анту, децата нямат нужда от толкова материални облаги, колкото от човешка грижа и разбиране. А това не се постига с такава статия. Кой българин, който не се е сблъсквал с деца с увреждания, ще отиде в дома, след като прочете, че става дума за "хуманоиди"???
puh golqm, по принцип становището ти, че децата имат нужда от грижи и внимание е правилно, само че аз никъде в статията не намерих загатнато такова нещо (дори и между редовете)...
И къде е това публично извинение? Някой може ли да пусне линк, ако наистина има такова?
puh golqm, по принцип становището ти, че децата имат нужда от грижи и внимание е правилно, само че аз никъде в статията не намерих загатнато такова нещо (дори и между редовете)...
И къде е това публично извинение? Някой може ли да пусне линк, ако наистина има такова?
Надето, аз си имам мнение по темата и го написах след едно диагонално четене. Захванах се също и за някои отговори и реплики. По-скоро искам да кажа, че с писане на статии по проблема, това трябва да е целта. Стила може би не е най-подходящия, основно защото авторът явно не може да се постави на мястото на родители с увредени дечица и да усети, че някои думички нараняват, колкото и идеята му да я разбирам - в крайна сметка отстрани погледнато изглежда точно така.
А има и литературен стил, който използва леко подобен похват (но това разбира се е далеч от целта) - обзервация + описание - емоция. Там ефект се постига, ама пак не за всички. Но за журналистическа статия трябва май повече усет. И съответно няма да е за широка аудитория. Зашироката е необходимо колкото се може по-неутрално, т.е. да не наранява тези, които не трябва, но от друга страна да замисля, дори да засрамва останалите. Като примерно повечето, писали в тази тема и обидили се (незнайно защо те) от стила на автора. Не това е тъжното. Валенце, авторът иска да каже, че съществуването на дечицата по домовете е безсмислено. Това е тъжното, че техния живот не осмисля ничий друг. Бегло осмисля дори собствения им. Не става дума за твоето детенце, което има родители и е обичано и обгрижвано.
Но да трябва да се тълкува какво е искал да каже автора, мани. Изобщо, както е имал хубава идея, така е направил нещо много грозно от нея.
Ами може,аз обаче ето това
...една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата.
го разбирам именно така-че децата с увреждания са излишни където и да се намират.
Факт е,че не мога да съм обективна при прочита на статията .Факт е и обаче,че постоянно се сблъсквам именно с такова отношение към децата с увреждания,от хора уж интелигентни и образовани...ама прости,ще ме извините.Лошото е,че те са толкова много,имам предвид хората с подобно отношение,че няма как да не ги срещаме.
...една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата.
го разбирам именно така-че децата с увреждания са излишни където и да се намират.
Факт е,че не мога да съм обективна при прочита на статията .Факт е и обаче,че постоянно се сблъсквам именно с такова отношение към децата с увреждания,от хора уж интелигентни и образовани...ама прости,ще ме извините.Лошото е,че те са толкова много,имам предвид хората с подобно отношение,че няма как да не ги срещаме.
"В една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата."
Аз пък го "чувам" по друг начин! Че децата ще са излишни дотогава, докато са изолирани, пък ако ще и това да е в райската градина! В момента, в който тези деца бъдат гледани в домовете си, в момента, в който спрат да извръщат глави от тях, в момента, в който видят хората, че това са ДЕЦА ИМАЩИ НУЖДА ОТ ОБИЧ, ДОМ И СЕМЕЙСТВО, дотогава посланието, което изпращаме, държейки ги в "ДОМ", ще е, че те наистина са излишни!
Аз пък го "чувам" по друг начин! Че децата ще са излишни дотогава, докато са изолирани, пък ако ще и това да е в райската градина! В момента, в който тези деца бъдат гледани в домовете си, в момента, в който спрат да извръщат глави от тях, в момента, в който видят хората, че това са ДЕЦА ИМАЩИ НУЖДА ОТ ОБИЧ, ДОМ И СЕМЕЙСТВО, дотогава посланието, което изпращаме, държейки ги в "ДОМ", ще е, че те наистина са излишни!
asiasia ,странно защо нито един родител на дете с увреждане не го чува така 
.
Както и да е,мнението ми е такова.Вече написах няколко писма до определени институции,макар и да съм сигурна,че внимание няма да ми обърнат.Много се надявам обаче да успеем родителите на деца с увреждания да се организираме и да изпратим общо писмо.
asiasia ,а това "хуманоид" как го чуваш?!
Щото и аз съм ходила в такъв дом.и за миг не съм приемала децата като хуманоиди.Не защото моето е същото.
.Както и да е,мнението ми е такова.Вече написах няколко писма до определени институции,макар и да съм сигурна,че внимание няма да ми обърнат.Много се надявам обаче да успеем родителите на деца с увреждания да се организираме и да изпратим общо писмо.
asiasia ,а това "хуманоид" как го чуваш?!
Щото и аз съм ходила в такъв дом.и за миг не съм приемала децата като хуманоиди.Не защото моето е същото.